Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

116

 

15.07.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на девети юли, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ:Пенка Христова

                    Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 222 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по чл. 267, ал. 1 от ГПК, образувано по  жалба на СНЦ „ТО на НТС-гр. Благоевград” с адрес на управление гр. Търговище срещу решението на Търговищкия окръжен съд № 53 от 09.01.2014 г., постановено по гр. д. № 175/2013 г.,  В ЧАСТТА  МУ, С КОЯТО са отменени взетите на 08.04.2013 г. от общото събрание на сдружението решения: за приемане отчета на УС; за продажба на 100 % от дяловете на „НТС-Благоевград” ЕООД; за промяна на целите на сдружението чрез добавяне на нови; за приемане на нов Учредителен акт /Устав/ та СНЦ „ТО на НТС-Благоевград”; за отдаване под наем на помещения на сдружението в сградата на Дома на науката и техниката за срок от 10 години; за освобождаване на досегашните членове на УС, както и за избор на нов УС, по предявените от Я.К.С., ЕГН: **********, М.С.В., ЕГН: **********, И.Й.Ч., ЕГН: **********, Д.М.Д., ЕГН: **********, Ж.Г.П., ЕГН: **********, К.В.П., ЕГН: **********, Л.В.С., ЕГН: **********, В.Г.К., ЕГН: **********, И.С.С., ЕГН: **********, Г.Н.П., ЕГН: **********, Г.И.Я., ЕГН: **********, Д.К.Г., ЕГН: **********, Л.Д.Я., ЕГН: **********, А.В.С., ЕГН: **********, З.В.В., ЕГН: **********, В.А.С., ЕГН: **********, С.Г.С., ЕГН: **********, И.Г.М., ЕГН: **********, Й.А.М., ЕГН: **********, М.Г.П., ЕГН: **********, ГАЛЯ В.Д., ЕГН: ********** , Г.Д.Х., ЕГН: **********, П.Б.К., ЕГН: **********, С.И.С., ЕГН: **********, Н.Н.М., ЕГН: **********, М.П.Х., ЕГН: **********, М.П.Ч., ЕГН: **********,  А.А.Х., ЕГН: **********, Й.А.С., ЕГН: **********, Г.Д.Т., ЕГН: **********, М.Й.В., ЕГН: **********, Б.С.Я., ЕГН: ********** и С.С.П., ЕГН: **********, всички със съдебен адрес в гр.Благоевград и съдебен адресат адв. А.Г., срещу Сдружение с нестопанска цел “Териториална организация на Научно-техническите съюзи-град Благоевград“-гр.Търговище, Булстат 000028074, представлявано от председателя на управителния съвет Р.А.Ч., ЕГН **********, искове по чл. 25, ал. 4, вр. ал. 6, вр. чл. 27 и чл. 29 от ЗЮЛНЦ и чл. 17 и чл. 19 от Устава на сдружението /в редакцията му от 18.03.2012 г./

         Жалбоподотелят е изложил подробни оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по иск, предявен от лица без активна процесуална легитимация, с оглед на което моли да бъде обезсилено в обжалваната част, а производството по делото - прекратено. В отношение на евентуалност е настоявал решението, като незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен с произтичащите от това законни последици. Сочил е, че окръжният съд допуснал процесуални нарушения като не се произнесъл по своевременно направено от ответника, на осн. чл. 193 ГПК, оспорване истинността на приложените по делото 36 бр. квитанции за платен членски внос за 2012 г. и  не приложил разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК по отношение на ищците, които не се явили да отговорят по допуснатите с доклада по делото въпроси от съществено значение за изхода на спора. Освен това, първостепенният съд не извършил преценка на събраните доказателства и на доводите на страните в тяхната съвкупност  и взаимна обвързаност, поради което крайните му правни изводи влизали в противоречие с установената действителна правна и фактическа обстановка.

В срока по чл. 263 от ГПК срещу жалбата са постъпили писмени възражения от процесуалния представител на въззиваемите адв. Г. и от въззиваемата Г.Н.П., в които те са изразили становища за нейната неоснователност. Направили са и възражения за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, въззивникът е поддържал жалбата, а въззиваемите – отговора. Въззивникът е поискал присъждане на разноски по приложен списък. Въззиваемите са оспорили разходите за разноски на другата страна, като изрично чрез процесуалния си придставител са заявили, че не претендират присъждането на такива. Депозирани са и писмени бележки.

Производството пред Търговищкия окръжен съд е било образувано първоначално по искова молба на тридесет и шест лица, които са предявили срещу СНЦ „ТО на НТС-гр. Благоевград конститутивни искове по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на взетите на 08.04.2013г. от Общото събрание на сдружението решения за приемане отчета на Управителния съвет; за продажба на 100% от дяловете на “НТС-Благоевград“ЕООД, ЕИК 101157856; за промяна на целите на сдружението, чрез добавяне на нови; за приемане на нов Учредителен акт/Устав/ на СНЦ“ТО на НТС-Благоевград“; за отдаване под наем на помещения на сдружението в сградата на Дома на науката и техниката за срок от 10 години; за освобождаване на досегашните членове на Управителния съвет, както и за избор на нов Управителен съвет, по изложени съображения за тяхната незаконосъобразност. С влязло в сила определение, окръжният съд е прекратил производството по отношение на трима от ищците, като производството е продължило по отношение на останалите тридесет и трима от тях.

С решението си, Търговищкият окръжен съд е уважил част от исковете на осн. чл. 25, ал.4 във вр. с ал. 6 и е отменил всички, взети от общото събрание на 08.04.2013 г. решения, основани на твърдения за нарушения по чл. 27 и чл.29 от ЗЮЛНЦ и чл. 17 и чл. 19 от Устава на сдружението /нарушаване на изискванията за необходимия кворум  и необходимото мнозинство  за приемане на решенията/. Това е и обжалваната част от решението на първата инстанция и предмет на настоящото въззивно производство.

В останала част, с която са отхвърлени исковете по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ с наведени основания по чл. 26, ал.3 от ЗЮЛНЦ и чл. 16, ал.2 от Устава, чл. 32 във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЮЛНЦ и чл. 24-25 от Устава, както и в частта на осъждането на ищците за разноските, решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

    В първоинстанционното производство, ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове с възражения по допустимостта им, предвид липсата на членствени правоотношения на ищците и правен интерес, както и с възражения по основателността им, от които значение за настоящото производство, предвид изложеното по-горе, имат тези за наличието на кворум и спазване на изискванията за мнозинство при вземане на решенията.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно, а по допустимостта в обжалваната му част и по правилността с оглед наведените оплаквания, намира следното:

С решението си по делото, окръжният съд е уважил конститутивния иск за отмяна решенията на общото събрание на сдружението, предявен от ищците, които са общо 33 лица.  В настоящото производство, трима от тях – И.Г.М., Й.А.М. и Г.И. Ямалиев са заявили писмено пред съда, в т.н. „декларации”, че не са подписвали исковата молба, не са упълномощавали адв. Г. да ги представлява, не са членове на сдружението, не са упълномощавали лице да внася от тяхно име членски внос и са молили да бъдат „заличени като ищци/ответници по делата”. С тези изявления ищците на практика сочат, че доколкото не са подавали и подписвали исковата молба, липсва от тяхно име валидно сезиране на съда за разрешаване на правен спор. Поради това и при липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение, произнасянето по исковете на тези лица се явява недопустимо, като производството по делото в тази част следва да бъде прекратено, а решението в частта на произнасянето по исковете на тези лица, в рамките на обжалваната му част, следва да бъде обезсилено.

По оплакванията за недопустимост на решението, поради произнасяне по недопустим иск – предявен от лица, които не са били членове на сдружението:

С решение №1392/25.03.1993г. по ф.д.№105/1993г. на Благоевградския окръжен съд, в регистъра за юридически лица с нестопанска цел е вписано ответното Сдружение с нестопанска цел “Териториална организация на Научно-техническите съюзи - град Благоевград“-гр.Търговище. Видно от представения протокол от проведеното на 08.04.2013г., общо събрание на сдружението, на същото са били приети следните решения: за приемане отчета на Управителния съвет, за продажба на 100% от дяловете на “НТС-Благоевград“ ЕООД, ЕИК 101157856, за промяна на целите на сдружението, за приемане на нов Устав, за отдаване под наем на помещения на сдружението в сградата на Дома на науката и техниката за срок от 10 години, за освобождаване на досегашните членове на управителния съвет, както и за избор на нов управителен съвет, чиято законосъобразност е оспорена от ищците по съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, а ал.6 определя кръга от лицата, които могат да повдигат тези спорове пред съда, както и преклузивния срок, в който това може да бъде сторено. Така, според чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ, спорове по ал.4 могат да бъдат повдигани пред съда по регистрацията на сдружението  от всеки член  на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

В настоящия казус, ищците не са присъствали на събранието и предвид необореното им твърдение  в исковата молба за узнаване на обжалваните решения на общото събрание на сдружението от 08.04.2013 г. от статии, публикувани в  пресата, първата от които - на 03.08.2013 г., се налага извода, че исковата молба от 28.08.2013 г. е  депозирана в преклузивния едномесечен срок.

Сезиралите съда лица, както бе посочено по-горе, трябва да имат качеството на членове на ответното сдружение, като те носят доказателствената тежест при неустановяване на този факт. В случая, от приложените по ф.д. № 105/1993 г. на Благоевгардския окръжен съд  и ф.д. № 2/2013 г. на Търговищкия окръжен съд, преписи от членски карти, списъци за членовете на сдружението за предходни периоди, включително и списъчен състав  на членовете от 16.03.2012 г., удостоверен с подписа на председателя  на управителния съвет на териториална организация на НТС  гр. Благоевград  и решение  по т.2 от  протокол от 18.03.2012 г. на общото събрание за прием на нови членове  се установява, че ищците  са членове  на ответното сдружение, както и че същите не са напуснали или изключени по решение на общото събрание. Така Ж.Г.П. и Г.Н.П. са били приети като членове на сдружението по решение на общото събрание от 18.03.2012 г. и затова не са фигурирали в списъка на лицата с платен членски внос за 2011 г. Лицата Й.А.С. и П.Б.К.  фигурират с точно тези имена в предхождащи списъка от 18.03.2012 г., списъци на членовете на сдружението, като в този от 2007 г. на л. 262 от фирменото дело, Й.А. е била записана под № 217 с правилната фамилия С., а П.Б. под № 214 с правилната фамилия К.,  като изписването на фамилиите на тези лица в списъка от 16.03.2012 г. като Семоянова /за Й./ и Кочева /за П./, съдът намира за техническа грешка, доколкото данни за напускането им или за изключването им след 2007 г. не са налице по делото. Останалите две лица И.Й. и С.Г., фигурират с тези собствени и бащини имена и в предходните списъци на сдружението, /първата включително от 2007 г. на лист 262  под № 188, както и в във всички последващи такива, а втората - в списъка на л. 377 под № 112, като в последващите списъци тя не е била записвана с бащиното й име/, но двете с различни фамилни имена от тези, с които впоследствие са били вписани в списъка от 16.03.2012 г. В този случай, предвид неоспорените твърдения на процесуалния им представител, фамилните имена са били сменени, като не е имало спор по делото, че се касае до едни и същи лица.

Основното възражение на ответника по делото е за автоматично прекратяване на членството на ищците в сдружението – отпадане, заради неплащане на членски внос за 2012 г., основано на чл.  22, ал.1, т.5 от ЗЮЛНЦ и Устава на сдружението.

Действащата, към релевантния период и по отношение на страните по делото редакция на устава, е тази, приета на общото събрание от 18.03.2012 г. Без значение в случая е обстоятелството, че решението за промяна на устава не е било вписано в регистъра по чл.17 от ЗЮЛНЦ, съобразно чл. 18, ал.4, вр. с ал. 1, т.1  от ЗЮЛНЦ, защото ищците не са трети лица спрямо сдружението и изменението на устава, като вътрешен акт, има действие спрямо тях от приемането му и независимо от вписването. Освен това, доколкото конститутивно действие на вписването на решенията на сдруженията не е било придадено с изрично предписание на ЗЮЛНЦ или друг нормативен акт,  следва да се счита, че същото има само оповестително действие. Така, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.4 от Устава, за отпаднал се счита всеки член, който в продължение на една календарна година не е заплатил дължимия членски внос.

Не е било спорно между страните по делото, че до приемане на решение от общото събрание от 18.03.2012 г., дължимият от членовете на сдружението членски внос е бил в размер на един лев годишно, като с посоченото решение той е бил увеличен на 60 лв. Дължимостта му в посочения увеличен размер е била определена и за текущата година /2012 г./, като плащането на сумата е следвало да бъде сторено до края на годината. От заключението на вещото лице по изслушаната от съда съдебно – счетоводна експертиза, както и от приетите писмени доказателства в тази връзка -вносни бележки за плащане на членски внос от 21.08.2013 г., се установява, че ищците са платили такъв за 2012 г. в размер на по 1 лев, вместо по  60 лв. Без значение за изпълнение на задължението им е кой фактически е извършил самото плащане и установеното по делото, че това е било сторено чрез упълномощено лице. Плащането, обаче не е било в пълен размер, съгласно приетото от общото събрание, поради което задължението е било неточно изпълнено. Това, обаче не води до извода за отпадането им като членове на сдружението, защото това обстоятелство, не е било констатирано  по предвидения от закона ред.

Член 22, ал.4 от ЗЮЛНЦ предвижда отпадането поради невнасяне на установените имуществени вноски да се констатира по документи  по реда, предвиден в устава на сдружението, а съгласно действащия устав на сдружението, такъв документ,  процедура и орган за установяване на този факт, няма предвидени. Липсата на такава уредба в устава изобщо не означава, че сдружението е взело решение отпадането да става без спазване на предвидения в чл. 22, ал.4 от ЗЮЛНЦ ред, защото в този случай той би противоречал на закона. Напротив, следва да се приеме, че щом по разпореждане на закона, отпадането не може да настъпи без този факт да е бил предварително констатиран от сдружението и при липсата на предвиден с устава ред и орган за това, този въпрос е бил от компетентността на общото събрание. В случая изобщо няма доказателства, а и не са били налице твърдения, че фактът на отпадане на членове от сдружението е било констатирано с акт на общото събрание. Точно, защото с устава не е било предвидено, констатирането на това обстоятелство да става от председателя на управителния съвет, не може да се сподели виждането на въззивника, че това е било сторено с внесения от същия в съда по фирменото дело списък на членовете на сдружението, наброяващ само 15 души.

В този смисъл, настоящата инстанция не споделя оплакванията на въззивника за нарушения на материалния закон от първостепенния съд и неотчитане от същия на отпадналото членство на ищците към датата на провеждане на общото събрание от 08.04.2013 г.   В насока на недопустимост на такова автоматично отпадане на членство, без констатиране на същото по предвиден в устава ред, е и трайната съдебна практика, с която първата инстанция се е съобразила и е цитирала в своето решение.

От изложеното се налага извода, че ищците /без тези трима от тях, по отношение на които производството следва да се прекрати/ имат качеството на членове на сдружението към датата на провеждане на общото събрание от 08.04.2013 г. и същите разполагат с легитимацията да водят исковете по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ. В този смисъл решението на окръжния съд, в обжалваната му част и досежно исковете на останалите 30 ищци е допустимо.

По правилността на решението, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗЮЛНЦ и чл.17 от Устава, Общото събрание е законно, ако присъствуват или са представлявани повече от половината от всички членове, като при липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове и/или упълномощени представители да се явят.

На събранието са присъствали 15 от членовете на сдружението, докато само с броя на ищците - 30 човека, минималният изискуем кворум възлиза на 23 души.  Установено е също така, от вписването в протокола и от показанията на свидетелите в този смисъл, че то е започнало в първоначално обявеното време - 13.00 часа, без да е било отложено за по-късен час. Горното води до извода, че събранието е проведено в нарушение на чл.27 от ЗЮЛНЦ и чл.17 от Устава на сдружението, а взетите решения са в нарушение разпоредбите на чл.29, ал.1 от ЗЮЛНЦ и чл.18 от Устава, изискващи същите да бъдат взети с мнозинство от присъстващите.

Оплакванията на въззивника във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, са неоснователни и не могат да бъдат споделени.

Установено е по делото, чрез признанието на ищците и с изрично определение на съда за приемане на безспорен между страните факта, че не те са подписали вносните бележки на мястото на „вносител”, т.е., че изявлението за внасяне на сумата не изхожда от посочените в документите като вносители лица. По делото безспорно е било установено, както с потвърждението на плащането от банката, направено във вносните бележки, така и със заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експретиза и с изявлението от законния представител на сдружението в нотариалната покана от 01.10.2013 г., че посочените в оспорените документи суми за членски внос, действително са били платени от името на посочените като вносители в квитанциите лица /в случая останалите към момента 30 ищци/, както и че реалното внасяне на сумите в банката е било сторено чрез упълномощено от тях лице Я.К.С.. Окръжният съд не се е произнесъл с изрично определение по оспорването на истинността на документите, нито в мотивите на решението си, защото не е имал това задължение, предвид десезирането му от ответника в открито съдебно заседание от 18.11.2013 г. и изричното определение на съда от същото съдебно заседание, с което е било отменено определението от 15.10.2013 г. за откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК.

Оплакванията за процесуално нарушение на окръжния съд, изразяващо се в неприлагане на разпоредлбата чл. 176, ал.3 от ГПК, а именно да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила, предвид разпореденото с определение № 266 от 15.10.2013 г., на осн. чл. 176 от ГПК лично явяване на ищците, за да отговорят на поставените им от съда въпроси, също са неоснователни. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 176 от ГПК не вменява абсолютно задължение на съда да приложи  санкцията по ал.3, а дава възможност на същия да извърши това по своя преценка. В подкрепа на това е използвания от законодателя текст „съдът може”, вместо „съдът е длъжен”. Освен това, в случая ищците са посочили писмени доказателства за установяване на факта на членството им в ответното сдружение, за установяването на които обстоятелства те са били задължени да се явят лично, поради което и прилагането на сочената разпоредба би било неправилно.

Като е уважил посочените искове на ищците /без тримата от тях, по отношение на които производството подлежи на прекратяване/, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който в тази част подлежи на потвърждаване.

С оглед изхода от спора, разноски на въззивника не се дължат, а въззиваемите не са поискали присъждането на такива.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА  решение № 53 от 09.01.2014 г., постановено по гр. д. № 175/2013 г. на Търговищкия окръжен съд, САМО В ЧАСТТА  МУ, С КОЯТО съдът е уважил исковете на Й.А.М., ЕГН: **********,  Г.И.Я., ЕГН: **********  и И.Г.М., ЕГН: **********, по чл. 25, ал. 4, вр. ал. 6, вр. чл. 27 и чл. 29 от ЗЮЛНЦ и чл. 17 и чл. 19 от Устава на сдружението, за отмяна на взетите на 08.04.2013 г. от общото събрание на сдружението решения И ПРЕКРАТЯВА  производството по делото по отношение на ищците Й.А.М., ЕГН: **********,  Г.И.Я., ЕГН: **********  и И.Г.М., ЕГН: **********.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 53 от 09.01.2014 г., постановено по гр. д. № 175/2013 г. на Търговищкия окръжен съд, В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, С КОЯТО съдът е уважил, предявените от Я.К.С., ЕГН: **********, М.С.В., ЕГН: **********, И.Й.Ч., ЕГН: **********, Д.М.Д., ЕГН: **********, Ж.Г.П., ЕГН: **********, К.В.П., ЕГН: **********, Л.В.С., ЕГН: **********, В.Г.К., ЕГН: **********, И.С.С., ЕГН: **********, Г.Н.П., ЕГН: **********, Д.К.Г., ЕГН: **********, Л.Д.Я., ЕГН: **********, А.В.С., ЕГН: **********, З.В.В., ЕГН: **********, В.А.С., ЕГН: **********, С.Г.С., ЕГН: **********, М.Г.П., ЕГН: **********, ГАЛЯ В.Д., ЕГН: ********** , Г.Д.Х., ЕГН: **********, П.Б.К., ЕГН: **********, С.И.С., ЕГН: **********, Н.Н.М., ЕГН: **********, М.П.Х., ЕГН: **********, М.П.Ч., ЕГН: **********,  А.А.Х., ЕГН: **********, Й.А.С., ЕГН: **********, Г.Д.Т., ЕГН: **********, М.Й.В., ЕГН: **********, Б.С.Я., ЕГН: ********** и С.С.П., ЕГН: **********, всички със съдебен адрес в гр.Благоевград и съдебен адресат адв. А.Г., срещу Сдружение с нестопанска цел “Териториална организация на Научно-техническите съюзи-град Благоевград“-гр.Търговище, Булстат 000028074, представлявано от Председателя на управителния съвет Р.А.Ч., ЕГН **********, искове по чл. 25, ал. 4, вр. ал. 6, вр. чл. 27 и чл. 29 от ЗЮЛНЦ и чл. 17 и чл. 19 от Устава на сдружението /в редакцията му от 18.03.2012 г./ и е отменил взетите на 08.04.2013 г. от общото събрание на сдружението решения: за приемане отчета на УС; за продажба на 100 % от дяловете на „НТС-Благоевград” ЕООД; за промяна на целите на сдружението чрез добавяне на нови; за приемане на нов Учредителен акт /Устав/ та СНЦ „ТО на НТС-Благоевград”; за отдаване под наем на помещения на сдружението в сградата на Дома на науката и техниката за срок от 10 години; за освобождаване на досегашните членове на УС, както и за избор на нов УС.

В останалата част решението на окръжния съд не е било обжалвано.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: