ОПРЕДЕЛЕНИЕ 318

гр. Варна,     18.05.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 223/15г., намира следното:

Производството е образувано по частни жалби на всяка от страните по пръвоинстанционното дело против определение № 280/23.03.15г. по гр.д. № 963/13г. на ОС-Добрич, както следва:

1.Частна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, представлявана от старши инспектор-юрист от ТД на КОНПИ-Варна против посоченото определение, с което е изменено определение № 809/30.10.2014 г. по същото дело на основание чл.248, ал.1 от ГПК, като Комисията е осъдена да заплати на С.И.Р. с ЕГН **********, Е.И.Р. с ЕГН **********,*** и М.С.Р., с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 23 258,08 лв., платено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС. Претендира се, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и следва да се отмени. Сочи се, че ответниците не са представили списък на разноските в срок до последното по делото с.з., а отделно от това липсват доказателства за реалното плащане на адвокатския хонорар. Освен това, представената фактура и платежни документи са съставени след прекратяване на производството по делото и дори да е осъществено плащане то е станало след посочения момент. Отделно от това се счита, че предвид оттеглянето на иска, делото не може да бъде определено като такова с фактическа и правна сложност, тъй като не са събирани доказателства, не е даван ход на делото по същество, а единственото извършено от ответниците процесуално действие е подаването на отговор на исковата молба. Поддържа се още, че неправилно в тежест на ищеца е възложено да заплати и начислен от адвоката ДДС, тъй като дължимостта на последния произтича от данъчната регистрация на адвокатското дружество и от начисляването му на получателя на адвокатската услуга, който е длъжен да го плати. Цитирана е и съдебна практика.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни С.И.Р., Е.И.Р. и М.С.Р. чрез адв. Б. Ж., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че първият поставен от жалбоподателя въпрос за допустимостта на изменението на определението в частта му за разноските, е разрешен от ВАпС, а оплакванията за неплатен хонорар и недължимост на ДДС са неоснователни и голословни.

2. Частна жалба от С.И.Р., Е.И.Р. и М.С.Р. чрез адв. Б. Ж. против посоченото определение, в частта му, с която е отхвърлена молбата им за изменение на определение №809/30.10.2014 г. по гр.д.№963/2013 г. на Добричкия окръжен съд относно разноските в частта му за присъждане на съдебно-деловодни разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение с ДДС, за горницата от 23 258,08 лв до 30 000 лв. Претендира се отмяната на определението в тази му част и присъждане и на тази част от разноските. Поддържа се, че предмета на договора за поръчка между страните е обхващал представителство по цялото дело до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт и прекратяването на делото само поради оттеглянето на иска от ищеца не следва да влияе върху размера на дължимия адвокатски хонорар /тъй като договорът е действителен и евентуално отпадане на част от предмета не е по причина на самите страни/. Жалбоподателите са се позовали и на съдебна практика.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна КОНПИ, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Частните жалби са подадени в срок, от всяка от страните по първоинстанционното дело, които имат правен интерес да обжалват определението в съответните му части и при удовлетворяване изискванията за тяхната редовност, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Производството по първоинстанционното гр.д. № 963/13г. по описа на ДОС е било образувано на 20.12.13г. по искането на КОНПИ по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ против С.И.Р., Е.И.Р. и М.С.Р. ***, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност от 635 307.48лв. /последното, съгласно уточняващата молба от 20.10.13г./. Обема на внесените материали е разпределен в общо 10 тома и е бил разположен на 3076 страници /към момента на изпращането на мотивираното искане за отговор на ответниците на осн. чл. 131 от ГПК/. В депозирания на 12.03.14г. отговор от ответниците, действащи чрез упълномощения на11.03.14г. процесуален представител в лицето на адв. Б. Ж. ***, са били релевирани възражения относно допустимостта на производството, приложимия материален закон, възражение за изтекла погасителна давност, както и други възражения, касаещи неоснователността на искането. Отговорът е разположен на 22 страници и в него са формулирани и доказателствените искания на ответниците, касаещи събирането на писмени и гласни доказателства и назначаването на експертизи. Съдията-докладчик е постановил определение по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК, с което е насрочил делото за открито с.з. на 15.10.14г. Депозирана е била от ищеца молба на 13.10.14г., с която е било отправено искане до съда да се отложи делото за друга дата, предвид предстоящо обсъждане от КОНПИ на евентуално оттегляне на иска, предвид приетото междувременно ТР № 7/2013г. от 30.06.14г. на ОСГК на ВКС. В случай на неуважаване на молбата е релевирано искане за спирането му на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК. Процесуалния представител на ответниците е бил запознат с тази молба на 15.10.14г. и е изразил становище за липсата на процесуални пречки за разглеждане на делото и за наличието на основания за отлагането му, отказал е да даде съгласие за спирането му, отправяйки искане за неговото разглеждане. Съдът е констатирал нередовности на мотивираното искане и с определение от посочената дата е оставил производството по делото без движение, давайки възможност на ищеца да отстрани нередовностите. Била е определена и нова дата за открито с.з. – 12.11.14г.

С молба от 27.10.14г. ищецът е направил изявление за оттегляне на мотивираното искане и поради липсата на проведено първо с.з. по делото, съдът в закрито с.з. на 30.10.14г. е постановил прекратяването на производството на осн. чл. 232 от ГПК. Съобщението за така постановеното определение е връчено на ответниците чрез адв. Ж. на 10.11.14г. В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответниците чрез процесуалния си представител са депозирали молба за изменение на прекратителното определение в частта му за разноските с искането за присъждането на сумата от 30 000лв., представляваща адвокатски хонорар с ДДС за първата инстанция, изплатен по договора за правна помощ. Към молбата са били представени договор за поръчка, сключен на 03.04.14г. между ответниците като възложители и Адвокатско дружество „Ж. *** като изпълнител, за възлагане защитата по делото на ДОС срещу заплащането на възнаграждение за първата инстанция в размер на 25 000лв. без ДДС, платимо в срок от 7 месеца, считано от датата на договора. За въззивната и касационна инстанция са уговорени възнаграждения в същия размер, платими в посочени срокове. На 03.11.14г. е била издадена от адвокатското дружество фактура № 95 за сумата от 30 000лв. с ДДС като дължим хонорар по гр.д. № 963/13г. на ДОС, платима по банковата сметка на дружеството в „Алианц Банк” АД. От заверените от адвокат Ж. разпечатки на хартиен носител на платежни нареждания, генерирани в рамките на интернет банкиране на посочената банка е видно, че на 03.11.14г. е внесена по банковата сметка на дружеството от С.Р. сумата от 15 000лв., представляваща частично плащане по фактура № 95/14г., хонорар и на 05.11.14г. е внесена сумата от 15 000лв. отново като частично плащане по посочената фактура. За вносител по последната вноска бележка е посочен числов код. С молбата за изменение е представен списък на разноските за 30 000лв. – хонорар с ДДС.

В предвидения по чл. 248, ал. 2 от ГПК срок са депозирани отговори от ОП-Добрич и от ищеца КОНПИ, с които е поддържано становище за неоснователност на искането.В отговора на КОНПИ е релевирано възражението за липсата на доказателства за реалното плащане на сумите, а в условията на евентуалност – възражение за прекомерност на заплатения хонорар съобразно извършената дейност по процесуално представителство на ответниците.

На първо място, относно допустимостта на молбата за изменение на първоинстанционното прекратително определение в частта му за разноските, настоящата съдебна инстанция се е произнесла с определението си по в.ч.гр.д. № 101/15г. на ВАпС, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан отново.

На второ място, съдът счита, че с представените от ответниците доказателства, депозирани пред съда с молбата за изменение на определението, се установява реалното заплащане на уговореното по договора за поръчка адвокатско възнаграждение. Това е така, защото от една страна, съобщението до ответниците за прекратяване на делото е получено на 10.11.14г. /без да има данни ответниците или представителя им да са узнали в по-ранен момент за прекратителното определение, постановено на 30.10.14г./, а от друга страна -  изпълнителят е издал фактурата на последния ден от срок за плащане /7 месеца от датата на сключване на договора за поръчка/, с посочване на начина на плащане – по банков път, и възложителите /чрез С.Р./ са извършили плащането на 03.11.14г. и 05.11.14г. по банков път. Наред с това е налице хипотезата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, тъй като вноските бележки, генерирани чрез интернет банкиране, са представени на хартиен носител като препис, заверен от адв. Ж. и удостоверяват реалното плащане на сумата от общо 30 000лв. Налице е и изявление на изпълнителя по договора за поръчка за получаване на сумата.

На трето място, на осн. § 2а от Наредба № 1 на ВАС, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. След като ДДС е част от дължимото адвокатско възнаграждение, а на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съдържанието на разноските се формира от такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, то при прекратяване на делото и на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право да получи платеното адвокатско възнаграждение с включеното ДДС.

На последно място – настоящият състав на съда намира, че първоинстанционното дело се отличавало с фактическа и правна сложност – КОНПИ е внесла в съда един внушителен обем от доказателствени факти и доказателства, които ги обективират, а към момента на подаване на отговора на исковата молба дори не е било постановено ТР № 7/2013г. от 30.06.14г. на ОСГК на ВКС, даващо задължително тълкуване по един от повдигнатите от ответниците въпроси – относно наличието на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество като една от предпоставките за основателност на иска. Това е изисквало полагането на значителни усилия от страна на процесуалния представител на ответниците за запознаване с доказателствата, за релевиране на всички формулирани в отговора на исковата молба възражения и оспорвания, както и за своевременно и изчерпателно посочване на исканията по доказателствата. Това е сторено с отговора на исковата молба. Същевременно обаче следва да бъде отчетено, че уговореното възнаграждение от 30 000лв. е за провеждане на защитата за цялата първа инстанция и до приключването й със съответен акт по същество /макар и неизрично формулирано в договора, това следва да се извлече от действителната воля на страните по договора за поръчка/. Тези дела обикновено протичат за един продължителен период от време и при провеждане на многобройни съдебни заседания и след изслушване на множество експертизи. Производството пред ДОС обаче е приключило преди провеждането на първо редовно с.з. по делото. Това обстоятелство според настоящият състав на съда безспорно следва да бъде отчетено при преценка основателността на възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Минимално дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС при материален интерес от 635 307.48лв. е 19589.22лв., а с ДДС – 23507.06лв. Ако се съобрази, че делото е приключило с предприето от ответниците едно процесуално действие /по изготвяне на отговор на исковата молба и без проведено първо с.з./, то съобразно чл. 9, ал. 1  от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение е 14691.91лв., а с ДДС – 17630.29лв. Съобразявайки обаче обема на делото и сложността при подготвяне на отговора, то не следва да се присъжда този минимален размер, а размер надвишаващ същия. Присъдената от първоинстанционния съд сума от 23 258.08лв. с ДДС надхвърля минималния размер с 5627.79лв. и настоящият съд счита, че този размер е адекватен на сложността на делото от една страна, а от друга – на извършените реално от адв. Ж. процесуални действия в полза на ответниците. Макар и с тези съображения, първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено изцяло чрез оставяне без уважение на частните жалби на всяка от страните.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, представлявана от старши инспектор-юрист от ТД на КОНПИ-Варна против определение № 280/23.03.15г. по гр.д. № 963/13г. на ОС-Добрич, с което е изменено определение № 809/30.10.2014 г. по същото дело на основание чл.248, ал.1 от ГПК, като Комисията е осъдена да заплати на С.И.Р. с ЕГН **********, Е.И.Р. с ЕГН **********,*** и М.С.Р., с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 23 258,08 лв., платено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от С.И.Р., Е.И.Р. и М.С.Р. чрез адв. Б. Ж. против определение № 280/23.03.15г. по гр.д. № 963/13г. на ОС-Добрич, в частта му, с която е отхвърлена молбата им за изменение на определение №809/30.10.2014 г. по гр.д.№963/2013 г. на Добричкия окръжен съд относно разноските в частта му за присъждане на съдебно-деловодни разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение с ДДС, за горницата от 23 258,08 лв до 30 000 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателите, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: