ОПРЕДЕЛЕНИЕ 307

гр. Варна, 09.05.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 226/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М.Б. Симеонова от гр. Добрич, представлявана от адв. И.Ж. *** срещу протоколно определение от 23.03.2016г., постановено по в.гр.д. 98/2016 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт производството по гр.д. № 223/16г. на РС-Добрич, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Счита се, че определението е неправилно, тъй като липсва, каквато и да е връзка между воденото производство за допускане и извършване на делбата на придобития по време на брака между страните лек автомобил, в което насрещната страна не е възразявала относно собствеността и квотите на съделителите по отношение на тази вещ, и отделно заведеното производство за установяване на обикновена съсобственост върху автомобила, закупен по време на брака на съделителите, но с лични средства на всеки един от тях, тъй като е настъпила преклузия за такова оспорване. Връзката между двете дела липсва, тъй като какъвто и да е резултата от по-късно заведеното дело, то неговия ефект не може да бъде зачетен в делбеното производство. В противен случай ще се стигне до заобикаляне на императивното правило, установено с ГПК. И това не е въпрос само по допустимостта на иска за частична трансформация на лично имущество, а въпрос относно възможността да бъдат зачетени обстоятелства по преклудирани възражения в делбеното производство.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна К.Г.Й. ***, представляван от адв. С.И. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че решението по допускане на делбата на лекия автомобил не е влязло в сила, тъй като е висящо пред въззивния съд, поради което не е налице формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за дяловете на съделителите върху спорното МПС, придобито по време на брака, който пък е прекратен с развод. Споделя се извода на ДОС, че решението по предявения установителен иск за установяване на трансформация на лични средства при придобиването на лекия автомобил ще има значение за правилното решение по иска за делбата на това МПС. Позовава се на задължителна практика на ВКС, според която е допустимо при пропускане на срока по чл. 342 от ГПК за релевиране на възражения относно съсобствеността върху вещите, предмет на делбата, да се предявява установителен иск извън делбеното производство за установяване на съсобствеността и квотите на съсобствениците. Това не означава, че е налице заобикаляне на процесуалната преклузия по чл. 342 от ГПК, тъй като настъпването на последната касае единствено възможността това да стане в рамките на делбеното производство – решение № 120/13.06 14г. по гр.д № 6714/13г. на ВКС, І г.о. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Въззивното гр.д. № 98/16г. на ДОС е образувано по жалби на всяка от страните в пръвоинстанционното исково производство против различни части от решението на ДРС, с което е допусната до делба между двамата съделители - бивши съпрузи, подробно описани движими вещи /една от които е лек автомобил марка „Апел Астра 1.6”, рег. № ТХ 9546 КХ, закупен през 2009г./ при квоти – по ½ ид. части и са били отхвърлени исковете за делба на всеки от съделителите по отношение на други подробно описани движими вещи. С молба преди първото с.з. пред въззивната инстанция К.Й. е отправил искане за спиране на делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до свършване на образуваното по негова искова молба против насрещната страна М.Й. на гр.д. 223/16г. на ДРС, имащо за предмет установяването на обикновена съсобственост върху описания лек автомобил, закупен по време на брака на бившите вече съпрузи, както и дяловете им в тази съсобственост. Представено е съдебно удостоверение по гр.д. № 223/16г. на ДРС, в което е отразено наличието на делото, страните и предмета на предявения иск, както и копие от исковата молба и от определението по чл. 140 от ГПК на ДРС, с което е определена дата за открито с.з.

С обжалваното определение въззивният съд е спрял въззивното производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 223/16г. на ДРС.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изразеното становище в цитираното в отговора на частната жалба решение № 120/13.06 14г. по гр.д № 6714/13г. на ВКС, І г.о., в който смисъл е и Решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о., ГК, съставляващи задължителна съдебна практика, според които предявяването на искове между сънаследниците във връзка с имуществената общност в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Разпоредбата на  чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В тази хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 ГПК, с което се допуска делбата.

Обжалвания акт е съобразен с тази практика и поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                                               О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.03.2016г., постановено по в.гр.д. 98/2016 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт производството по гр.д. № 223/16г. на РС-Добрич, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: