Р Е Ш Е Н И Е № 99

гр. Варна, 27.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 224 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу решение № 34/22.03.17г. по гр.д. № 14/17г. на ОС-Силистра, както следва:

1.      Въззивна жалба от Р.Д.И. чрез адв. Г. И. *** срещу решението в частта му, с която е бил отхвърлен иска на ищеца за разликата над присъдения размер от 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. /съгласно уточняващата молба вх. № 3195/26.05.17г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано срещу него обвинение по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по което е оправдан с присъда № 13/06.07.2012 г. по НОХД № 68/2012 г. по описа на Дуловски районен съд. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част, тъй като първоинстанционният съд при определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД не е съобразил обективно съществуващите обстоятелства и особеностите на настоящия случай – накърненото добро име и репутация на ищеца в обществото, предвид дългогодишната му професионална реализация и нарушените с воденото наказателно производство политически и житейски перспективи. Не са били съобразени и обстоятелствата относно начина, по който е рефлектирало незаконното обвинение върху личната и емоционална сфера на ищеца, върху неговото здравословно състояние, обществено доверие и социални контакти. Не е отчетена и продължителността на наказателното производство при определянето на обезщетението за неимуществените вреди. Претендира се присъждането на разноските за двете инстанции, включващо ДТ и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител, който депозира и писмени бележки.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от Прокуратаурата на РБ.

2.      Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор при ОП-Силистра против решението в осъдителните му части: с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца Р.Д.И. сумата от 5 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 300 лв. като обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършването на посоченото по-горе престъпление по наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда № 13/06.07.12г. по НОХД 68/12г. на РС-Дулово, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от влизане в сила на присъдата – 21.07.12г. до окончателното им изплащане /предмета на обжалването е уточнен с молба вх. № 3653/16.06.17г. и допълнително с изявление в с.з. на 21.06.17г./. Счита се, че решението в тези части е неправилно, тъй като е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Поддържа се релевираното и пред първата инстанция възражение, че ищецът не е доказал да е претърпял описаните неимуществени вреди, тъй като свидетелските показания в тази насока не установяват твърдените вреди, а освен това са снети от подчинени на ищеца лица. Същевременно няма ангажирани никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията за претърпените неимуществени вреди. Решението не отговаря на формалната истина, тъй като не се основава на приложения по делото доказателствен материал. Счита се, че ищецът не е доказал и имуществените си вреди, а освен това и наличието на причинна връзка между всички претендирани за обезщетение вреди и незаконното обвинение за извършено престъпление. Излага се, че прокуратурата е извършила всички процесуално-следствени действия по делото в рамките на предвидените законни и необходими за това срокове, поради което и не е налице хипотезата на неразумен срок на провеждане на наказателното производство срещу ищеца. Оспорва се и законосъобразността на извода на съда, че увреждането е настъпило на 21.07.12г., когато е прието, че е влязла в сила оправдателната присъда против ищеца, тъй като видно от отбелязването върху самата присъда, същата е влязла в сила на 11.03.13г. – факт, потвърден и от процесуалния представител на ищеца. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по нещо, с което не е бил сезиран. Претендира се отмяна на решението в осъдителните му части.

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивната жалба от насрещната страна Р. Д. И., с който същата е оспорена като процесуално нередовна и неоснователна. Счита се, че не е ясно какво е отправеното до въззивната инстанция искане от жалбоподателя. Счита се, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно по подробно изложени съображения. Не се оспорва релевираното възражение, че оправдателната присъда против ищеца е влязла в сила на 11.03.13г., а не на 21.07.12г., което уточнение щецът е направил в първото с.з. пред първоинстанционния съд. Счита се, че е бланкетно оспорването на решението относно присъдените имуществени вреди, установени по делото с писмени доказателства.

            След внасяне на съответните уточненя относно обема на обжалването от всяка от страните, въззивните жалби се явяват допустими и за да се произнесе въззивният съд взе предвид следното от фактическа и правна страна:

            Прието е за безспорно между страните /а и това се потвърждава и от допълнително и служебно извършените от настоящия съд справки относно движението по НОХД № 68/12г. на РС-Дулово/, че ДП № 174/10г. по описа на РУ на МВР-Дулово е образувано на 14.07.10г. въз основа на резултата от извършена предварителна проверка, започнала на 04.06.10г. и на 31.08.10г. с постановление за привличане на обвиняем, ищецът Р.И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 26.05.10г. в гр. Дулово, в качеството си „председател” на проведеното ОС на член-кооператорите на РПК „Наркооп”- Дулово, в съучастие като съизвършител с М. Н. Д. преправил съдържанието на частен документ – Протокол от ОС и го употребил, като го представил на 26.05.10г. на председателя на РПК „Наркооп” –Дулово, за да докаже наличието на кворум за провеждане на събранието, осигуряване на мнозинство при вземане на решения, както и че не същестува правно основание за продължаване на членствените права на 25 член-кооператори на посочената кооперация. Била е наложена на ищеца мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 1 500 лв.

            На посоченото лице М. Н. Д., освен в извършването на същото деяние, описано по-горе и квалифицирано по чл. 309, ал. 1 от НК като извършено в съучастие с ищеца, е било повдигнато и обвинение в извършването на друго престъпление - по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК за подробно описано деяние. По същото ДП са били повдигнати обвинения и на Стойчо Д. Андреев за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 143, ал. 1, пр. 1, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК за подробно описани деяния.

            Въз основа на внесен на 03.05.11г. обвинителен акт е било образувано НОХД № 91/11г. на РС-Дулово, което с надлежен съдебен акт от 23.06.11г. е било прекратено и върнато на прокуратурата за доразследване. На 16.08.11г. е било издадено второ постановление за привличането на ищеца като обвиняем за същото деяние и при същата правна квалификация, както и същата мярка за неотклонение.

            Въз основа на внесен на 25.11.11г. нов обвинителен акт е било образувано ново НОХД № 236/11г. на РС-Дулово, производството по което и било отново прекратено на 08.12.11г. и върнато на РП-Дулово за допълнително разследване. На 28.05.12г. е внесен нов обвинителен акт срещу тримата обвиняеми, въз основа на който е било образувано НОХД № 68/12г. на РС-Дулово, производството по което е приключило с Присъда № 13/06.07.12г., с което и тримата подсъдими са били признати за невиновни в извършването на престъпленията, за които им е било повдигнато обвинение.

            На 20.07.12г. е внесен протест на РП-Дулово срещу оправдателните присъди и е било образувано ВНОХД № 203/12г. на ОС-силистра, производството по което е било прекратено с определение № 167/10.09.12г. и делото е върнато на първоинстанционния съд, който да администрира протеста. След повторното му постъпване на 22.11.12г., делото  е образувано пред въззивната инстанция като ВНОХД № 296/12г. на ОС-Силистра и с решение от 11.03.12г. е била потвърдено изцяло първоинстанционната присъда. Видно от отбелязването върху завереното копие от същата, че тя е влязла в сила именно на 11.03.12г. – л. 37-39 от първоинстанционното дело.

            Към момента на привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил на 56 годишна възраст и с ярко изразена обществена ангажираност – от 1989г. е директор на НУ „Светлина” в с. Поройно, общ. Дулово /така от допълнителното споразумение от 09.11.16г. на л. 11 и от показанията на двамата разпитани свидетели/, като считано от 2007г. е председател на Общинската секция-Дулово на „Сдружението на директорите в средното образование в РБългария”, което пък е член на Българската стопанска камара – легитимна и представителна организация на работодателите /л. 12/. През периода от 01.09.1989г. до 21.08.90г. ищецът е бил кмет на с. Поройно /л. 18/, а за периода от 1995г. до 2011г. е бил непрекъснато общински съветник в ОбС-Дулово /л. 16/. През периода от 1999г. до 2004г. е бил съдебен заседател към ОС-Силистра, а от 2000г. до 2009г. – съдебен заседател в РС-Дулово /л. 13-14/. На 14.05.10г. ищецът е удостоен с почетна грамота за принос в развитието на гр. Дулово по повод на 50 годишнина на града /л. 15/. Ищецът не е бил осъждан /л. 19/.

            От показанията на св. Хр. Д.-Г., които съдът преценява с оглед нейната евентуална заинтересованост, тъй като тя е в служебно подчинение на ищеца, се установява, че тя работи в училището в с. Поройно от 1997г. с прекъсване от 2004г. до 2009г. Преди 4-5 години ѝ е станало известно, че срещу ищеца е имало дело, тъй като градът е много малък и тези неща се чуват. За този период свидетелката сочи, че ищецът коренно се променил – от един общителен, добър и весел човек, същият се превърнал в затворен и престанал да общува с колегите си в училището. Не е споделял на свидетелката, с която са работили в едно помещение да се чувства зле, но тя е констатирала, че много често медицинското лице от училището е идвало при него, за да измерва кръвното му налягане и да му дава хапчета. Свидетелката сочи, че при последните местни избори е чула от хората, че тъй като ищецът е подсъдим, няма да се гласува за него за общински съветник.

            Свидетелят И. работи в училището в с. Поройно от 16 години като „медицински специалист”, но познава ищеца от 34 години, тъй като преди това е бил фелдшер в селото. Поради това и неговите показания съдът преценява с оглед евентуалната му заинтересованост. Свидетелят сочи, че ищеца по принцип е бил клинично здрав, но през периода от 2010г. до 2013г. се появило повишаване на кръвното му налягане /сочи на повишени стойности от 150/90 и 160/90/ и учестяване на пулса, които според свидетеля са на емоционална основа. Ищецът е бил угрижен, необщителен, не контактувал и не говорел много. Сочи, че му е давал и лекарствени средства за намаляване ударите на сърцето. Ищецът си има и личен лекар, но свидетелят не знае дали ищецът е посещавал специалист-кардиолог във връзка с горните оплаквания. Ищецът не е споделял защо е подтиснат, но свидетелят е чувал от хората за проблеми с РПК „Наркооп” и че си е провалил авторитета с тази кооперация.

            Видно от договор за правна помощ серия С, № 00039841/25.06.12г. и пълномощно, че ищецът го е сключил с адв. Владимир Д. Гочев за защита по НОХД № 68/12г. на РС-Дулово за осъществяване на правна защита и при възнаграждение в размер на 300 лв.

            Въз основа на релевираните в исковата молба твърдения и отправените петитуми следва да се приеме, че съдът е сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, по което същият е бил оправдан. Оплакването за продължителност на проведеното наказателно производство не съставлява отделен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, а наведените факти следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението по предявения иск с посочената по-горе правна квалификация.

            По претенцията за неимуществени вреди.

            Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

            В настоящия случай Държавата чрез процесуалния си субституент в лицето на ответника следва да отговаря за повдигнатото и поддържано обвинение против ищеца за извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по което ищецъте бил оправдан. Наказателното производство е продължило за период от около 1 година и 6 месеца /от момента на привличането на ищеца като обвиняем на 31.08.10г. и до влизането в сила на оправдателната присъда – 11.03.13г./. Това обвинение е било поддържано от момента на предявяването му и до момента на постановяване на решението на въззивния съд, с което е потвърдена оправдателната присъда, като на два пъти съдът е прекратявал производството по внесените обвинителни актове и е връщал делото за доразследване, а прокуратурата отново е внасяла обвиненията срещу ищеца в съда /обвинителен акт 03.05.11г., обвинителен акт от 25.11.11г. и обвинителен акт от 28.05.12г./. Освен това прокуратурата е протестирала изцяло първоинстанционната оправдателна присъда с протест от 20.07.12г., с което е продължила висящността на наказателното производство.

            Имайки предвид обаче, че по това наказателно производство са били обвиняеми, съответно и подсъдими и други лица, наред с ищеца и то за тежки престъпления /това срещу подсъдимия Ст. А. по чл. 143, ал. 1, пр. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК/, то провеждането му за срок от 1 година и половина /общо за досъдебната и съдебната му фаза/ сочи на времетраене, което не може да бъде определено като неразумен срок.

            Ищецът е бил обвиняем/подсъдим за престъпление, което не е тежко по см. на на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като предвиденото наказание е било до 2 години лишаване от свобода. На същия е взета втората по тежест мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 1 500 лв. и не са му налагани допълнителни административни ограничения по време на наказателното производство. Няма данни по делото да е налице висока интензивност на провежданите процесуално-следствени действия, ангажиращи личното участие на ищеца, което допълнително да е допринесло за увеличаване на последиците на репресията на висящия наказателен процес.

            Същевременно обаче, както се установи и по-горе, ищецът, който е бил в една зряла работоспособна възраст, е имал широка обществена и професионална ангажираност в рамките на малкия град Дулово и околността му – същият е бил за кратко време кмет на с. Поройно и непрекъснато общински съветник в ОбС-Дулово за период от 4 пълни мандата /до 2011г./. Макар и да липсват преки доказателства (а и такива в конкретната хипотеза е трудно да бъдат събрани), следва да се приеме, че неблагоприятно отражение е имало висящото наказателно производство и върху обществената реализация на ищеца - при поредните местни избори през 2011г., хората са говорили, че не следва да се гласува за него за общински съветник и ищецът не е станал такъв. Ищецът е изявен и в професионалната си област, след като от 1989г. непрекъснато е директор на началното училище в с. Поройно, но и същевременно е председател на секцията на сдружението на директорите от средното образование в България. Активната му обществена ангажираност е проявена и в дългогодишната му практика като съдебен заседател на районно и окръжно ниво. Това безспорно очертава ищеца като личност, която е позната в тесния социален и професионален кръг на хората от гр. Дулово и региона и то в изключително позитивна светлина – доказателство за това е и връчената му през м. май 2010г. грамота за принос в развитието на гр. Дулово.

            Всичко това неминуемо е обусловило и негативни последици от воденото наказателно производство, които са с по-висок интензитет спрямо такива, ако обект на това производство беше публично неизвестен и обществено неангажиран субект. Вярно е, че по делото не се събраха доказателства наказателното производство да е било шумно отразено в медиите на малкия град, но и двамата свидетели сочат на нещо типично за социалния живот в такъв град – хората научават такива неща и ги обсъждат, носят се слухове и се създават съмнения. Това е повлияло негативно и върху емоционалното състояние на ищеца – станал е необщителен и затворен, започнал да чувства и физически дискомфорт /повищено кръвно налягане и учестен сърдечен пулс/. Няма доказателства обаче, които да сочат на трайни здравословни проблеми, които да са последвали от воденото срещу ищеца наказателно производство.

            Всичко гореизложено обосновава извода за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно прозводство, по което същият е бил признат за невиновен. Имайки предвид характера и вида на негативните последици върху личността на ищеца, както и очертаните предели на проявлението им, съдът намира, че обезщетението в размер на 5 000 лв. е адекватно за тяхното компенсиране. Предявената претенция за разликата над дължимия размер от 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. е неоснователна. Решението в тези части следва да се потвърди.

            По претенцията за имуществени вреди.

            Заплатените в рамките на наказателното производство възнаграждения за осъществяваната правна помощ и съдействие и процесуална защита във връзка с обвиненията в престъпление, по което ищецът е бил оправдан или наказателното производство е било прекратено, съставляват понесени от него имуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконното наказателно производство. Липсата на процесуална възможност разноските във връзка с тези обвинения да се претендират в рамките на наказателното производство, прави безпредметно и ненужно представянето на доказателства пред наказателния съд за тяхното извършване. Част от пълното и главно доказване в настоящия процес са фактите на сключването на договори за правна помощ и съдействие с адвоката, осъществявал защитата на ищеца в наказателното производство, на уговорените размери и заплащането на адвокатските възнаграждения. От цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, сключен на 25.06.12г. се устанановява, че ищецът е извършил разход в размер на 300 лв., който размер е минималния такъв, определен по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 на ВАС /в редакция към 2012г./. Сумата следва да се присъди като обезщетение за претърпени имуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, завършило с оправдателна присъда. Решението и в тази част следва да се потвърди.

            Относно законната лихва върху присъдените обезщетения.

            Съгласно т. 4 от ТР № 3/05г. на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата, съответно на дължимостта на мораторната лихва, възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. В първото по делото с.з. пред ОС-Силистра, проведено на 28.02.17г., процесуалния представител на ищеца е уточнил съобразно представения заверен препис от влязлата в сила присъда, че претендира законна лихва върху обезщетенията именно от 11.03.13г. /л. 43/. При това положение първоинстанционното решение, в частта му, с която е присъдена законна лихва върху обезщетенията за периода от 21.07.12г. до 10.03.13г. се явява недопустимо – като произнесено по непредявен иск за такъв период.

            Отделно от горното, първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевираното с отговора на исковата молба възражение на ответника за погасяването на акцесорния иск с тригодишна погасителна давност на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД /л. 26/. Съобразно цитираното по-горе ТР, началния момент на погасителната давност за дължимото обезщетение от този особен деликт, е момента на неговата изискуемост , а това е влизането в сила на оправдателната присъда /виж в този смисъл и постановеното по реда на чл. 290 и сл. от ГПК Решение № 232/06.11.15г. по гр.д. № 2175/15г., ІІІ г.о. на ВКС/.

            В настоящия случай оправдателната присъда е влязла в сила на 11.03.13г., а исковата молба е предявена на 19.01.17г. /датата на пощенското клеймо/. Акцесорната претенция за мораторна лихва, съизмерима с размера на законната лихва, е погасена с тригодишна давност на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД за периода от 11.03.13г. до 18.01.14г. Законна лихва върху дължимите на ищеца обезщетения следва да се присъди от 19.01.17г. до окончателното им изплащане. За предходния период решението следва да се отмени.

            По разноските за настоящата инстанция.

            Въззивникът И. е представляван по делото от своята дъщеря адв. Г. И., предоставяща му безплатна правна помощ /така и в представеното пред настоящата инстанция пълномощно, както и в списъка на разноските / и поради това на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА и с оглед изхода по настоящото дело /отхвърлени са и двете въззивни жалби относно главниците/ на същата се дължи сумата от 265.76лв. – съразмерна част на отхвърлената въззивна жалба на Прокуратурата на РБ за общо 5 300 лв. при общ обжалваем интерес от 26 300лв. На въззивника И. не следва да се присъжда заплатената за въззивната жалба ДТ.

            Насрещната страна не е отправила искане за присъждане на разноски, нито е претендирала да е извършила такива, поради което и в нейна полза не се присъждат разноски.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 34/22.03.17г. по гр.д. № 14/17г. на ОС-Силистра, в частите му, с които върху присъдените обезщетения в размер на 5 000лв. за претърпени неимуществени вреди и в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е присъдена законна лихва за периода от 21.07.2012г. до 10.03.13г.

ОТМЕНЯ решение № 34/22.03.17г. по гр.д. № 14/17г. на ОС-Силистра, в частите му, с които върху присъдените обезщетения в размер на 5 000лв. за претърпени неимуществени вреди и в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, е присъдена законна лихва за периода от 11.03.13г. до 18.01.2014г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ искането на Р.Д.И., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди и за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение, за периода от 11.03.13г. до 18.01.2014г., като погасено по давност.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/22.03.17г. по гр.д. № 14/17г. на ОС-Силистра, в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р.Д.И., ЕГН **********, сумата 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 300 (триста) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано срещу него обвинение по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по което е оправдан с присъда № 13/06.07.2012 г. по НОХД № 68/2012 г. по описа на Дуловски районен съд, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 19.01.2014г. до окончателното им изплащане, и е ОТХВЪРЛЕН иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Г.Р.И. *** сумата от 265.76 /двеста шестдесет и пет лева и седемдесет и шест ст./, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: