Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 77/21.06.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети юни, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 225/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж., всички от гр.Варна против решение № 317/26.02.2018 г. по гр.д.№ 787/17 г. на Окръжен съд – Варна, с което са уважени исковете, предявени от С.Я. за обявяване за относително недействителни спрямо него на сключените от първата ответница договори, подробно описани в диспозитива на решението. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявените искове.

          В подаден писмен отговор насрещната страна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове, с правно основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД от С.Я. срещу Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. за обявяване на относителната недействителност спрямо ищеца на сключените от първата ответница договори за безвъзмездно учредяване право на ползване на М.Ж. – нейн съпруг и дарение на В.Ж. – нейн син, предмет на н.а. № 176, т. III, рег. № 4710, дело 504/29.12.2014 г. на ВН № 192, на  описаните в исковата молба имоти, с твърдения за увреждането му като кредитор, притежаващ вземане за неустойка от неизпълнени довършителни работи до 01.07.2016 г.

Оспорвайки исковете, ответниците твърдят, че вземането на ищеца е спорно, а задължението за извършване на довършителните работи е поето от трето лице, спрямо което ищецът е неизправен длъжник и че прехвърлителката разполага с друго имущество.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с договор от 09.12.2014 г. с нот. акт № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело 591/2000 г. ВН № 194, вписан акт № 124, т. LХХІІІ, дело 15365/2014 г. СВ Варна ответницата е следвало да прехвърли на ищеца собствеността върху таван № 10 ид.10135.2575.1681.1.11 в сграда, подробно описанана в акта - на етап груб строеж и за цена, изцяло получена от продавача, като се е задължила да завърши строителните работи по самостоятелния обект и сградата.

Постигнато е съгласие акт образец 15 за сградата да бъде изготвен и заверен в Община Варна в срок до една година от влизане в сила на решението по гр.д.№ 2244/2014 г. на ВОС, а удостоверението за въвеждане в експлоатация - в срок до 18 месеца от същата дата, но не по-късно от 01.07.2016 г. - за акт образец 15 и от 31.12.2016 г. - за удостоверението за въвеждане в експлоатация. При неспазване на уговорените срокове е уговорено задължение за неустойка, дължима от  ответницата - продавач Я.Ж. на ищеца-купувач С.Я. в размер на 10 000 хиляди евро.

При неизпълнение в срок до 01.07.2016 г. на описаните в нотариалния акт довършителни работи в обекта е уговорена неустойка в размер на 10000 евро, дължима от продавача на купувача; в т. 3 от договора продавачът е поел задължение да промени предназначението на продавания обект от таван на апартамент за своя сметка в срок от 6 месеца от въвеждане на сградата в експлоатация със санкция при неизпълнение в срок – неустойка в размер на 7000 евро.

Безспорно е по делото, че ищецът и първата ответница са били обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на същия имот от 18.11.2013 г., по повод на който с определение № 3055/22.10.2014 г. по гр.д.№ 2492/14 г. е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове за връщане на суми и е вписана възбрана върху апартаменти №№ 7 и 8 от сградата.

Въпреки наличието на спор по делото относно качеството на ищеца на кредитор, достатъчно е това качество да не е било отречено със сила на пресъдено нещо. Този извод на съда е правилен и изцяло е съобразен с практиката на ВКС на РБ - решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК.

За да е налице вземане за неустойка е необходимо, освен изрична уговорка за това, също и неизпълнение на падежа – р. № 672/15.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 299/2008 г., II т.о., р.№ 97 от 2.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 828/2010 г., II т. о.

Обсъдено и прието е изразеното в литературата становище, че вземането за неустойка възниква с уговорянето му, а фактът на неизпълнението само го прави изискуемо. Да се приеме обратното означава да се пренебрегне характера на неустойката на предварително установена отговорност за неизпълнение.

Предвид факта, че атакуваните договори, с които първата ответница се е разпоредила с имуществото си на 29.12.2014 г. са сключени след възникване на вземанията на 09.12.2014 г., активът на имуществото й е намалял, слодователно - ищецът е увреден.

Тъй като вземането за неустойка е възникнало по съгласие между страните, следва извод, че ответницата е знаела за задълженията си. Твърденията, че тя не е разбирала последиците, не са свързани с промяна на този извод.

Без значение за спора е притежаването от длъжника на друго имущество, от което да се удовлетвори кредиторът-ищец. Недействителността на атакуваните сделки е само относителна и може да бъде премахната чрез  изплащане на задължения към кредитора.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивниците следва да заплатят на въззиваемия разноските пред настоящата инстанция, поради което съдът

 

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 317/26.02.2018 г. по гр.д.№ 787/17 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж., ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Я. сумата ОТ 2000 лв. - разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

          Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                                      2.