Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

100

 

гр.Варна, 19.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на десети юни, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор Иван Тодоров,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 217/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на КОНПИ – Варна срещу решение № 471/16.03.2015 г. по гр.д.№ 1570/11 г. на Окръжен съд-Варна – VІІ състав, с което е отхвърлен иска, предявен от КУИППД с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 446245.30 лева от ответниците Я.М.Х. и Ц.С.С.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявения иск.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание, пълномощникът на ответниците оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на постановеното решение.

Представител на Прокуратурата на РБ изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по делото е образувано по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, представлявана от Председателя Т.П.К. срещу Я.М.Х. с ЕГН ********** и с адрес: *** и Ц.С.С. с ЕГН ********** и с.а. по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на притежавано от тях имущество на значителна стойност от 446245.30 лева, придобито в периода 16.01.2001 г. - 09.08.2011 г. от престъпна дейност, осъществена на 16.09.2009 г. и установена с влязла в сила присъда по НОХД № 1065/2010г. по описа на ВОС. Имуществото е подробно описано в мотивираното искане с наведени твърдения за липса на законен източник за придобиването му.

В исковата молба КУИППД твърди, че: с влязла в сила присъда № 111/25.10.2010 г., постановена по НОХД № 1065/2010 г. на ВОС, ответникът е признат за виновен в това, че на 16.09.2009 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с К. К. А. с цел да принудят Ц.Г.Д. да поеме имуществено задължение в размер на 100000 лв., го заплашили с насилие, като с деянието му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата в резултат на счупване на IX и X леви ребра, като по този начин осъществил състав на престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7 от НК. Присъдата е влязла в сила на 11.07.2011 г., а престъплението, за което е осъден ответникът попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗОПДИППД /отм./. По отношение на Я.Х. има влязла в сила присъда на 03.01.2007 г. по НОХД № 435/04г. на ВОС, с която същият е осъден за престъпление, извършено през м. юли 1997 г. по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1 от НК – също попадащо в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗОПДИППД /отм./.

В хода на извършена проверка за периода 16.01.2001 г. - 09.08.2011 г., Комисията е установила, че ответниците са сключили граждански брак на 26.11.2003 г., но са живели на съпружески начала преди тази дата. Общият размер на реализираните от тях приходи от трудови правоотношения, доходи от продажба на недвижимо и движимо имущество и дружествени дялове в рамките на проверявания период се равнява на 2 672 МРЗ, а извършените разходи за закупуване на недвижими имоти, МПС, за извършване на строителство и разходи за издръжка – на 6 437 МРЗ. Съпоставката между приходи и разходи е отрицателна разлика от 3 765 МРЗ. Не са установени данни за законни източници на средства на ответниците, които да им позволят придобиване на имуществото. Ето защо счита, че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето и подлежи на отнемане в полза на държавата.

Оспорвайки предявените искове, ответникът твърди законен произход на сумите, послужили за закупуване на описаното имущество – получени дивиденти, ипотечни кредити, продажба на дружествени дялове, като с всяко следващо разпореждане с имущество са акумулирани още средства, трансформирани в закупено ново имущество, поради което придобитото не е от престъпна дейност. Моли за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1065/2010 г. на ВОС за извършено на 16.09.2009 г. престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че при условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с К.К.А. с цел да принудят Ц.Г.Д. да поеме имуществено задължение в размер на 100 000 лв., го заплашили с насилие, като с деянието му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата в резултат на счупване на две ребра в ляво – IX и X, само второто с разместване. Няма спор и че с предходна присъда, влязла в сила на 03.12.2007 г., ответникът Х. е признат за виновен в това, че през м. юли 1997 г., чрез използване на неистински документи, получил без правно основание от бюджета на РБ пари в размер на 349198 лв., с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 5 /стара ал. 4/ вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, като е осъден да заплати на Министерство на финансите сумата от 349198 лв., представляваща обезщетение за претърпени от държавата имуществени вреди.

Не се спори относно участието на ответника Х. в управлението и собствеността на юридическите лица „Скай билдинг груп” ООД, „Багира груп” ООД, „Наша компания” ООД, „Матико-2000” ООД и „Джордж крос” ООД, а извън проверявания период – и в това на „Яхант” ООД. Участието на съпругата му Ц.С. в управлението и собствеността на „Бритиш Бългериан пропъртис” ООД, „Юп имот” ООД и „Стал консулт” ООД не е изрично оспорено. Няма спор и относно придобиването на описаното в искането имущество в условията на фактическо съжителство и в режим на СИО от ответниците.

По делото са приети експертни заключения за оценка на леките автомобили и на недвижимите имоти, собственост на ответниците към датата на тяхното придобиване и към настоящия момент, които съдът е кредитирал като обективни и компетентно дадени. Въз основа на дадените оценки и всички събрани доказателства, установяващи доходите и разходите на ответниците, е прието заключение на икономическа експертиза с допълнителна задача към нея от 03.04.2014г., изготвени от вещото лице Р.С., кредитирани от съда като обективни и компетентно дадени. Заключенията установяват, че общата сума на придобитите имоти се равнява на 4411.38 МРЗ, а тази на придобитите МПС – на 508.59 МРЗ; платените данъци за недвижими имоти и ТБО – 0.04 МРЗ; платените суми за участия в юридически лица от Х. – на 158.72 МРЗ, а тези от Ц. С. – на 51.39 МРЗ. Общата сума на издръжката на домакинството в периода от 01.01.2001 г. до 03.05.2011 г. е 555.99 МРЗ. Реализираните от ответниците приходи от продажба на МПС по договорите за продажба е 15 МРЗ, а тези от продажба на недвижими имоти по данни от нотариалните актове е 1984.90 МРЗ; получените суми от Я.Х. във връзка с продажба на дялове от юридически лица – 569.44 МРЗ; получени от същия суми от трудови договори – 264.70 МРЗ, а получените от Ц.С. суми от трудови договори се равняват на 233.72 МРЗ. Извършените плащания по кредит от „Банка Пиреос България” АД, отпуснат на 22.02.2007 г., възлизат на 467.53 МРЗ и са извършени в периода от 16.03.2007 г. до 12.04.2011 г. Извършена е съпоставка между стойността на доходите на семейството в периода от 01.01.2001 г. до 03.05.2011 г. /общо 4546.49 МРЗ/ със стойността на разходите в рамките на същия период /6077.22 МРЗ/, видно от която разликата е в полза на разходите - 1530.73 МРЗ.

В изготвен втори вариант заключението съпоставя получените от ответниците доходи в периода от 01.01.2001 г. до 03.05.2011 г. /6357.05 МРЗ/ със стойността на разходите, като стойността на недвижимите и движими вещи е по данни от придобивните документи /4649.88 МРЗ/, видно от която разликата е положителна в полза на доходите /+1707.17 МРЗ/.

Настоящата инстанция изцяло споделя правните извода на първоинстанционния съд:

Основателността на предявените искове за отнемане на имущество, при условията на приложимия ЗОПДИППД /отм./предполага придобиване на имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност; срещу ответника да е започнало наказателно преследване за престъпление по изчерпателно изброените в чл. 3, ал. 1 от закона състави на престъпления. Кумулативната даденост на тези предпоставки обуславя основателността на искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от специалния закон, на отнемане по реда на същия подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което кореспондира с целта по чл. 2 от закона – предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от такава дейност. Затова, съществен елемент от всички фактически състави на отнемане, като обща предпоставка за възникване на правото на държавата, относима към всички регламентирани в закона хипотези, е възможността от съвкупната преценка на доказателствата да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. В този смисъл е и даденото разрешение в принципните указания с ТР № 7 от 30.06.2014г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК.

Безспорно установено е по делото, че ответниците са придобили паричните суми и недвижимите имоти, предмет на искането за отнемане в полза на държавата, както и че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона, в каквато насока са заключенията на вещите лица по оценъчните и икономическите експертизи.

 

Относно стойността на придобитото имущество, правилно съдът е кредитирал СИЕ по първи вариант на заключението, доколкото релевантна е пазарната стойност на възмездно придобитите имущества към момента на придобиването им, а не и обективираната в сделките стойност, която не обвързва ищеца. По делото не са ангажирани други доказателства за реализирани достатъчни доходи от законен източник преди и след придобиване на имуществото, които да са послужили за придобиването му.

За да се направи обаче основателно предположение за връзка между престъпна дейност и придобиване не е достатъчно да бъде установено, че ответникът не е разполагал със средства от законни източници на доходи, за придобиване на процесното имущество. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, основателното предположение, по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ е обикновено предположение, формирано въз основа на преценка на конкретните установени по делото факти и обстоятелства и връзките между тях, от които следва извод за престъпния произход на средствата, вложени в придобиване на имуществото. Тази преценка не е хипотетична, а следва да се основава на конкретни фактически обстоятелства, установени въз основа на събраните доказателства. Основателно предположение по смисъла на специалния закон не може да се направи, когато установеното с акт на наказателния съд престъпление има инцидентен и еднократен характер, фиксирано е в ограничен период от време и по делото липсват доказателства за осъществявана преди или след това, но в рамките на проверявания период, от страна на ответника престъпна дейност, от естество да обоснове извод, че имуществото, предмет на искането за отнемане, е придобито като резултат от нея.

В конкретния случай е налице влязла в сила присъда по НОХД № 1965/2010 г. по описа на ВОС, с която ответникът Я.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 1 от НК, което е предвидено в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗОПДИППД /отм./ като такова, въз основа на което могат да се предприемат действия по отнемане на имуществото. Престъплението изнудване от обективна страна е осъществимо само чрез действия на дееца, изразяващи се в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята му, чрез използване от дееца на принуда - сила или заплашване. За разлика от престъплението по чл. 214 от НК, което е резултатно, изнудването за което ответникът е осъден по чл. 213а от НК не е резултатно, а на просто извършване. По делото няма данни за каквото и да било резултатно престъпление извършено в рамките на проверявания период или други данни, които в някаква съвкупност с изнудването да сочат възможност престъпната дейност да е довела до придобиване на процесното имущество. Ирелевантно отношение в тази връзка има позоваването на ищеца на предходно осъждане на ответника Х. за престъпление по чл. 212, ал. 5 от НК, доколкото това престъпление е извършено извън проверявания период /м. юли 1997 г./, а реализираната от това престъпление имотна облага в размер на 349198 лв. е присъдена с влязлата в сила присъда в полза на държавата като обезщетение за претърпени вреди.

Доколкото изпълнителното деяние в случая е осъществена принуда – заплашване с насилие Ц.Д. да поеме имуществено задължение в размер на 100000 лева, то тази престъпна дейност сама по себе си не установява реализирането на имуществена облага от дееца Х., а съответно и влагане на евентуално придобити средства от престъплението в придобиване на имуществото предмет на искането за отнемане.

В мотивираното искане липсват твърдения за връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване на всяко едно от имуществата. При липса на доказателства за конкретни факти и обстоятелства нито логически, нито житейски може да се направи основателно предположение, че придобиването на процесното имущество на стойност 446245.30 лв. за период 16.01.2001 г.-09.08.2011 г. е свързано, дори и косвено с осъществената от ответника през 2009 г. престъпна дейност – изнудване на Ц.Г.Д. да поеме имуществено задължение в размер на 100000 лв.

Правилен е извода на съда, че ищецът не е установил наличието на съществен елемент от фактическия състав, от който произтича правото на държавата в лицето на специализирания административен орган, на отнемане на процесното имущество, което обуславя неоснователност както на главното, така и на евентуалното искане.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 9800 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският аперлативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 471/16.03.2015 г. по гр.д.№ 1570/2011 г. на Окръжен съд-Варна – VІІ състав.

ОСЪЖДА Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, БУЛСТАТ 131463734, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 112, представлявана от Председателя Тодор Панайотов Коларов ДА ЗАПЛАТИ на Я.М.Х. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 9800 /девет хиляди и осемстотин лева/ съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.