Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

102/15.10.2019 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.09.2019 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. 223/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 281/13.12.2018 год по гр.д. № 348/2016 год на Окръжен съд Добрич са подадени две въззивни жалби, както следва:

1) От Слави Русев Сербезов – частен съдебен изпълнител, вписан в регистъра на КЧСИ под № 739, чрез процесуалния му представител адв. И.С. *** – в осъдителната част в размер на сумата 3 530 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които е причинил на ищците в качеството си на ЧСИ по изп.д. № 1086/2010 год, както и в осъдителната част за разноските. По съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло, като му се присъдят направените разноски пред двете инстанции. Поддържа възражението си за погасяване на иска по давност, направено още с отговора на исковата молба.

2) От „Камея-7“ ООД, представлявано от М.Н.К. – в отхвърлителната част на решението за разликата над 3 530 лв до претендираните 28 986,52 лв, представляващи част от общо 5 797 304,66 лв – обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника в качеството му на ЧСИ по изп.д. № 1086/2010 год, и съответно – в осъдителната част за разноските. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният частичен иск бъде изцяло уважен до претендирания размер, като му бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор от Слави Сербезов по жалбата на „Камея-7“ ООД, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.

Постъпил е отговор и от подпомагащата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД чрез юрисконсулта М.П., в който е изразено становище, че въззивната жалба на Слави Сербезов е основателна и следва да бъде уважена, като с новото решение по съществото на спора предявеният иск бъде изцяло отхвърлен като неоснователен, евентуално – погасен по давност, с произтичащите от това законни последици. 

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане по делото се обективно съединени искове от „Камея-7“ ООД срещу Слави Русев Сербезов за обезщетяване на имуществените вреди, причинени от него в качеството му на частен съдебен изпълнител в резултат от незаконосъобразни действия по изп.д. № 1086/2010 год, на осн. чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД, предявени като частични в размер на 0,5% от общия им размер от 5 797 304,66 лв, формиран както следва:  1) за сумата 51 411,85 лв, претендирана като разликата между пазарната стойност на собствени на ищеца движими вещи, намиращи се в сградата на хотел „Фрегата“ в с.Кранево, и по-ниската цена, по която те са продадени в изпълнителното производство; 2) 197 412 лв, съставляващи разликата между пазарната стойност на движими вещи, собственост на трето лице и предоставени на ищеца за ползване, и по-ниската продажна цена в изпълнението; 3) 207 359,81 лв – пазарната стойност на собствени на ищеца движими вещи, неописани и непродадени, но изчезнали в хода на изпълнителното производство; 4) 4 167 623 лв – разликата между пазарната цена на недвижимия имот (хотел) и по-ниската продажна цена на публичната продан и 5) 1 173 498 лв – пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от дейността на ищеца при управлението на хотела. Съгласно изричното изявление на ищеца в депозираната молба вх.№ 6495/24.10.2016 год, исковете са предявени като частични в размер на 0,5% от пълния размер на претенциите. Доколкото се касае за отделни обективно съединени искове, всеки от които почива на самостоятелни твърдения за различни по характера си вреди, произтичащи от различни действия на съдебния изпълнител, следва да се приеме, че същите са предявени като частични в размер на 0,5% от пълните размери на претенциите по всеки един от тях, а именно:

1) 257,06 лв, предявен като частичен в размер на 0,5% от сумата 51 411,85 лв претендирана като разлика между пазарната стойност на собствени на ищеца движими вещи, намиращи се в сградата на хотел „Фрегата“ в с.Кранево, и по-ниската цена, по която те са продадени в изпълнителното производство;

2) 987,06 лв, предявен като частичен в размер на 0,5% от сумата 197 412 лв, претендирана като разликата между пазарната стойност на движими вещи, собственост на трето лице и предоставени на ищеца за ползване, и по-ниската продажна цена в изпълнението;

3) 1036,80 лв, предявен като частичен в размер на 0,5% от 207 359,81 лв, съставляващи разликата между пазарната стойност на движими вещи, пазарната стойност на собствени на ищеца движими вещи, неописани и непродадени, но изчезнали в хода на изпълнителното производство;

4) 20 8389,12 лв, предявен като частичен от 4 167 623 лв, претендирана като разликата между пазарната цена на недвижимия имот (хотел „Фрегата“) и по-ниската продажна цена на публичната продан;

5) 5 896,53 лв, предявен като частичен в размер на 0,5% от 1 173 498 лв пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от дейността на ищеца при управлението на хотела за периода 2011 - 2016 год.

Общата сума на частичните искове възлиза на 28 986,53 лв като част от 5 787 304,66 лв, както е приел съдът в определение № 782/16.11.2016 год. Определението е влязло в сила и с него производството е прекратено по иска за вреди по т.1 за разликата над 28 986,52 лв до общия претендиран размер от 30 205,60 лв.

Така очертаният предмет на делото налага разглеждането на всеки от предявените частични искове по отделно, както следва:

1) Искът за вреди от занижената продажна цена на движимите вещи е основан на твърдения за нередовно уведомяване за описа, извършен на 29.12.2010 год, непълнота и неточности при изготвянето му, както и при последващите описи на 01.03.2011 и 17.03.2011 год, неправомерно определяне на цената на движимите вещи от втория и трети опис като обща стойност и продажбата им като съвкупност, а не по отделно. 

От данните по изпълнителното дело се установява, че до длъжника са изпратени призовки за доброволно изпълнение на адреса на управление, вписан в търговския регистър, както и на домашния адрес на управителя. Първата се е върнала с отбелязване, че офисът е неработещ, няма длъжностни лица, на които да се връчи призовката. На домашния адрес на управителя призовката е получена от дъщерята на същия със задължение да я предаде. При тези данни следва да се приеме, че призоваването е редовно. Срокът между връчването и датата на насрочения опис наистина е кратък, но съгласно изричния текст на чл.56 ал.3 от ГПК едноседмичният срок не се прилага в изпълнителното производство.

В деня на описа представител на длъжника не е присъствал, но съдебният изпълнител е действал в рамките на правомощията му по чл. 431 ал.1 от ГПК, като е осигурил достъп до сградата в присъствието на представител на общината и с помощта на ключар, което надлежно е отразено в съставения протокол. Положена е и необходимата грижа да опазване имуществото на длъжника. Както се установява от протокола от 29.12.2010 год предвид отсъствието на длъжника по време на описа, ключовете от сградата са предадени за съхранение в общината. Впоследствие след констатация, че поставените от ЧСИ стикери са премахнати, цел избягване на посегателства е сключен договор с охранителна фирма. На по-късен етап за пазач е бил назначен длъжникът, като междувременно му е дадена възможност да вземе свои лични вещи.

По делото е безспорно (признава се от ответника в отговора на исковата молба), че описът от 29.12.2010 год е непълен – не са описани движимите вещи във всяка отделна стая, а са отворени само една стая и един апартамент, като описаните в тях вещи са умножени по броя на стаите. Това действие е незаконосъобразно, но от него пряко не са настъпили вреди. Не съществува законна пречка имуществото на длъжника да бъде описвано на части, както това е сторено с последващите два описа, чрез които посочената непълнота на първия е била отстранена. Публичната продажба, извършена на 22.02.2011 год въз основа на първия опис, е имала за предмет вещите, посочени в него, като за част от тях продажбата не е станала. Началната цена, от която да започне наддаването, е определена съобразно с правилата на чл. 468 от ГПК въз основа на оценка, дадена от назначената от съдебния изпълнител експертиза. Впоследствие предвид изключително големия обем движими вещи, които по предназначението си представляват цялостно оборудване на хотела, по искане на взискателя съдебният изпълнител преценил, че е по-целесъобразно тяхната продажба да се извърши като съвкупност, а не за всяка отделна вещ. Въпреки това проданта е обявена и проведена, като вещите са били оценени както по отделно, така и като обща сума, а наддаването е започнало от начална цена в размер на 75% от нея съгласно правилото на чл. 468 ал.1 от ГПК преди изменението от 2017 год. За част от вещите, които са останали непродадени на публичната продан, проведена от 08.07.2011 до 08.08.2011 год е извършена нова продан по реда на чл. 494  от ГПК с начална цена в размер на 80% от предходната, нестанала продан. Вещите са възложени на единствения наддавач по цена по-висока от началната, която е внесена от купувача, а постановлението за възлагане е влязло в сила.

От заключенията на съдебно-счетоводните експертизи по делото е установено, че наистина част от вещите са били продадени на цени по-ниски от пазарните. При определянето им обаче съдебният изпълнител (сам той не притежаващ специални знания)  се е доверил на заключенията на назначените от него вещи лица. За да бъде ангажирана отговорността му за вреди е необходимо извършването на незаконосъобразни действия, а такива не са налице в този случай. Съдебният изпълнител не се е отклонил от задълженията си, включително по отношение опазване на имуществото на длъжника.

Не е налице и причинна връзка между действията му и настъпилите вреди. Твърдението на ищеца, че насрочването на описа за 29.12.2010 год е попречило на преговорите му с кредитора освен, че са недоказани, са и неоснователни. Възможността за споразумение винаги е налична до прекратяването на изпълнителното производство, което е станало  на 21.01.2013 год. Липсва изявление от страна на взискателя, което да легитимира твърдението на длъжника за водени помежду им преговори.

По изложените мотиви искът за имуществени вреди от продажбата на движими вещи на длъжника по занижени цени, е неоснователен и недоказан.

2) По отношение претенцията за вреди, произтекли от продажбата на чуждо движимо имущество следва да се отбележи, че ищецът не е претърпял вреда, респ. патримонуимът му не е намалял, след като вещите не са негова собственост. Отсъствието на тази най-важна предпоставка прави ненужно обсъждането на останалите и налага извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, за неоснователност на този иск.

3) Разглеждайки третия обективно съединен иск за вреди, представляващи пазарната стойност на собствени на ищеца движими вещи неописани и непродадени, но невърнати след приключване на изпълнението, настоящият състав намира следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а именно – че действително за част от вещите по протокола за опис от 29.12.2010 год публичната продажба, проведена на 22.02.2011 год е обявена за нестанала. Те не са били продадени и на следващите публични продажби, а няма данни (не се твърди и от самия ответник), че са били върнати на длъжника след приключване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 481 ал. 10 от ГПК в случай, че за тези вещи не са се явили наддавачи, или началната цена не бъде приета след третото обявяване, вещите се освобождават и се предават на длъжника, а при негово отсъствие – се оставят на мястото на проданта на разположение на длъжника. Това свое задължение съдебният изпълнител не е изпълнил. По отношение възражението за погасяване на иска по давност съдът правилно е отбелязал, че срокът започва да тече от деня на прекратяване на изпълнителното производство – 21.01.2013 год и не е изтекъл до датата на предявяване на иска. Това е така, защото до този момент тези вещи е можело да бъдат обект на изпълнителни действия, каквито обаче не са били предприети.

Неправилен е изводът на съда за основателност на претенцията в пълния размер на установената по делото пазарна стойност на липсващите вещи. Не е отчетено обстоятелството, че искът е предявен като частичен в размер на 0,5% от общата претенция в размер на 207 359,81 лв, или цената на този иск е 1036,80 лв. До посочения размер той се явява основателен и доказан, а за разликата до 3530 лв съдът се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. Въпреки, че ищецът е заявил претенцията си като частична в размер на 0,5% от общия сбор в размер на 5 797 304,66 лв, съдът е следвало да съобрази, че са предявени няколко самостоятелни иска, всеки с отделно основание, цена и петитум. Поради това в тази част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо.

4) По иска за вреди в резултат от продажбата на недвижимия имот – хотел „Фрегата“, твърденията на ищеца са за определяне на занижена начална цена на имота, както и възлагането му на присъединен взискател, който междувременно е изгубил това си качество, но е участвал в търга без да внесе задатък. Като нарушение се сочи също обстоятелството, че наддавачът е участвал с три наддавателни предложения, а имотът му е възложен по най-ниското от тях.

Въпреки, че назначените по делото съдебно-технически експертизи са оценили имота на стойност, значително по-висока от цената на публичната продан, това не може да се вмени във вина на частния съдебен изпълнител. При определяне на началната цена, от която да започне наддаването, той е процедирал по реда, предписан в чл. 485 от ГПК (в редакцията му преди изменението от 2017 год), като е възложил извършването на оценката на вещо лице.

Във връзка с това необходимо е да се направи разграничение между понятията „пазарна стойност“ и „начална цена“. Началната цена, от която да започне наддаването, се определя от съдебния изпълнител – чл.485 ал.1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 468 ал.2 от ГПК, към която чл. 485 ал.1 препраща, изисква от него да назначи експертиза за определяне пазарната стойност на имота, когато за целта са необходими специални знания. Наддаването следва да започне от начална цена в размер на 75% от така определената пазарна стойност. Тя може да спадне до 80% от началната цена от първата продан в хипотезата на чл. 494 ал.2 от ГПК. Следователно, началната цена е функция от стойността на имота. Тя служи само като база за наддавателните предложения, които евентуално биха постъпили, и чиято цел е в крайна сметка да се постигне максимална продажна цена. Това не изключва възможността при липса на достатъчно наддавателни предложения имуществото да се продаде на по-ниска цена.

В хипотезата на чл. 489 ал.2 от ГПК (преди изменението) е било допустимо наддавачът да направи няколко наддавателни предложения, следователно и в това отношение липсва нарушение на закона. „Търговска банка Д“АД качеството си на присъединен взискател (каквото е притежавала към момента на обявяване на публичната продан), не е дължала внасяне на задатък, но след изгубване на това си качество е внесла пълния размер на цената, по която е обявена за купувач.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че публичната продан на недвижимия имот е извършена при съобразяване със законовите разпоредби, действащи към момента на нейното провеждане. Не са налице незаконни действия на ответника, поради което искът в тази част е неоснователен и недоказан.

5) По предявения частичен иск за вреди, изразяващи се в пропусната печалба за периода 2011 - 2016 год, настоящият състав намира следното:

Отговорността на съдебния изпълнител за вреди е деликтна по своя характер, но предвид спецификата на дейността му тя е уредена с разпоредбата на чл.75 от ЗЧСИ, която е специална по отношение на общия текст на чл. 45 от ЗЗД. Фактическият състав на тази отговорност включва кумулативно наличие на действия или бездействия на съдебния изпълнител при и по повод осъществяване на функциите му като такъв, настъпването на вреда, както и причинна връзка между деянието и увреждането. Препращането към общия състав на непозволеното увреждане, което се съдържа в нормата на чл. 441, ал.1 от ГПК очертава и обема на отговорността, а именно – на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В частност, пропусната полза е онова очаквано и сигурно увеличение на патримониума на увредения, което е осуетено от неправомерното поведение на деликвента. Доколкото в закона липсва законова презумпция за тяхното настъпване, пропуснатите ползи подлежат на доказване във всеки отделен случай.

Претендираното обезщетение е основано на твърдения за незаконосъобразно проведена публична продан, в резултат от което е бил отнет един добре менажиран туристически обект и ищецът е лишен от възможност да реализира печалба от дейността му като такъв.

Печалбата е резултативна величина между приходите от търговската дейност и свързаните с нея разходи. Когато става дума за пропусната печалба, тя трябва да бъде преценявана в зависимост от налични доказателства за финансовите резултати от предходни години, както и на договори за туроператорски услуги, провалени в резултат от незаконните действия на ответника. Такива доказателства по делото липсват.

 Дори и да се приеме, че най-малкият доход, от който ищецът е бил лишен, е в размер на сумите от отдаване на имота под наем, искът е неоснователен, защото както е изложено по-горе, действията на съдебния изпълнител по обявяване и провеждане на публичната продан не са противоправни, поради което този елемент от фактическия състав липсва. 

С оглед казаното настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, с изключение на осъдителната му част за разликата над 1036,80 лв до уважения размер от 3 530 лв, в която същото се явява недопустимо като постановено по непредявен иск и следва да бъде обезсилено. В частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски за разликата над 41,47 лв до 141,20 лв решението следва да се отмени.

С оглед изхода на спора в полза на въззивника Слави Русев Сербезов следва да се присъдят разноски в размер на 2422,99 лв за настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОБЕЗСИЛВА решение № 281/13.12.2018 год по гр.д. № 348/2016 год на Окръжен съд Добрич в частта за разликата над 1036,80 лв до уважения размер от 3 530 лв, по иска на „Камея 7“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 16 – партер, срещу Слави Русев Сербезов от гр.Добрич в качеството му на частен съдебен изпълнител, вписан под № 739 в КЧСИ, предявен като частичен в размер на 0,5% от 207 359,81 лв, обезщетение за вреди, съставляващи разликата между пазарната стойност на движими вещи, неописани и непродадени, но изчезнали в хода на изпълнителното производство по изп.д. № 1086/2010 год, като постановено по непредявен иск.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която Слави Русев Сербезов е осъден да заплати на „Камея 7“ ООД разноски в размер на разликата над 41,47 лв до присъдените 141,20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Камея 7“ ООД с ЕИК 103917261, представлявано от М.Н.К. да заплати на Слави Русев Сербезов – частен съдебен изпълнител с рег.№ 739 на КЧСИ, разноски за настоящата инстанция в размер на 2422,99 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)