Р Е Ш Е Н И Е

№   110/02.07.2013 г.                                                            гр. Варна

 

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                            Гражданско отделение

На      19 юни                                                                       2013 год.

в публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛСЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                  ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от  С. Илиева  въззивно гражданско дело № 222 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Г.И.И. чрез пълномощника му адв. К. М. срещу решението на Варненския окръжен съд № 417 от 07.03.2013 г., постановено по гр. д. № 475/2012 г., с което на основание чл. 124 от ГПК е признато за установено в отношенията му със С.Г.Г., че не е собственик на описания в диспозитива на решението недвижим имот и е осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено по недопустим иск, неправилно, като направените от първоинстанционния съд изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства. Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният иск да се отхвърли с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К. К.– процесуален представител на въззиваемата, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. 

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предвид задължението на въззивния съд служебно да следи за наличието на възможни пороци на първоинстанционното решение, обуславящи неговата нищожност или заявена във въззивната жалба недопустимост, съдебният състав констатира:

С.Г. *** е предявила на основание чл. 124 от ГПК срещу Г.И.И. отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, подробно описан в петитума на исковата молба. Ищцата твърди, че в качеството й на наследница по закон на Г. Т. Б. с решение на ОСЗГ-Варна й е признато правото на собственост върху процесния недвижим имот, за който в Регистъра на имотите са вписани други имена – това на Р.Г.К. и името на И. Г. И., който впоследствие го е продал на ответника - негов син с  нот. акт № 102, т. XV, д. № 3453, вх. per. № 4828 от 01.06.1999 г. на СВ - Варна.  Ищцата твърди, че процесният имот се владее без правно основание от ответника /л. 2 от гр. д. № 19460/2011 г. на ВРС-ХVІІІ с./ и моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.

В постановеното от ВОС по реда на чл. 140 и сл. ГПК определение № 929/02.04.2012 г. /л. 12 – 21 и по-точно на л. 14/, съдържащо проект за доклад, обявен на страните в с. з. на 02.05.2012 г. /л. 28/, подробно са изложени фактите, на които ищцата основава исковата си претенция, в т. ч. и упражняваната без основание от ответника фактическа власт върху процесния имот.    

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по иска, е депозирал писмен отговор /л. 8-11/, в който изрично е заявил, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и липса на правна възможност чрез уважаването му да бъде постигнат целения правен резултат – признаване правото на ищцата на собственост върху имота по съдебен ред. В отговора са изложени и подробни възражения за неоснователност на предявения иск.

Безспорно е, че при предявен установителен иск /без значение дали е положителен или отрицателен/, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Наличието на правен интерес се обуславя от правото, което се защитава от страна на ищеца с предявяването на отрицателния иск, както и от обема на защита, която се цели предвид правните последици от евентуално уважаване на предявения иск.

В настоящия случай предявеният от ищцата иск по чл. 124 ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес за предявяването му. Ако ищцата е собственик на процесния имот, тя може да търси връщането му от всяко лице, което го държи без основание. Възможността да се предяви осъдителен иск прави недопустим установителният иск, тъй като от него няма правен интерес и той не дава достатъчно ефикасна защита на накърненото право.

Основната предпоставка, за да се предяви установителен иск, е наличието на правен интерес. Такъв интерес не е налице, когато може да се предяви осъдителен иск. Това произтича от основния принцип, че щом защитата на накърненото материално право може да се осъществи чрез предявяване на осъдителен иск, недопустимо е да се предявява иск, с който няма да се получи пълна адекватна защита на твърдяното право. От друга страна, наличието на правен интерес е свързано и с процесуална икономия. Законът не допуска да се създават две или повече процесуални правоотношения тогава, когато спорът може да се разреши само в един процес, а не те да се удвояват или утрояват. Наличието на правен интерес, за да се предяви установителен иск, следва да е налице към момента на предявяването му. Според постоянната и непротиворечива практика на ВКС на РБ установителният иск за собственост по чл. 124 ГПК е допустим, когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и няма да се наложи да се води друг иск за постановяване на друго решение за постигане на този резултат. Липсва правен интерес от предявяването на установителен иск когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск. В разглеждания случай е безспорно, че ответникът владее процесния имот, поради което следва да се приеме, че за ищцата липсва правен интерес от установителния иск, тъй като разполага с по-силна защита - правото да предяви осъдителен иск за защита на твърдяното право.

Съобразно горните изводи, обжалваното решение следва да се обезсили, а производството, образувано по недопустимия иск - да се прекрати. При този изход ищцата дължи на ответника разноските за двете съдебни инстанции, които съобразно приложените по делото справки са в общ размер 2 971,96 лева.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                      Р    Е    Ш    И:

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решението на Варненския окръжен съд № 417 от 07.03.2013 г., постановено по гр. д. № 475/2012 г.,

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения на основание чл. 124 от ГПК иск от С.Г.Г. срещу Г.И.И. за признаване за установено, че  И. не е собственик на недвижим имот – място с площ от 1052 кв. м., находящи се в землището на гр. Варна, м. „Св. Никола” /”Ваялар”/, съставляващо ПИ № 1128 по ПНИ на СО „Св. Никола”, бивш имот с пл. № 605 от КП-1977 г. при граници на имота: ПИ №№ 1127, 1129 и път.

ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН-********** да заплати на Г.И.И., ЕГН-********** направените по делото за двете инстанции разноски в размер на 2 971,96 /две хиляди деветстотин седемдесет и един 0,96/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                            2.