ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

320

 

гр.Варна, 30.05.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение,30 май 2017 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 225 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.К.А. и Г.С.М. против определение №1076/20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 486/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната исковата им молба и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е неправилно, като са молили за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него. Изложили са съображения за наличието на правен интерес и от там и за допустимост на предявения от тях отрицателен установителен иск за собственост.

Жалбата е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за тях и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С исковата си молба, Д.К.А. и Г.С.М. са предявили срещу Н. З. и К. В. З. отрицателен установителен иск, за отричане на правата на собственост на ответниците върху недвижим имот в гр.Варна, представляващ апартамент 80 с площ от 95,60 кв.м. на ул.“Дрин“ 10, етаж 8, имот с идентификатор № 10135.1502.126.4.21 по КККР, одобрени със заповед от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК, заедно с прилежащото избено помещение и идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж. Ищците са твърдяли в исковата си молба, че са придобили правото на собственост върху имота по договор за продажба, сключен на 08.05.2013 г. (вписан в същия ден), с първата ответница по делото, която се е легитимирала като негов едноличен собственик по силата на нотариално заверено завещание от 22.07.2010 г. от съпруга й В. В. З., починал на 01.08.2012 г. Изложили са също така, че владението им е предадено в деня на сделката и понастоящем владеят имота. След сключване на договора, по заведен от втората ответница срещу първата иск за делба (исковата молба е  вписана след договора), с решение № 1291 от 16.03.2015 г. по гр.д. № 5302/2014 г. Варненският районен съд намалил на осн. чл.30 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателя В З със завещанието от 22.07.2010 г. в полза на Н З в размер на ¼ идеални части, възстановил запазената част на К В З от наследството  на В З в размер на ¼ ид.части и допуснал на осн. чл. 344, ал.1 вр. чл.34, ал.1 от ЗС извършване на съдебна делба между К и Н З на процесното жилище при квоти ¼ ид.части за К З и ¾ ид.части за Н З. Тези твърдения са установени по делото с приложения препис от решението по допускане на делбата, вписано в СВП на 16.08.2016 г. Правния си интерес от воденето на отрицателния установителен иск ищците са обосновали с твърденията, че както те, така и ответниците се легитимират като съсобственици на един и същ имот на различни придобивни основания, като на материалното право на собственост на ищците било противопоставено признатото от съда право на ответниците. За ищците, притежаващи самостоятелно право на собственост върху процесния имот (по силата на договора за продажба с първата ответница), за който се легитимирали и ответниците бил налице правен интерес от отричане правата на ответниците, признати със съдебното решение по допускане на делбата.

В случая, от изложените твърдения не се налага извод за обосноваване на правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск за собственост срещу ответниците и искът е недопустим. Ищците не са твърдяли собствеността им върху имота да е оспорвана от ответниците, а решението по допускане на делбата, с което обосновават правния си интерес от водене на делото, не им е противопоставимо - те не са придобили имота в хода на производството, а преди вписване на иска за делба- чл. 226, ал.3 от ГПК. Делба към момента не са и твърдяли да е извършена, нито имотът да е възложен на някоя от съделителките и тя да оспорва извънсъдебно правата им на собственост върху продадения (от Н З -първата ответница) апартамент, а и в този случай договорът за продажба няма да бъде засегнат от делбата. Намаляването от съда на завещателното разпореждане от наследодателя в полза на Н З в размер на ¼ ид.части и възстановяването на запазената част на К З от наследството на В З в размер на ¼ ид.части не води до автоматично връщане на имота в наследствената маса и също не засяга правата на ищците по договора за продажба. Правата на последните могат да бъдат отменени едва след успешно проведено производство по конститутивния иск по чл. 37 от ЗН от наследника с възстановена запазена част от наследството като по делото няма твърдения такъв иск да е заведен, а евентуално позоваване на права по чл. 37 от ЗН, без успешно проведен иск по чл. 37 от ЗН, не могат да бъдат съобразявани в производството по отрицателния установителен иск. Т.е. в случая ищците не обосновават правен интерес в никоя от хипотезите разгледани  в ТР 8/2012 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и оплакванията им в настоящата жалба, обосновани с приложението на посоченото тълкувателно решение, са неоснователни и не могат да бъдат споделени.

Като е приел, че искът е недопустим и е прекратил производството по делото, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1076/20.04.2017 г., постановено по гр.д. № 486/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК при предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, с частна касационна жалба от жалбоподателите, в едноседмичен срок от връчване на преписа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: