Р Е Ш Е Н И Е

88

гр.Варна, 27.05.2016г.    

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№217/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка”АД, гр.София против решение № 201/19.02.2016г., постановено по гр.д.№1534/15г., по описа на ВОС, гр.о., с което жалбоподателят е осъден да предаде на З.Д.Д. владението върху следния недвижим имот: апартамент №5, с идентификатор 10135.2557.300. 1.5  по КККР, одобрена 2008г., находящ се на трети етаж в жилищна сграда в гр. Варна, ул.”Ген.Столипин”№17, със застроена площ от 82, 50 кв.м., при съответни граници, ведно с прилежащото избено помещение №8 със застроена площ от 3, 40 кв.м., при съответни граници, както и 12, 1634% ид.ч. от общите части на сградата на сградата, както и 12, 1634% ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 207, 50 кв.м., съставляващо ПИ № 261, идентичен с УПИ V-7, кв.698 по плана на 2 п.р. на гр.Варна, при съответни граници, върху който й е учредено ограничено вещно право на ползване с н.а. № 116, том I, рег.№2327, дело №117/20.10.2000г. /в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действител -ната такава е 12.10.2000г./, на осн. чл.108, вр. чл.56 от ЗС /в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка - съдът е пропуснал да обек -тивира волята си, видна от мотивите, като се произнесе със самостоятелен устано -вителен диспозитив относно носителството на ограниченото вещно право на полз -ване от ищцата/, както и жалбоподателят е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 4 783, 17 лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемата З.Д.Д. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 04.06.2015г. ищцата З.Д.Д. излага, че с договор, обективиран в н.а.№116/2000г., Д. З. Д. е дарил на внука си Д. В. Д. правото на строеж върху дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.”Ген.Столипин” №17, съставляващо УПИ V-7, кв.698 по плана на 2 п.р. на гр.Варна, за изграждането на апартамент №5, ет.3, състоящ се от входно антре, две спални, тоалет, баня, коридор, кухня-трапезария, дневна и два балкона, с площ от 82, 50 кв.м., при съответни граници, ведно с прилежащото избено помещение, като със същия акт е и учредил на ищцата право на ползване върху жилището, което предстои да бъде изградено.За построената жилищна сграда, в която попада горепосоченият апартамент/по КККР от 2008г. с идентификатор 10135.2557.300.1.5/, е съставен акт обр.15 на 05.02.2002г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на 17.12.2009г.След построяване на сградата и до началото на 2012г. ищцата е използвала апартамента лично, както намери за добре.Станал й известен фактът, че през 2005г. надареният Д. В. Д., който е неин син, е учредил върху апартамент №5 договорна ипотека в полза на ответника „Първа инвестиционна банка”АД, гр.София за обезпечение вземане по договор за кредит.Ответникът е предприел действия по събиране на вземането си по договора като е поискал изнасянето на процесния недвижим имот на публична продан.При проведената публична продан с постановление от 23.01.2012г. имотът е възложен на ответника и същият е въведен във владение от ЧСИ чрез смяна на патрона на входната врата/за което ищцата не е била уведомявана/, като движимите й вещи и понастоящем се намират в имота. Поканила ответника, вкл. и с нотариална покана, да й предаде владението върху имота тъй като има учредено ограничено вещно право на ползване върху същия, но той отказал.Моли ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху горепосоченият имот с идентификатор 10135.2557.300.1.5. 

Ответникът „Първа инвестиционна банка”АД, гр.София в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че легитимацията на ищцата като лице с ограничено вещно право на ползване върху процесния имот не й дава възможност да предяви ревандикационен иск за същия, т.к. този иск стои на разположение на лице, твърдящо, че е собственик на имот, докато ищцата не оспорва правото на собственост на ответника върху процесния имот.Ответникът и владее имота въз основа на влязъл в сила акт на ЧСИ, като предвид изложените съображения счита, че предявеният иск е недопустим и моли производството по същия да бъде прекратено.В условие на евентуалност поддържа, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Излага, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№127/03г., Д. В. Д., действайки със съгласието на ищцата като негова майка, е продал имота на брат си П. В. Д.В този акт продавачът със съгласието на своята майка е декларирал, че имотът не е обременен с вещни тежести и върху имота няма учредени вещни права в полза на трети лица.Счита, че с горното носителят към 2003г. на ограниченото вещно право на ползване върху имота З.Д. е упражнила своето субективно право на отказ от това свое вещно право в учредената от ЗС форма за действителност-писмена с нотариална заверка на подписа, като с вписването на н.а. в книгите, водени в СВ-Варна, е настъпило и конститутивното действие на този отказ.С последваща сделка, обективирана в н.а.№57/05г., П. Д. е продал имота на брат си Д. Д.В този акт също не се съдържа изявление за наличие на ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице.След придобиване на собствеността Д. Д. е учредил с н.а. в полза на банката договорна ипотека като в издадената от Община Варна и необходима за сключване на договора данъчна оценка ищцата не е посочена като ползвател на имота.След сключване на договора за ипотека е издадено от СВ-Варна удостоверение от 04.05.2005г. в уверение на това, че в имотния регистър, воден в службата, е вписана като тежест само учредената в полза на ответника ипотека, като няма вписани към 27.04.2005г. в имотния регистър други тежести или вещни права в полза на трети лица.С влязло в сила постановление за възлагане/вписано в СВ-Варна на 04.04.2012г./, издадено по изп.д.№ 20117190400128 по описа на ЧСИ С.Я. с рег.№719, имотът е възложен на ответника.С протокол от 26.04.2012г. за въвод във владение е отстранен от имота длъжникът Д. Д. и владението е предадено на банката.В имота са намерени трети лица – Т. К. и Р. П., легитимиращи се като наематели.Твърди, че ищцата не е упражнявала учреденото й право на ползване върху имота - не е живяла в него, не го е ползвала по друг начин, не го е деклари -рала, не е плащала местен данък, предвид което и същото е било погасено по давност с изтичане преди подаване на исковата молба на 5 годишния давностен срок.    

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.108, вр. чл.111 и чл.56 от ЗС.

С договор, обективиран в н.а.№60/04.08.2000г., съсобствениците на дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.”Ген.Столипин”№17, съставляващо парцел V-7, кв.698 по плана на 2 п.р. на гр.Варна, а именно Л. И. Л. П. В. Д. и Д. З. Д. са си запазили и взаимно учре -дили право на строеж върху отделни обекти в предстоящата за изграждане по одобрен идеен архитектурен проект в дворното място жилищна сграда, както и са учредили право на строеж на ЕТ „Ирен Славова-Ирен-Стройинвест”, гр.Варна за останалите обекти.На Д. З.Д. е учредено право на строеж за няколко обекта, един от които апартамент №5, находящ се на трети етаж с площ от 82, 50 кв.м., състоящ се от входно антре, две спални, тоалет, баня, коридор, кухня-трапезария, дневна и два балкона, с площ от 82, 50 кв.м., при съответни граници, ведно с прилежащото избено помещение №8 с площ от 3, 40 кв.м. 

В договор, обективиран в н.а.№116/12.10.2000г., Д. З.Д. и Д. В. Д.ов, последният непълнолетен, действащ лично със съгласието на своята майка З.Д.Д., са заявили, че първият дарява на втория правото на строеж за изграждане на горепосочения апартамент №5/подробно индивидуализиран в акта/, както и, че Д. З. Д.в учредява на З.Д.Д. върху апартамент №5, който ще бъде построен, право на ползване до края на живота й.Тълкувайки волята на договарящите, съдът приема, че същата е била да се учреди правото на ползване в полза на бенефициера З.Д. върху бъдещата вещ, която ще придобие пряко права от постигане на съгласието между обещателя и уговарящия, но след възник -  ване на обекта.Като носител на правото на строеж за апартамент №5 Д. Златев Димитров е очакван собственик на бъдещата индивидуализирана в доста -тъчна степен вещ, чието възникване е обективно възможно, като предвидена за изграждане по одобрен архитектурен проект.Като такъв той е учредил ограничено вещно право на ползване на З.Д. върху бъдещата вещ, като съдът приема, че след като е допустима продажбата на бъдеща вещ стига да са изпълнени горните две условия/индивидуализация и обективна възможност за възникване/, то е допустимо и учредяването на ограничено вещно право на ползване върху нея, ако са изпълнени тези условия, като вещно-транслативният ефект в патримониума на З.Д. ще настъпи при условие, че сградата бъде изградена.От своя страна надареният по договора е придобил правото да стане собственик на бъдещата вещ, но без правото на ползване върху нея.  

За сградата е съставен акт обр.15 на 05.02.2002г., т.е. същата към посочената дата е била завършена до степен груб стоеж с полагане на покрив, като Д. З. Д. е придобил голата собственост върху апартамент №5, а З.Д. ограниченото вещно право на ползване върху същия.

С договор, обективиран в н.а.№127/22.04.2003г., Д. В. Д., непълнолетен, действащ лично със съгласието на своята майка З.Д.Д., е продал на брат си П. В. Д. горепосочения апар- тамент №5.В акта продавачът е декларирал, че имотът не е обременен с вещни тежести и върху няма учредени вещни права в полза на трети лица.Съдът приема за неоснователно възражението на въззивника, че с горното записване в акта е изпълнен фактическият състав на чл.100 от ЗС като З.Д. се е отказала от учреденото й право на ползване върху жилището.Отказът от ограниченото вещно право на ползване следва да бъде извършено в писмена форма с нотариално заверен подпис, като самото изявление на носителя на вещното право следва да бъде, че се отказва от същото.Подобно изявлението не се съдържа в н.а.№127/ 03г., още повече, че страни по договора, обективиран в него, са Д. Д. и П. Д., които правят изявление за сключване на сделката, а З.Д. единствено дава съгласие като родител на непълнолетния продавач. Изявленията на страните по договора за покупко-продажба, че върху имота, пред - мет на договора, няма учредени вещни права в полза на трети лица, не могат да има за ефект преустановяването на надлежно възникнали такива права в полза на трети лица.

С договор, обективиран в н.а.№57/27.04.2005г., П.В. Д. е продал на брат си Д. В. Д. горепосочения апартамент №5. По идентични като горните съображения съдът приема за неоснователни възраже -нията на въззивника, че с акта от 22.04.2003г. е извършен отказ от вещното право на ползване след като в н.а.№57/05г. продавачът е декларирал, че имотът не е обременен с вещни тежести, нито се съдържа изявление, че върху имота има учредено право на ползване в полза на трето лице.Поради горното са неосновател- ни и възраженията, че след като в издаденото от СВ-Варна удостоверение изх.№ 8747/04.05.2005г. за наложени тежести, възбрани, законни и договорни ипотеки върху апартамент №5 е вписана единствено законната ипотека в полза на въззивника от 27.04.2005г., но не и правото на ползване върху този имот, то такова към посочената дата не е съществувало.Издаденият документ е официален удостове -рителен, но същият е отчасти неистински, доколкото запазеното с н.а.№116/00г. право на ползване в полза на З.Д. е вписано по нейната партида на 12.10.2000г., видно от справката по персоналната партида на З.Д. /справка по лице/ за периода 11.10.2000г.-12.10.2000г., изготвена от СВ-Варна, представена към исковата молба и неоспорена от ответника с отговора му, като по отношение на издаденото удостоверение следва да намери  приложение нормата на чл.49, пр.1 от ПВ.Следва да бъде посочено и, че към 2005г., а и понастоящем, за територията, в която попада имотът, не е въведен имотен регистър със заповед по чл.73 от ЗКИР, предвид което и на осн. чл.74 от ЗКИР вписванията се извършват по досегашния ред, т.е. по персоналната партида на собственика.

С н.а.№58/27.04.2005г. Д. В. Д. е учредил договорна ипотека върху процесния имот в полза на въззивника за обезпечение вземането му по договор за банков кредит от 27.04.2005г.В полза на въззивника е издадена заповед за изпълнение за вземането му по цитирания договор и съответно изпълнителен лист, като по образуваното изп.д.№20117190400128 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. №719 е извършена публична продан на ипотекирания имот и с постановление от 23.01.2012г., вписано на 04.04.2012г., имотът е възложен на взискателя.Съгласно действащата към 23.01.2012г. редакция на чл.496, ал.2, изр.1 от ГПК, а именно към ДВ, бр.59/07г., въззивникът е придобил от посочената дата всички права, които длъжникът е имал върху имота.

С протокол за въвод във владение на купувач от 26.04.2012г. въззивникът е въведен от ЧСИ във владение на имота на посочената дата като на местоизпълнението са намерени трети лица - наемателите Т. К. и Р. П., които според протокола се легитимирали с писмени договори за наем от 01.04. 2012г.Длъжникът не е присъствал на въвода.

Съгласно показанията на св.Н.О. З.Д. и синът й имали апартаменти в сградата на ул.”Ген.Столипин”.Апартамент №5 е собственост на сина й. Давали го под наем.Съгласно показанията на св.А.К.Д. Д. притежавал апартамент №5 на третия етаж, а майка му имала друг апартамент в сградата на ул.”Ген.Столипин”№17-живеела на първия етаж, в дясно.Първоначално живеел в него през 2009г.-2010г., а после го отдали под наем.Съгласно показанията на св.Г.К. същата притежава офис в сградата на ул.”Ген.Столипин”№17 от 2005г.З.Д. живеела в жилище над офиса, на първия етаж.Апартамент №5 се отдавал под наем, но не знае дали е неин или на синовете й.Съгласно пока- занията на св.Н.С. от 2008г. и понастоящем същият живее на ул.”Ген.Столи- пин”№17, ет.4 ап.№7.Познава З.Д. като съседка от същата сграда. Знае, че тя има в нея четири апартамента и едно заведение.В апартамент №5 живеели наематели докато не бил запечатан.Показанията на водените и от двете страни свидетели са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.Видно от цитирания н.а.№60/00г. и представените удостоверения за наследници З.Д. е единствен наследник по закон на починалия през 2004г. Д. З. Д. и като такава се е легитимирала като собственик на недвижимите имоти, които той е придобил по силата на взаимно учреденото право на строеж в сградата и с които не се е разпоредил приживе, като същата и съпругът й са наследници по закон и на другия суперфициар по договора П. В. Д., починал 2006г.З. Д. е живеела в апартамент на първия етаж от сградата, където е бил регистриран настоящият й адрес до 2011г. и постоянният до 2014г., съгласно издадените от Община Варна удостоверения.От факта, че същата не е живеела фактически в апартамент №5, разположен на третия етаж от сградата, не следва извод, че правото на ползване върху същия е било погасено съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗС поради неупражняването му в период от пет години, така и от факта, че същата не е декларирала в Община Варна до 2015г. правото си на ползване и съответно не е заплащала дължимия по ЗМДТ данък.

Носителят на ограничено вещно право на ползване разполага с възможността както да използва фактически лично вещта съобразно нейното предназначение, така и да предоставя другиму правото да ползва фактически имота възмездно или безвъзмездно.По съдържание упражняването на правото на ползване следва да се разбира не само като постоянно обитаване на недвижимия имот, но и като всяка форма на фактическо и правно използване на имота, вкл. ползвателят може да предостави ползването на друго лице под формата на наем-чл.60 от ЗС, а и под формата на заем за послужване/вкл. и с носителя на голата собственост/ и да упражнява правата си чрез него.В настоящия случай въззиваемата с оглед притежаваните от нея други жилища в същата сграда не е имала за процесния период необходимост да обитава апартамента, предвид което и същият е бил отдаван под наем.Неоснователни са възраженията на въззивника, че тези установени от показанията на разпитаните свидетели факти не следва да се съобразяват, т.к. не са наведени от въззиваемата в исковата молба.В същата е посочено, че ищцата е ползвала жилището лично, както намери за добре до 2012г., като в така цитирания общ израз се съдържа изявлението, че носителят на правото на ползване го е упражнявал, като впоследствие предвид предприетото от ответника оспорване в отговора на исковата молба е проведено доказване на фактите относно начина на упражняване на правото на ползване.

По изложените съображения съдът приема, че до 26.04.2012г./когато в имота е въведен въззивникът и съответно е налице обективна пречка същият да бъде използван от въззиваемата/ в производството не се установи да изминал 5 годишен период, в който въззиваемата да не е упражнявала правото си ползване върху процесния имот, предвид което и приема, че същото не е било погасено по давност. Като купувач на правата на Д. В. Д. върху имота, между които не е правото да го ползва, т.к. това право се притежава от въззиваемата, въззивникът упражнява фактическа власт върху него без основание и следва да бъде осъден да предаде владението върху него на осн. чл.108, вр. чл.111 от ЗС.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемата следва да бъдат присъдени строените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 3 300лв., представляващи адв.възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №201/19.02.2016г., постановено по гр.д.№1534/15г., по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков”№37, да заплати на З. Д. Д. с ЕГН ********** *** сумата от 3 300лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                        ЧЛЕНОВЕ