Р Е Ш Е Н И Е

103

гр.Варна, 05.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№222/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба вх.№622/13.02.2017г., подадена от П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., и от М.И.В., двамата чрез процесуалния им представител адв.М.М., против решение №49/20.01.2017г., постановено по гр.д.№87/16г. по описа на РОС/в решението са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с решение №371/29.03.2017г. и е допълнено в частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК с определение №372/30.03. 2017г., двете постановени по гр.д.№87/16г. по описа на РОС и необжалвани/, в частите му, с които са отхвърлени предявените от П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., искове с пр.осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД против Н.Б.Д. за заплащане на следните суми: 1/ сумата от 533, 20лв., представляваща рента за стопанската 2015/2016г. за периода до 11.02. 2016г.; 2/ сумата от 13, 06лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 533, 20лв. за периода 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба; 3/ сумата, представляваща разликата над 96, 17лв. до 184, 43лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 464, 08лв. за периода 01.01.2015г.-01.01. 2016г., както и са отхвърлени предявените от М.И.В. искове с пр.осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД против Н.Б.Д. за заплащане на следните суми: 1/ сумата от 6 161, 85лв., представляваща рента за стопанската 2015/2016г. за периода до 11.02.2016г.; 2/ сумата от 150, 98лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 6 161, 85лв. за периода 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба; 3/ сумата, представляваща разликата над 1 110, 75лв. до 2 131, 29лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 16 909, 76лв. за периода 01.01.2015г.-01.01.2016г.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е недопустимо т.к. съдът се е произнесъл по невъведени по надлежен ред от насрещната страна възражения, евентуално се твърди, че е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат в цялост предявените искове.

Въззивна жалба вх.№518/07.02.2017г., подадена от Н.Б.Д. чрез процесуалния му представител адв.А.Ч. против решение №49/20.01. 2017г., постановено по гр.д.№87/16г. по описа на РОС/в решението са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с решение №371/29.03.2017г. и е допълнено в частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК с определение № 372/30.03.2017г., двете постановени по гр.д.№87/16г. по описа на РОС и необжалвани/, в частите му, с които Н.Б.Д. е осъден да заплати, както следва: I/ на П.Д.Д., действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д.: 1/ сумата 1 464лв., представляваща неизплатена арендна вноска за стопанската 2014г.-2015г. по договор за аренда от 29.07. 2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 28.03.2016г. до окончателното й заплащане; 2/ сумата 96, 17лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016г.-28.03. 2016г.; II/ на М.  И.В.: 1/ сумата 16 909, 76лв., представляваща неизплатена арендна вноска за стопанската 2014г.-2015г. по договор за аренда от 29.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 28.03.2016г. до окончателното й заплащане; 2/ сумата 1 110, 75лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016г.-28.03.2016г, както и е осъден да заплати на П.Д.Д., действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., и М.И.В. сумата от 860, 76лв., представляваща дължими разноски съобразно уважената част от исковете.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят.

По жалбите не са депозирани отговори в срока по чл.263, ал.1 от ГПК като всяка от страните в о.с.з. чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от насрещната страна и моли решението на РОС в обжалваната му от насрещната страна част да бъде потвърдено.

ДСП Разград, надлежно уведомена на осн. чл.15, ал.6 от ЗЗакД, не е изразила становище по жалбите.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 27.06.2016г. ищците П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., и М.И.В. излагат, че с ответника Н.Б.Д./земеделски производител/ са сключили договор за аренда на земеделска земя от 29.07.2014г. с нотариална заверка на подписите с рег.№5501/30.07.2014г., по силата на който са му предоставили за временно ползване първият собственият си недвижим имот, находящ се в землището на с. Владимировци, община Самуил, представляващ нива с площ от 18, 301 дка, с идентификатор 11449.32.27, а втората собствените си 16 бр. недвижими имоти с обща площ от 211, 372 дка, находящи се съответно в землището на с.Богданци, с. Бърдоква, с.Владимировци, с.Ножарово и с.Самуил, представляващи съответно имоти с идентификатор 016023, 006008, 11449.36.5, 11449.6.11, 11449.42.4, 005019, 005036, 005038, 007027, 007029, 013013, 005037, 119005, 060001, 041002 и 002006 съгласно опис на земеделски земи, неразделна част от договора.Ответникът поел насрещното задължение да им заплаща рента в размер на 80лв./първоначално 30лв., а след сключен анекс към договора от 29.07.2014г. 80лв./ на дка за всяка  стопанска година в срок до 31 декември на съответната година, т.е. за стопанската 2014/2015г. в срок до 31.12.2014г., а за стопанската 2014/2015г. в срок до 31.12. 2015г.Това си задължение ответникът не изпълнил, предвид което и с нотариална покана, връчена му на 11.02.2016г., ищците са го уведомили, че прекратяват сключения между тях договор за аренда поради виновното неизпълнение от негова страна на задължението му за заплащане на рента за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.За стопанската 2014/2015г. ответникът дължи на М.В.: 1/ сумата от 16 909, 76лв. /неизплатена рента/; 2/ сумата от 2 131, 29лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 16 909, 76лв. за периода от 01.01.2015г. до датата на подаване на исковата молба - 28.03.2016г.За стопанската 2015/2016г., само за периода 01.10.2015г.-11.02.2016г., ответникът дължи на М.В.: 1/ сумата от 6 161, 85лв. /неизплатена рента/; 2/ сумата от 150, 98лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 6 161, 85лв. за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба - 28.03.2016г.За стопанската 2014/2015г. ответникът дължи на П.Д.: 1/ сумата от 1 464, 08лв. /неизплатена рента/; 2/ сумата от 184, 43лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 1 464, 08лв. за периода от 01.01.2015г. до датата на подаване на исковата молба - 28.03.2016г.За стопанската 2015/2016г., само за периода 01.10.2015г.-11.02.2016г., ответникът дължи на П.Д.: 1/ сумата от 533, 20лв. /неизплатена рента/; 2/ сумата от 13, 06лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 533, 20лв. за периода от 01.01. 2016г. до датата на подаване на исковата молба - 28.03.2016г.Претендират ответ -никът да бъде осъден да им заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.       

Ответникът Н.Б.Д. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК/вкл. и в дадената му възможност за отговор след отстраняване нередовносите на исковата молба/ и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че същите са недопустими, т.к. претендираните от ищците суми са предмет на вече издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В условие на евентуалност поддържа, че същите са неоснователни.Не е получавал твърдяната, че му е връчена от ищците на 11.02.2016г. нотариална покана.Счита, че договорът между страните не е бил прекратен.Въпреки горното ищците са сключили с трето лице договор за същите ниви, което без основание претендира да ги ползва.Твърди, че е заплатил на ищците всички дължими по сключения между страните аренден договор суми. 

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.8 от ЗАЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

По допустимостта на решението.

Направеното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на исковете е неоснователно понастоящем.Действително претендираните в производ- ство/образувано по подадена на 28.03.2016г. искова молба/ суми са били предмет на издадена в полза на ищците заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 21.03.2016г. по ч.гр.д.№180/16г. по описа на ИРС.Впоследствие с определение от 09.06.2016г. по ч.гр.д.№48/16г. по описа на РОС е отменено разпо -реждането за допускане на незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпъл- нителен лист.Образуваното на 03.05.2016г. исково производство по чл.422 от ГПК - гр.д.№43/16г. по описа на РОС е било прекратено по отношение на установител -ните претенции за тези суми с определение от 21.06.2016г., а по отношение на предявените в условие на евентуалност по същото дело осъдителни искове за същите суми е прекратено с определение от 14.09.2016г., поради оттеглянето им, като двете цитирани определения са влезли в сила.

Възражението на въззивниците за недопустимост на обжалваното решение, т.к. съдът се е произнесъл по невъведено надлежно възражение за неизпълнен дого -вор също е неоснователно.Възражението за неизпълнен договор представлява подвид на правото на задържане /изрично обхванато от възраженията по чл.298, ал.4 от ГПК/.Предполага една дължима престация и едно насрещно задължение /двете нямащи едновременно за предмет еднородни заместими вещи/, които са еднакво изискуеми и които са функционално свързани - произтичащи от общ правопораждащ юридически факт.Възражението е дилаторно и следва да бъде направено в срока за отговора на исковата молба /когато не се твърди, че взема -нето на правещия го е ликвидно/установено със СПН или заповед за изпълнение/, нито има предявен насрещен иск от ответника за неговото вземане, към което възражението за задържане да се явява акцесорно право към исковата претенция за вземането.С възражението длъжникът заявява, че отказва да изпълни задъл -жението си, докато кредиторът не изпълни своето задължение към него и иска последицата, уредена в чл.90, ал.1, изр.2 от ЗЗД.От процесуалноправна гледна точка съдът не може, без да е налице изрично искане на страната, да постанови едновременност на изпълнението на двете насрещни задължения, произтичащи от едно и също правоотношение.В настоящия случай подобно възражение не е напра- вено от ответника пред първоинстанционния съд, но и последният не се е произ -насял по такова.Изложените съображения от РОС в мотивите на решението досежно приетата неизправност на ищците като страна по договора за стопанската 2015/2016г. касаят основателността на претенцията, но не и във връзка с осъждане за едновременност на изпълнението на две насрещни задължения.

По правилността на решението. 

С договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег.№5501/30.07.2014г. П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя законен представител Д.П.Д., и М.И.В. в качеството им на арендодатели са предоставили на Н.Б.Д. в качеството му на арендатор за временно ползване собствените си недвижими земеделски имоти, посочени в опис, неразделна част от договора, срещу поетото задължение от арендатора за заплащане на арендна цена в размер на 30лв. на дка, променена с анекс от същата дата на 80лв. за дка за една стопанска година.Договорът е сключен за срок от шест стопански години, считано от 01.10.2014г. до 01. 10.2020г.Посочено е, че дължимите по договора суми се изплащат ежегодно в срок до 31 декември на съответната година.В договора страните не са конкретизирали понятието „съответната година”, като ищците поддържат, че се има предвид 31.12. на съответната стопанска година, т.е., считат, че арендната вноска за първата стопанска година, започваща на 01.10.2014г. и изтичаща на 01.10.2015г., е дължима в срок до 31.12.2014г.Тълкувайки клаузите на договора за установяване на действителната воля на страните и вкл. с оглед разпоредбите на чл.8 от ЗАЗ относно момента на дължимост на арендното плащане/приложими в случай, че не е уговорено нещо друго между страните/ съдът приема, че от същите не се установява да е предвидено твърдяната от ищците авансова дължимост на арендното плащане преди изтичане на съответната стопанска година по см. на §2, т.3 от ДР на ЗАЗ.В случай на уговорено периодично авансово заплащане на дължимата цена по договора за аренда с оглед спецификата на този вид договори, то същото би след -вало да е ясно установимо от клаузите в него.Под „ежегодно в срок до 31 декември на съответната година” съдът приема, че се има предвид в срок до 31 декември на съответната година, в която се дължи заплащане на арендната цена, а тя е годината, в която изтича съответната стопанска година, или дължимата арендна цена за първата стопанска година по договора, започваща на 01.10.2014г. и изтичаща на 01.10.2015г., се дължи от арендатора в срок до 31.12.2015г.В тежест на въззваемия, ответник по исковете, е да установи твърдяното от него заплащане на арендното плащане за стопанската 2014/2015г.Доказателства, установяващи подобно плащане, не са представени.Съгласно заключението на ССЕ от 12.12.2016г. на в.л.С.Карабельова, изслушано пред първоинстанционния съд и кредитирано от настоящия като обективно и компетентно дадено, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 21.12.2016г. при направените от нея проверки в счетоводството на въззиваемия, вкл. и при осъществената среща със счетоводителя му, не са й били представени документи, от които да се установява извършено от негова страна плащане по арендния договор/не е установила издадени РКО, съставени ведомости или плащане по банков път/.С оглед горното и съдът приема за недоказано възражението на въззиваемия, че е заплатил дължимите по договора за първата стопанска година суми, които видно от ССЕ възлизат на 1 464лв. за П.Д. и на 16 909, 84лв. за М.В., като дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от изтичане на уговорения падеж - 31.12.2015г., т.е. считано от 01. 01.2016г. до датата на подаване на исковата молба - 28.03.2016г. Предявените от тях главни искове за заплащане на дължимото им арендно плащане за стопанската 2014/2015г. са основателни, а акцесорните за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените главници са частично основателни за периода от 01.01.2016г. до 28.03.2016г.В частите му, с които тези искове са уважени, обжалваното решение следва да бъде потвърдено /при изчисляване размера на законната лихва от РОС са допуснати математически грешки/действителният размер е съответно 35, 86лв. и 414, 18лв./, но горното касае правилността на решението, а във въззивната жалба, подадена от Н.Д., не са въведени подобни оплаквания досежно неправилността на обжалваните от него части от решението, предвид което и въззивният съд не се произнася по тях/.В частите му, с които са отхвърлени исковете с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г., вкл., решението също следва да бъде потвърдено, т.к.  въззиваемият е изпаднал в забава считано от 01.01.2016г.

Въззивниците претендират и заплащане на рента за стопанската 2015/2016г., но само за периода от 01.10.2015г. до 11.02.2016г.Между страните не е спорно, че за този период от стопанската 2015/2016г. въззиваемият е ползвал земеделските имоти.

