Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

103

20.07.2018 г.,  гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на четвърти юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 215 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 215/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П.В.П., подадена чрез адв. Я.С., против решение № 507/21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 1450/2017 г., по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му за заплащане на сумата от 36 567 лева, представляващи вложени средства за изграждане на жилищна сграда в недвижимия имот на ответницата с административен адрес – гр.Дългопол, ул. „Паисий“ № 4, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД и е осъден за разноските, като е молил за отмяната на решението в обжалваната му част, уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбоподателят е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост и е молил за отмяната му в тази част, уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата Д.В.Д., чрез адв. Р.М., е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по съображения за правилността на обжалваната част от първоинстанционното решение е молила за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта с която е отхвърлен искът на П.П. за заплащане на сумата от 9 600 лв., като платена от него  за покупката на дворното място.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора. Депозирали са писмени бележки.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

Предмет на обжалваната част от решението е предявеният от П.В.П. против Дияна В.Д. иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 36 567 лв., представляваща вложените от ищеца средства в изграждането на жилищна сграда в дворното място на ответницата в гр.Дългопол, ул.“Паисий“ №4, включваща: събаряне на старата къща и подготвяне на строителната площадка, изпълнено през 2012 г., на обща стойност 1 120 лв.; основи на къщата на 1.60 м. в земята с вложени чакъл, бетон, камък и арматура, изпълнено през 2012 г., 70.28 кв.м., на обща стойност 1 828 лв.; лята плоча над основите на къщата 70.28 кв.м., 70 см. над земята, изпълнено през 2012 г., на обща стойност 1 005 лв.; 11 бр. носещи колони с вложени бетон и арматура, изпълнено през 2012 г., на обща стойност 4 040 лв.; 3 бр. шайби против земетръс, изпълнено през 2012 г., на обща стойност 540 лв.;тухлена зидария единични 3 000 бр., двойки 1 000 бр. и четворки 1000 бр., изпълнено през 2012 г., на обща стойност 2720 лв.; под покривна плоча 64 кв.м. с вложени цимент, чакъл арматура, 70.28 кв.м. с изолация от фибран 2 см., изпълнено 2012 г., на обща стойност 1 080 лв.; Изолация на западната стена на къщата с 4 см. стиропор 30 кв.м., изпълнено 2013 г., на обща стойност 282 лв.; Гредоред под покривен 70.28 кв.м., изпълнено 2012 г., на обща стойност 2 220 лв.; Керемиди 1 500 бр. нови х 0.94 лв., изпълнено 2012 г., на обща стойност 1 410 лв.; Изграждане на два комина и измазване, изпълнено 2012 г., на обща стойност 199 лв.; Груба вътрешна мазилка, изпълнена 2013 г., на обща стойност 1 870 лв.;Гипсова шпакловка на стени и тавани, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 1 995 лв.; боядисване с латекс на всички помещения, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 2 578 лв.; доставка и монтаж на 4 бр. ПВЦ прозорци на стаите със стандартни размери и 3 бр. малки прозорчета в нишата, килера и баня-тоалет, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 3 140 лв.; Доставка и монтаж на 6 бр. врати ПВЦ, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 2 088 лв.; Настилка от теракотни плочи в кухнята 7 кв.м., баня-тоалет 1.5 кв.м., коридор-10 кв.м., изпълнено през 2013 г., на обща стойност 1 280 лв.; полагане на фаянс в нишата и баня-тоалет, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 780 лв.; ел.инсталация, изпълнено края на 2012 г., на обща стойност 1 400 лв. ВиК инсталация, изпълнено в края на 2012 г., на обща стойност 1350 лв.; ПВЦ первази, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 220лв.; открита веранда с метални парапети и теракот, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 680 лв.; електрически бойлер, изпълнено през 2013 г. 1 бр., на стойност 313 лв.; кухненска мивка-алпака, 1 бр., изпълнено през 2013 г., на стойност 102 лв.;тоалетна мивка малък размер, изпълнено през 2013 г., на стойност 141 лв.;тоалетна седалка, изпълнено през 2013 г., на стойност 182 лв.;смесителна батерия за мивка, изпълнено през 2013 г., 2 бр., на обща стойност 108 лв.;доставка и монтаж на осветителни тела, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 136 лв.; доставка и монтаж на кухненско обзавеждане, изпълнено през 2013 г., на обща стойност 1760 лв.

Ответницата е оспорвала иска, като е навела възражения за неоснователност на претенцията предвид, че е участвала с личен труд при събарянето на старата къща, разчистването на двора и в изграждането на новата къща при намиране на работници, че част от работите са извършени от синът й – боядисване с латекс, изкопаване на шахта и полагане на бетон за водомера, поставяне на метални парапети на веранда, а друга част - от негов приятел- покрив над вратата на терасата, монтаж на три дървени врати. Настоявала е, че е закупила част от материалите преди започване на строителството и е вложила свои средства. Оспорила е част от количеството и стойността на вложените материали, както и стойността на обзавеждането. Навела е възражение за погасяване на иска по давност до размер на 18 912 лв. за част от извършените преди 29.06.2012 г. работи.

Не е било спорно по делото, а и се установява от събраните доказателства по делото, че страните от години са живели на съпружески начала, обитавали са жилището на сина на ответницата и са планували закупуването на имот, в който заедно да построят дома си. На 26.10.2010 г. с договор, сключен с нотариален акт № 194, том IV, рег.№ 7157, дело 738/2010 г. на нотариус Илко Кънев с район на действие - РС Провадия, ищцата е закупила дворно място от 940 кв.м. в гр.Дългопол, ул. „Отец Паисий“ №4, заедно с построената в него стара къща. След закупуването на имота, старата къща била съборена и терена – разчистен. На 14.05.2012 г. е било издадено разрешението за строеж на новата къща и след това строителството е започнало, като до края на 2013 г. къщата е била завършена и страните се преместили да живеят в нея. През 2016 г. отношенията им се влошили и през лятото на 2016 г. ищецът е бил отстранен от имота.

Според заключението на вещото лице О. по назначената и изслушана във въззивното производство съдебно–техническа експертиза, съществуващата документация за строежа на къщата представлява разрешението за строеж, инвестиционния проект от 14.05.2012 г. и инвестиционен проект за промяна по време на строителството от 02.09.2013 г. За строителството не се съхраняват други документи и не е представена заповедна книга на обекта за етапите на строителството. Вещото лице, след оглед на место е дало заключение, че сградата е изградена, обитавана, но не е въведена в експлоатация, а в двора е изградена водомерна шахта. В заключението по т. 2 от задачите, вещото лице е посочило разходите, необходими за събарянето на старата къща и подготвяне на строителната площадка в размер на сумата от 1 900 лв., от която ищецът е претендирал 1120 лв. Отделно в заключението по т.1 от задачата, вещото лице в табличен вид е посочило поотделно и по пера, съответни на претендираните от ищеца, вида, обема и стойността на действително извършените на место строително-ремонтни работи, както и до размера на претендирания от ищеца обем и стойност на същите - посочена стойност в жълт цвят и в заключение е изчислил за тях сумата от 21 900 лв. В т.4, експертът е посочил, че всички посочени елементи на претендираното обзавеждане от т.1 до т.3 от задачите, могат да бъдат демонтирани, без това да доведе до съществени повреди на сградата и на вещта. Увеличената стойност на имота, вследствие установените от вещото лице като действително извършени такива в имота СМР по предходната точка, вещото лице е установило на сумата от 16 500 лв., а във варианта след изключване на разходите за водомерна шахта, боядисване с латекс и предпазен парапет, оспорени от ответницата като извършени от нея и синът й, увеличената стойност на имота, вследствие извършените СМР се равнява на сумата от 16 000 лв. Заключението на вещото лице е изготвено пълно, обосновано, компетентно и безпристрастно, не е оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда.

Според показанията на свидетеля Мирослав Боянов – син на ответницата, съборили старта къща през 2011 г. и строили през 2012 г. Майка му се разплащала, купувала материали, защото П. *** по това време и се връщал в края на седмицата. Дали ищецът й е давал парите за строителството и покупката на материалите свидетелят е посочил, че не знае, но знае, че майка му нямала толкова спестени средства, че да построи къщата. Знае, че още докато живеели заедно в неговия апартамент, ищецът си спестявал парите, за да купят с майка му имот и да построят къща, а издръжката му се поемала от жената. П. имал спестени пари, но не знае дали ги е дал за имота. Сам свидетелят помагал с участие в строителството, изкопал септичната яма, купил и поставил парапетите, купил боята и боядисвал с латекс. Доколкото ищецът не е претендирал разходите за ограда, за поставяне на ламинат и навес на терасата, показанията на свидетеля за извършването им от други лица са неотносими към спора. Няма основание да се отрече участието на свидетеля в строителството на къщата, съобразно изнесеното от него и именно поради близката връзка с ответницата, а по онова време – и с ответника съвсем логично е той да е участвал в посочените от него дейности. Затова съдът намира, че е доказано с показанията на свидетеля Боянов, че той е направил парапетите, ямата и боядисването с латекс. Че ищецът е спестявал средства именно с цел да закупи имот, в който да живеят с ответницата, не се и оспорва от последната. Това се установява и от движението по банковите му сметки и влогове. Свидетелката Р.Ж. (братовчедка на ищеца) е посочила, че малко преди да започнат да стоят къщата, П.П. *** и с парите е построил къщата, като средствата били около 32000 - 36 000 лв., но не знае точно. Намеренията си да продаде жилището във Врана и да строи къща в имота в Дългопол, ищецът споделил и със свидетеля Обретен Обретенов (познат). Последният знае и за закупуването на материалите от него, виждал самото строителство на сградата. Показанията на свидетелите се подкрепят от писмените доказателства по делото – удостоверение от Службата по вписванията, в което е отбелязан договора, с който на 31.08.2012г. ищецът продал  жилището си в гр.Варна на М. Ж. От банковите сметки на ищеца в банка „ДСК“ АД, се установява постъпил превод на 31.08.2012 г. от купувачката на жилището Жекова за покупка на жилището в размер на 9 300 евро и на 6 700 евро. В същия ден е открита друга банкова сметка ***, по която са преведени парите от продажбата в размер на 15 005,11 евро - 29 304,98 лв. От тази сметка още в следващите дни, ищецът е изтеглил сумите 2000 лв. на 03.09.2012 г., 2000 лв. на 04.09.2012 г., 2000 лв. на 17.09.2012 г., както и 2000 лв. на 04.10.2012 г., 1000 лв. на 22.10.2012 г. и 1500 лв. на 27.12.2012 г. или общо 14 500 лв. до тази дата и през 2013 г. – на 27.03. 2013 г. – 1 800 лв., на 26.04.2013 г. – 2000 лв., на 21.08.2013 г. – 1000 лв.  или общо през 2013 г. – 4 800 лв.  Преди това, през месец юни 2012 г. ищецът е теглил от друга своя банкова сметка *** – на 18.06.2012 г. – 2000 лв., на 19.06.2012 г. – 2000 лв., на 26.06.2012 г. – 2000 лв. и на 03.07.2012 г. – 1 750 лв. или общо 8 750 лв. По това време (периода от лятото на 2016 г. до края на 2013 г.), ответницата не е разполагала със спестени средства, като доходите й са минимални, видно от удостоверенията от НОИ и от Д“СП“ за получавани пенсия и добавки от 272,10 лв. и 9,75 лв. месечно. Тези доказателства в съвкупност налагат извода, че финансирането на строителството на къщата в дворното място на ответницата е извършено изцяло със средства на ищеца, както и предвид това, че той е работел по това време в гр.Варна, е предоставял средствата за закупуването на материалите и разплащането с работниците, извършвано от ответницата. Твърденията на последната, че закупила материалите преди започване на строителството са недоказани, а издадената на нейно име фактура за закупени керемиди и други материали от 05.10.2012 г. на стойност от 1 728 лв. и за заплатени на 05.07.2012 г. суми от 696 лв. на ЕОН по договор за присъединяване на мощност от 29.06.2012 г. е сторено само ден – два след изтегляне на суми от сметките на ищеца. С оглед обсъдените доказателства се налага извода, че ищецът е доказал по делото извършването на претендираните СМР с негови средства до размер на сумата от 21 900 лв. установена от вещото лице, както и закупуване на вещите по т.1 до т.7 от таблицата по т.3 от заключението в размер от 1 200 лв.

По възраженията за изтекла петгодишна погасителна давност за част от претендираните разходи за периода преди 29.06.2012 г. (исковата молба е подадена в съда на 29.06.2017 г.).

Показанията на свидетеля Мирослав Боянов, че старата къща е била съборена през 2011 г. и тогава е започнало разчистването на терена, както и обстоятелството, че разрешението за строеж е издадено на 14.05.2012 г., налагат извода, че подготовката на дворното място за строителството е било извършено преди 29.06.2012 г., поради което и претенцията за разходите от 1120 лв. за събарянето на старата къща и подготвянето на строителната площадка е погасена по давност.

Ответницата е поддържала, че на 11.06.2012 г. са поставени основите на къщата, а на 22.06.2012 г. е излята първа плоча, както и че голямата част от строителните работи, претендирани от ищеца – включително с тези за изграждане на покрива, довършителни работи - до перото за ВИК инсталация са погасени по давност.  Това възражение е недоказано, а и твърдението не е  логично, при положение на започнато строителство на 11.06.2012 г. къщата да е била почти напълно завършена преди 29.06.2012 г. На база показанията на свидетелката Радка Жекова, съдът приема за установено, че изграждането на новата къща е започнало след продажбата на жилището в гр.Варна и пълното финансиране на проекта, което е станало на 31.08.2012 г., като това не изключва възможността част от материалите да са били закупувани по-рано, предвид, че първите по-големи суми изтеглени от сметките на ищеца са от  периода на втората половина от месец юни 2012 г. Предвид изложеното, съдът намира, че претенциите за разходите за извършените СМР в общ размер на сумата от 21 900 лв. не са погасени по давност.

Предявеният иск е по чл. 59 от ЗЗД, който гласи, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Обедняването на ищеца е в размер на сторените в действителност и установени от вещото лице разходи по претендираните пера за изграждането на къщата от 21 900 лв. (без погасената по давност), а обогатяването на ответницата е в размер на сумата от 16 000 лв. (предвид и приетото за установено по делото участие на третото лице свидетелят М. Б. в изграждането на шахтата, предпазния парапет и боядисването с латекс, както и че обзавеждането по перата от електрически бойлер – до кухненското обзавеждане може да бъде отделено от имота и не увеличава стойността му). От горното се налага извода, че предявеният иск е основателен до размер на сумата от 16 000 лв. и в този размер той следва да бъде уважен, като за горницата над 16 000 лв. до претендираните 36 567 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед частичното несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на окръжния съд следва да бъде отменено, в частта с която е отхвърлен иска до размера на сумата от 16 000 лв. и искът за същата сума – уважен и потвърдено – в частта на отхвърлянето на иска за горницата над сумата от 16 000 лв. до претендираните 36 567 лв.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1, ал.3 и ал. 6 ГПК за първоинстанционото производство ищецът дължи на ответницата разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер общо от 1250,49 лв., като решението следва да бъде отменено в частта над този размер до присъдените 1915 лв. За въззивното производство ищецът следва да  заплати на ответницата сумата от 823,45 лв. – разноски за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска, предмет на въззивното производство. Ответницата  също дължи на ищеца разноски за адвокатска защита в размер на сумата от 662,59 лв. за първоинстанционното производство. Ответницата следва да заплати на адвокат Я.С.С. сумата от 1 010 лв., за оказана безплатна правна помощ на ищеца за въззивното производство по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, както и да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд сумите от 640 лв. и 320 лв. – дължими държавни такси и сумите от 107,50 лв. и 172 лв. – платени възнаграждения на вещи лица, съразмерно на уважения иск.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 507/21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 1450/2017 г., по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от П.В.П. с ЕН ********** ***, против Д.В.Д. с ЕГН ********** *** иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на вложени от ищеца средства за изграждане на жилищна сграда в недвижимия имот на ответницата с административен адрес – гр.Дългопол, ул. „Паисий“ № 4 до размер на сумата от 16 000 лв., ведно с лихвите от датата на подаване на исковата молба 29.06.2017 г. - до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА, с която П.В.П. е осъден да заплати на Д.В.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в  първоинстанционното производство за горницата над 1250,49 лв. до присъдените 1915 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на П.В.П. с ЕН ********** *** сумата от 16 000 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и представляваща увеличената стойност на имота, вследствие на вложените от ищеца средства в изграждане на нова жилищна сграда в недвижимия имот на ответницата с административен адрес – гр.Дългопол, ул. „Паисий“ № 4, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 29.06.2017 г.  до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 507/21.03.2018 г., постановено по гр.д. № 1450/2017 г., по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от П.В.П. с ЕН ********** ***, против Д.В.Д. с ЕГН ********** *** иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на вложени средства за изграждане на жилищна сграда в недвижимия имот на ответницата с административен адрес – гр.Дългопол, ул. „Паисий“ № 4 за горницата над сумата от 16 000 лв. до 36 567 лв.

ОСЪЖДА П.В.П. с ЕН ********** *** да заплати на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 823,45 лв., представляваща разноски за адвокатска защита във въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на П.В.П. с ЕН ********** *** сумата от 662,59 лв., представляваща разноски за адвокатска защита за първоинстанционното  производство, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на адвокат Я.С.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 1010 лв. за оказана безплатна правна помощ на ищеца във въззивното производство по чл.38,ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд сумите от 640 лв. и 320 лв. – дължими държавни такси за първоинстанционното и за въззивното производство по уважения иск и сумите от 107,50 лв.  и 172 лв. – разноски за вещи лица, сторени в първоинстанционното и във въззивното производство, съразмерно на уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: