Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 101/03.07.2017г.

 

гр.Варна

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети юни, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 220/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Г.К.И. и на Н.Г.И. срещу решение № 6/10.03.2017 г., допълнено с решение № 416/18.04.2017 г. по гр.д.№ 4/17 г. на Окръжен съд – Разград в частите му, с които са уважени исковете: по чл.31, ал.1, вр. с ал.1 от ЗЗД, като е унищожена упълномощителната сделка, обективирана в описаното в диспозитива пълномощно на Т.К.И. и по чл.42, ал.2 от ЗЗД, като е призната недействителността на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан в решението, с присъждане на разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваните части  и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат отхвърлени и бъде уважена молбата им по чл.248 от ГПК.

В подаден писмен отговор и допълнение към него, пълномощникът на въззиваемите оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваните решения.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежни страни и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

 

 

Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове от А.Т.И. и Е.Т.И. срещу Г.К.И. и Н.Г.И. по чл.26 ал.1 пр.3 и ал.2 пр.3, чл.42 ал.2, чл.31 ал.2 в.в. с ал.1, чл.87 ал.3 ЗЗД: за унищожаване на упълномощителна сделка - нотариално заверено пълномощно, рег. № 2730 и 2731/16.08.2013г. на нотариус с рег.№380 и район на действие РРС, поради невъзможност на упълномощителя да разбира и ръководи действията си при сключването й; иск за нищожност на упълномощителната сделка поради формални нарушения на нотариалното удостоверяване; иск за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим  имот, сключен с НА № 55 / 16.08.2013г., н.д. № 340 на нотариус с рег. № 380 с район на действие РРС при липса на представителна власт в резултат на сочените пороци в пълномощното. В съдебно заседание поддържат искане за обявяване на неговата недействителност по посочената разпоредба на чл.42 ал.2 ЗЗД. При условията на евентуално съединяване е предявен иск за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим  имот поради неизпълнение на задължението на ответниците за плащане на продажната цена и иск за  обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба поради накърняване на добрите нрави - неравностойност на разменените престации.

 С адостоверение изх.№ 374/30.11.2015 г. на Столична община, район Доброславци се установява, че наследодателят на ищците Т.И. и ответникът Г.К.И. са братя, а с акт за женитба №16/1958г. - че Г.И. и Н.И. са съпрузи от 29.09.1958г. и  до момента на сключване на договора за покупко-продажба.

          Т.К.И. е починал на 27.08.2013 г. и е оставил за свои наследници ищците – негови дъщери - А.И. и Е.И., видно от удостоверение изх. № 348 / 14.01.2015г., изд. от Община Разград.

Безспорно е по делото, че  с протоколно определение от 19.06.2012г. по гр.д. № 1567/2011г. на РС Разград е одобрена съдебна спогодба по иск за делба на наследство, по силата на която в дял на Т.И. е поставен  недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Разград, ЖК”Лудогорие”, бл.2 вх.А, ет.3, ап.9, а в общ дял на ищците А.И. и Е.И. -  дворно място от 550 кв.м. и построените в него сгради, находящ се в с.Ушинци, като за уравнение на дяловете Т.И. се е задължил да заплати в едномесечен срок на всяка от ищците /негови дъщери/ по 8 000лв.

            Безспорен е и фактът, че сумите за уравнение на дяловете са заплатени /нот. заверена декларация от 18.07.2012 г., рег. № 2563/, като сумата в общ размер 16 000лв. е изтеглена от Т.И. на 18.07.2012 г. от „Банка ДСК”ЕАД /извлечение от банкова сметка ***.07.2012 г. – 16.08.2013 г./. Съставен е констативен НА за собственост чрез покупка и влязъл в сила протокол за съдебна делба № 22/15.08.2012г., т.4, рег. № 3073 по н.д. № 309/2012г. на нотариус с район на действие РС Разград на името на Тотю И..

  Правилен и въз основа на доказателствата по делото е извода на съда, че сумата, заплатена на ищците за уравнение на дяловете им, е постъпила в банковата сметка на Т.И. като цена по сключен договор за покупко-продажба на идеални части от девет земеделски имота, придобити по наследство и в съсобственост с ответника Г.И., обективирана с НА № 68 / 13.07.2012г., т.1, рег. № 3772, н.д. № 59 / 2012г. на нотариус с район на действие СРС. Съдържанието на нотариалния акт установява, че ответникът Г.И., в качеството си на купувач, е заплатил на Т.И. - в качеството му на продавач по банков път, сумата от 18 000лв., която е постъпила по банковата сметка на Т.И.. Като основание за превеждане на сумата изрично е посочено „плащане по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.12 г.“, като в извлечението за периода 1.07.2012 г. – 16.08.2013 г. не са отразени постъпления на други суми.

Предвид горното, доказано е твърдението на ищците за неизпълнение на задължението на ответника за плащане на цената на оспорения договор за покупко-продажба на апартамент в гр.Разград. Твърдението на ответниците, че сумата от 18 000лв. е преведена като част от цената, договорена  по процесната сделка за покупко-продажба на апартамента в гр.Разград, е останало недоказано – липсват доказателства за последващо плащане на друга сума, равна по размер на вече заплатената такава на 13.07.2012г., приета като цена на закупените на същата дата земеделски земи.

Приложено като доказателство по делото е нотариално заверено в дома му пълномощно от 16.08.2013г. на наследодателя на ищците, по силата на което Т.И. е упълномощил своя брат Г.И. да го представлява, като от негово име и за негова сметка продаде на себе си собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Разград, ЖК“Лудогорие“ бл.2, вх.А, ет.3, ап.*, за цена 27 000лв. В пълномощното е отразено, че част от продажната цена – 18 000лв. упълномощителят е получил по банков път, а аостатъка от 9 000лв. е получил напълно и в брой при подписване на пълномощното. Това е станало с полагане на отпечатък от палеца на дясната ръка с отбелязване като причина - заболяване. 

  С н.а.№ 55, т.3, рег. № 2732, н.д. № 340 / 2013г. от същата дата на нотариус Р.Кирилова Г.И., като пълномощник на Т.И., е продал сам на себе си описания по-горе апартамент за сумата 27 000лв., като 18 000лв. заплатил на продавача по банков път, а 9 000лв.-   в брой, видно от текста на пълномощното.

  Назначената съдебно-техническа експертиза е дала заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което пазарната цена на апартамента към 16.08.2013г. е 60 100 лв.

Назначената комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза представя заключение в две части, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. Съобразно заключението на вещото лице-невролог, към 2008г. Т.И. е страдал от захарен диабет и свързаните с него диабетна полиневропатия, ретинопатия и ангиопатия след ампутация на пети пръст на дясно стъпало по повод диабетна гангрена, дегенеративна аортна стеноза, двустранен неврит на слуховите нерви, тежко чуване. Към 3.03.3013г. е установена остра левокамерна кардиална астма, болест на Паркинсон, но със запазено общо състояние. Бил е на стационарно лечение в периода 14.07.2013г. – 23.07.2013г. с диагноза исхемичен мозъчен инсулт, моторна афазия, десностранна хемипареза, постмалатични парернхимни дефекти. Изписан е с персистиращ дизартричен говор, като въпреки тежките заболявания, към момента на изписването му – 23.07.2013г. е бил контактен. Налице е била двигателна недостатъчност на десните крайници.

Вещото лице – психиатър дава заключение, че към момента на сключване на оспорената упълномощителна сделка е била налице смесена корова и подкорова  съдова деменция, обуславяща неговата ограничена дееспособност, предвид наличието на умерено до тежко изразен и необратим интелектуално-мнестичен и когнитивен дефицит. Това психично състояние не е давало възможност на Т.И. да разбира и осъзнава съдържанието на сделката. В с.з. вещото лице уточнява, че след прекарания инсулт лицето е изписано от болничното заведение като дееспособно, но с наличие на моторна афазия, водеща до нарушаване на говорните му функции. В такова състояние лицето е дееспособно – разбира какво му се говори, но не може да артикулира. От изписването до датата на смъртта му - 27.08.2013г. е  изминал един месец, през който е била налице тенденция към влошаване на здравословното му състояние. Влошаването е протичало стъпаловидно до степен, при която към датата на оспорената сделка същият е бил в състояние на ограничена дееспособност, характеризираща се с повишена внушаемост от хората, от които зависи и лесна манипулируемост.

Показанията на свид.Ст.Ш.–дъщеря на втората ищца и на свид.Л.Б. в – съжител на дъщерята на първата установяват, че след изписването му от болницата на 23.07.2013г., бащата на ищците бил на легло, не говорел и реагирал на разговорите само с очи. В същия смисъл са показанията на свид. Св.Н.А. – фактически съжител на Т.И. и на нотариус Р.Кирилова, извършила нотариалната заверка. Последната заявява, че упълномощителят говорел много трудно, имал силен тремор на дясната ръка, което наложило удостоверяването на упълномощаването с палец. Гласните доказателства кореспондират с приложената медицинска документация и със заключението в двете части на вещите лица – невролог и психиатър, поради което провилно съдът ги е кредитирал въпреки близките връзки на свидетелите Ш. и Б. с ищците.

Показанията на св.Н.А. и Р.К. в останалата им част не кореспондират с другите доказателства по делото. Свид.Н.А. твърди,че Т.И. разбирал какво говорят хората около него; преди да стане трудно подвижен, изразил желание да прехвърли апартамента на своя брат – ответника Г.И., който изплатил цената на части – веднъж 18 000лв. и втори път на ръка 9 000лв. В тази част показанията противоречат на писмените доказателства, установяващи, че сумата от 18 000лв. е преведена за по-рано сключена сделка за продажба на земеделски земи. Показанията на последните две свидетелки относно възможността на упълномощителя да разбира задаваните му въпроси противоречат на медицинската документация по делото и на заключението на медицинските експерти, според които Тотю И.  е бил с тежко увреден слух и смесена корова и подкорова деменция. Правилно съдът е отчел и заинтересоваността на тези свидетели от изхода на делото – св.А. живее в апартамента към момента на предявяване на исковете и евентуалното им уважаване би довело до неблагоприятни за нея последици - предвид влошените й отношения с ищците, а св.К. има интерес от установяване на законосъобразно изпълнение на извършените от нея нотариални функции.  

При постановяване на решението съдът изцяло се е съобразил с решение № 173/7.11.2016г. по в.гр.д. № 400/2016г. на АС-Варна относно поредността на разглеждането на всеки от предявените искове, който следва от тежестта на сочения от ищците порок в поредност от най-тежкия към по-леките, без обвързаност от начина на съединяването им от ищците.

            По иска по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в  НА № 55, т.3, рег. № 2732, н.д. № 340 / 2013г. на нотариус с район на действие РС Разград, поради накърняване на добрите нрави: Практика на ВКС на РБ уточнява критерии за определяне на степента на нееквивалентност на разменените престации и правните последици за действителността на сделките в зависимост от това. Само наличието на нееквивалентност между престациите не е достатъчно, за да се стигне до извод, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Предвид факта, че в конкретния случай договарящите страни са братя, между тях би могло да се постигне договорка за цена, различаваща се от средната пазарната стойност на имота. Правилен е извода на съда, че нееквивалентността не води автоматично до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави, а искът против двамата ответници следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл.26 ал.2 предл.3 ЗЗД за обявяване на нищожност поради липса на предписана от закона форма на пълномощното, издадено от Т.И.: Ищците твърдят, че полагането на отпечатък от десния палец от упълномощителя не е удостоверено с приподисването му пред нотариуса от двама свидетели, съгл. чл.189 ГПК. От доказателствата по делото е видна, че за причините, наложили полагането на отпечатъка, нотариусът е направил забележка. Предвид множеството неврологични заболявания на упълномощителя, последният е имал силен тремор и нарушена двигателна функция на десните крайници, в т.ч. и на ръката, с която пишел, което е попречило на собственоръчно поставяне на подпис. Изискването на чл.189 ГПК е приложимо само за частни документи,  издавани от неграмотни и от слепи лица, какъвто настоящият случай не е – Т.И. е бил  във физическа невъзможност да изпълни подписа си под пълномощното. Съгласно чл.579 ал.2 ГПК, при нотариално удостоверяване на документ, който не може да бъде подписан от страната поради недъгавост, не се изисква приподписването му от свидетели,а полагането на отпечатък от десния палец вместо подпис се удостоверява от самия нотариус, който именно има задължението да следи за законосъобразното протичане на нотариалната процедура и да гарантира с нотариалното удостоверяване интереса на страната. Пълномощното е редовно от външна страна, поради което изводът на съда за неоснователност на иска за обявяването на неговата нищожност поради липса на предписана от закона форма е правилен.

По иска с правно основание чл.31 ал.2 в.в. с ал.1 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка поради невъзможност на наследодателя на ищците да разбира и ръководи действията: Не се спори по делото, че преди смъртта си Т.И. не е бил поставен под запрещение и не е била провеждана процедура с такава цел. Правилно съдът е приема за доказана последната хипотеза на чл.31 ал.2 ЗЗД – въпреки горното, упълномощителет е бил недееспособен, като доказателствата за това произлизат от оспорената упълномощителна сделка.

В пълномощното е удостоверено плащане на 18 000лв. по банков път, за което по делото са представени доказателства, че се отнася за друга сделка от предходната година с предмет прехвърляне на земеделски земи. Въпреки това упълномощителят е направил изявление, че парите са му платени като част от цената на оспорения договор за покупко-продажба на апартамента. Това волеизявление свидетелства за факта на неразбиране от страна на упълномощителя на един от основните елементи на сделката, за която е съставено пълномощното, а именно цената.

По безспорен начин е доказан фактът, че преди упълномощаването наследодателят на ищците е получил инсулт, което заболяване дискредитира дееспособността му, видно от заключението на вещото лице – психиатър. В заключението си той формира извод за настъпили трайни и необратими дементни промени в психичното състояние на Т.И. към датата на изготвяне на пълномощното, довели до ограничаване на дееспособността му.

Тези две обстоятелства – удостоверяване на получено плащане, но за друга сделка, извършена в отдалечен назад във времето период и полагане на отпечатък от десния палец поради заболяване, довело до дементно състояние на упълномощителя и ограничаване на неговата дееспособност, се съдържат в оспореното пълномощно. Изпълнена е хипотезата на чл.31 ал.2, предл. последно ЗЗД, съгласно която доказателствата за недееспособността на упълномощителя произлизат от самата упълномощителна сделка, имаща характер на едностранен договор. Тъй като към датата на извършването й, наследодателят на ищците не е бил в състояние, позволяващо му да формира свободна воля, правилно съдът е приел, че искът против Г.И. за унищожаване на упълномощителната сделка, е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Доколкото съпругата му Н.Г.И. не е страна по упълномощителната сделка и не черпи от нея никакви права и задължения, липсва правен интерес за предявяването на исковете за нейната нищожност и унищожаване против този ответник. Производството по тях правилно е прекратено по отношение на Н.И., поради недопустимост.

            Предвид изхода от иска за унищожаване на упълномощителната сделка, следва извод за основателност на иска за обявяване по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД недействителността на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 55, т.3, рег. № 2732, н.д. № 340/2013г. на нотариус с район на действие РС Разград. Договорът, сключен от лице без представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД. Тъй като смъртта на упълномощителя води до невъзможност за саниране на порока, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, какъвто е настоящият случай. Тъй като порокът води до недействителност, а не до нищожност на сделката, същата следва да бъде обявена с решението за недействителна. Продажбата е извършена през време на брака на Г.И. с втория ответник Н.И. и предвид възмездния й характер, искът е основателен и доказан и спрямо нея.

            Предвид уважаването на исковете по чл.31 ал.2 и чл.42 ал.2 ЗЗД, отпада необходимостта от произнасяне на съда по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба.

          Представените пред настоящата инстация писмени доказателства са съществували преди постановяване на първоинстанционното решение и тъй като с жалбата не са посочени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до тяхното несъбиране, същите са приети само за сведение, но не могат да бъдат ценени в това производство.

            Решението в обжалваните му части, както и допълнителното решение по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК следва да бъдат потвърдени, поради което Варненският апелативен съд   

 

 

Р        Е       Ш      И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/10.03.2017 г. в обжалваните му части и решение № 416/18.04.2017 г. по гр.д.№ 4/17 г. на Окръжен съд – Разград, постановено по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК. В необжалваните му части решението е влязло в сила..

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                                       2.