ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

328

 

Гр.Варна,  02.06.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 02.06.2017 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 219 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К., подадена чрез пълномощника му адв. М.Д., против определение № 909/04.04.2017 г., постановено по гр.д. № 695/2016 г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него. Изложил е съображения, че в изпълнение на указанията на съда за предявяване на иска за собственост съвместно със съпругата му, се е позовал на фактическата им раздяла и нежеланието на жената да води делото, като е поискал от съда сам служебно да конституира същата като ищец в случай на задължително необходимо другарство. Предвид отказа на съда да конституира съпругата като ищец и във връзка с указанията за участието й по делото, с уточняваща молба поправил нередовността на исковата молба като насочил иска и срещу нея като втори ответник, но съдът не се произнесъл. Позовал се е на съдебна практика в насока на становището за служебно задължение на съда за конституиране на съпругата по делото както на страната на ищеца, така и на ответника и на правната теория за участието на съпругата като ответник по делото.

Настоящата инстанция, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Затова, същата се явява допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Пред окръжния съд М. К. е предявил срещу Е.Ж.К. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че той и съпругата му М. Я. К. са собственици на описания в исковата молба недвижим имот (поземлен имот и построена в него масивна вилна двуетажна сграда) в съпружеска имуществена общност по силата на давностно владение. Още с исковата молба ищецът е посочил, че със съпругата му са във фактическа раздяла и не може да предяви исковата молба съвместно с нея, като е поискал от съда служебно да я конституира като страна по делото, доколкото се касае до задължително необходимо другарство и съвместна процесуална легитимация на съпрузите по иска за собственост. Исковата молба е оставяна неколкократно без движение във връзка със съвместната процесуална легитимация на съпрузите по иска за собственост, като ищецът с няколко последователни молби е молил за служебно конституиране на съпругата му като ищец по делото, предвид обективната невъзможност да осигури участието й като ищец по иска за собственост. С последната уточняваща молба от 31.03.2017 г., подадена във връзка с указанията на съда от 21.02.2017 г., ищецът е заявил и искане за изменение на иска, чрез насочването му срещу съпругата като втори ответник по делото, с оглед осигуряване на участието й по делото.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 909 от 04.04.2017 г., окръжният съд е прекратил производството по делото по съображения, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, за която са му били дадени указания с разпореждането от 21.02.2017 г., а именно - да представи доказателства, че искът е предявен, респ. исковата молба изхожда и е подписана и от задължителния необходим другар на ищеца – неговата съпруга Мария Янкова К.. Окръжният съд е посочил, че съвместната собственост при съпружеска общност, каквато в случая се претендира и се заявява от самия ищец в исковата молба и се поддържа като становище във всяка една от молбите му (включително и в уточнителната молба от 31.03.2017 г.) налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително необходимо другарство по исковете, предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общи вещи, какъвто е и искът по чл.124, ал.1 от ГПК. Нарушаването на изискването за съвместно предявяване на иска е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно, а неотстраняването на недостатъка води до връщане на исковата молба и до прекратяване на делото, но не и до служебно конституиране на неучастващия съпруг като страна.

За да се отговори на въпроса дали обжалваното определение е правилно, на първо място следва да се посочи дали исковата молба е била нередовна и законосъобразно ли тя е била оставена без движение от съда, за да се приложи впоследствие санкцията по чл. 129, ал.3 от ГПК за неизпълнение на указанията. Отговорът на този въпрос зависи от отговора на въпроса за вида на другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. По въпроса за другарството на съпрузите от вида на  задължително или факултативно по делата за собственост е налице противоречива съдебна практика и понастоящем е висящо тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, по което към момента няма постановено решение. Настоящият състав на въззивната инстанция споделя съдебната практика, в която се приема, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Това е така, тъй като със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск при отказ на задължителния другар да се присъедини като ищец по делото и затова то е предвидено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи, а законът не предвижда изрично съвместна процесуална легитимация  при необходимото другарство на съпрузите по исковете за собственост и липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове. Естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост, защото предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е действие на разпореждане, а само на управление (по арг. от чл. 24, ал.3 от СК). Защитата на неучаствалия по делото съпруг срещу процесуалните действия, извършени от единия съпруг по предявен иск за собственост, които водят до неблагоприятно засягане на общото право, е обезпечена чрез възможността да иска на осн.чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение или определение за прекратяване на производството поради отказ от иска. Освен това, при възприемане на другата теза за задължително необходимо другарство и невъзможност за изпълнение на изискването за съвместна процесуална легитимация, поради фактическа раздяла или влошени отношения и несъгласие на единия съпруг за предявяване на иска за собственост, може да се стигне до невъзможност за реализиране на правото на защита на другия съпруг и правото на иск ще бъде отречено на основание, което законът не предвижда.

Предвид изложените съображения за факултативно необходимо другарство и липсата на изискване за съвместна процесуална легитимация на съпрузите по исковете за собственост на имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, като предпоставка за допустимостта на иска, исковата молба не е била нередовна и не са били налице основания за оставянето й без движение с указания за поправяне на недостатък и вследствие на това и за връщането й поради неизпълнение на задълженията от ищеца във връзка със  съвместното предявяване на иска от двамата съпрузи.

В този смисъл, обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Предвид горното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 909/04.04.2017 г., постановено по гр.д. № 695/2016 г. по описа на ВОС и ВРЪЩА  делото на Варненския окръжен съд за продължаване на производството по него.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: