Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

210

гр.Варна, 05.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 05.11.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 22/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Т.С.Б., заместен в процеса от неговата майка и законна наследница Т.Д.Б., срещу решение № 2128/30.10.2013 год по гр.д. № 1497/2012 на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав, с което е уважен предявеният от Д.Д.Г. ревандикационен иск и са отхвърлени като неоснователни и недоказани насрещните искове за прогласяване нищожността и в условията на евентуалност – за унищожаване на упълномощителната и преупълномощителна сделки, както и на сключения въз основа на тях договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот и е отхвърлен насрещният установителен иск за собственост с правно осн. чл. 124 от ГПК.

В хода на въззивното производство е констатирано допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неотстраняване нередовностите на насрещната искова молба, както и в недопускане на относимо към спора доказателство, а именно – съдебно-медицинска експертиза. Както се установява още в отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения, че страда от тежко заболяване на мозъка – посттравматична енцефалопатия, в подкрепа на които е приложил епикриза, издадена на 15.09.1995 год от Медицински университет Варна – Катедра по психиатрия, където е бил лекуван. За изясняване на обстоятелствата относно здравословното му състояние, които имат значение за преценка на способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, е било необходимо назначаването на експертиза, каквато съдът допуснал, но впоследствие отменил по съображения за настъпила преклузия. Съгласно чл. 195 ал.1 от ГПК вещо лице се назначава винаги, включително и служебно от съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и поради това разпоредбите относно процесуалната преклузия са неприложими в случая. Ето защо с определение, постановено в съдебно заседание на 16.04.2014 год въззивният съд е допуснал назначаването на съдебно-психиатрична експертиза, която е изготвена и приета като доказателство по делото.

Що се отнася до нередовностите на насрещната искова молба, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не е положил достатъчно усилия за тяхното отстраняване. Несъответствието между фактическите твърдения, съдържащи се в отговора на исковата молба и формулирания петитум не е било отстранено с подадената молба вх.№ 28116/17.09.2012 год и въпреки това съдът е приел за разглеждане насрещните искове и се е произнесъл по тях.  

С определение № 386/12.06.2014 год въззивният съд е оставил насрещната искова молба без движение, като е дал указания на страната да разграничи предявените насрещни искове, като заяви кои от тях поддържа и в какво съотношение помежду им, да посочи фактическите твърдения, на които основава всеки един от тях, както и поддържа ли твърденията си за недействителност на упълномощителната сделка поради невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, и дали предявява тези твърдения като възражение или като основание на насрещния иск.

В определения срок въззивницата е депозирала молба вх.№ 4316/25.07.2014 год, в която е заявила на първо място, че поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба за нищожност на сключения договор за покупко-продажба на следните, подредени в условия на евентуалност основания: 1) нищожност на упълномощителната и преупълномощителната сделки защото упълномощителят, макар да е бил дееспособно лице, не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи поради заболяването на мозъка, от което е страдал, евентуално – 2) поради порок на волята, изразяващ се в измама чрез поддържане у него на невярна представа за правните последици на сделката, евентуално – 3) поради липса на съгласие на упълномощителя – без негово намерение за сключване на оспорената сделка по причини, недължащи се на неговото заболяване, а поради тежко алкохолно опиянение, и евентуално – 4) поради това, че пълномощното не съдържа съществените признаци на конкретния договор – липса на идентичност на имота, както и цена, на която да се продаде. Последното твърдение се въвежда за първи път пред въззивната инстанция, поради което не следва да се допуска неговото обсъждане. Поддържа се в условията на евентуалност и 4) възражението за унищожаемост на договора за покупко-продажба поради сключването му от името на продавача от лице без представителна власт, като сделката не е потвърдена от продавача-собственик.

На второ място, поддържат се и насрещните искове в условията на евентуалност, както следва: 1) за унищожаване на упълномощителната сделка по пълномощно рег.№ 1278/09.03.2012 год на нотариус П. Д. като сключена от дееспособно лице, което поради заболяване на мозъка не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи – основание по чл. 31 ал.1 от ЗЗД, евентуално -  поради порок на волята, изразяващ се в измама чрез поддържане у него на невярна представа за правните последици на сделката – основание по чл. 29 от ЗЗД, 2) за нищожност на овластителната сделка поради липса на съгласие на упълномощителя по първоначалното пълномощно– без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, а в състояние, изключващо въобще формирането на воля поради тежко алкохолно опиянение, и поради това, че пълномощното не съдържа съществените признаци на конкретния договор, както и поради 3) нищожност на преупълномощителната сделка по пълномощно рег.№ 2816/16.03.2012 год на нотариус Кънчо Ицков – сключена без представителна власт, и поради липса на съществените елементи на договора – цена и идентичност на имота. Последното твърдение не се съдържа нито в отговора на исковата молба, нито в насрещната искова молба, а се прави за първи път пред въззивната инстанция, което е недопустимо.

В постъпилия отговор ответникът по насрещните искове след уточняване на исковата молба е изразил становище за неоснователност на същите, както и на поддържаните правоунищожаващи възражения, и моли за оставянето им без уважение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявен е иск с правно осн. чл. 108 от ЗС от Д.Д.Г. срещу Т.С.Б. за предаване на владението върху недвижим имот – апартамент с идентификатор № 10135.3512.85.5.6, представляващ самостоятелен обект в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3512.85 с административен адрес гр.Варна, ж.к. „Младост” бл.116 вх.5 ет.2 ап.6, ведно с принадлежащото му избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Собствеността си върху процесния имот ищецът легитимира с нот.акт за покупко-продажба № 109 том  I рег.№ 2848 дело № 92 от 16.03.2012 год на нотариус К. И. с рег.№ 572 и район на действие РС гр.Варна, вписан под № 10 том XIII дело № 2584, вх.рег. №5444 от 19.03.2012 год на Службата по вписванията Варна.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Представено е нотариално заверено пълномощно рег.№ 1278 от 09.03.2012 год на нотариус П. Д. рег.№ 543 с район на действие РС гр.Севлиево, с което Т.С.Б. упълномощил Т. П. Д. да се разпорежда от негово име и за негова сметка с процесния недвижим имот, като сключва предварителни договори, продава, заменя, дарява на когото намери за добре и при цени и условия, каквито сама прецени, включително с правото да договаря сама със себе си, да получава договорената цена и да преупълномощава други лица със същите права.

На 16.03.2012 год с нотариално заверено пълномощно рег.№ 2816 на нотариус К. И. № 572 на Нотариалната камара и район на действие РС гр.Варна, Т. Д. преупълномощила Д. К. Д. с всички права по първоначалното пълномощно.

На същата дата – 16.03.2012 год преупълномощеният Д. К. Д., действайки от името и за сметка на Т.Б. сключил с ищеца Д.Д.Г. договор за покупко-продажба на процесния имот под формата на нот.акт № 109 том  I рег.№ 2848 дело № 92 от 16.03.2012 год на нотариус Кънчо Ицков.

С платежно нареждане от 15.03.2012 год купувачът Д.Г. превел на преупълномощеното лице Д. К. Д. 60200 лв за покупка на имот. С разписка от 19.03.2012 год, издадена от Т. П. Д. е установено, че същата е получила от Д. К. Д. сумата 60200 лв по договора за покупко-продажба на имота. Няма данни упълномощената Т. Д. да е отчела получените суми на продавача по сделката.

От представената по делото епикриза от 15.09.1995 год се установява, че в резултат от пътно транспортно произшествие на 25.01.1993 год ответникът Т.Б. получил раздробена фрактура на черепа в челна област и мозъчна контузия, поради което бил продължително време в кома. Направена му била остиокластична трепанация на черепа, но след излизането му от болницата от дясната му ноздра продължила да изтича черепно-мозъчна течност. По повод забелязани промени в поведението след травмата бил настанен в психиатрично заведение, където е констатирано нарушение в интелектуално-мнестичната дейност, неустойчива крива на запаметяване, неточност и фрагментираност на репродукцията. Поради трайността на паметовите смущения, неустойчивото внимание и афективната зареденост на болния, му е поставена диагноза „травмена болест - посттравматична енцефалопатия”. Успоредно с увреждането на мозъка, в резултат от пътно-транспортното произшествие, Т.Б. загубил дясното си око, за което бил освидетелстван от ТЕЛК с експертно решение № 2891 от 04.10.2005 год за срок до 01.10.2008 год. Повторно освидетелстван от ТЕЛК с експертно решение № 630/19.03.2009 год, когато диагнозата е потвърдена и същият е инвалидизиран пожизнено с диагноза субатрофия булби на дясно око и миопия на ляво око.

По делото е прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза, която предвид обстоятелството, че междувременно лицето е починало, е работила въз основа на писмени данни от медицинската документация при хоспитализирането му, както и при предходно освидетелстване. Проследявайки анамнезата на лицето преди пътно-транспортното произшествие, експертизата е отчела хармонично развитие на личността със завършване на средно образование – техникум по автотранспорт и редовна военна служба, след което започнал работа като шофьор. В резултат от тежката черепно-мозъчна травма, получена при произшествието, настъпило трайно разстройство в емоциите, волята, инстинктите, както и интелектуално-паметови смущения. Нарушенията на интелекта са причина за загуба на интересите и негодност за умствена работа. Познавателната дейност на освидетелствания е увредена предимно в областта на планирането на собственото поведение и на предвиждане на вероятните му лични и социални последствия. Към момента на даване на пълномощното се диагностицират психомоторно неспокойствие и афективна лабилност, неовладяемост, ограничаване на способността за критичност и преценка, загуба на способността за абстракция, нарушаване на възможността за разбиране и концентрация, засягане на кратковременната памет и на моменти – и на дълговременната памет. Въз основа на тези данни експертизата е дала заключение, че промените в психичната сфера на освидетелствания са трайни – датират от 1995 год и се влошават с напредването на възрастта и негативното развитие на заболяването, поради което се явяват пречка той по разумни подбуди да защитава интересите си.

Събрани са и гласни доказателства, от които се установява от една страна, че първоначалното пълномощно е изготвено в кантората на нотариус П. Д. в гр.Севлиево в присъствието на упълномощителя Т.Б. при спазване на изискванията за нотариално удостоверяване. От друга страна се установява и обстоятелството, че ответникът след претърпяната пътна злополука коренно се променил, станал лесно манипулируем, психиката му била като на малко дете.

 При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Преди произнасянето по предявения иск с правно осн. чл. 108 от ЗС е необходимо да се разгледат правоизключващите възражения и насрещни искове, които имат преюдициално значение.

По отношение на насрещните искове настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 211 от ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск, или ако може да стане прихващане с него. Във всички случаи насрещните претенции трябва да са насочени срещу ищеца, но не и срещу трети лица. Последната хипотеза е възможна само в случай на обратен иск срещу третото лице, привлечено да помага, каквото в случая не е направено. С насрещните искови претенции ответникът оспорва действителността на упълномощителната и преупълномощителна сделки, но легитимирани да отговарят по тях са пълномощникът, респ. преупълномощеното лице. Тези лица не са участници в настоящото производство, поради което и съединяването за общо разглеждане на исковете срещу тях е недопустимо. Съдът служебно следи за правилното конституиране на страните, поради което не е следвало да се произнася по така заявените насрещни искове, а да прекрати производството по тях и евентуално ако прецени – да ги отдели за самостоятелно разглеждане. Твърденията на ответника за нищожност на договора за покупко-продажба са предявени под формата на възражение, а не като насрещен иск. Ето защо решението в частта, с която са разгледани насрещните искове за прогласяване нищожността, евентуално – за унищожаване на овластителните сделки, както и на сключения договор за покупко-продажба е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по тях – прекратено.

Разглеждайки направените още с отговора на исковата молба, и уточнени в хода на въззивното производство правоизключващи възражения, съдът намира следното:

Освен чрез насрещен иск ответникът може да се отбранява и чрез възражения, отричащи съществуването на спорното право, включително и да предяви свои насрещни права, в т.ч. правото да установи недействителността на договора поради порок на упълномощителната сделка. С това право разполага засегнатата страна срещу лицето, което е договаряло с пълномощника и претендира да се ползва от сключения договор.

Нормата на чл. 44 от ЗЗД има препращащо действие по отношение на едностранните сделки, каквато е упълномощаването. Поради това разпоредбите относно нищожността, респ. унищожаемостта на договорите намират приложение и в случая.

Възражението за недействителност на договора за покупко-продажба, от който ищецът черпи правата си, е основано на твърдения, изложени последователно в условията на евентуалност. На първо място се твърди нищожност на упълномощаването поради невъзможност на упълномощителя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, дължащо се на заболяване на мозъка - прогресивна дегенеративна енцефалопатия. Позоваването на чл. 31 ал.1 от ЗЗД не обвързва съда, който изгражда изводите си въз основа на фактите и сам определя правната квалификация.

Неспособността да се разбират или ръководят действията по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е основание за унищожаемост на сделката, ако това се дължи на слабоумие или душевна болест. Когато обаче тази неспособност е по причина, вън от слабоумието или душевната болест, тя е равносилна на липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Именно тази хипотеза е налице в конкретния казус. Упълномощителят, макар да не е бил слабоумен или душевно болен, от дълги години е страдал от тежко мозъчно увреждане, което трайно е нарушило интелекта му, затруднило е възможността му за разбиране и концентрация и го е лишило от възможност да ръководи действията си по разумни подбуди. Затова упълномощителната сделка, чрез която той е овластил Т. Д. да се разпорежда с имота му, е нищожна поради липса на правно валидна воля на осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД.

Преупълномощаването на друго лице с правата по нищожната упълномощителна сделка представлява действие на представител без представителна власт, което не е потвърдено и поради това по арг. от чл. 43 ал.1 във вр. с чл. 42 ал.2 от ЗЗД е недействително по отношение на упълномощителя.

Договорът за покупко-продажба е сключен чрез преупълномощен представител, който също не е бил надлежно овластен. Сключеният от мним представител договор е висящо недействителен, докато не бъде потвърден от упълномощителя или от неговите наследници – по арг.от чл. 42 ал.2 от ЗЗД. При отказ от потвърждение договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен. Възможността за потвърждаване възниква за мнимо представлявания от момента, в който той е узнал за сключения договор или от момента, в който лицето, което се ползва от него упражни правата си – в случая това е завеждането на ревандикационния иск. С категорично изразеното си становище в отговора на исковата молба ответникът е отказал да потвърди договора и да приеме в своя патримониум последиците от сключването му. Ето защо следва да се приеме, че възражението за недействителност на договора за покупко-продажба, от който ищецът черпи основанието на иска си, е основателно.

Тези свои изводи настоящият състав е съобразил със задължителната практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 от ГПК както следва: Решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2010 г., IV г. о., ГК , Решение № 129 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1758/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 380 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 1117 от 28.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 425/99 г., II г. о.

По изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно осн. чл. 108 от ЗС е неоснователен, тъй като ищецът не е придобил правото на собственост поради това, че договорът за покупко-продажба е недействителен по отношение на продавача по сделката, който е бил представляван от лице без представителна власт.

В заключение:

Постановеното решение в осъдителната му част по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС, както и в частта за разноските следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него – постановено друго, с което  искът бъде отхвърлен.

В частта, с която съдът се е произнесъл по насрещни искове за прогласяване нищожността, евентуално за унищожаване на упълномощителната и преупълномощителна сделки, както и за нищожност на договора за покупко-продажба, решението следва да бъде обезсилено, а производството в тази част – прекратено.

Произнасянето на първоинстанционния съд по насрещния иск с правно осн. чл. 124 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът е собственик на процесния имот, е недопустимо. По предявения ревандикационен иск е достатъчно ответникът да обори претендираното от ищеца право на собственост, което е направено чрез възражението за недействителност на договора за покупко-продажба. Предявяването на насрещен установителен иск за собственост е без правен интерес. Постановеното решение в тази му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по този иск – прекратено.

При този изход на спора ищецът Д.Д.Г. следва да бъде осъден да заплати на Т.Б. като единствен и универсален наследник на Т.С.Б.  разноските по делото, включително и тези, които наследодателят й е направил при първоинстанционното разглеждане на делото.

С оглед на това, че решението е постановено в полза на лице, освободено от държавна такса за въззивното обжалване, и на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на Апелативен съд Варна държавна такса в размер на 274 лв

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 2128/30.10.2013 год по гр.д. № 1497/2012 на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав в осъдителната част по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС, както и в осъдителната част за разноските и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Д.Д.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Гълъбово, общ.Гълъбово, обл.Стара Загора, ул.”Стара планина” № 23 срещу Т.С.Б. с ЕГН **********, починал в хода на процеса на 16.12.2013 год и заместен от майка му и наследница по закон Т.Д.Б. с ЕГН **********, за предаване владението на недвижим имот – апартамент с идентификатор 10135.3512.85.5.6 (десет хиляди сто тридесет и пет, три хиляди петстотин и дванадесет, осемдесет и пет, пет, шест), представляващ самостоятелен обект в сграда № 5 (пет), разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3512.85 (десет хиляди сто тридесет и пет, три хиляди петстотин и дванадесет, осемдесет и пет) с административен адрес съгласно предходен документ за собственост и схема-извадка от кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 год на Изпълнителния директор на АГКК гр.Варна, район „Младост”, ж.к.”Младост” блок 116 (сто и шестнадесет), вход 5 (пет), етаж 2 (две), апартамент 6 (шест), със застроена площ 78,38 кв.м. (седемдесет и осем кв.м. тридесет и осем кв.см), състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници на апартамента по нот.акт: изток-вход 4 (четири), запад – Л. П., север-зелени площи, юг-зелени площи, горе- Б. Н., долу- Н. Н., при граници на жилището съгласно схема: съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж - 10135.3512.85.5.5 и  10135.3512.85.5.19, под обекта - 10135.3512.85.5.3, над обекта - 10135.3512.85.5.0, ведно с принадлежащото избено помещение № 6 (шест! със застроена площ 11,68 кв.м. (единадесет кв.м. шестдесет и осем кв.см.), при съседи на избеното помещение съгласно предходен документ за собственост: изток-С. Н., запад-стълбище, север-зелени площи, юг-коридор, горе-жилища, както и 0,8317% (нула цяло осем хиляди триста и седемнадесет хилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, придобит чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 109 том  I рег.№ 2848 дело № 92 от 16.03.2012 год на нотариус К. И. с рег.№ 572 и район на действие РС гр.Варна, вписан под № 10 том XIII дело № 2584, вх.рег. №5444 от 19.03.2012 год на Службата по вписванията Варна, прогласен за недействителен по отношение на ответника на осн. чл. 42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 26 ал.2 от ЗЗД по възражение, предявено в процеса.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която 1) са отхвърлени насрещните искове на Т.С.Б. с ЕГН ********** срещу Д.Д.Г. с ЕГН ********** за прогласяване нищожността на пълномощно рег.№ 1278 за заверка на подписа и № 1279, том I № 25/09.03.2012 за удостоверяване на съдържанието, заверено от нотариус П. Д. рег.№ 543 с район на действие Районен съд Севлиево, пълномощно рег.№ 2816 за удостоверяване на подписите и рег.№ 2817 том I № 87/16.03.2012 год за удостоверяване на съдържанието, заверено от нотариус К. И. рег.№ 572 с район на действие Районен съд Варна и нот.акт № 109 том  I рег.№ 2848 дело № 92 от 16.03.2012 год на нотариус К. И. с рег.№ 572 и район на действие РС гр.Варна, вписан под № 10 том XIII дело № 2584, вх.рег. №5444 от 19.03.2012 год на Службата по вписванията Варна по иск с правно осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД, сключени поради липса на съгласие,  2) са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените в условия на евентуалност насрещни искове за унищожаване на  пълномощно рег.№ 1278 за заверка на подписа и № 1279, том I № 25/09.03.2012 за удостоверяване на съдържанието, заверено от нотариус рег.№ 543 с район на действие Районен съд Севлиево, пълномощно рег.№ 2816 за удостоверяване на подписите и рег.№ 2817 том I № 87/16.03.2012 год за удостоверяване на съдържанието, заверено от нотариус К. И. рег.№ 572 с район на действие Районен съд Варна и нот.акт № 109 том  I рег.№ 2848 дело № 92 от 16.03.2012 год на нотариус К. И. с рег.№ 572 и район на действие РС гр.Варна, вписан под № 10 том XIII дело № 2584, вх.рег. №5444 от 19.03.2012 год на Службата по вписванията Варна като сключени чрез измама от страна на ответника по насрещните искове, като въвеждането в заблуждение е единствена причина за сключването им и 3) е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният насрещен иск с правно осн. чл. 124 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че Т.С.Б. с ЕГН ********** е собственик на процесния имот, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Гълъбово, общ.Гълъбово, обл.Стара Загора, ул.”Стара планина” № 23 да заплати на Т.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** разноските за двете инстанции в размер на 5000 лв.

ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Гълъбово, общ.Гълъбово, обл.Стара Загора, ул.”Стара планина” № 23 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса за въззивното обжалване в размер на 274 лв на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)