ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

329

 

                                               05.06.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 05.06.2017 г. в закрито заседание в следния състав:

  Председател: Милен Славов

         Членове: Петя Петрова                              

                       Мария Маринова

                                                                     

като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 221 по описа на Апелативен съд Варна за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №221/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано:

- По въззивна жалба вх. № 588/24.02.2017 г. от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София против решение № 5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в осъдителните му части, с които ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" е осъден да заплати на С.П.С. сумата от 1 743 282,16 лв., от които главница в размер на 1 313 333,04 лв., представляваща вреди, претърпени от ищеца от забавата в изплащането на безвъзмездната финансова помощ по Договор №2942/10.08.2007г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) от 13.08.2007 год., и сумата от 429 949,12 лв. - законната лихва върху така посочената главница от 02.06.2011г. - датата на изплащане на финансовата помощ до 11.08.2014 год. и ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" е осъден да заплати на адв. М.Д. ***, офис 6, сумата от 34 755,38 лв., (28 962,82 лв. - адвокатско възнаграждение и 5 792,56лв. – ДДС), както и на основание чл. 77 от ГПК в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра сумата от 490 лева.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в посочените осъдителни части и отхвърляне на иска изцяло, по съображения за изтекла погасителна давност, евентуално, поради неоснователност на исковете по подробно изложени съображения, както и евентуално за отмяна на решението и отхвърляне на исковете частично за горницата над сумата от 249 968,28 лв., представляваща законна лихва върху изплатената субсидия за периода от 22.11.2008 г. до 02.06.2011 г. или за отмяна на решението и отхвърляне на иска за горницата над сумата от 291 789 лв., представляваща лихви по договорите с банка Пиреос и сумата от 4 188 лв. по договора с Кремонини и законните лихви върху тях. Навел е оплаквания, че съдът не обсъдил, не съобразил и не взел предвид подкрепените с доказателства аргументи на ответника: - за липсата на своевременно представени от ищеца доказателства за сключване на договорите за заем, за изпълнението на договорите за кредит и за липсата на доказателства за заплащане на лихви и неустойки по двата вида договори; - че вредите не били доказани в претендирания размер, като присъдил и обезщетение за вреди от начислени, но неплатени от ищеца неустойки на трети лица в общ размер от 9971281,16 лв., които освен това били погасени поради изтекла давност; - съдът не съобразил заявеното своевременно от ответника възражение за погасяване на претенцията за вреди от лихви и неустойки, поради изтекла тригодишна погасителна давност, считано от преустановяване на забавата с плащането на субсидията на 02.06.2011 г. - до датата на подаване на исковата молба 11.08.2014 г.; - при данните за огромния и несъразмерен размер на неустойките в договорите за заем, окръжният съд достигнал до неправилния извод за липсата на предпоставките по чл. 26 от ЗЗД за нищожността им поради противоречието им с добрите нрави;  Окръжният съд неправилно приел, че са налице предпоставките по чл. 79 ЗЗД и чл.82 от ЗЗД и уважил иска при липсата на причинно-следствена връзка между сключените договори за заем и кредит, настъпилата забава по тях и виновното поведение на ответника, съответно между претърпените вреди и поведението на ответника. Липсвало виновно неизпълнение от страна на ДФЗ по договора от 10.08.2007 г. и поведението на ДФЗ не съставлявало забава, а резултат от вменени му закона задължения в качеството му на административен орган по специфичен административен договор. Вредите не били и предвидими при сключване на договора, тъй като ищецът следвало да извърши инвестиция от 1 955 880 лв. със свои средства, след което да получи безвъзмездна финансова помощ за част от нея. Въззивникът е развил и оплаквания срещу осъждането му за разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката на насрещната страна предвид липсата на предпоставки за присъждането на такова по чл. 38, ал.2 от ЗА, като е молил за отмяна на решението  на окръжния съд и в тази част. Възразил е и срещу осъждането му по чл.77 от ГПК за сумата от 490 лв. по съображения, че поради своевременното й заплащане не е останал задължен за нея. Настоявал е за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият С.П.С., чрез адв. М.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба, като по съображения за правилността му е молил за потвърждаване решението на окръжния съд в обжалваната му част и присъждане на сторените по делото разноски, със законната лихва от датата на влизане в сила на решението.

- По въззивна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, подадена чрез юрисконсулт Мария Димитрова, срещу решение № 29 от 29.03.2017 г., постановено по гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което чрез допълване диспозитива на решение № 5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, е осъден да заплати на насрещната страна и законните лихви върху сумата от 1 313 333.04 лв, считано от 11.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Изложил е съображения, че поради неоснователността на главния иск и неправилност на решението на окръжния съд в частта за осъждането за главницата, неоснователна била и претенцията за законните лихви върху същата и поради това тя подлежала на отхвърляне, като освен това окръжният съд не изложил мотиви за дължимост на лихвите. Молил е за отмяна на обжалваното решение.

Въззиваемият С.П.С., чрез адв. М.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение.

Апелативен съд -Варна, като се запозна с документите по делото, установи следното:

По редовността на въззивните жалби:

И двете въззивни жалби са подадени в срок от лице с правен интерес от обжалване на решенията на окръжния съд, като неизгодни за него, но жалбите са са нередовни, доколкото към тях не са приложени документи за заплатена държавна такса по сметка на Варненския апелативен съд – нередовност по чл. 261, т.4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ГПК, освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски, държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. Предмет на предявения срещу ДФ „Земеделие“ гр.София иск е вземане за обезщетение за вреди от неизпълненото в срок задължение на фонда за изплащане на безвъзмездна финансова помощ по договор № 2942/10.08.2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД). Публичните държавни вземания са нормативно посочени и изброени в чл.162, ал.2 от ДОПК и предметът на иска не попада в нито една от хипотезите на публични държавни вземания, в това число и чл. 162, ал.2, т.8 ДОПК.  В  този смисъл, окръжният съд не е изпълнил процедурата по чл. 262 от ГПК за проверка редовността на жалбите и не е оставил същите без движение с указания за поправяне на недостатъка им – представяне на доказателства за заплатена държавна такса по сметка на апелативния съд.

По искането на въззивника по 248 ГПК:

В жалба вх. № 588/24.02.2017 г. от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София против решение № 5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд се съдържат оплаквания за неправилно осъждане на фонда, включително и поради липсата на предпоставките по чл. 38 от ЗА, за заплащане на адвокатски хонорар на адвоката на насрещната страна в размер на сумата от 34 755,38 лв., поради което в тази част въззивната жалба има характер на молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските и подлежи на разглеждане от окръжния съд. Затова, делото следва да бъде върнато на окръжен съд Силистра за произнасяне по молбата по чл. 248 от ГПК.

Предвид изложените съображения, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото - върнато на Окръжен съд Силистра за изпълнение на задълженията по чл. 262 от ГПК с оглед горните указания и за провеждане на производство по молбата по чл. 248 от ГПК, след което делото отново следва да бъде върнато на Варненския апелативен съд за разглеждане на въззивните жалби.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 221/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото на Силистренския окръжен съд   за изпълнение на задълженията по чл. 262 от ГПК с оглед поправяне нередовността на въззивните жалби, състояща се в липсата на доказателства за заплатена държавна такса за въззивното обжалване, съобразно горните указания, както и за произнасяне по обективираната в жалба вх. № 588/24.02.2017 г. от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София против решение № 5/23.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 186/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд,  молба по чл. 248 от ПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

След окончателното приключване на производството по чл. 262 ГПК и чл. 248 от ГПК, делото следва да бъде върнато на Варненския апелативен съд за произнасяне по въззивните жалби.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: