О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

433

 

07.07.2016 г.,  гр. Варна

         

                                        В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

          Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  07 юли 2016 г., две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

    ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. № 22  по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба на  А.С.В. и Ж.Г.Д., подадена чрез адв. Б., за изменение на решение № 46 от 29.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 22/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта му за осъждането за разноските в производството пред въззивната инстанция.

Жалбоподателите – ищци по делото са настоявали, че не следва да носят отговорност за разноските, сторени от тветниците по същото дело, тъй като исковете им са за заплащане на обезщетение за деликт, причинен от противоправни деяния на тези ответници и установен с влязла в сила присъда по наказателното дело, съставлява престъпление и в случая бил без значение неблагоприятния за тях резултат от делото.

Лицата на насрещната страна К.В., чрез адв. Р.М., П.Т., чрез адв. В.С. и Ж.Н., с писмените си отговори са оспорили молбата и са настоявали за оставянето й без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата е редовна, постъпила е в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 от ГПК и изхожда от процесуално легитимирани лица, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Изменението на решението на съда в частта на разноските е изключение от забраната за неоттегляемост на решението по чл. 246 ГПК. Затова произнасянето относно отговорността за разноските може да бъде изменено не само при погрешно изчисляване, но и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той е изградил произнасянето си по отговорността за разноските. Именно в този смисъл е и настоящата молба за изменение на постановеното определението в частта на разноските чрез отмяна на същите.

Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който се поражда отговорността за разноските, включва: 1) неоснователно предизвикан правен спор; 2) разноски, причинени от водене на дело по повод на тоя спор; 3) съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. Отговорността за разноските е обективна, невиновна отговорност, като това облигационно отношение произтича от процесуалния закон и е уредено от него.

В случая, горните предпоставки са налице. Исковете на ищците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени изцяло и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ответниците имат право да искат заплащане на направените от тях разноски в производството по делото. От значение за отговорността за разноските е резултата, постановен със съдебното решение по спора (исковете са отхвърлени) и именно той определя отговорността за разноските на ответниците да се понесе от ищците. Цитираната от молителите разпоредба на чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК е неприложима спрямо отговорността на страната, срещу която е постановено решението, за разноските на другата страна при неоснователно предизвикан спор. Тя урежда друга хипотеза – тази по освобождаване на ищците от внасяне на таксите и разноските по производството на делата по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление. Т.е. освобождава ищците от внасяне на дължимите от тях такси и разноски по производството, а не и от заплащане на сторените от насрещната страна такива, които се понасят с оглед резултата от делото и се уреждат от разпоредбата на чл. 78 от ГПК.

Предвид изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

                             ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на  А.С.В. и Ж.Г.Д., подадена чрез адв. Б., за изменение на решение № 46 от 29.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 22/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта му за осъждането на ищците за разноските в производството пред въззивната инстанция.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: