ОПРЕДЕЛЕНИЕ 298

гр. Варна,     08.05.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 218/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, представлявана от старши инспектор-юрист от ТД на КОНПИ-Варна против определение № 133/13.03.15г. по гр.д. № 86/13г. на ОС-Шумен, с което е допълнено определение № 24/16.01.2015 г. по същото дело на основание чл.248, ал.1 от ГПК, като Комисията е осъдена да заплати на А.С. А., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** сумата от 3500 (три хиляди и пестотин) лева като направени в настоящото производство и в по-рано протеклото производството за обезпечаване на иска  - ч. гр. д. №699/2012 г. по описа на ШОС, разноски за адвокатско възнаграждение. Счита се, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като в представените от ответника договори за правна защита и съдействие от 11.12.12г. и от 13.02.13г. са били само договорени възнаграждения, но не е отбелязано това възнаграждение да е внесено в брой. Освен това и първият от двата договора не е бил подписан от ответника, поради което и не може да породи действие. Поради това се прави извода, че липсват доказателства за реалното плащане на възнагражденията, поради което и неправилно е присъдено такова. Жалбоподателят се позовава на т. 1 от ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, както и на цитирани определения на ВКС. Претендира се отмяна на определението.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна А.С. Али чрез процесуалния му представител адв. С.С. ***, с който последната е оспорена като неоснователна. Сочи се, че от съдържанието на договорите е видно, че плащането на адвокатските възнаграждения е в брой, тъй като не се посочва да е по банков път. Не е попълнено изрично, че плащането е в брой, тъй като такова попълване би било тавтология на записаното, че сумата е внесена. Липсата на подписи на страните по договора от 11.12.12г. е плод на опущение, но този недостатък е саниран с подписите върху пълномощното, находящо се на гърба на самия договор. Претендира се отхвърляне на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и неоснователна по следните съображения:

Производството по първоинстанционното гр.д. № 86/13г. по описа на ШОС е било образувано по искането по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ против А.С. А., като по същото са провеждани няколко открити съдебни заседания за събиране на доказателства. Последното открито с.з. е било проведено на 10.12.14г. и делото е било отложено за събиране на допълнителни доказателства за с.з. на 29.01.15г. С молба от 15.01.15г. ищецът е направил изявление за отказ от иска и с определение № 24/16.01.15г. съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 от ГПК. В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е отправил искане за допълване на определението чрез присъждане на разноските по делото в размер на общо 3500лв., от които 3000лв. адвокатско възнаграждение по делото и 500лв. – адвокатско възнаграждение за защита в производството по предварителното обезпечение на иска. В молбата като забележка е посочено от адв. С., че договорът от 11.12.12г. не е подписан от страните , но подписи има върху пълномощното, което е неразделна част от него и въз основа на това да се приеме, че договорът е сключен, както и за доказано, че адвокатското възнаграждение му е било изплатено.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е допустимо и законосъобразно, тъй като ответникът своевременно е отправил искането си за дъполване на определението за прекратяване на делото в частта му за разноските, тъй като последното е постановено в закрито с.з. след като преди това е била определена дата за поредното открито с.з. Ответникът не е бил длъжен, а и не е могъл в настоящата хипотеза да представи списък на разноските, поради което и искането му, основано на чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустимо /т. 8 от цитираното ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС /.

Съдът намира, че по делото е доказано реалното заплащане на двата адвокатски хонорара – този по исковото производство в размер на 3000лв. и този по обезпечителното производство в размер на 500лв. /подлежащ на присъждане в делото по съществото на спора – т. 5 от цитираното ТР/. Това е така, защото и в двата договора е посочен размера на договорените възнаграждения и е отразено, че сумата е внесена. След като няма уговоряне на различен начин за плащане от плащането в брой, то и внасянето на сумата следва да се приеме, че е плащане именно в брой /макар и да не е попълнена графата „… от които в брой…”/. Подписаният от адвоката договор от 13.02.13г., съдържащ горното отразяване, е пряко доказателство за плащането и представлява по своята същност разписка за плащането. Неподписаният от страните договор от 11.12.12г., в който е отразено, че уговореното възнаграждение от 500лв. е внесено от ответника, не представлява такава разписка, но писменото изявление на адвоката в молбата му от 28.01.15г., потвърдено в отговора на настоящата частна жалба, че е получил и това възнаграждение, съставлява доказателство за плащането му. Писмената форма и на договора за правна защита и съдействие и на разписката за получаване на сумата, е форма за доказване /не и за действителност на правоотношението по договора, респективно за изпълнението на задължението по същия/ и е достатъчно съдът да се увери, че адвокатското възнаграждение е реално платено, за да възникне правото на страната да му бъде присъдено съобразно изхода на спора по делото. В настоящия случай с писменото си изявление адвокатът своевременно е удостоверил плащането и на сумата от 500лв.

Поради изложените съображения определението е законосъобразно и частната жалба против същото следва да се остави без уважение, поради което, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, представлявана от старши инспектор-юрист от ТД на КОНПИ-Варна против определение № 133/13.03.15г. по гр.д. № 86/13г. на ОС-Шумен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: