РЕШЕНИЕ

 

68

 

Гр.Варна, 29.05.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 29 май 2018 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.П. гр.д. № 222 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано: - по жалби вх. № 8108 от 18.12.2017 г. и вх. № 1300/23.02.2018 г. на Ю.В.А., подадени чрез адв. П.П., против решение № 333 от 13.12.2017 г., поправено с решение № 28 от 16.02. 2018 г., постановено по в.гр.№ 487/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд В  ЧАСТТА, с която след частичната отмяната на изготвеното на 06.07.2017г. по изп.д.№ 20158100400223 по описа на ЧСИ Н.Н., рег.810, район на действие ОС Добрич, Постановление за разпределение на сума по чл.460 от ГПК в частта му по т.1,  делото е върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение с указания при изготвяне на разпределението вземанията за разноски на ЧСИ Н.Ников, в размер на общата сума от 1223.85 лв., да се изключат от реда на привилегированите вземания по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД, като сумата от 1223.85 лв. да бъде разпределена по съразмерност между  присъединените взискатели Ю.В.А., ЕАД „Райфайзенбанк България“ и ЕООД  „Еос Матрикс“, както и в  ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалбата на Ю.В.А. против останалата част от Постановление за разпределение; - по частна жалба вх.№ 2368 от 12.04.2018 г. на Ю.В.А., подадена чрез адв. П.П., против определение № 187 от 04.04.2018 г., постановено по в.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без уважение  молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските с осъждането на ответниците да му заплатят такива.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваните части от решението, поради постановяването им в противоречие на закона и поради необоснованост, молил е за отмяната им и за уважаване на жалбата му срещу разпределението. Настоявал е, че правилно окръжният съд е отменил разпределението в частта на т.1 на сумите за разноски от 1223,85 лв., но в разрез с материалния закон е постановил същите да бъдат разпределени между всички присъединени взискатели по съразмерност, вместо единствено на него, в качеството му на кредитор с успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД, вписан преди налагане на възбраните върху имота по изпълнителните дела на останалите двама присъединени за сумата от имота взискатели. Същите аргументи е изложил и за обосноваване неправилността на решението и в частта, с която окръжният съд е оставил без уважение жалбата му в останалата й част, потвърждавайки съразмерното разпределение на останалата сума между тримата присъединени взискатели.

От лицата на насрещната страна, писмен отговор е подала единствено  Г.Р.. Тя е оспорила жалбата и е молила за потвърждаване на обжалваното решение.

В частната си жалба, Ю.В.А. е навел оплаквания за неправилност на определението по чл. 248 от ГПК, като е изложил съображения за основателност на молбата  и е поискал съдът да допусне изменението чрез присъждане на разноски, съобразно уважената част от жалбата му.

Лицата на насрещната страна не са подали отговор на жалбата.

Жалбите са подадени в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в посочените части, като неизгодно за него, редовни са и допустими, а при разглеждането им по същество, съдът намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по жалба на присъединения взискател Ю.В.А. против постановление по чл.460 от ГПК от 06.07.2017 г.,  предявено на 14.07.2017г., за разпределение на сумата от 13 744,45 лв., от която по т.1 с привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД вземания за разноски на ЧСИ Н. в размер на 1 223,85 лв., и по т.2 вземания на присъединени взискатели по съразмерност на дълговете – Ю.В.А. – 2 947,43 лв., Райфайзенбанк България ЕАД – 5 495,81 лв. и „Еос Матрикс“ ЕООД – 4 077,36 лв. по изложени оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, като жалбоподателят е молил за отмяна на разпределението и присъждане на цялата сума за удовлетворяване единствено на неговото вземане. Настоявал е, че се ползва с правота да се удовлетвори преди останалите двама взискатели от цялата сума по разпределението, предвид липсата на привилегия за разноските на ЧСИ и неправилното им начисляване и с оглед успешно проведения от него иск по чл. 135 от ЗЗД за недействителност на сделката на дарението между неговия длъжник Г.Т.Р. и приобретателя на имота Т.Р.Д. и непротивопоставимостта на вписаните след вписването на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД от останалите взискатели възбрани върху същия имот.

Относно установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е имало спор а същата, установена от доказателствата по делото е следната:

Изпълнителното дело № 20158100400223 по описа на ЧСИ Н.Н., е било образувано на 02.07.2015 г. по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД против  длъжниците „Плиска-М“ ЕООД и М.В.Б.. Изпълнението е било насочено срещу недвижим имот, ипотекиран на 21.10.2009 г. от Г.Р. в полза на банката за обезпечаване на задълженията по договора за кредит. Върху имота по-късно са били вписани и други ипотеки от 2012 г. за обезпечаване на вземания на кредиторите „Прокредит Къмпани“ ЕАД и „Прокредит Банк България“ АД, присъединени като взискатели по изпълнителното дело за сумата от продажбата на имота. Преди образуване на изпълнителното дело, на 17.05.2013 г. ипотекрният гарант Г.Р. е дарила имота на Т.Д., като същият, като собственик на ипотекирания имот, предмет на насоченото изпълнение е бил конституиран по изпълнителното дело като ипотекарен длъжник. Междувременно, настоящият жалбоподател Ю.А., кредитор на прехвърлителката Г.Р.  е  завел срещу последната и срещу приобретателя Т.Р.Д. иск по чл. 135 от ЗЗД  за обявяване за недействителна спрямо него на прехвърлителната сделка, като увреждаща го. Исковата молба е била вписана на 14.05.2014 г., а решението, с което искът е бил уважен – на 11.12.2015 г. Ипотекираният имот е бил продаден на публична продан и възложен на купувача на 20.10.2016 г. с постановление, вписано на 06.12.2016 г. Кредиторът Ю.А. е завел срещу Г.Р. изпълнително дело (№ 783/2012 г. на ЧСИ Н.), за вземането си по което е бил присъединен по настоящото дело с постановление от 03.11.2016 г. По настоящото дело са се присъединили по отношение на имота и още двама кредитори  на Т.Д., а именно на 15.12.2016 г. - „Райфайзенбанк България“ АД с удостоверение по изп.д. № 1345/2015 г. на ЧСИ Л.Т. и вписана възбрана върху имота от 20.05.2014 г. и на 21.12.2016 г. – „ЕОС Матрикс“ ЕООД с удостоверение по изп. дело № 746/2015 г. на ЧСИ Л. Т. и вписана възбрана върху имота от 29.07.2015 г. На 24.02.2017 г. е изготвено и разпределение на постъпилата от публичната продан сума от 56 011 лв., като след удовлетворяване на привилегированите вземания за разноски, вземането на Общината за данъка върху имота, изцяло вземането на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД с първа по ред ипотека, е предвидена сумата от 13 744,45 лв.  за частично удовлетворяване на привилегирования взискател с последваща ипотека –„Прокредит Банк България“ АД. С молби от  30.03.2017 г. и от 26.05.2017 г. взискателите Про Кредит Банк (България) ЕАД и „ПроКредит Къмпани“ ЕАД са  посочили, че задълженията им са били погасени, не са кредитори и няма да се ползват от суми от продажбата на имота по разпределението. Така, на 13.07.2017 г. е изготвено ново разпределение само на сумата от 13 744,45 лв., предмет на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. Към момента на разпределението, присъединени взискатели по делото за сумата от продажбата на имота са Ю.А., „Райфайзенбанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, всички хирографарни кредитори, първият на Г.Р., а останалите двама – на собственика на продадения на публичната продан имот Т.Д..

Неоснователни са оплакванията на настоящия жалбоподател, че вписването на исковата молба преди възбраните на останалите двама взискатели  му създава привилегия да се удовлетвори преди тях от цената на имота. Искът по чл.135 от ЗЗД е конститутивен и с уважаването му атакуваното действие - договорът за дарение на недвижимия имот (предмет на изпълнението) сключен между Г.Р. и Т.Д. е обявено за недействително. Тази недействителност е относителна и ползва само кредитора, който е упражнил правото по чл. 135 от ЗЗД. В случая това означава, че от обявената по иска на Ю.А. недействителност на сделката за дарението, не могат да се ползват останалите кредитори на длъжника му Г.Р.. Кредиторите на приобретателя на имота Т.Д., обаче  могат да се удовлетворяват от цялото му имущество, включително и от собствения му имот, защото спрямо тях сделката е действителна. Решението по иска по чл.135 от ЗЗД не създава вещно право за ищеца. Ползата за него е, че той може да се удовлетвори от тези права по общия ред. С уважаването на Павловия иск не настъпва разместване на имуществени права – правото на собственост върху имота не преминава от третото лице обратно в патримониума на длъжника. Последицата е само, че принудителното изпълнение на кредиторовото вземане може да бъде насочено срещу имущество, което обективно принадлежи  на трето лице, различно от длъжника и което не е учредило реално или не е поело лично обезпечение в полза на главния длъжник. Фингиран собственик на вещта при уважен иск по чл. 135 от ЗЗД остава третото лице, договаряло с длъжника по увреждащата сделка, но само спрямо Павловия кредитор това прехвърляне на собствеността не е настъпила. В това се изразява особената непротивопоставимост, която съдебното решение по уважен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД създава. С уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД и с влизане в сила на съдебното решение по него не отпада вещно-прехвърлителното  действие на относително недействителната сделка: по-скоро се фингира, че по отношение на конкретното лице (Павловия кредитор) това действие никога не е настъпвало. Вписването на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД има оповестително - защитно действие и създава непротивопоставимост – всяко извършено от ответника действие на разпореждане с имота след вписването ще е недействително (непротивопоставимо) като то не създава привилегия за ищеца по отношение на останалите, участващи в разпределението хирографарни кредитори, включително и заради това, че те са вписали възбраните си след исковата молба. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв  ред (ал.3 на чл.136 от ЗЗД). В случая, предвид че разпределението е между хирографарни кредитори, те следва да се удовлетворят по съразмерност.

В този смисъл правилно е и следва да бъде потвърдено постановеното от окръжния съд решение, с което след отмяната на разпределението по т.1 – вземания за разноски по принудителното изпълнение в размер на 1 223,85 лв. (в тази част решението не е обжалвано и оплаквания относно извода на съда за липсата на привилегия  за разноските чл. 136, т.1 от ЗЗД не са наведени), делото е върнато на съдебния изпълнител за разпределяне на сумата по съразмерност между тримата присъединени взискатели и е оставена без уважение жалбата срещу разпределението в останалата му част по т.2 за съразмерното удовлетворяване на взискателите.

По жалбата срещу определението по чл. 248 от ГПК: Правилно е разбирането на частния жалбоподател, че приложение намират общите правила на ГПК по отношение на отговорността за разноските в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител. На такива разноски, обаче за производството пред окръжния съд той не е имал право, защото не е уважено искането му, включващо едновременно такова за отмяна на разпределението и за разпределяне на всички суми по разпределението за удовлетворяване само на неговото вземане. В този смисъл, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от настоящото производство, жалбоподателят няма право на разноски.

С оглед изложените съображения,  Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 333 от 13.12.2017 г., поправено с решение № 28 от 16.02. 2018 г., постановено по в.гр.№ 487/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд В  ЧАСТТА, с която след частичната отмяната на изготвеното на 06.07.2017г. по изп.д.№ 20158100400223 по описа на ЧСИ Н.Н., рег.810, район на действие ОС Добрич, Постановление за разпределение на сума по чл.460 от ГПК в частта му по т.1,  делото е върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение с указания при изготвяне на разпределението вземанията за разноски на ЧСИ Н.Ников, в размер на общата сума от 1223.85 лв., да се изключат от реда на привилегированите вземания по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД, като сумата от 1223.85 лв. да бъде разпределена по съразмерност между  присъединените взискатели Ю.В.А., ЕАД „Райфайзенбанк България“ и ЕООД  „Еос Матрикс“, както и в ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалбата на Ю.В.А. срещу останалата част от Постановлението за разпределение.

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 187 от 04.04.2018 г., постановено по в.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: