О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№346

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на    09.06.2017 година                    в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 216/2017 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от К.Б.Ш. *** срещу определение № 455/17.02.2017 год. по в. гр. д. № 320/2017 год. на Окръжен съд – гр. Варна, с което съдът е прекратил производството по делото.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, като моли за неговата отмяна. Сочи, че въводът във владение подлежи на обжалване от трето лице, чието имущество е предмет на принудителното изпълнение. Счита, че съдебният изпълнител не е извършил проверка върху собствеността на имота, не е уведомил жалбоподателя за насрочения въвод във владение и не е разгледал молбата на последната за отлагане на въвода по чл. 523, ал. 2 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор от длъжника в изпълнителното производство – Б.В.Ш., в които се излагат доводи за основателност на жалбата, като моли за отмяна на определението.

Постъпил е отговор и от купувача по публичната продан – Е.Д.Г., в който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на определението.

Отговор на жалбата от взискателя „Райфайзен Банк България“ АД не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните мотиви:

Изпълнителното производство № 20147170400775/2014 год. по описа на ЧСИ Румяна Т., рег. № 717 е образувано по молба на „Райфайзен Банк България“ АД, въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 14073/2011 год., издаден за вземане в размер на 111 665.81 евро, обхващащо главница, лихви и разноски спрямо длъжника Б.В.Ш.. Съобразно проведената, последна публична продан за купувач на недвижия имот е обявен Е.Д.Г.. Същият е въведен във владение на 30.01.2017 год..

След приключването на публичната продан на имота за удовлетворяване и на горепосоченото вземане е депозрирана пред ЧСИ молба от К.Б.Ш. за отлагане на въвода във владение по съображения, че същата е собственик на имота поради нищожността на договора за доброволна делба, чрез който длъжникът се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на публичната продан.

Производството пред Окръжен съд – гр. Варна е образувано по жалба на К.Б.Ш., в която се излагат твърдения за недействителност ипотеката като обезпечение на банковия кредит поради притежаването на собствеността върху имота от жалбоподателката.

С оглед горната фактическа обстановка следва да се приеме, че е налице влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, закупен въз основа на проведената по изпълнителното дело публична продан. Според чл. 496, ал. 3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорена само по исков ред. В тази хипотеза, третото лице, което твърди, че е собственик на продадения имот, може да се брани само с иск за собственост, а не с иск за обявяване на публичната продан за нищожна.

Постановлението за възлагане се ползва с особена изпълнителна сила, която има действие спрямо всички, поради което въводът може да бъде осъществен не само срещу длъжника, но и срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Единствената защита, която процесуалния закон предоставя на третото лице е исковата защита – чрез иск за собственост /чл. 498, ал. 2 от ГПК и „БГПП”, изд. „Сиела”, София, 2012 год., л. 1070-1071 и 1193/.

За пълнота на изложението следва да се поясни, че за приложението на чл. 523 от ГПК, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: 1/лицето да е намерено от съдебния изпълнител във владение на имота в деня на въвода и 2/съдебният изпълнител да се увери, че това лице претендира права, изключващи правата на взискателя, както и че не е придобило владението след завеждане на делото, решението по което се изпълнява. /Определение № 622 от 19.11.2010 год. по в. ч. гр. д. № 517/2010 год., ГО на ВАпС/. Представянето на искова молба за обявяване недействителност на делбата едва в настоящото въззивно производство, не е пречка за извършване на предхождащия въвод, като в хипотезата на  чл. 498, ал. 2 от ГПК засегнатото лице може да се брани само с иск за собственост

След като частният жалбоподател не е бил във владение на имота преди завеждането на иска, решението по който се изпълнява, той не разполага с правата по чл. 435, ал. 5 от ГПК, нито с тези по чл. 523 от ГПК.

Предвид гореизложеното, предприетото от третото за изпълнението лице обжалване е недопустимо, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 455/17.02.2017 год. по в. гр. д. № 330/2017 год. на Окръжен съд – гр. Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                  

 

 

   2.