С Нотариална покана рег.№110, т.1, акт 6 от 11.02.2016г., връчена на майката на Н.Дмитров Виктория Димитрова на 11.02.2016г., с поето задължение от последната да я предаде на адресата, въззивниците са го уведомили, че поради неплащане на дължимата рента за стопанската 2014/2015г. и стопанската 2015/2016г. и на осн. раздел IV, т.1.3, вр. раздел II, т.2 от сключения между тях договор го прекратяват, считано от получаване на поканата, както и го канят да им заплати дължимите суми за двете стопански години в тридневен срок от получаване на поканата.Съгласно посоченото в раздел IV, т.1.3 от договора същият подлежи на прекратяване при незаплащане в срока по раздел II, т.2 на договорената цена.Съгласно чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ договорът за аренда се прекратява при неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго, а съгласно чл.28, ал.1 от ЗАЗ арен -додателят може да развали договора поради забавяне плащането на арендното плащане за повече от три месеца.Настоящият договор не попада в хипотезата на чл.28, ал.2 от ЗАЗ, предвид което и подлежи на разваляне по извънсъдебен ред с едностранно изявление до арендатора при наличие предпоставката, посочена в нормата-забавяне плащането на арендното плащане за повече от три месеца.Към 11.02.2016г. не е настъпила предпоставката, посочена в чл.28, ал.1 от ЗАЗ, т.к. се дължи арендно плащане за първата стопанска година от договора до 31.12.2015г., т.е. тримесечният срок изтича на 31.03.2016г.Установява се, че и до 31.03.2016г./а и в един достатъчен според конкретните обстоятелства срок след това/ не е било извършено плащане на дължимата рента за стопанската 2014/2015г., вкл. е била изпратена втора нотариална покана от 19.05.2016г., връчена чрез отказ за получа -ването й на Н.Д. на 05.06.2016г., в която също е обективирано изявлението на въззивниците, към която дата и вече е бил изтекъл срокът по чл.28, ал.1 от ЗАЗ. Предвид горното и съдът приема, че изявлението за разваляне на договора е произвело своето правно действие, макар и настъпило в хода на производството. Прекратяването на облигационната връзка между страните настъпва на осн. чл.88 от ЗЗД за в бъдеще, доколкото договорът за аренда е договор за периодично изпълнение.Страните се освобождават от бъдещите си задължения, но не и от вече възникналите до момента на разваляне на договора.С оглед горното и до датата на прекратяване на облигационната връзка между страните арендаторът дължи заплащане на договорената по договора цена за осъщественото до този момент ползване на имотите. Страните не спорят, че до 11.02.2016г. Н.Д. е ползвал същите, както и не спорят, че впоследствие въззивниците са сключили договор за аренда с трето лице-обстоятелство, прието за безспорно в о.с.з. на 21.12.2016г. Според представеното постановление от 13.12.2016г. за уведомяване на постра -дало лице - Н.Б.Д. по ДП №275ЗМ-301/16г. по описа на РУ на МВР гр.Исперих цитираното досъдебно производство е било образувано на 13.10. 2016г. срещу неизвестен извършител за това, че 15.07.2016г. в землището на с. Владимировци самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо, действително или предполагаемо право, като случая не е маловажен.Въззиваемият твърди, че посоченото в постановлението деяние касае извършеното от Д.Д. на 15.07.2016г. ожънване на нивите, предмет на договора за аренда.Дали на посочената дата Д.Д. или трето лице е ожънало нивите в настоящия случай е ирелевантно, доколкото за стопан -ската 2015/2016г. са претендира заплащане само за периода от 01.10.2015г. до 11.02.2016г., през който безспорно Н.Д. е ползвал спокойно и безпрепятствено имотите, т.е. за този процесен период не би могло да се твърди, че арендодателите са неизправна страна по договора/тяхното задължение е да предоставят на арендатора годна за ползване по договора земя, а заплащането на цената за това ползване не е обвързано от получаването или не на добиви от имотите, като  ако и трето лице да го е лишило от тези добиви, следващи се от обработката на земята до 11.02.2016г., то това касае негови претенции към това трето лице/.

Предвид изложеното съдът приема, че за стопанската 2015/2016г. за периода от 01.10.2015г. до 11.02.2016г. въззиваемият дължи на въззивниците заплащане на рента в размерите, установени от ССЕ, а именно на П.Д. в размер на 533, 20лв. и на М.В. в размер на 6 161, 85лв., доказателства за заплащането на която не са ангажирани, като дължи и лихвата за забава от изтичане на крайния срок за изпълнение за заплащане на рентата за стопанската 2015/2016г.-31.12. 2016г., т.е. считано от 01.01.2017г.Предявените главни искове са основателни и следва да бъдат уважени за посочените суми, а акцесорните за заплащане на лихва за периода 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба - 28.03. 2016г. отхвърлени.Решението на РОС следва да бъде отменено в частите му по главните искове за стопанската 2015/2016г. и вместо него постановено друго за тяхното уважаване за посочените размери и съответно следва да бъде потвърдено в частта му за акцесорните искове.

Предвид частичната основателност на подадената от П.Д. и М.В. въззивна жалба следва да им бъдат присъдени сторените от тях съдебно-деловодни разноски пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с уважените им от настоящата инстанция искове.Претендират се като разноски само заплатените държавни такси, които пред първа инстанция за тези искове от М.В. са в размер на 246, 47лв. и за въззивна в размер на 123, 24лв. или общо 369, 71лв., а за П.Д. са в размер на 50лв. за първа инстанция и за въззивна в размер на 25лв. или общо 75лв.    

 Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №49/20.01.2017г., постановено по гр.д.№87/16г. по описа на РОС/в решението са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с решение №371/29.03.2017г. и е допълнено в частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК с определение №372/30.03.2017г., двете постановени по гр.д. №87/16г. по описа на РОС и необжалвани/, в частите му, с които е отхвърлен предявеният от П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., иск с пр.осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ против Н.Б.Д. за заплащане на сумата от 533, 20лв., представляваща рента за стопанската 2015/2016г. за периода до 11.02. 2016г., и е отхвърлени предявеният от М.И.В. иск с пр.осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ против Н.Б.Д. за заплащане на сумата от 6 161, 85лв., представляваща рента за стопанската 2015/2016г. за периода до 11.02.2016г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Д.Д. с ЕГН ********** ***, малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., сумата от 533, 20лв., представляваща неизплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016г. за периода от 01.10.2015г. до 11.02.2016г., по договор за аренда на земеделска земя с нотариално заверени подписи с рег.№5501/30.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2017г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Н.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.В. с ЕГН ********** *** сумата от 6 161, 85лв., представляваща неизплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016г. за периода от 01.10.2015г. до 11.02. 2016г., по договор за аренда на земеделска земя с нотариално заверени подписи с рег.№5501/30.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2017г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №49/20.01.2017г., постановено по гр.д.№87/16г. по описа на РОС/в решението са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с решение №371/29.03.2017г. и е допълнено в частта му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК с определение №372/30.03.2017г., двете постановени по гр.д. №87/16г. по описа на РОС и необжалвани/, в частите му, с които са отхвърлени предявените от П.Д.Д., малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., искове против Н.Б.Д. за заплащане на следните суми: 1/ сумата от 13, 06лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 533, 20лв. за периода 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба; 2/ сумата, представляваща разликата над 96, 17лв. до 184, 43лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 464, 08лв. за периода 01.01.2015г.-01.01.2016г., както в частите му, с които са отхвърлени предявените от М.И.В. искове против Н.Б.Д. за заплащане на следните суми: 1/ сумата от 150, 98лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 6 161, 85лв. за периода 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба; 2/ сумата, представляваща разликата над 1 110, 75лв. до 2 131, 29лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 16 909, 76лв. за периода 01.01.2015г.-01.01.2016г., както и в частите му, с които Н.Б.Д. е осъден да заплати на П.Д.Д., действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д.: 1/ сумата 1 464лв., представляваща неизплатена арендна вноска за стопанската 2014г.-2015г. по договор за аренда от 29.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 28.03.2016г. до окончателното й заплащане; 2/ сумата 96, 17лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016г.-28.03.2016г., и е осъден да заплати на М.  И.В.: 1/ сумата 16 909, 76лв., представляваща неизплатена арендна вноска за стопанската 2014г.-2015г. по договор за аренда от 29.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 28.03.2016г. до окончателното й заплащане; 2/ сумата 1 110, 75лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016г.-28.03.2016г, както и е осъден да заплати на П.Д.Д., действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., и М.И.В. сумата от 860, 76лв., представляваща дължими разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Д.Д. с ЕГН ********** ***, малолетен, действащ чрез своя родител и законен представител Д.П.Д., сумата от 75лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция съразмерно с основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.В. с ЕГН ********** *** сумата от 369, 71лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция съразмерно с основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд само в частта му по исковете, предявени от М.И.В..В останалата му част-по предявените от П.Д.Д. искове решението не подлежи на обжалване - чл.280, ал.2, т.1 от ГПК

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: