ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

276

 

гр.Варна, 20…04.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, двадесети април 2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова.

           Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. П. в.ч.гр.д. № 221 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А.Н.М., подадена чрез адв. С.Г., против определение № 863/01.04.2016 г., постановено по гр.д. № 363/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановено в нарушение на материалния закон и е молил за неговата отмяна. Правилно окръжният съд преценил, че едногодишният срок за предявяване на иска от заплашването му от М.И. Т. бил изтекъл, но не съобразил, че срокът не е изтекъл, считано от заплашването му от близки и роднини, започнало през януари 2016 г., на което в исковата си молба той се позовал.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят в настоящото производство е сезирал окръжния съд с иск за унищожаване на извършеното от него през 1989 г. припознаване на К.А.М., поради заплашване. Изложил е твърдения, че за да припознае детето, бил заплашван от неговата майка М.И. Д., с която живеел на семейни начала. Заплашването било преустановено от нея на 22.06.1989 г., а през 1991 г. двамата се разделили. През месец януари 2016 г. роднините му разбрали за извършеното от него припознаване и го заплашили, за да унищожи припознаването.

Предвид твърденията в исковата молба, ищецът има качеството на припознал К.А.М. и видно от акта за раждане на последната, той е вписан за нейн баща.

Законодателят е предоставил на разположение на припозналия иска по чл. 67 от СК за унищожаване на припознаването в хипотезите на грешка, измама, заплашване и недееспособност. В случая, от твърденията на ищеца в исковата молба, че за да извърши припознаването на детето е бил заплашен от М.И.И., се налага извода, че волята му при извършване на припознаването е била опорочена поради заплашването от нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 67 от СК, припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването. Заплашването от М.И. е било преустановено на 22.06.1989 г., поради което и едногодишният срок за завеждане на иска е изтекъл на 22.06.1990 г. Затова, предявеният на 18.02.2016 г. иск за унищожаване на припознаването, като предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 67 от СК, е недопустим и правилно производството по него е било прекратено от окръжния съд.

Твърдяното заплашване от роднините на ищеца, няма отношение към опорочаване на волята му за извършване на припознаването, а касае волята му за завеждане на делото, поради което е ирелевантно за преценката на срока за завеждане на иска. Затова и оплакванията в настоящата жалба за несъобразяване от окръжния съд на заплашването от роднините през 2016 г. са неоснователни.

С оглед изложените съображения, обжалваното определение за прекратяване на производството по делото е правилно, не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Апелативен съд –Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 863/01.04.2016 г., постановено по гр.д. № 363/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК при предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на преписа от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: