Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

98

 

18.06.2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на трети юни, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.  

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 226 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.А.К., подадена чрез адв. Х., против решение № 412/09.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2562/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД срещу И.Я.Д. за връщане на сумата от 67 000 евро, представляваща платена цена по сключен между страните предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот от 10.09.2011 г. и дължима на отпаднало основание – развален предварителен договор с отправено едностранно изявление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и е осъден да заплати на ответника сумата от 7 500 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно- незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му и за постановяване на друго, с което искът му да бъде уважен. Неправилно било прието от първата инстанция, че ищецът не е посочил доказателства за извършените плащания в срок, както и че не е оказал необходимото съдействие на продавача за избор на цветове и материали, което довело до забавянето на строителството. Съдът изцяло възприел показанията на свидетеля М. без да отчете неговата заинтересованост от изхода на делото. Не било съобразено  също така и установеното от експертизата, че и към момента на подаване на исковата молба апартаментът не е бил завършен съгласно уговореното в предварителния договор. Първоинстанционният съд достигнал до погрешен извод, че не била доказана безполезността на изпълнението от ответника, защото кредиторът най-добре знаел дали едно закъсняло изпълнение би му било безполезно, както и защото вследствие на закъснението не е реализирал намеренията си за трайно установяване в България, а визата му вече била изтекла.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез адв. Х., е поддържал въззивната жалба и молил за заплащане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият И.Я.Д. е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение. Настоявал е, че съдебният акт не страда от визираните в жалбата пороци, като е развил подробни съображения в тази връзка.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез адв. К., е поддържал писмения отговор и е молил за заплащане на разноските по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване решението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. ІII от ЗЗД, предявен от В.А.К. срещу И.Я.Д.  за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 67 000 евро, представляваща платена цена по сключен между страните предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 10.09.2011 г. и дължима на отпаднало основание – развален с едностранно изявление от 02.10.2014 г. предварителен договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2014г. до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорил иска за връщане на даденото  по съображения, че договорът не е развален. Забавата му в предаването на жилището се дължала на виновното поведение на насрещната страна, която не платила дължимите вноски от цената в уговорените срокове, както и на липсата на съдействие за избор на материали и цветове при довършване на апартамента.

Установено е по делото, с оглед събраните пред първата инстанция доказателства, че на 10.09.2011 г. страните са сключили договор, с който ответникът се задължил да продаде на ищеца апартамент № „Д” -19 на четвърти етаж с обща разгъната застроена площ от 147,56 кв.м., представляващ част от вилно селище „Мимоза” в процес на изграждане в парцел от 7 841 кв.м., имот 1324 в с.Осенова, област Варна, като построи и предаде апартамента в напълно завършен вид, съгласно конкретно описаното му състояние. Заплащането от купувача на договорената цена от 110 670 евро е било уговорено на части, в посочените в чл. 5 срокове, както следва: първа вноска от 5 000 евро при подписване на договора, втора от 30 070 евро - до 30.03.2012 г., трета вноска от 30 000 евро - до 30.06.2012 г., четвърта от 11 400 евро – до 30.06.2013 г., пета от 11 400 евро – зо 30.юни 2014 г., шеста  от 11 400 евро – до 30 юни 2015 г. и седма от 11 400 евро – до 30 юни 2016 г. Според чл. 8 от договора, продавачът е поел задължение за фактическо завършване на апартамента и предаването му с приемо - предавателен протокол в срок до 30.06.2012 г., а сключването на окончателния договор за продажба, според чл. 7 от договора,         страните уговорили след окончателното заплащане на цената по договора.

Не е било спорно, а и това се установява от приложената по делото разписка, че към 30.03.2014 г. В.К. е заплатил на И.Д. сумата от 67 000 евро, представляваща общия размер на първите три вноски по договора, като първата - 5 000 евро и част от втората  - 25 000 евро /в пълен размер от 30 070 евро/ са били платени в сроковете. Не е било спорно също така, че други суми по договора ищецът не е платил. Спорен е бил въпросът за извършване на останалите плащания в уговорените срокове. Тежестта от неустановяване факта на плащанията в срока е за ищеца. Той не е установил, с помощта на събраните по делото доказателства, че е изпълнил това свое задължение. Предвид признанието на ответника, че част от парите са му били дадени по-рано от вписаната в разписката дата, следва да се приеме за установено по делото, че сумата от 25 000 лв. е била платена на 25.03.2012 г., 10 000 евро – месец декември 2013 г. и 27 000 евро – на 30.03.2014 г. От горното се налага извода, че ищецът е платил само три от вноските по договора, част от които със значителна забава и затова той се явява неизправна страна. От друга страна, не е било спорно по делото, че и изпълнителят – продавач по предварителния договор също не е изпълнил задължението си фактически да завърши обещания апартамент и да го предаде на купувача в уговорения срок до 30.06.2012 г.

Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експретиза по делото, сградата, в която се е намирал обещания апартамент, е била годна за въвеждане в експлоатация към 15.11.2013 г. Според изнесеното от свидетеля М., извършил строителните работи по полагане на гипсокартон, шпакловане, боядисване на помещенията, боядисване и монтиране на врати в процесния апартамент, довършителните работи в жилището са започнали през 2013 г., като след полагането на гипсокартона и шпакловането се наложило да изчакат купувача да избере цветовете на боите за стените, таваните и вратите. Изборът си В.К. направил едва през лятото на 2014 г., след което било завършено боядисването в стаите, с изключение на една колона в хола, която купувачът пожелал сам да облицова с камък. Банята не била завършена, защото купувачът поискал сам да монтира специална система със слънчеви колектори /не стандартната такава/, от свързването на която зависели и останалите работи по затварянето на гипсокартона, облицовките в банята и поставянето на санитарния фаянс. Доколкото подовите настилки от ламинат следвало да се изпълнят последни - след извършването на всички останали ремонтни работи, поставянето им също било в зависимост от приключване на работите по свързване на слънчевата инсталация в банята, ангажимент за която имал ищеца. В хода на довършителните работи, В.К. поставял изисквания за промяна местонахожданието на контакти и ключове, за смяна цвета на вратите, който преди това сам избрал, съобразяването и изпълненето на които изисквало допълнително време. Показанията на свидетеля са последователни и детайлни, той е изнесъл пред съда факти, на които е станал очевидец и посоченото от него се подкрепя от събраната съдебно-техническа експретиза по делото, поради което настоящата инстанция напълно ги кредитира като обективни и безпристрастни. Само обстоятелството, че работникът е бил нает от ответника, не го прави заинтересован от изхода на спора, поради което и оплакванията във въззивната жалба в тази връзка са неоснователни.

Вещото лице, към момента на изготвяне на заключението, също е установило изпълнение на всички останали довършителни работи по апартамента, с изключение на посочените от свидетеля – колоната в хола, подовите настилки във всички помещения и напълно незавършената баня, заради предпочитанията на ищеца и несвързаната слънчева инсталация, като в същото време е констатирало наличието на материалите за тях, а свидетелят е посочил, че довършването би отнело около две седмици. В хода на производството пред първата инстанция, на 12.01.2015 г., сградата е била въведена в експлоатация.

Писменото изявление на купувача В.К. за едностранно разваляне на предварителния договор за продажба е било получено от ответника И.Д. на 02.10.2014 г. С него не е бил даден на длъжника подходящ срок за изпълнение, като купувачът е заявил, че се позовава на безполезност на изпълнението без да е посочил конкретни обстоятелства в тази връзка. Като последващо изявление за разваляне на договора следва да се приеме и исковата молба от 29.10.2014 г., с която ищецът е претендирал последиците от развалянето - връщане на платената цена.

По въпроса дали с едностранното изявление от 02.10.2014 г., респективно с исковата молба от 29.10.2014 г., договорът е бил развален:

За да се претендира връщане на даденото при отпадане на осн. чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД- поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно и главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация.

Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал.1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал.2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.

Кредиторът не може обаче да упражни правото да развали договора в случай, че длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата забава. В случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като последният е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл. 96, ал.1 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава.

В настоящия казус, към датата на отправяне на изявлението за разваляне на договора – 02.10.2014 г., както и към датата на подаване на исковата молба кредиторът В.К.  е бил неизправна страна по договора, защото е платил една част от вноските за цената /втората вноска и цялата трета вноска/ със забава и изцяло не е изпълнил задължението си за плащане на останалите вноски /четвъртата и петата/ с настъпил падеж на 30.06.2013 г. и на 30.06.2014 г. Като неизправна страна по договора той не е разполагал с правото да развали договора.

Независимо от това, при положение, че се приеме право и у неизправната страна да развали договора в хипотеза на чл. 87, ал.2 от ЗЗД /в каквато насока е постановеното решение № 356 от 02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5031/2007 г., I г.о./, трябва да се изследва дали забавата на ответника – продавач да завърши и предаде жилището в срок до 30.06.2012 г. се дължи на виновното му поведение.

Както бе установено по делото сградата, в която е и обещаното жилище, е била годна за въвеждане в експлоатация още към 15.11.2013 г., като след 30.06.2012 г. и  към този момент ищецът не е предприел действия по разваляне на договора, заради забавата на ответника да предаде имота. Напротив, след този период, купувачът е посещавал обекта, имал е изисквания за промяна местоположения на контакти, поискал е сам да постави различна от договорената инсталация в банята, да облицова комина в хола и т.н., което изключва липсата на интерес от изпълнението към този момент. Тези данни сочат и за наличие на установена практика между страните за съобразяване на последните довършителни работи /боядисване, настилки и оборудване на банята/ с изискванията на купувача, поради което и съображенията на ищеца за липсата на такова задължение по договора, са неоснователни. За да бъдат тези работи изпълнени е било необходимо купувачът да даде необходимото съдействие като направи избора си. Относно цветовете на стените в помещенията, това е било сторено едва през лятото на 2014 г., а съдействието за свързването на слънчевите колектори /от избраните от купувача специалисти/ изобщо не е оказано и до момента, като именно последното е лишило длъжника от възможността да завърши банята и да постави подовите настилки в цялото жилище /доколкото те се монтират след приключване на всички останали работи/. Липсата на оказано съдействие от купувача освобождава, съгласно чл. 96 от ЗЗД, продавача от неговата забава. Затова, забавата в изпълненито на задължението на И.Д. да предаде жилището в обещаната според договора степен на завършеност, не е виновна и не съставлява основание на насрещната страна за разваляне на договора.

Само за пълнота на изложенето следва да бъде посочено, че ищецът не разполага с правото да развали едностранно без предизвестие договора, поради безполезност на изпълнението, дори в случай на виновна забава на длъжника, защото той не е доказал твърденията си в тази връзка. Целта на предварителния договор е сключването на окончателен такъв за продажба на построеното жилище, като срокът за изпълнение на това задължение не е изтекъл - той е поставен в зависимост от плащането на последната вноска от цената  -   не по-късно от 30.06.2016 г. Затова, неоснователно е твърдението, че със забавата в предаването на имота, ищецът е бил лишен от възможността да се установи със семейството си да живее трайно в страната, нито е такова основание изтичането на визата му за пребиваване, нито липсата на жилищен имот за обитаване при възможност за временно наемане на квартира.

Освен това правото на едностранно разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение не произтича и от договора, защото такова право съгласно чл. 20 от същия, е предоставено само на продавача в случай на забава на купувача в плащането на цената за повече от пет месеца.

Като не е развалил договора, нито с едностранното писмено изявление от 02.10.2014 г., нито с исковата молба, ищецът няма право да претендира връщане на даденото на основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради което искът му се явява неоснователен. Като е достигнал до същите правни изводи и по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.

 С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ГПК, В.К. следва да заплати на И.Д. сумата от 5 000 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. К..

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 412 от 09.03.2015 г., постановено по гр.д. № 2562/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА В.А.К., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., с разрешение за пребиваване в РБ № BGR700840134, издадено на 28.04.2014г. от МВР-Варна, ЛНЧ ********** и постоянен адрес: *** и със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Я.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 5 000 лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: