О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

345

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   09.06.2017 година                     в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 218/2017 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от Р.С.К., Ш.  С.И. – двете от гр. Шумен и Г.С.К. - от гр. София срещу определение № 714/16.03.2017 год. по в. гр. д. № 394/2017 год. на Окръжен съд – гр. Варна, с което съдът е прекратил производството по делото, като образувано по недопустима жалба.

Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, като молят за неговата отмяна. Сочат за неприложима разпоредбата на чл. 46 от ГПК, досежно извършеното връчване на заповедта за изпълнение на друго лице, което се е съгласило да я приеме – Г.К.. Считат, че длъжниците по заповедта за изпълнение са обикновени другари. Позовавайки се необходимостта от индивидуализация на вземането по основание и размер спрямо всеки един от длъжниците, намират заявлението за издаване на заповедта за изпълнение за нередовно на основание чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок и от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните мотиви:

Производството по гр. д. № 148/2016 год. на Районен съд - гр. Девня е образувано по иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, предявен от Министерство на земеделието срещу Р.С.К., Г.С.К. и Ш.С.И. за установяване на съществуването на вземане от последните, в качеството им на наследници на арендатора С. К.К. по Договор за аренда №  РД 51–2036/17.08.2004 год., за което на основание чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 436/16.11.2015 год. по ч. гр. дело № 757/2015 год. на Районен съд – гр. Девня. Същото производство е прекратено поради съображения за просрочие на възраженията на длъжниците и нередовност на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, касаеща непосочването на размера на вземането, което се претендира от всеки един от тях.

Следствие на депозирана частна жалба от настоящите жалбоподатели е образувано в. ч. гр. д. № 394/2017 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, което е прекратено, предвид възприетата липса на правен интерес от обжалването.

По същество на спора:

Основният въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция касае допустимостта на обжалване на съдебен акт, с който се прекратява производството по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, поради просрочие на възраженията на длъжниците по чл. 414 от ГПК, при наличие на вече издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, при изграждане на своите правни изводи, съобрази, че връчването на заповедта за изпълнение лично на Г.С.К. на 24.11.2015 год. е произвело валидно действие и по отношение на Р.С.К. и Ш.  С.И., арг. от чл. 46, ал. 4 от ГПК. В настоящия случай при преценката на редовността на връчването по отношение на останалите двама жалбоподатели, съдът намира същото за надлежно осъществено, доколкото не е налице хипотезата на заинтересованост на получателя на съобщението, който е в родствена връзка с адресатите и заема същото процесуално качество в процеса. Предвид горното, възраженията от 12.01.2016 год. са депозирани след изтичането на преклузивния, двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК.

В съдебната практика е прието, че заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване при прекратяване на производството по установителния иск, когато съдът прецени, че същата е влязла в сила, т. е. при липсата на депозирано възражение на длъжника по чл. 414 от ГПК или при просрочено такова /т. 13 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай се касае за подадени възражения от страна на длъжниците след изтичане на законопредвидения, преклузивен, двуседмичен срок в чл. 414 от ГПК, поради което заповедта за изпълнение е стабилизирана и може да послужи като основание за издаване на изпълнителен лист.

При издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК липсва правен интерес от обжалване на съдебния акт, с който се прекратява производството по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, по съображения за просрочие на възраженията по чл. 414 от ГПК. Този извод се подкрепя и от законовата регламентация на друг ред за защита, а именно обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 407, ал. 1 от ГПК /т. 5, б. „а“ от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС/.

С оглед на горното, обжалваното определение като краен извод е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 714/16.03.2017 год. по в. гр. д. № 394/2017 год. на Окръжен съд – гр. Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                  

 

 

   2.