РЕШЕНИЕ

 

111

 

гр.Варна, 02.07.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на деветнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар В.Т.                        

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 223/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба, подадена от процесуалния представител на К. В.М. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 252/2012 г., с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Д.Й.П. и Р.В.П. с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Оплакванията са неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска.

В подаден писмен отговор ответниците оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на решението.

С определение от 14.05.2013 г. към въззивното производство е присъединено производството по частна жалба, подадена от процесуалния представител на Д.П. и Р.П. срещу определението на съда от 15.03.2013 г., с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата им за присъждане на разноските в първоинстанционното производство.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор със становище за правилност на определението.

Въъззивната жалба и частната жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Кръстю В.М. *** срещу Д.Й.П. и Р.В.П.,  с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Ищецът претендира разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот: „ателие за индивидуална творческа дейност” с площ от 92.48 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.”Цимерман” № 14, предмет на нотариален акт № 29, том ІІІ, рег.№ 4866, н.д.№ 383/2008 г. на нотариус П. С., рег. № 335, район на действие ВОС – поради неплащане на цената по сделката.

Ответниците оспорват иска, като твърдят, че са изправна страна по договора.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 17.06.2008 г. с нот. Акт № 29, том ІІІ, рег.№ 4866, н.д.№ 383/08 г. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ателие за индивидуална творческа дейност със застроена площ от 92.08 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.”Цимерман” № 14. В нотариалния акт е посочено, че цената от 80000 лева е изплатена изцяло от купувачите на продавача в момента на подписването на нотариалния акт.

По делото са събрани гласни доказателства:

Свид. Д.Г. установява, че от ищеца е научил за продажбата на имота, но не знае дали той е получил пари за това.

Свид.  П.П. свидетелства за това, че от ответниците знае за закупуването на имота, в който са били наематели и за това, че са заплатили покупната цена.

Свид. И.П. – брат на ответника, присъствал на сделката установява факта на заплащане на цената в деня на изповядването й, както и произхода на средствата за това – изтеглен потребителски кредит, парична помощ от родителите на ответника и от него самия, лични спестявания.

Приложени като доказателство са копия от спестовна книжка и от договор за потребителски кредит, установяващи получаването от ответника на потребителски кредит.  

Цитираният нотариален акт удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса, а подписването му от страните  по сделката му придава и качеството на частен документ относно изявленията на тези лица.

Оспорвайки факта на получаване на продажната цена, ищецът не оспорва автентичността на положения върху нотариалния акт подпис. Показанията на разпитаните свидетели установяват, че към датата на изповядване на сделката ответникът е разполагал със сумата от 80000 лева от спестявания, заеми и потребителски кредит.

В процеса не е оборена формалната доказателствена сила на нотариалния акт за покупко-продажба, в който изрично е посочено получаването на сумата в момента на изповядване на сделката.

Предвид на това, правилно първоинстанционният съд е приел, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемите сумата от 2050 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Подадена е частна жалба от процесуалния представител на Д.П. и на Р.П. срещу определението на съда от 15.03.2013 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането за заплащане на направените по делото разноски поради това, че не са представени доказателства за плащането им. В частната жалба се съдържат твърдения, че разноските още не са заплатени. Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че на заплащане подлежат само действителна направените, но не и договорените разноски. Определението за оставянето на молбата за присъждането им без уважение следва да бъде потвърдено.   

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 18.02.2013 г. и определението по чл.248 от 15.03.2013 г. по гр.д.№ 252/12 г.

ОСЪЖДА Кръстю В.М., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П. и Р.П. сумата от 2050 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                             2.