ОПРЕДЕЛЕНИЕ №307

гр. Варна, 10.05.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 215/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Ж.И.Д. ***, против определение № 1094/03.04.19г. по гр.д. № 2615/18г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес. В частната жалба на първо място е отправено искане за отвод на всички съдии от настоящия съд, които са се произнасяли за имоти на жалбоподателката, за да ѝ „се гарантира правораздаване“. На следващо място е посочено, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита се, че производството по предявения иск за нищожност на съдебно решение е допустимо, тъй като жалбоподателката е била страна по делото, по което е постановено посоченото решение, същото е влязло в сила и я обвързва със сила на пресъдено нещо и към настоящия момент. Счита се, че независимо от прекратяването на изпълнителното дело, образувано за изпълнение на атакуваното съдебно решение, това не означава че изпълнението на решението е прекратено. Сочи се, че атакуваното съдебно решение е било реално изпълнено на 04.06.2004г., но в ПИ 1756 /идентичен с имот пл. № 7/ по КП, действащ към момента на изпълнението и то в сграда, която не е била предмет на исковата молба на БСТ. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.  

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчван на насрещна страна.

Искането за отвод на съдиите не е обосновано, а отделно от това и не съществува нито едно от обстоятелствата, регламентирани в хипотезите на чл. 22, ал. 1 от ГПК, които да мотивират съдиите от настоящият съдебен състав да се отстранят от разглеждането на делото. Искането следва да бъде оставено без уважение. 

Настоящият състав на съда намира, че частната жалба е подадена в срок, същата е редовна, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, от субект с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба се явява частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Ж.И.Д., насочена против Български спортен тотализатор – София, рег. по ф.д. № 6/1957г. на Софийски народен съд /СГС/, Централна дирекция „Български спортен тотализатор“ – гр. София, Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ ЕИК 202766380, гр. София и против М. И. Ж. от гр. Варна /съобразно уточнението с молба вх. № 36015/06.12.18г., в чийто последен абзац е посочено, че ответници са всички посочени БСТ-та, тъй като всички се ползват от процесното съдебно решение и изпълнителен лист/ и с искане за установяване на нищожността на решение от 22.10.2000г., постановено по в.гр.д. № 730/00г. на ВОС. Изложено е, че посоченото решение е нищожно, тъй като:

- се отнася до несъществуващ недвижим имот  – от съдебния акт не може да се установи за кой имот се е произнасял съда, тъй като описанието му по административен адрес /гр. Варна, ул. „Сан Стефано“, № 7/ не съвпада с описанието му по кадастрален план /описанието в решението на имота като пл. № 6 в кв. 60 по плана на гр. Варна се отнася до имот, находящ се на административни адреси ул. „Патлейна“, № 4 и ул. „Сан Стефано“, № 5/, а и отделно от това волята на съда относно имота не може да бъде установена и чрез тълкуване;

- напълно неразбираемо било и приетото от съда как ответниците препятстват правото на собственост на ищеца или са извършили посегателства върху негова вещ, която реално не съществува;

- неразбираем бил и правният извод на съда за наличие на етажна собственост към 20.10.00г., при условие, че и двете страни са претендирали да са еднолични собственици на различни жилищни сгради и са се легитимирали като собственици с различни придобивни способи;

- неясно било приетото от съда в атакуванато решение и относно това как следва да се възстанови състоянието на обекта в имот пл. № 6-3МЖ съгласно виза за проектиране, касаеща обаче имот пл. № 7 – 2МЖ;

- не е било ясно и спрямо кой ищец е бил уважен иска, тъй като РД на БСТ не е самостоятелно ЮЛ, а пък ЦД БСТ-София няма регистрация в СГС. 

С определение от 30.11.18г. съдът е оставил без движение исковата молба, указвайка на ищцата освен да посочи спрямо кого насочва иска си, но и да обоснове правния си интерес от този иск - при наведеното от ищцата твърдение, че не съществува обекта на собствеността, следва да се има предвид, че при негаторния иск в предмета на делото не се включва нито собствеността на засегнатия имот, нито тази на пречещия имот и обекта на неоснователните действия. Освен това е указано да се представят и доказателства, че изпълнението на атакуваното решение е прекратено.

С допълнение към исковата молба от 04.12.18г. ищцата е посочила, че претендира и обезсилването на изпълнителен лист от 23.11.00г., издаден по в.гр.д. № 730/00г. на ВОС, тъй като въз основа на същото е било образувано изп.д. № 12484/00г. на СИС при ВРС – за възстановяване на конкретен недвижим имот, който реално не съществува. Последното е установено в хода на изпълнението, поради което и с постановление от 06.07.05г., влязло в сила на 03.08.05г., изпълнителното дело е било прекратено по отношение на възстановяването на имот, поради липсата на предмет на изпълнение. Посочено е било още, че в мотивите на атакуваното съдебно решение волята на съда е изразена по неразбираем начин, тъй че и при тълкуване не може да се установи за кой имот по КП се отнася.

С молба вх. № 36015/06.12.18г. ищцата е посочила, че останалите двама ответници по в.гр.д. № 730/00г. на ВОС /извън брат ѝ М. Ж./– И. Ж. И. и Д. В. И. /нейни родители/, са починали през 2015г., поради което насочва иска си и против М. Ж.. В тази молба ищцата е посочила, че през 2015г., непосредствено след смъртта на родителите си, тя е платила задълженията на четиримата ответници именно на „Спортния тотализатор при БСФС“. Това юридическо лице съществува, защото именно то е взело парите и при него те са отишли /л. 39 от делото на ВОС/.

С молба вх. № 8958/21.03.19г., ищцата чрез назначения ѝ по реда на ЗПП процесуален представител, и в указания ѝ от съда с определението от 30.11.18г. срок, е посочила че тя претендира да е собственик по наследство на недвижим имот, находящ се в жилищна сграда с административен адрес в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“, № 7, в ПИ 1756, 8-ми микрорайон на гр. Варна, по КП одобрен със Заповед № 300-4-47/01.10.03г. на ИД на АК, идентичен със стар пл. № 7 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, с идентификатор 10135.1507.744 по КККР на гр. Варна, съставляващ ТОТО-ПУНКТ, състоящ се от едно помещение и санитарен възел с площ от 22.40 кв.м., разположен на партерния етаж от пететажна жилищна сграда, построена по архигектурен проект, одобрен на 27.07.1983г. с идентификатор 10135.1507.744.2.4 по КККР на гр. Варна. Описани са придобивните способи върху дворното място и върху построената въз основа на разрешение за строеж № 129/07.10.1983г. сграда от страна на наследодателите на ищцата, както и са приведени аргументи за липсата на право на собственост в полза на „Български спортен тотализатор“ върху имота. Изложено е, че ищцата е собственик на описания от нея недвижим имот, който съществува, но това не е обекта, описан в атакуваното решение по в.гр.д. № 730/00г. на ВОС. Въпреки това, именно от посоченото съдебно решение ищцата търпи вреди, което обосновава правния ѝ интерес да иска прогласяването на неговата нищожност, от което ще последва правото ѝ да се снабди с обратен изпълнителен лист.

От извършената служебна справка в деловодната система на ВОС /тъй като понастоящем в.гр.д № 730/00г. на ВОС е изпратено на ВКС по касационна жалба против решение № 1961/28.12.2017г., с което е оставена без уважение молбата на Ж. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по делото, където е образувано гр.д. № 2354/18г., ІІ г.о./ се установява, че с атакуваното решение от 22.10.2000г. по в.гр.д. № 730/00г. на ВОС е било отменено изцяло решението на ВРС, ХХ-ти състав от 17.08.1999г. по гр.д. № 5914/98 г. и вместо това е постановено осъждането на И.Ж. И., Д. В. И., Ж.И.Д. и М. И. Ж., всички от гр. Варна, ул. „Сан Стефано“, № 7, да възстановят на ЦД „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“ - София, РД - Варна имот, представляващ магазин с площ от 22.41 кв.м. заедно със сервизни помещения, находящ се във Варна, партерния етаж на сградата на същата улица, представляващ имот пл. № 6, в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на града, в състоянието му отпреди извършването на посегателствата, съобразно архитектурния план и строителни документи, във вида съгласно предавателен протокол от 11.08.1993г., на осн. чл. 109 ЗС.

            С решение от 18.06.2001г. е допълнено горното решение като е отменено решението на ВРС, постановено на 17.08.1999 година по гр. дело № 5914/98 год. в частта му, с която е отхвърлен искът на БСТ против въззиваемите за сумата от 3 185.30лв., представляваща паричната равностойност на СМР и довършителни работи по възстановяването на процесния имот, като вместо него посочените по-горе ответници са осъдени да заплатят на ЦД „Български спортен тотализатор“ - гр. София, чрез РД - гр. Варна, сумата от 3 185.30 лв., представляваща равностойността на СМР и довършителни работи по възстановяването на процесния имот: МАГАЗИН с площ от 22,41 кв.м. , заедно със сервизните помещения, намиращ се на партерен етаж на сграда в дворно място, представляващо имот пл. № 6 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, на адм. адрес ул. „Сан Стефано“, № 7, в предишното му състояние към 11.08.93 година, дължима от посочените лица в едномесеч срок от влизане в сила на решението по чл. 109 ЗС, в случай на изпълнение на същото, на осн. чл. 420 ГПК. Първоинстанционното решение на ВРС е оставено в сила в останалата му отхвърлителна част, за разликата над 3 185,30 лв. до 4 800 лв.

Видно от представените към молба вх. № 35588/04.12.18г. документи, че на 23.11.00г. е бил издаден изпълнителен лист по в.гр.д. № 730/00г. на ВОС въз основа на осъдителното решение от 22.10.00г., а с Постановление от 06.07.05г. (с отбелязване от съдия-изпълнителя, че е влязло в сила на 03.08.2005г.), образуваното въз основа на същия изпълнителен лист изп.д. № № 12484/00г., VІІ р-н на СИС при ВРС, е било прекратено по отношение на възстановяване на имота в предишното му състояние, поради липсата на предмет на възстановяване. Постановлението е обосновано с приложено към молба на длъжниците от 27.06.05г. удостоверение изх. № АГ1-9400-М-112/31.05.04г. на Район „Одесос“- Община Варна, че по КП, одобрен със Заповед № 300-4-47/01.10.03г. на ИД на АК имот, идентичен с процесния, не съществува.

Видно от изпълнителен лист, издаден през 2011г., по гр.д. № 3454/04г. на ВРС, ХІІ с-в, че И. Ж.. И., Д. В. И. и Ж.И.Д. са осъдени да заплатят на Български спортен тотализатор-София, регистриран по ф.д. № 6/1957г. на СГС сумата от 850 лв., на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /л. 42/. От копието на изпълнителен лист от 19.10.04г., издаден по гр.д. № 1259/99г. на ВРС, ІХ с-в, се установява, че И. Ж. И., Д. В. И., Ж.И.Д. и М. И. Ж. са били осъдени да заплатят в полза на ЦД БСТ-София, чрез РД БСТ-Варна, сумите с които всяко от физическите лица са се обогатили без основание за сметка на ищеца от ползването на недвижим имот – магазин от 22.41 кв.м. в гр. Варна, на партерния етаж на 4-етажна сграда на ул. „Сан Стефано“, № 7 за периода от 01.11.1994г. до 02.08.1999г. /л. 47/. 

Съобразно приетото в доктрината и съдебната практика, нищожността на съдебно решение се свързва с постановяването му от незаконен състав; извън правораздавателната дейност на съда; при неподписването на решението от мнозинството съдии от състава или ако не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо, или изпълнение на действие, което съставлява престъпление.

Съобразно нормата на чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Съобразно приетото в съдебната практика, искът за нищожност на решение може да се предяви само след като е изчерпан инстанционния ред за контрол. Искът е установителен и неоценяем и при липсата на специална разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, важат общите  - искът е родово подсъден на районния съд, независимо дали се иска прогласяване нищожност на решение на районен, въззивен или касационен съд.

Съобразно горното следва да се приеме, че по арг. от чл. 270, ал. 4 от ГПК, обжалваното понастоящем определение, постановено от окръжен съд, действал като първа инстанция по дело, което е родово подсъдно на районен съд, не е недопустимо. Решението, чиято нищожност се претендира да бъде установена, е влязло в сила и допустимостта на предявения иск не се влияе от висящото понастоящем производство за поправка на очевидна фактическа грешка в същото решение.

Ищцата е обвързана от силата на пресъдено нещо на атакуваното с иска за нищожност съдебно решение, с което е уважен против нея негаторен иск за възстановяването на недвижим имот в състоянието му отпреди извършването на посегателствата и съобразно архитектурен план и строителни документи, във вида съгласно предавателен протокол от 11.08.1993г. С допълнителното решение ищцата, наред с другите ответници по посоченото дело, е била осъдена да заплати посочена парична сума на ищеца по негаторния иск, представляваща равностойността на СМР и довършителни работи по възстановяването на процесния имот в предишното му състояние към 11.08.93 година, дължима от ответниците в едномесечен срок от влизане в сила на решението по чл. 109 ЗС, в случай на изпълнение на същото, на осн. чл. 420 ГПК /отм./.    

Ищцата има правен интерес от предявения иск и това не е обусловено от обстоятелството дали решението, чиято нищожност се претендира, е изпълнено или не /за разлика от нормата на чл. 251, ал. 2 от ГПК, регламентираща недопустимост на искането за тълкуване, след като решението е изпълнено/.

 Единственото относимо към предявения иск за нищожност на решението, релевирано от ищцата твърдение /но и достатъчно като основание/, е това за неяснота на волята на съда, която не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, досежно имота, който следва да бъде възстановен в състоянието му, отпреди посегателствата. Поради това исковото производство за установяване нищожността на съдебното решение на посоченото основание е допустимо и определението следва да бъде отменено в тази му част.

Останалите твърдения касаят евентуална неправилност (как съдът е приел, че ответниците препятстват правото на собственост на ищеца; как е обоснован извод за наличие на етажна собственост към 20.10.00г. при липсата на доказателства за това; как следва да се възстанови състоянието на обекта) или недопустимост на решението (че решението е постановено по иск на ищец, който няма правосубектност). Тези твърдения обаче не могат да са основание на предявен иск за нищожност на решението, тъй като е следвало да се релевират в рамките на производство по инстанционен контрол на съдебния акт. Поради това и в тези му части прекратителното определение, обосновано с липсата на правен интерес, следва да бъде потвърдено /относно недопустимостта на иск за обявяване нищожност на съдебно решение поради липсата на правен интерес при наведено твърдение, което не е основание, водещо до нищожност – Определение № 326/22.07.10г. по ч.гр.д. № 280/10г., ІІ г.о. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване определение, потвърждаващо прекратяването на това основание/. 

Надлежни ответници по иска са правните субекти, обвързани от решението, чиято нищожност се претендира да бъде установена. От посочените от ищцата първоначални ответници, единствено ДП „Български спортен тотализатор“ с ЕИК 202766380, създадено съгласно § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗХ, обн. в ДВ, 51/04.06.1999г. /отм./ и поело активите и пасивите на съществувалия дотогава БСТ /така ал. 2 от цитираната преходна норма/, продължило дейността си и запазило статута си, съгласно § 9, ал. 1 от от ПЗР на действащия ЗХ, притежава правосубектност и е правоприемника на ищеца по гр.д. № 5914/98г. на ВРС, ХХ с-в. Поради това прекратяването на делото по отношение на Български спортен тотализатор – София, рег. по ф.д. № 6/1957г. на Софийски народен съд /СГС/ и Централна дирекция „Български спортен тотализатор“ – гр. София, е законосъобразно и определението и в тази му част следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

           

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката Ж.И.Д. за отвод по делото на съдиите от настоящия състав на съда.  

            ПОТВЪРЖДАВА определение 1094/03.04.19г. по гр.д. № 2615/18г. на ОС-Варна в частите, с които е прекратено производството по делото по иска на Ж.И.Д. за установяване нищожност на решение, постановено на 22.10.2000г. по в.гр.д. № 730/00г. на ВОС:

            - основан на твърденията, че е напълно неразбираемо как съдът е приел, че ответниците препятстват правото на собственост на ищеца; как ответниците са извършили посегателства върху имот, който реално не съществува; как е обоснован извод за наличие на етажна собственост към 20.10.00г. при липсата на доказателства за това; как следва да се възстанови състоянието на обекта; че решението е постановено по иск на ищец, който няма правосубектност;

            - по отношение на Български спортен тотализатор – София, рег. по ф.д. № 6/1957г. на Софийски народен съд /СГС/, седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Васил Левски“, № 75 и  Централна дирекция „Български спортен тотализатор“, РД БСТ, гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 30, седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Васил Левски“, № 75, ет. 5.

            ОТМЕНЯ определение № 1094/03.04.19г. по гр.д. № 2615/18г. на ОС-Варна в останалата му прекратителна част и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на предявения иск против ДП „Български спортен тотализатор“ с ЕИК 202766380, със седалище и адрес на управление район Красно село, ул. „Хайдушко изворче“, № 28 и М. И. Ж.от гр. Варна, основан на твърдението, че посоченото съдебно решение е нищожно поради неяснота на волята на съда, която не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, досежно имота, който следва да бъде възстановен в състоянието му, отпреди посегателствата.  

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва само в потвърдителните му части с частна касационна жалба пред ВКС, в 1-седмичен срок от връчването му на страната, при наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а в останалата му част – е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: