Р Е Ш Е Н И Е № 87

гр. Варна, 11.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

            при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Славов в.гр.д. № 224 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Т.Н.Р. ***, подадена чрез адв. Г. Ц. ***, против решение № 43/28.03.2018г., постановено по гр. дело № 243 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Търговище, в частта, с която е отхвърлен иска на въззивника против Б.М.Б. *** за разликата над присъдения размер от общо 10 000 лв. до предявения размер от общо 28 000 лв. /съобразно уточнението на предмета на въззивната жалба, направено от процесуалния представител на въззивника в открито с.з. пред настоящия съд, че не обжалва решението в отхвърлителната му част за горницата над 28 000 лв. до 30 000 лв./, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на причинени на 21.08.16г. телесни повреди /подробно описани в решението/, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Счита се, че присъдените обезщетения за претърпените неимуществени вреди за всяка от получените телесни повреди, са занижени по размер и същите не са съобразени с интензитета и трайността на претърпените болки и страдания. Развити са съображения в подкрепа на изразеното оплакване чрез привеждане на аргументи, основани на доказателствата по делото. Посочва се, че неоснователно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете над уважения размер, тъй като в други подобни случаи съдилищата в страната присъждат значително по-високи обезщетения. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и увеличаване на размера на присъдените обезщетения, а като следствие на това – да се измени и размера на присъдените на ищеца разноски за адвокатски хонорар.  

            В предвидения срок не е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна Б.М.Б.. Същият не се явява и не изразява становище пред въззивната инстанция и в проведеното по делото открито с.з.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

            Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната му част /за присъденото обезщетение от общо 10 000 лв./, както и в отхвърлителната му част за разликата над 28 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., поради което в тези части същото е влязло в сила.  

            За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и е за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, морални безпокойства и неудобства, причинени от ответника Б. чрез нанесените на 21.08.16г. на ищеца телесни увреждания - счупване на лява ябълчна кост, счупване на задната стена на левия максиларен синус. Независимо от разделянето в петитума на исковата молба на неимуществените вреди, последвали от нанесените на ищеца телесни повреди, съдът намира, че се искът е един и е за присъждане на общо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на описаните телесни увреждания.

            Релевираните пред въззивния съд оплаквания са единствено от ищеца и са свързани с неправилност на първоинстанционното решение, досежно размера на определеното обезщетение. Ответникът не е оспорил първоинстанционното решение в частта относно правнорелевантните факти - извършването от него на вредоносното деяние, нанесените на ищеца телесни увреждания, както и отхвърлянето на възражението му за наличието на съпричиняване на вредите от поведението на самия ищец /поради това и настоящия съд няма да коментира гласните доказателства в тази насока на свидетелите К. С. и Д. К./. По тези въпроси първоинстанционното решение е и достатъчно мотивирано и настоящия съд на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тези мотиви. За пълнота следва да се отбележи следното:

         Налице е влязла в сила на осъдителна присъда /на каквато се приравнява и одобреното от съда споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК/, с която е прието, че ответникът Б. на 21.08.16г. е причинил на ищеца Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ябълчната кост в ляво и на задната стена на максиларния синус, причинили на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето, за което на подсъдимия е било наложено и съответно наказание на осн. чл. 129, ал. 1 от НК – така протоколно определение от 19.12.16г. по НОХД № 1442/16г. на РС-Търговище. Осъдителната присъда на осн. чл. 300 от ГПК е задължителна за настоящия съд, разглеждащ иск за гражданските последици от посоченото деяние – относно извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца.

            Видно от епикриза И.З. 6197, издадена от началника на ХО при МБАЛ-Търговище АД, че ищецът е постъпил на 21.08.16г. и е изписан на 24.08.16г. с окончателна диагноза КОНТУЗИО КАПИТИС. КОМОЦИО ЦЕРЕБРИ. ФРАКТУРА. ФРАКТУРА ОСИС ЗИГОМАТИКА СИНИСТРА. Ищецът е постъпил по спешност с оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене. Проведено е било консервативно лечение с посочени медикаменти.

            На 24.08.16г. ищецът е постъпил за лечение в друго болнично заведение – МБАЛ „Св. Марина” ЕАД – Варна, Клиника по лицево-челюстна хирургия, откъдето е изписан на 27.08.16г. – епикириза от 08.09.16г. на л. 5. При извършения оглед и бимануално изследване на главата е установена лицева асиметрия, изразена в хлътване в лява зигоматична област, както и костен праг в областта на sutura zigomatico-alveolaris. От извършеното рентгенографско изследване са налице данни за фрактура на зигоматичната кост с дислокация и полифрагментна фрактура на задната стена на максиларен синус. На 25.08.16г. е била извършена операция за закрито наместване на зигоматичната фрактура – чрез изтегляне нагоре, наляво и навън с куката на Лимберг на зигоматичната кост вляво.

            От извършения на 31.08.16г. преглед от специалист детски психиатър /амбулаторен лист на л. 8/ се установява, че е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство”.Описаното обективно състояние е: психомоторно – забавен, подтиснат. Емоционално – страхово зареден. По време на прегледа избягва словесен и очен контакт. Мислене – забавено, непродуктивно, със свръхценностна преработка на психотравмите. Налице са данни за разгърнат синдром на посттравматично разстройство с прояви на вторичен депресивитет. Социално отдръпване и чести флашбек преживявания на психотравмата. Памет и интелект – болестно ангажирани. Назначена е медикаментозна терапия.

            От проведения преглед на ищеца от специалист-невролог на 25.08.17г. /л. 7/ се установява, че е налице палпаторна болезненост в левия форамен инфраобрбитале. Умерено живи сухожилни и надкостни рефлекси Д=Л. Хипестезия за болка в зоните на тригеминус син. Изписана терапия с невротрофични. Поставена е основна диагноза „Невралгия на троичния нерв”.

            От извършения на 19.01.18г. нов преглед от друг специалист-психиатър /амбулаторен лист на л. 48/ се установява следното обективно състояние на ищеца: Психомоторно – мрачен, леко напрегнат, контактен. Ориентиран цялостно. Емоционално – лабилен с раздразнителна слабост, склонен към дисфория, на дистимен фон, тревожен. Мисловен процес – забавен по темп, фиксиран в психотравмата и в наличните flash-back феномени, съпроводени от силен и наситен вегетативен дистрес. Апсихотичен. Памет и интелект – с изразен когнитивен дефицит. Назначена е медикаментозна терапия с други лекарствени средства.

            На 20.02.18г. е извършен нов преглед от невролога д-р Д., която е установила, че е налице все още палпаторна болезненост в левия форамен инфраобрбитале. Умерено живи сухожилни и надкостни рефлекси Д=Л. Латентни парези не се установяват. Хипестезия за болка в зоните на тригеминус син (долен клон). Изписана терапия с невротрофични и аналгетик /л. 47/. Погтвърдена е основната диагноза „Невралгия на троичния нерв”.

            От показанията на разпитаната пред първата инстанция в качеството ѝ на свидетел майка на ищеца – М. М., чиито показания съдът преценява с оглед на нейната заинтересованост на осн. чл. 172 от ГПК, се установява, че в деня на инцидента тя го е видяла вече в болницата. Синът ѝ е бил в ужасно състояние и не могла да познае детето си. Цялото му лице било синьо, окото му надуто. Не можел да говори. Около месец след това не можел да се храни, бил на сламка. След това лекарите казали, че може да яде, но него все го било страх. Около месец бил на супички, със сламка. Все се страхувал да си отвори устата, защото го боляло. Сега говорел нормално. Имало голяма промяна в Т.. Затворил се в себе си, не искал да общува с родителите си. Твърдял, че го е страх, не искал да излиза навън, нощем бълнувал, неспокоен е и е постоянно шава. Ходел сам на училището в Германия, където живеят. Използвал болкоуспокояващи лекарства за лицето.

            От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че при нанесени удари с юмруци по лицето на 21.08.2016 година пострадалият Т.Н.Р., на 16 години, е получил: „масивен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око и по лявата лицева половина; счупване на предно страничната стена на левия горночелюстен синус/кухина/; счупване на лявата ябълчна кост, която е функционално свързана с горната челюст.” Счупванията са причинили на пострадалия трайно затрудняване на дъвченето и говоренето със среден срок за възстановяване 3.5-4 месеца. Като усложнение от счупването на лявата ябълчна кост с разместване е невралгията на троичния нерв на лицето вляво. При това усложнение пострадалият ще има за продължителен период от време оплаквания от намалена чувствителност на лицето вляво, както и болки в лявата лицева половина, които се повлияват медикаментозно. В съдебно заседание вещото лице допълва, че дъвченето е било затруднено за около три и половина-четири месеца, като е ял по-течни храни. Пострадалият в продължителен период от време е изпитвал болки, които са силни. Това може да премине към хронично травмиране - хронично да се появяват болки от травмирания троичен нерв, които болки се копират или се премахват с медикаменти. Според експерта, тези болки ще отзвучат след около още 1-2 години.

            Съгласно заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, пострадалият не страда от психични заболявания в тесния смисъл. След инцидента е диагностициран от специалист психиатър и е поставена диагноза Постравматично стресово разстройство, овладяно след прием на уточнената поддържаща терапия. Оттогава досега не употребява медикаменти, чувства се сравнително добре, не е имал обостряния. Социализиран, включва се в учебния процес и в бита на семейството. По време на прегледа през м. 02.18г. съобщава за леки невротично-депресивни оплаквания, които ще отшумят с нарастване на възрастта и социалния опит. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Постравматичното стресово разстройство от август 2016 година вече е отзвучало. Има остатъчни изживявания и симптоматика на тревожност, нервност, лабилност.

            Горното налага извода, че към датата на инцидента – 21.08.16г., ищецът е бил на възраст 16 години и половина – сравнително много крехка възраст и в средата на пубертетното развитие, което се отличава с резки и съществени промени в нервната стистема, психиката и поведението. Нанесените от ответника на ищеца телесни увреждания са свързани с две фрактури на кости от горната челюст – предно-страничната стена на левия горночелюстен синус/кухина и на лявата ябълчна кост. Претърпените болки от тези фрактури са били значителни /експертът ги описва като силни/, а поради разместването на костта се е наложило и извършването на оперативната намеса чрез закрито наместване на зиготаматичната кост. Първите 3-4 месеца ищецът е имал затруднение в дъвченето и говоренето, налагало се хранене с течни храни. Последвала е невралгия на троичния нерв, която е свързана с усещане за интензивна болка и изискваща медикаментозен прием на болкоуспокояващи средства. Според експерта това може да премине към хронично травмиране на троичния нерв и прогнозата е евентуално да отшуми след 1-2 години – до 2019г.-2020г. Налице е прогноза за един продължителен период от време – около 4 години, в който ще са налице все още болки от претърпените счупвания на кости на горната челюст.

            Освен това са били налице и негативни психически преживявания на този инцидент, което се обяснява, както с интензитета и вида на нанесените телесни увреждания, така и с възрастта на ищеца с посочените характеристики. 10 дни след инцидента е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство” с проявните форми на подтиснатост, емоционално – страхово зареден, свръхценностна преработка на психотравмите и болестно ангажирани памет и интелект. Постравматично стресово разстройство понастоящем е овладяно след прием на медикаменти. Наличните леки невротично-депресивни оплаквания към настоящия момент ще отшумят с нарастване на възрастта и социалния опит. Налице са обаче все още остатъчни изживявания и симптоматика на тревожност, нервност, лабилност.

         За да се определи размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените болки и страдания следва да се вземе предвид, че същите се преживяват и ще се преживяват в сравнително дълъг период от време, макар и при определена благоприятна прогноза за тяхното пълно отшумяване – към 2020 г. Освен това следва да се имат предвид и особеностите на възрастта на ищеца към момента на инцидента и към настоящия момент, както и че ще са налице flash-back феномени – възпроизвеждане, връщане на миналото във връзка с този инцидент. Всичко това налага извода, че макар и несъвършено, но като единствено възможно, парично обезщетение в размер на общо 15 000лв. би било адекватно по размер, който да удовлетворява и принципа на справедливостта. В тази насока съдът се ръководи от изложените по-горе конкретни обстоятелства относно интензитета и спецификата на преживените болки и страдания, както и от съдебната практика. Паричното обезщетение се дължи със законната лихва от датата на деликта 21.08.16г. до окончателното изплащане на сумата.

            Първоинстанционното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до дължимия размер на обезщетението от 15 000 лв. и на ищеца следва да се присъди сумата от още 5 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В останалата обжалвана част за отхвърляне на иска за горницата над дължимия размер от 15 000 лв. до предявения и поддържан пред настоящата инстанция размер от 28 000 лв., решението следва да се потвърди.

            На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС-Търговище сума в размер на още 200 лв., представляваща дължимата ДТ за присъдения размер от още 5 000 лв. На същото основание въззиваемият следва да бъде осъден да заплати и по сметка на въззивния съд сумата от 100 лв. – дължимата ДТ върху допълнително уважената част от предявения иск.

            Въз основа на отправеното от ищеца искане и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на същия се дължат разноските за адвокатски хонорар съразмерно на уважената част от предявения пред първата инстанция размер на иска – общо 715 лв. Тъй като са присъдени с обжалваното решение 477 лв., то на ищеца следва да се присъди сума в размер на още 238 лв.  

            На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят и направените за настоящата инстанция разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар от 400 лв., но съразмерно на уважената част на въззивната жалба /същата е с материален интерес от 18 000 лв., но с уважена част от 5 000 лв./ - 111.11 лв.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 43/28.03.2018г., постановено по гр. дело № 243 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Търговище, в частта, с която е отхвърлен иска на Т.Н.Р., ЕГН ********** *** против Б.М.Б., ЕГН ********** *** за заплащане на разликата над присъдения размер от общо 10 000 лв. до дължимия размер от 15 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на причинени на 21.08.16г. телесни повреди  - счупване на лява ябълчна кост и счупване на задната стена на левия максиларен синус, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Н.Р., ЕГН ********** *** сума в размер на още 5 000 /пет хиляди/ лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на причинени на 21.08.16г. телесни повреди  - счупване на лява ябълчна кост и счупване на задната стена на левия максиларен синус, ведно със законната лихва върху сумата от 21.016г. до окончателното ѝ  изплащане.   

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/28.03.2018г., постановено по гр. дело № 243 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Търговище, в частта, с която е отхвърлен иска на Т.Н.Р., ЕГН ********** *** против Б.М.Б., ЕГН ********** *** за заплащане на разликата над присъдения размер от общо 15 000 лв. до претендирания размер от общо 28 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на причинени на 21.08.16г. телесни повреди  - счупване на лява ябълчна кост и счупване на задната стена на левия максиларен синус.

            Поради необжалването му, решение № 43/28.03.2018г., постановено по гр. дело № 243 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Търговище, е влязло в сила в частите, с които е била присъдена сумата от 10 000 лв. и е бил отхвърлен иска за горницата над 28 000 лв. до предявения първоначално размер от 30 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на причинени на 21.08.16г. телесни повреди.

            ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН ********** *** да заплати в полза Окръжен съд-Търговище сума в размер на още 200 /двеста/ лв., представляваща остатъка от дължимата ДТ върху уважената част от предявения иск, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН ********** *** да заплати в полза Апелативен съд-Варна сума в размер на 100 /сто/ лв., представляваща дължимата ДТ върху уважената част от въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

            ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Н.Р., ЕГН ********** *** сума в размер на още 238 /двеста тридесет и осем/ лв., представляваща съразмерна част от дължимите за първата инстанция разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, както и сумата в размер на 111.11 /сто и единадесет лева и единадесет ст./ лв., представляваща съразмерна част от дължимите за въззивната инстанция разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

                    

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: