Р Е Ш Е Н И Е

96

гр.Варна, 06.06.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№225/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Полимери”АД, гр.Девня/в несъстоятелност/, представлявано от синдика И.Т.Б., против решение №2125/18.12.2015г., постановено по гр.д.№2267/15г., по описа на ВОС, гр.о., с което жалбоподателят е осъден да предаде на „Трансинс индъстри”АД, гр.Варна владението върху 11 126 линейни метра железопътни релси и стрелки, намиращи се на производствената му площ -адка в Индустриална зона на гр.Девня, индивидуализирани в протокол от 03.05. 2010г., представляващи неразделна част от договор за покупко-продажба с рег.№ 2003 от 07.09.2010г. на нотариус с рег.№226 и район на действие ДРС, чиято собственост е приета за установена с влязло в законна сила съдебно решение №169/ 18.06.2014г. по гр.д.№7213/13г. по описа на ВКС, I гр.о., на осн. чл.108 от ЗС, както и жалбоподателят е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 9 324, 91лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е непра -вилно по изложените в същата съображения, като претендира да бъде отменено.

Въззиваемата страна „Трансинс индъстри”АД, гр.Варна в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът „Трансинс индъстри”АД, гр.Варна, представлявано от управителя Р.Н.Н., излага, че е собственик на 11 128 ли -нейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата инфраструктура на „Железопътен комплекс”ЕАД, намиращи се на територията на ответника „Полимери”АД /в несъстоятелност/, на производствената му площадка в Индустриалната зона на гр.Девня, подробно описани в приложение №6 към договор за покупко-продажба от 07.09.2010г. с нотариално заверени подписи с рег.№2003/ 07.09.2010г. на нотариус с рег.№226.Същите са придобити от ищеца с горецити -рания договор от 07.09.2010г., като с влязло в сила съдебно решение е признато за установено в отношенията между него и ответника „Полимери”АД /в несъстоятелност/ правото на собственост на „Трансинс индъстри”АД върху процесните вещи. Отхвърлено е било искането му за предаване на владението върху тях поради отсъствието на данни за съгласувано с министъра на транспорта закриване на железопътните линии, което е условие за тяхното демонтиране от железопътното трасе.След влизане в сила на съдебното решение е било извършено изискуемото съгласуване по чл.14 от Наредба за категоризация на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии.Понастоящем описаните релси и стрелки се държат от ответника „Полимери”АД/в несъстоятелност/, който чрез синдика си И. Б. отказва ги да предаде доброволно на ищеца.Моли ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху процесните 11 128 линейни метра железо- пътни релси и стрелки, описани подробно в приложение №6 към договор за покупко-продажба от 07.09.2010г., на осн. чл.108 от ЗС.

Ответникът „Полимери”АД, гр.Девня/в несъстоятелност/ в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК излага, че не оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на процесните вещи, която собственост е установена с влязло в сила между страните съдебно решение. Излага, че след влизане в сила на решението между страните е водена кореспонденция, в която ответникът чрез представляващия го синдик е изразил писмено съгласие за доброволно предаване на вещите, като е уведомил ищеца, че ще запознае съда по несъстоятелността относно предаване на имуществото и ще пристъпи към предаване в съответствие с указанията на съда. Същевременно ответникът е уведомил Областния управител на Варненска област и директора на РИОС гр.Варна с писма с обратна разписка, че на територията на „Полимери”АД е съхраняван опасен отпадък /трихлоретан/. Неговото извеждане с композиции от ж.п. цистерни е практически доказаната най-добра логистична възможност.Последната от своя страна е застрашена в случай на доброволно предаване и достъп за демонтаж на всички ж.п. съоръжения на територията на производствената площадка на „Полимери”АД. Изпълнението на съдебно решение за предаване на владението преди извеждане на съхраняваните 2 600 тона трихлоретан извън територията на Република България ще доведе до изключителни логистични усложнения и от там до забавяне и оскъпяване в път на времето и разходите за изпълнение на заповед №РД-402/24.04.2013г. на МОСВ.Понастоящем ответникът не е получил отговор от сезираните институции. Счита, че с действията си не е дал повод за завеждане на делото, признава иска и моли съдът да постанови решене по реда на чл.237 от ГПК като възложи разноските на ищеца.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.108 от ЗС.

С влязло в законна сила на 18.06.2014г. в долупосочената му част решение № 2538/14.12.2012г., постановено по гр.д.№915/11г. по описа на ВОС, гр.о., е прието за установено в отношенията между „Трансинс индъстри”АД и „Полимери”АД/в несъстоятелност/, че „Трансинс индъстри”АД е собственик на 11 128 линейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата железопътна инфраструктура на „Железопътен комплекс”ЕАД, гр.Девня, намиращи се на производствената площадка на „Полимери”АД в гр.Девня, подробно описани в Приложение №6 към договор за покупко-продажба от 07.09.2010г.По предявения в цитираното производство иск с пр.осн. чл.108 от ЗС с влязло в сила решение №169/18.06. 2014г., постановено по гр.д.№7213/13г. по описа на ВКС, I гр.о., е отхвърлено като неоснователно искането на „Трансинс индъстри”АД „Полимери”АД/в несъстоятелност/ да бъде осъдено да му предаде владението върху вещите, доколкото по делото не е било установено закриването на ж.п. линията да е било съгласувано по предвидения в чл.14 от Наредба за категоризация на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии ред.

След влизане в сила на цитираното решение на ВКС са настъпили нови факти. Съгласно представените уведомление рег.№32-01-1020/03.11.2014г. и уведомление рег.№32-01-1020/02.12.2014г. до „Трансинс индъстри”АД от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията последният съгласува на осн. чл. 14 от Наредба за категоризация на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии предстоящото закриване на участък от железопътна линия III категория, а именно: 11 128 линейни метра железопътни релси и стрелки, намиращи се на територията на производствената площадка на „Полимери”АД в гр.Девня, подробно описани в Приложение №6 към договор за покупко-продажба с рег.№2003 от 07.09.2010г. по описа на нотариус А.Никитов.С уведомление рег.№26-Т-481/06. 01.2015г. министърът на икономиката е уведомил „Трансинс индъстри”АД, че е получил молба от 13.12.2014г., с която на осн. чл.14, ал.2 от цитираната наредба е уведомен за предстоящото закриване на горепосочените 11 128 линейни метра железопътни релси и стрелки.

Съгласно разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Наредба за категоризация на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии закриване на железопътна линия или участъци от нея е преустановяване на експлоатацията на железопътната линия или участъците от нея със или без демонтиране на съоръженията, от които се състоят, и извършването на всички действия, свързани с демонтирането, с технически, юридически, екологични и други действия.За железопътни линии III категория, каквито са процесните, съгласно чл.14 от наредбата е необходимо преди закриването собствениците да извършат съгласуване с министъра на транспорта и да уведомят министъра на икономиката.С цитираните уведомления е изпълнен фактическият състав, предвиден в чл.14 от Наредба за категоризация на железо- пътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии, и установяващ специален режим по отношения на действията по закриване и демонтиране на линиите, предвид което и съдът приема, че понастоящем същите могат да бъдат предадени на собственика им.

За процесните вещи е бил извършен на 14.11.2013г. въвод във владение въз онова на невлязлото в сила осъдително решение по в.гр.д.№259/13г. по описа на ВАпС, с което е било потвърдено решението по гр.д.№915/11г. по описа на ВОС, гр.о. в осъдителната му част.Не е спорно между страните, че след отмяната на решението на ВАпС в частта му, с която е потвърдено решението на ВОС в осъдителната му част, като и е отхвърлено искането за предаване на владението с решение №169/18.06.2014г., постановено по гр.д.№7213/13г. по описа на ВКС, I гр.о., „Полимери”АД /в несъстоятелност/ е възстановило владението си върху про -цесните вещи.Горното се установява включително и от водената между страните кореспонденция начиная края на м.12.2014г., представена по делото от въззивника, видно от която въззиваемият е канил многократно въззивника чрез представ -ляващия го синдик да му предаде доброволно владението върху процесните вещи като посочи удобно за него време и място, в което представител на собственика и упълномощени от него лица, на които той е възложил демонтажа на съоръженията, да могат да предприемат нужните действия с оглед получаване на владението върху железопътната инфраструктура, вкл. и като бъде осигурен достъп на представителите на дружеството и възможност същите да извършват необходимите действия, без да им се създават затруднения.На отправените покани представляващият дружеството синдик е отговарял, че принципно е съгласен с предаване на вещите, но това може да стане след като уведоми съда по несъстоятелността и получи становище от него, след което и следва да се подпише споразумение за условията на предаване - пропускателен режим, текущо водене на отчетност на предаденото количество, спазване на работно време и други.След като синдикът е уведомил съда по несъстоятелността е уведомявал няколкократно въззиваемата страна, че очаква становището на съда, но няма позиция от него.В резултат от водените между страните преговори не се е достигнало до доброволно предаване на вещите.Съдът приема за неоснователни твърденията на въззивника, че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото.Именно предвид нежеланието от негова страна за доброволно предаване на вещите, въпреки формалното изразяване на принципно съгласие за това действие, и се е достигнало до необходимостта от предявяване на настоящия иск.Фактическото отказване от страна на въззивника на предаване владението върху железопътната инфраструктура е видно и от изразените от него становища, както в отговора на исковата молба, така и във възивната жалба, а именно, че предаване на владението не следва да бъде извършвано преди да бъде изведен именно чрез процесната железопътната инфраструктура намиращият се и съхраняван на територията на „Полимери”АД опасен отпадък /2 600 тона трихлоретан/, доколкото неговото извеждане извън територията на страната с композиции от ж.п. цистерни е практически доказаната най-добра логистична възможност, която от своя страна е застрашена в случай на доброволно предаване и достъп за демонтаж на всички ж.п. съоръжения на територията на производствената площадка на „Полимери”АД, като това ще доведе и до забавяне и оскъпяване в път на времето и разходите за изпълнение на заповед №РД-402/24.04.2013г. на МОСВ.Именно предвид несъгласието си с доброволното предаване на железопътната инфраструктура преди извеждане на опасния отпадък чрез нея, след като е получил поканите от въззиваемата страна за предаване на владението синдикът е уведомил на 23.02.2015г. Областния управител на Варненска област и РИОС гр.Варна за исканото доброволното предаване на железопътната инфраструктура от собственика й „Трансинс индъстри”АД и е искал тяхното становище за това искане и за недопускане на затруднения по повод извеждане на опасния отпадък.Фактическият отказ от страната на представляващия въззивника синдик за доброволно предаване на процесните вещи се установява и от показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидел А.В.Предвид гореизложеното и съдът приема, че не са били налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.237 от ГПК, доколкото ответникът по иска не желае неговото уважаване, както и, че е неоснователно твърдението на въззивника, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото.

Евентуалното наличие на опасен отпадък на територията на производствената площадка на „Полимери”АД/в несъстоятелност/ от своя страна не съставлява пречка въззивното дружество да бъде осъдено да предаде на въззиваемото дружество собствените му процесни вещи, дори и извеждането на отпадъка извън територията на страната с композиции от ж.п. цистерни да е практически доказаната най-добра логистична възможност, която ще бъде невъзможна след демонтиране на железопътната инфраструктура.

 По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за предаване владението върху процесните вещи е основателен и следва да бъде уважен.Пред - вид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Въззиваемата страна не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2125/18.12.2015г., постановено по гр.д.№2267/15г., по описа на ВОС, гр.о.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: