Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

112

гр. Варна, 10. 07. 2014 г.

 

В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

                        ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение,  в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.;

като разгледа докладваното от съдията Христова;

възз. гр.д. № 221 по описа за 2014-та година на ВОС:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

         Настоящото производство е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на СНЦ „ТО на НТС” гр. Благоевград, БУЛСТТАТ 000028074, гр. Търговище, ул. „Сливница” 9, представлявано от Р.Ч., срещу решение № 54/09.01.2014 год. по гр.д. 176/2013 год. на ОС Търговище, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 25, ал.4 вр. ал.6 ЗЮЛНЦ, предявен от Я.К.С., ЕГН: **********, М.С.В., ЕГН: **********, И.Й.Ч., ЕГН: **********, ДИНЪО М.Д., ЕГН: **********, Ж.Г.П., ЕГН: **********, К.В.П., ЕГН: **********, Л.В.С., ЕГН: **********, В.Г.К., ЕГН: **********, И.С.С., ЕГН: **********, Г.Н.П., ЕГН: **********, Г.И.Я., ЕГН: **********, Д.К.Г., ЕГН: **********, Л.Д.Я., ЕГН: **********, А.В.С., ЕГН: **********, З.В.В., ЕГН: **********, В.А.С., ЕГН: **********, С.Г.С., ЕГН: **********, И.Г.М., ЕГН: **********, Й.А.М., ЕГН: **********, М.Г.П., ЕГН: **********, ГАЛЯ В.Д., ЕГН: ********** , Г.Д.Х., ЕГН: **********, П.Б.К., ЕГН: **********, С.И.С., ЕГН: **********, Н.Н.М., ЕГН: **********, М.П.Х., ЕГН: **********, М.П.Ч., ЕГН: **********,  А.А.Х., ЕГН: **********, Й.А.С., ЕГН: **********, Г.Д.Т., ЕГН: **********, М.Й.В., ЕГН: **********, Б.С.Я., ЕГН: ********** и С.С.П., ЕГН: **********, всички със съдебен адрес в гр.Благоевград и съдебен адресат адв. А.Г., против Сдружение с нестопанска цел “Териториална организация на Научно-техническите съюзи-град Благоевград“-гр.Търговище, Булстат 000028074, представлявано от Председателя на УС Р.А. Ч., ЕГН **********, по които се ОТМЕНЯТ взетите на 28.07.2013г. от Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел “Териториална организация на Научно-техническите съюзи - град Благоевград“-гр.Търговище, Булстат 000028074, представлявано от Председателя на УС Р.  Ч. решения за даване на съгласие за учредяване на възмездно право на ползване сградата, отредена за Дом на науката и техниката в централната градска част на гр. Благоевград, пл. “Г. Измирлиев-Македончето“ № 5,  срещу задължение на ползвателя да предоставя при необходимост за нуждите на сдружението офиси на 4-ти и 5-ти етаж от 6-етажната сграда, да плаща разходите за ток, вода, местни данъци и такси, както и за възлагане на Председателя на УС да сключи договор в нотариална форма с ползвателя за срок от 30 г., на осн.чл.25, ал.4 във вр.с ал.6 във вр.с чл.27 и чл.29 от ЗЮЛНЦ и чл.17 и чл.19 от Устава на сдружението(ред. от 18.03.2012г.)

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като се установява, че поне двама от ищците не са подписали исковата молба, което пораждало основателно съмнение за автентичността на подписите и на останалите ищци. Евентуално се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и при приложението на материалния закон.

Срещу жалбата са постъпили в срок писмени отговори от ищците, чийто процесуален представител е адв. А.Г.,*** /без Г.П., В.Г.К., З.В.В. и И.Г.М./, и от въззиваемата Г.Н.П., в които жалбата се оспорва. Твърди се, че действията на адв. Г. са изрично потвърдени от всички ищци, с изключение на тези, по отношение на които производството е прекратено – Г. Й. М., А. И. М. и починалия А. А. Х. Оспорват се и доводите за неправилност на решението в обжалваната част. Направено е искане за намаляване на претендираните разноски за въззивната инстанция във въззивната жалба като прекомерни.

Решението не е обжалвано в отхвърлителната му част.

С влязло в сила определение № 16/09.01.2014 производство пред ОС е прекратено по отношение на лицата Г. Й. М., А. И. М. и починалия А. А. Х.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Пред ОС са предявени установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК и евентуален конститутивен иск по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ.

С исковата молба няколко физически лица с общ съдебен адрес като членове на ответното ЮЛ са предявили искове против Сдружение с нестопанска цел “Териториална организация на Научно-техническите съюзи-град Благоевград“-гр.Търговище, представлявано от Председателя на УС Р. Ч. по чл.124, ал.1 от ГПК за обявяване нищожността на  взетите на 28.07.2013 г. от Общото събрание на ответното сдружение решения за даване на съгласие за учредяване на възмездно право на ползване сградата, отредена за Дом на науката и техниката в централната градска част на гр.Благоевград, пл.“Г. Измирлиев-Македончето“№5,  срещу задължение на ползвателя да предоставя при необходимост за нуждите на сдружението офиси на 4-ти и 5-ти етаж от 6-етажната сграда, да плаща разходите за ток, вода, местни данъци и такси, както и за възлагане на Председателя на УС да сключи договор в нотариална форма с ползвателя за срок от 30 г., тъй като посочените решения изобщо не са взети от участниците в Общото събрание; евентуално-по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на посочените решения на Общото събрание, обосновано с обстоятелствата, че като членове на сдружението ищците не са уведомявани за провеждане на общо събрание, за което са узнали от медиите на 03.08.2013г., накърняващо членствените им права за участие в работата и управлението на сдружението, да бъдат информирани за решенията на органите му, да имат достъп до документацията и да получават съдействие от същото; в нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЮЛНЦ покана за провеждане на ОС не е обнародвана в Държавен вестник, нито е поставена на съответното място за обявления в Дома на науката и техниката най-малко месец преди датата на провеждането му;  нарушена е процедурата по провеждането на ОС, като не са изготвени и предоставени писмени материали, ОС е проведено без необходимия кворум по чл.17 от Устава и в нарушение на чл.27 от ЗЮЛНЦ; не е налице и необходимия кворум за вземане на решения в нарушение на чл.29 от ЗЮЛНЦ и чл.14-15 и 19 от Устава, обуславящо отмяна на атакуваните решения, поради нарушения на закона и устава на сдружението.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва предявените искове с възражения по допустимостта им, предвид липсата на членствени правоотношения на ищците и правен интерес, както и с възражения по основателността им, тъй като Общото събрание е свикано от надлежен орган при спазване на предвидената процедура и решенията са приети при наличието на изискуемия кворум, както и при спазване на всички останали изисквания.

Предмет на въззивното производство са само исковете по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ.

След преценка на събраните по делото доказателства, окръжният съд прие за установено следното:

С решение № 1392/25.03.1993г. по ф.д. №105/1993г. на ОС Благоевград ответното Сдружение с нестопанска цел “Териториална организация на Научно-техническите съюзи-град Благоевград“-гр.Търговище е вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел, като съгласно представения протокол от 28.07.2013 г., Общото събрание на сдружението е приело решения за даване на съгласие за учредяване на възмездно право на ползване сградата, отредена за Дом на науката и техниката в централната градска част на гр. Благоевград, пл. “Г. Измирлиев-Македончето“ №5,  срещу задължение на ползвателя да предоставя при необходимост за нуждите на сдружението офиси на 4-ти и 5-ти етаж от 6-етажната сграда, да плаща разходите за ток, вода, местни данъци и такси, както и за възлагане на Председателя на УС да сключи договор в нотариална форма с ползвателя за срок от 30 г., чиято валидност и законосъобразност е оспорена от ищците по съдебен ред.

По допустимостта:

Исковата молба е подписана от 36 физически лица. По отношение на трима от тях производството е прекратено, тъй като единият е починал, а другите двама са отрекли с писмена декларация с нотариална заверка на подписите да са подписвали исковата молба, въпреки че преди това са депозирали писмено волеизявление в обратния смисъл.

Подписите, положени под исковата молба, могат да бъдат оспорени най-късно с писмения отговор, което не е направено от ответното сдружение, сега въззивник. Ето защо, твърдения в тази насока във въззивната жалба, са несвоевременно направени.

По делото са депозирани и пълномощни от всички ищци за осъществяване на процесуалното им представителство от адв. Г.. За пет от тях – В.К., Г.Н., Г.Я., З.В. и И.М. е оспорена успешно автентичността на подписите им на пълномощните към адв. Г..

Представени и са декларации с нотариална заверка на подписите от ищците, че са членове на сдружението, подписали са вносните бележки лично или чрез оправомощени от тях лица, представени като доказателство за членски вноски за: Я.С., М.В., И.С., Д.Д., Ж.П., К.П., Л.С., И.С., Г.П., Д.Г., А.С., В.С., С.с., Ангел Х., Й.М., М.П., Г.И., Г.Х., П.К., С.с., Н.М., М.Х., М.Ч., А. М., А.Х., Й.С., Г.Т., М.В., Б.Я., С.П.. Открито е производство по оспорване автентичността на подписите на адвокатското пълномощно на адв. Г., поради което и са представени декларации с нотариална заверка на подписите за потвърждаване на упълномощаването й и извършените от нея процесуални действия от всички ищци, с изключение на В.К., Г.П., Г.Я., З.В., И.М.. Следва да се приеме, че исковата молба е подадена надлежно, а извършените оспорвания на автентичността на подписите под нея във въззивната жалба са несвоевременни и не следва да се взимат предвид.

По отношение на получените след с.з. декларации от двама ищци – Й. и И. М., че не са подписвали искова молба и не са упълномощавали адв. Г., същите могат да се тълкуват само като оттегляне на исковете, което не е направено своевременно. По отношение на Й.М. има заверена по нотариален ред декларация в обратния смисъл по делото, което поставя под съмнение автентичността на последвалото й писмено изявление без нотариална заверка на подписа. Съдът приема, че тези декларации не влияят на допустимостта на производството по отношение на тези две лица и при всички положения не касаят исковете на останалите 31 ищци, сега въззиваеми.   

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, наличието на членствено правоотношение за ищците е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на право на иск, поради което следва да се провери дали същите са били членове на сдружението към датата на вземане на атакуваните решения, както и дали е спазен преклузивният едномесечен срок относно иска по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за оспорване по съдебен ред законосъобразността на решенията, считано от узнаването им.

От приложените по ф.д. №105/1993 г. на БлОС и ф.д. №2/2013 г. на ТОС копия от членски карти, списъчен състав на членовете от 16.03. 2012г., удостоверен с подписа на Председателя на УС на ТО на НТС - гр.Благоевград и решение по т.2 от протокол от 18.03.2012г. на ОС за прием на нови членове се установява, че ищците са членове на ответното сдружение, като не са подавали заявление за напускане - чл. 22, ал.1, т.1 от ЗЮЛНЦ, нито са изключени по решение на ОС на осн. чл. 22, ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ, поради което следва да се прецени дали членството им не е прекратено на осн. чл.22, ал.1, т.5 от ЗЮЛНЦ, поради отпадане (невнасяне на членски внос за 2012 г.), с оглед на релевираното от ответника възражение, налагащо и проверка кой е действуващият към 28.07.2013 г. Устав на сдружението.

В исковата молба като уреждаща прекратяване на членството се сочи разпоредбата на чл.11, ал.5 от Устава за 2009 г., предвиждащ прекратяване на членството, поради неплащане на членски внос в продължение на две години, но по делото е доказано, че с решение на ОС от 18.03.2012 г. посочената разпоредба е изменена, като съгласно чл.11, ал.4 от Устава, за отпаднал се счита всеки член, който в продължение на една календарна година не е заплатил дължимия членски внос. Цитираната промяна в устава не е вписана в регистъра по чл.17 от ЗЮЛНЦ, съобразно изискванията на чл.18, ал.4 във вр.с ал.1, т.1 от ЗЮЛНЦ. Вписването в случая, обаче, има само оповестително действие, тъй като конститутивно такова не му е придадено с изрично предписание на ЗЮЛНЦ или друг нормативен акт не съдържа по отношение на сдруженията с нестопанска цел. Следователно, промяната на Устава с решение на ОС от 18.03.2012 г. настъпва незабавно с приемането й и тази промяна следва да се счита известна за членовете на сдружението, които не са трети лица по смисъла на чл.599 от ГПК, а лица от прилежащия на дружеството правен кръг.

По действуваща разпоредба към 28.07.2013 г. след промяната на Устава от 18.03.2012г., неплащането на членски внос в продължение на една календарна година е основание за прекратяване на членството, поради отпадане. Спорно е било между страните, от една страна, че членски внос изобщо е платен, също и кога е било извършено някакво плащане, а от друга страна – какъв е редът за констатиране на отпадането на членственото правоотношение. 

От заключението на вещото лице по СИЕ пред ОС се установява, че на 21.08.2013 г. ищците са заплатили членски внос за 2012 г. в размер на по 1.00 лв., докато с решение на ОС от 18.03.2012 г. същият е завишен в размер на 60 лв. Установява се и че 30 от тях са заплатили членски внос и за 2011 год. в размер на 1 лв. на лице.

Ищците в случая не са изпълнили точно задължението си по чл.10, т.4 от Устава, но съдът приема, че тази неточност следва да се констатира от орган на сдружението въз основа на писмени доказателства, за да настъпи предвиденото в устава прекратяване на членствено правоотношение по чл.22, ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ. В устава на въззивното сдружение не е предвиден документ, процедура и орган, които да констатират настъпване на такова основание, както изисква чл. 22, ал.4 ЗЮЛНЦ. Автоматизмът при преустановяване на членственото правоотношение е изключен, без нарочен акт и ред, установяващ основанията за прекратяване на членствената правна връзка, както е прието и в представеното от въззивната страна определение №54/03.02.2009 год. по т.д. 414/2008 г. на ТК, ІІ ТО на ВКС, а и в трайната съдебна практика, цитирана от ТОС.

В конкретния случай, Уставът на ответното сдружение не предвижда нито с какъв документ, нито по какъв ред, нито от кой орган се констатира отпадането на посоченото основание. При това положение, следва да се приеме, че тази констатация следва да се извърши от Общото събрание като основен орган, приемащ устава и определящ правилата по чл. 22, ал.4 ЗЮЛНЦ. Самият устав съдържа разпоредба, чл.14, ал.1, т.11, съгласно която дължимостта на членския внос е от компетентността единствено на Общото събрание. 

Следва да се приеме, че не е налице прекратяване на членствените правоотношения на ищците и въззиваеми в процеса, съответно производството по предявените от тях искове е допустимо, предвид наличието на легитимацията им и правния интерес от водене на исковете, с които е оспорена законосъобразността на решенията на Общото събрание на ЮЛ от 28.07.2008г.

Следва да се приеме също, че ищците и въззиваеми в процеса не са присъствали на събранието и са узнали за решенията от публикации във вестник “Струма“, бр.181/03.08.2013г., поради което с подаването на исковата молба на 28.08.2013г. е спазен и едномесечният преклузивен срок по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ относно предявения при условията на евентуалност конститутивен иск по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ.

Предявените искове са процесуално допустими.

По същество:

Предявените искове, предмет на въззивното производство, са по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ.

С оглед разпоредбите на чл.26-29 от ЗЮЛНЦ, минималните изисквания за законосъобразност на решенията на Общото събрание, то следва да са спазени императивните норми по закон и устава относно свикването и провеждането му, както и начина на вземане на решенията.

Разпоредбата на чл.16, ал.2 от Устава допуска Общото събрание да бъде свикано от Управителния съвет само с покана, поставена на адреса на управление на сдружението в продължение на един месец, без обнародване на същата в “Държавен вестник“.

В конкретния случай, адресът на управлението е в гр. Търговище, като от неопроверганите показания на свидетелите Г. Ч. и И. Я. се установява, че писмена покана е поставена не само на адреса на управление в гр.Търговище, но и в сградата на сдружението в гр.Благоевград, както и че събранието е проведено на уреченото място, дата и час, поради което следва да се приеме, че е налице спазване на чл.26, ал.3 от ЗЮЛНЦ и чл.16, ал.2 от Устава.

На ОС са взети посочените решения, поради което предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване на тяхната нищожност е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила решение.

Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗЮЛНЦ и чл.17 от Устава, Общото събрание е законно, ако присъстват или са представлявани повече от половината от всички членове, като при липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове и/или упълномощени представители да се явят. Спазването на тази процедура следва да се удостовери със съставения на ОС протокол.

В конкретния случай, на събранието са присъствували 12 от членовете на сдружението, докато само с броя на 33 –та ищци и ивъззиваеми, минималният изискуем кворум възлиза на 23 човека, като от протокола на събранието от 28.07.2013 г. се установява, че същото е започнало в първоначално обявеното време - 13.00 часа, без да е отложено за по-късен час, поради което следва да се приеме, че събранието е проведено в нарушение на чл.27 от ЗЮЛНЦ и чл.17 от Устава на сдружението.

Взетите решения са в нарушение разпоредбите на чл.29, ал.1 от ЗЮЛНЦ и чл.18 от Устава, изискващи същите да бъдат взети с мнозинство от присъстващите.

Накърнени са правата на ищците и въззиваеми в процеса по чл.21, ал. 2 от ЗЮЛНЦ и чл.9, т.1 и 4 от Устава да участват в управлението на сдружението.      

При така установените обстоятелства, решенията на Общото събрание от 28.07.2013 г. са взети в нарушение на закона по чл. 27 и чл. 29, ал. 1 от ЗЮЛНЦ и чл. 17 и чл. 19, ал. 1 от Устава на сдружението относно изискванията за необходимия кворум и необходимото мнозинство за приемането им. Предявените искове по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ са доказани на посочените основания и следва да бъдат уважени, като цитираните решения бъдат отменени.

Ето защо, изводите на настоящия състав съвпадат с тези на ОС. Обжалваният акт следва да бъде потвърден в обжалваната част.

Разноски не са претендирани и не се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 54/09.01.2014 год. по гр.д. 176/2013 год. на ОС Търговище, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 25, ал.4 вр. ал.6 ЗЮЛНЦ, предявен от Я.К.С., ЕГН: **********, М.С.В., ЕГН: **********, И.Й.Ч., ЕГН: **********, Д. М.Д., ЕГН: **********, Ж.Г.П., ЕГН: **********, К.В.П., ЕГН: **********, Л.В.С., ЕГН: **********, В.Г.К., ЕГН: **********, И.С.С., ЕГН: **********, Г.Н.П., ЕГН: **********, Г.И.Я., ЕГН: **********, Д.К.Г., ЕГН: **********, Л.Д.Я., ЕГН: **********, А.В.С., ЕГН: **********, З.В.В., ЕГН: **********, В.А.С., ЕГН: **********, С.Г.С., ЕГН: **********, И.Г.М., ЕГН: **********, Й.А.М., ЕГН: **********, М.Г.П., ЕГН: **********, ГАЛЯ В.Д., ЕГН: ********** , Г.Д.Х., ЕГН: **********, П.Б.К., ЕГН: **********, С.И.С., ЕГН: **********, Н.Н.М., ЕГН: **********, М.П.Х., ЕГН: **********, М.П.Ч., ЕГН: **********,  А.А.Х., ЕГН: **********, Й.А.С., ЕГН: **********, Г.Д.Т., ЕГН: **********, М.Й.В., ЕГН: **********, Б.С.Я., ЕГН: ********** и С.С.П., ЕГН: **********, против Сдружение с нестопанска цел “Териториална организация на Научно-техническите съюзи-град Благоевград“-гр.Търговище, Булстат 000028074, представлявано от Председателя на УС Р.А.Ч., ЕГН **********, по които се ОТМЕНЯТ взетите на 28.07.2013 г. от Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел “Териториална организация на Научно-техническите съюзи - град Благоевград“-гр.Търговище, Булстат 000028074, представлявано от Председателя на УС Р.  Ч. решения за даване на съгласие за учредяване на възмездно право на ползване сградата, отредена за Дом на науката и техниката в централната градска част на гр. Благоевград, пл. “Г. Измирлиев-Македончето“ № 5,  срещу задължение на ползвателя да предоставя при необходимост за нуждите на сдружението офиси на 4-ти и 5-ти етаж от 6-етажната сграда, да плаща разходите за ток, вода, местни данъци и такси, както и за възлагане на Председателя на УС да сключи договор в нотариална форма с ползвателя за срок от 30 г., на осн.чл.25, ал.4 във вр.с ал.6 във вр.с чл.27 и чл.29 от ЗЮЛНЦ и чл.17 и чл.19 от Устава на сдружението(ред. от 18.03.2012г.)

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: