Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                         № 119

гр.Варна, 16.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 18.06.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 225/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Р.П.Р. и Ж.Ж.Р. срещу решение № 79/29.01.2014 год по гр.д. № 1337/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав, с което е уважен предявения срещу тях от „БГ Холд” ЕООД гр.Варна положителен установителен иск за собственост върху следните недвижими имоти: 6,85 кв.м. ид.части от поземлен имот с идентификатор 10135.1506.523, целият с площ от 449 кв.м. по скица, а по предходен нотариален акт и по данъчна оценка с площ от 475 кв.м., намиращ се в гр. Варна, ул.”Дебър” № 27, при съседи на поземления имот: ПИ №№ 552, 524, 531, 528 и 455, заедно със следните самостоятелни обекти, намиращи се в сградата с идентификатор 10135.1506.523.2, построена върху горния поземлен имот, както следва: офис № 5 с идентификатор 10135.1506.523.2.1, с площ от 32,08 кв.м., заедно с 0,0196% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и офис № 6 с идентификатор 10135.1506.523.2.2, с площ от 22,20 кв.м., заедно с 0,0135% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и са осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 5262,14 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният срещу тях иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски за двете инстанции. В жалбата се акцентира върху тълкуването и прилагането на чл.40 от ЗЗД и се излагат доводи за неправилност на изводите на съда относно наличието на недобросъвестност у третото лице, с което представителят е договарял. Въззивниците считат, че разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД е неприложима по отношение законното представителство, каквото е упражнявано от управителя на дружеството, действувал към момента на сключване на сделката. Той би отговарял при условията на чл. 145 от ТЗ, ако са налице предпоставките за това.

В постъпилия отговор ответникът по жалбата „БГ Холд” ЕООД изразява становище за нейната неоснователност и потвърждаване на обжалваното решение. Моли за присъждане на разноски за тази инстанция.

Настоящият състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Предявеният иск за установяване по отношение на ответниците на правото на собственост на ищеца върху процесния имот е обоснован с твърдения за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 200 том I рег.№ 3595, дело № 184/2011 год на нотариус О. С. рег.№ 196. Основанията за недействителност на договора, посочени в исковата молба в условия на евентуалност, са: липса на представителна власт на управителя З. Д. да действа от името и за сметка на дружеството; липса на съгласие – към момента на сделката З. Д. не е била управител и ответникът Р. Р. бил недобросъвестен; сделката е привидна; сделката е сключена във вреда на представлявания в хипотезата на чл. 40 от ЗЗД. Поради недействителност на сключения договор за покупко-продажба недвижимият имот не е напускал патримониума на дружеството и поради това то е негов собственик.

Първоинстанционният съд е разгледал в съответната последователност всички посочени от ищеца основания за недействителност на сделката, но предмет на въззивното обжалване е само хипотезата на чл. 40 от ЗЗД поради липса на оплаквания в останалите части.

По делото е безспорно установено, че към момента на сключване на сделката управител на дружеството – продавач е била Здравка Димитрова. Това следва от оповестителното действие на вписванията в търговския регистър по отношение на третите лица. Заличаването на вписването има действие занапред.

Съгласно чл. 147 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството и има право да взема всички решения от компетентността на общото събрание. В този смисъл той разполага с неограничена представителна власт по отношение на дружеството, за упражняването на която не се нуждае от упълномощаване. Следователно, едноличният собственик и управител винаги действа като представител. Сделките, които той сключва, пораждат правното си действие директно в патримониума на юридическото лице. В това си качество управителят трябва винаги да действа в интерес на дружеството, което по закон представлява. Изискването за добросъвестност при договарянето е скрепено със санкцията на чл. 40 от ЗЗД, който предвижда недействителност на сделката по отношение на представлявания.

Разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД не прави разграничение между формата на представителство – доброволно или по закон, използвайки обобщеното понятие „представител”. С още по-голяма сила изискването за добросъвестност следва да се отнася към представителството на юридическите лица, тъй като за разлика от упълномощаването, което лесно може да бъде оттеглено, прекратяването на органното представителство на юридическите лица изисква по-сложна процедура. Наред с това грижата на добрия търговец е с по-широко съдържание от тази на добрия стопанин, която се изисква от физическите лица при сключваните от тях сделки. Независимо от последиците, които чл.40 от ЗЗД свързва с недобросъвестното представителство, управителят носи отговорност и пред дружеството на осн. чл. 145 от ТЗ за причинените вреди. Между двете разпоредби не съществува колизия. По аналогичен начин е уредена отговорността на довереника във вътрешните отношения с доверителя при договора за поръчка – чл. 281, чл.283 ал.4, чл. 289 от ЗЗД. Нещо повече, когато представител или пълномощник е действал съзнателно против законните интереси на представлявания, той носи и наказателна отговорност по чл. 217 ал.2 от НК. В тази разпоредба се съдържа терминологично разграничение между фигурата на пълномощника и тази на представителя, очевидно за да бъдат обхванати и случаите на законно представителство.

От всичко, казано до тук следва изводът, че представителят е длъжен да упражнява представителната си власт по най-благоприятния за представлявания начин, независимо дали му е предоставена по волята на упълномощителя или по силата на закона.

 В контекста на конкретния казус е безспорно установено, че сделката е сключена във вреда на дружеството. Това ясно личи както от съдържанието на самия нотариален акт, от който се вижда, че уговорената покупна цена е почти 7 пъти по-ниска от данъчната оценка на имота, така и от заключението на вещото лице, което е определило справедлива пазарна цена към момента на сделката, със 6 пъти по-висока от действително уговорената. Наред с това от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сделката не е отчетена в счетоводството на дружеството и покупната цена не е постъпвала по сметката му. Тези действия на управителя обективно са във вреда на дружеството поради очевидната нееквивалентност между двете насрещни престации.

Втората предпоставка на чл. 40 ЗЗД е наличието на сговор между представителя и лицето, с което той е договарял, с други думи намерението за увреждане трябва да е налице и у двете страни по сделката.

Поради това, че отношенията между представителя и лицето, с което той е договарял остават скрити за представлявания, но той търпи последиците от техните действия, за доказването им са допустими и косвени доказателства (решение № 841/19.01.2010 год по гр.д. № 3530/2008 год на ВКС на РБ, IV г.о.).

Настоящият състав въз основа на събраните доказателства намира, че намерението за увреждане е доказано.

Първата индиция в това отношение е  нееквивалентността на престациите. Разминаване между стойността на имота и покупната цена в рамките до 20-25% би могло да се прецени като възможност за изгодна сделка за купувача. В случая обаче е налице драстична разлика в пъти между даденото и полученото по договора. В решение № 361/16.11.2011 год по гр.д. № 1077/2010 год на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че дори само това обстоятелство е достатъчно да се приеме наличието на сговор за увреждане.

По делото са събрани и гласни доказателства, от които също могат да се извлекат аргументи за недобросъвестността на купувача. Разпитани са като свидетели представители на фирма за недвижими имоти, която е посредничила при сключване на сделката. От техните показания се установява, че те са били в близки отношения както с ответника, така и с управителката на ищцовото дружество, макар последните да не са се познавали преди това. Свидетелят В. Я. е заявил, че чрез неговата фирма са продавани доста земеделски земи на ищцовото дружество, за което З. Д. отначало имала пълномощно, а после продавала като собственик на дружеството. Във връзка с това тя е имала проблеми с полицията, за които свидетелят е бил осведомен, тъй като е бил викан за разпит и по следственото дело. Продажбата на процесния имот е трябвало да стане спешно, но и да бъде запазена в тайна. Очевидно затова имотът не е бил рекламиран от фирмата-посредник, следователно тази оферта не е била достъпна за други евентуални купувачи. Той е бил предложен единствено на ответника поради близките му отношения с посредниците. Между фирмата за недвижими имоти и страните по сделката не е бил сключван посреднически договор, не са били платени и осчетоводени комисионни възнаграждения, което още веднъж говори за скрити договорки помежду им. Непрозрачния начин, по който е сключена сделката е индиция, че купувачът е знаел причините, поради които имотът е трябвало да се продаде спешно и на такава ниска цена. В подкрепа на този извод е и факта, че след сделката той не е правил опити да влезе във владение на имота.

Задължителното тълкуване, дадено с решение № 841/19.01.2010 год по гр.д. № 3530/2008 год на ВКС на РБ, IV г.о. е приложимо в случая. Съвкупната преценка на събраните по делото, макар и косвени доказателства, водят до убеждението, че  договорът за покупко-продажба по нот.акт № 200/05.05.2011 год е сключен при договаряне във вреда на представляваното дружество, поради което не е произвел действие по отношение на него на осн. чл. 40 от ЗЗД. Правото на собственост не е преминало у ответниците, поради което то принадлежи на ищеца. Предявеният положителен установителен иск е основателен и доказан.

Поради съвпадане на правните изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, в полза на ищеца – въззиваем в настоящото производство следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 3500 лв – адвокатско възнаграждение съобразно с представения списък, придружен от доказателство за плащането им.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/29.01.2014 год по гр.д. № 1337/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 12 състав

ОСЪЖДА Р.П.Р. с ЕГН ********** и Ж. Ж. Р. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „БГ Холд” ЕООД с ЕИК 103275636, действащ чрез едноличния собственик на капитала и управител К.Д.Ф.В., поданик на Кралство Нидерландия, притежаващ паспорт № NW56K0525, издаден на 07.04.2010 год от Община Хардервайк, Нидерландия, разноски за тази инстанция в размер на 3500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)