Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   №   117/08.07.2013 година, гр.Варна

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                              ПЕТЯ ПЕТРОВА         

 

При участието на секретаря В.Т. и на прокурор КОСТАДИНОВ от ВАпП, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 219 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.30 от ЗОПДИППД.

Образувано е по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, старо наименование КУИППД, наричана за краткост само „Комисията”, срещу решение 203/11.02.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2474/2010 година, с което е отхвърлено изцяло мотивираното й искане за отнемане в полза на държавата на недвижимо и движимо имущество от Б.П.К. *** или за присъждане на неговата равностойност. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на исковете изцяло.

Насрещната страна Б. П. К.  оспорва въззивната жалба в писмения си отговор и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди разноските за настоящата инстанция.

Представителят на Прокуратурата на РБ, прокурор Костадинов от ВАпП, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Решаващият извод на Варненския окръжен съд, че в случая не са налице кумулативно изискваните три предпоставки по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД се споделя изцяло от въззивния съд.

 Първата от тези предпоставки е безспорна - наличието на влязла в сила присъда срещу ответника, сега въззиваем, за някое от предвидените в чл.3, ал.1 от посочения закон престъпление – т.е. по чл.339, ал.1 от НК.

Втората предпоставка -  да е налице значително по смисъла на същия закон имущество, което в абсолютна стойност да нахвърля 60000.00 лева, а същевременно да надхвърля 400 МРЗ за страната, не е налице. Този корекционен модел за установяване на стойността на „незаконно придобитото имущество” следва задължително да се прилага, тъй-като ноторно известно е, че от първоначалното приемане закона през 2005 година до настоящия момент са изминали повече от осем години, а реализираният за този период инфлационен индекс по официални данни е най-малко 30%, а до завеждане на делото най-малко 20%. От това следва, че макар абсолютната стойност на незаконно придобитото имущество от ответника според вариант четвърти от заключението на назначената от ВОС ССЕ да е в размер на 62604.00 лева, то спрямо корекционния критерий за МРЗ не е налице тази предпоставка, тъй-като тази сума съответства само на 260.85 МРЗ. Апелативната инстанция споделя същия вариант от експертизата, тъй-като той отчита пазарните стойности на придобиване и разпореждане с процесните имущества, както и свидетелските показания за получени от ответника суми по граждански договори (заем и застрахователно обезщетение) - л.260-261 от делото на ВОС.

 Независимо от това, че по втората предпоставка може да има и действително има спор между страните, то третата предпоставка, а именно да е налице пряка и/ или косвена връзка между придобиването на процесното имущество и визираната в закона престъпна дейност, в случая с престъплението по чл.339 от НК, не е налице. Тази предпоставка ще е налице когато от преценката на събраните по делото доказателства може да се изгради основателно предположение, че незаконно придобитото имущество, (а то е такова, защото няма установен законен източник на доходите за придобиването му) е свързано с престъпната дейност на лицето, т.е. в някаква степен на причинно-следствена връзка се намират тези два резултата. Такава обусловеност ще има не само при резултатните престъпления (своителни-кражба, измана, грабеж и др.п.,) а и при формалните (на просто извършване), към които спада и това по чл.339 от НК, но само доколкото с такова престъпление се опосредява извличането на имуществена облага. В случая липсват каквито и да са данни за обосновано предположение, че незаконното имущество е пряк или косвен резултат на престъпната дейност и тази несигурност не може да се прилага в ущърб на засегнатото лице. Установената в чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД презумпция се отнася до доказателствената тяжест на страните в процеса само досежно източника на дохода, с който са придобити процесните имущества, т.е. доколкото не е установен законен източник се презюмира, че той е незаконен. Това на практика изисква ответника по иска да обори презумпцията на закона. Наред с това обаче за наличието на тази трета предпоставка е задължително от данните по делото да може да се направи обосновано предположение, че незаконният доход е пряка или косвена последица от визираната в чл.3 на закона престъпна деятелност.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото Комисията следва да заплати направените от въззиваемия разноски за тази инстанция за адвокатска защита, които са в размер на 850.00 лева.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/11.02.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2474/2010 година.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София, да заплати на Б.П.К. ***, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 850.00 (осемстотин и петдесет) лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.