Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 91/13.07.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми юни, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 226/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби против решение № 254/15.02.2018 г. по гр.д.№ 1535/17 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между ищеца С.Ж.Ж. и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, при участието на трето лице-помагач на ответника - П.П.С., правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, на основание чл.124, ал.1 от ГПК и са присъдени разноските по делото.

          Решението е обжалвано от представителя на Държавата с оплаквания за недопустимост, евентуално - неправилност поради нарушение на закона и искане за обезсилване, евентуално – за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

          В подаден писмен отговор пълномощникът на третото лице-помагач изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Жалба против решението е подадена и от третото лице-помагач на Държавата. Оплакванията са за недопустимост, евентуално – неправилност на решението, с молба за обезсилване, евентуално – за отмяна на решението и за отхвърляне на иска.

Подаден е писмен отговор от пълномощника на ищеца със становище за неоснователност на жалбата.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е, установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от С.Ж.Ж. против Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, при участието на трето лице-помагач на ответника П.П.С., да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот в гр.Варна – апартамент № 3 /мезонет/ на ул.“Иларион Макариополски“ № 9 въз основа на твърдения, че праводателят му е придобил правото на собственост по силата на учредено и изпълнено право на строеж.

По реда на чл. 214 ал.1 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска, като при условията на евентуалност се сочи ново придобивно основание – осъществявано владение от праводателите на ищеца в периода 1995 г. - 18.02.2000 г. и от тази дата, до предявяване на иска - от него лично.

Производството е образувано след обезсилване на решение No 1100/16.08.2016 г. по гр.д. 2202/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен предявен между страните отрицателен установителен иск, че Държавата не е собственик на имота и делото е върнато на Окръжен съд – Варна за разглеждане на предявения положителен установителен иск за собственост.

Правният интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с  постановеното отменително решение на ВКС по гр.д. 1076/2010 г. в делбеното производство по гр.дело 980/2001 г. на ВРС и връщането на делото на въззивния съд за произнасяне на решение по допускане на делбата относно процесния имот и конституиране на Държавата като съделител, с определение от 04.09.2012 г. по в.гр. дело 2365/2012 г. на ВОС.   

 Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че със заповед № 130/12.01.1988 г. е извършено отчуждаване на 68 % ид. ч. от общите части на сградата на ул.“Иларион Макариополски“ № 9 и от правото на строеж по реда на чл. 98 от ЗТСУ /отм./, като съсобствениците са били обезщетени парично. Отчуждаването е било извършено за надстрояване на два етажа и мансарда  върху съществуващите жилищни сгради, построени върху държавно дворно място, представляващо имот пл.№11 в кв.14 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна. Със същата заповед е определено надстрояването да се реализира от Н.С., П.С., Ив.Й. и В.Ш. С последващи заповеди № 3914/15.12.1988г. и 3852/09.12.1988 г. на ИК на ОНС – Варна е отстъпено право на надстрояване на жилища върху същата сграда на Т.Т. и на В. Ш., а с решение на Съвета по ТСУ по протокол №5/01.02.1989 г. е извършено разпределение на обектите в бъдещата надстройка.

Видно от Акт за държавна собственост 219/05.04.1989 г., 68% /170.92 кв.м./ от  дворното място, цялото от 251,35 кв.м., са собственост на Държавата.

С нотариален акт № 119/05.04.1994 г., том 15, н.д. № 5070/1994 г. на нотариус при ВРС, Т.Т. и А.Т. са продали на Ж.К.Ж. – праводател на ищеца, собствения си недвижим имот: апартамент № 3 - ляв, находящ се на третия жилищен етаж в сградата, построена върху държавно дворно място, представляващо имот пл.№11 в кв.14 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“ № 9 с площ от 94,65 кв.м. и таванско помещение № 2 с площ от 20,90 кв.м.

С н.а. № 45/31.05.1999 г., том 1, рег.№ 3179, дело № 243/1999 г. на нотариус Ал.Ганчев, Ж.К.Ж. е признат за собственик на  недвижим имот: апартамент №3 /мезонет/, находящ се на етаж 3 и етаж 4, с обща площ от 228 кв.м., а с н.а. №80/18.02.2000 г., том 1, рег.№ 1032, дело № 56/2000 г. на същия нотариус имотът е подарен на ищеца.

Със заповед Р-76/12.11.2004г. на Началника на РДНСК – Варна е отменен акт за узаконяване No 27/11.11.1997г. на Гл.архитект на район „Одесос“ при Община Варна за строеж „Надстройка на жилищна сграда с офис“ в УПИ VIII – 11, кв. 14, като заповедта е влязла в сила след постановяване на р. 3387/29.03.2006 г. по адм.д. 10740/2005 г. на Върховния Административен съд.

Безспорно е по делото, че с влязло в сила решение 1367/07.07.2015 г. по гр.д.№ 2365/2012г. на ВОС е допусната делба на апартамент № 3 /мезонет/ с площ от 228 кв.м. на третия и четвърти етаж в ляво, описан в цитираните нотариални актове, между съдилетелите и при квоти: 50.96% за П.С. и 49.04% за Държавата.

Назначената СТЕ представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което според нот.акт № 119, том XV от 05.04.1994г.  апартамент 3 е със застроена площ от 94,65 кв.м. и с таванско помещение с площ от 20,90кв.м. и отговаря на апартамент № 3 на трети етаж по проект. На място това е първото ниво на мезонета - апартамент 3 на трети етаж. Предвид отмяната на извършеното през 1997 г. узаконяване със заповед № Р - 76/12.11.2004г. на РДНСК, процесният апартамент -  мезонет със застроена площ от 228 кв.м и идентификатор 10135.1507.100.1.13 не е идентичен с обектите, за които е учредено право на строеж на Тодор Тодоров с договор № 219/20.04.1999 г. и на Веселина Шавова, а цялата сграда е надстроена с един етаж повече от проекта. Съобразно заключението изграденият ап.З - мезонет на трети и четвърти етаж е с по-голяма площ от тази, за която е отстъпено правото на строеж.

Правилен е извода на първоинстанционния съд за допустимост на предявения положителен установителен иск, предвид задължителния характер на определение 491/15.07.2015 г. по ч.гр.д. 1535/2015 г. на ВКС, 4 г.о. и решение 20/17.02.2017 г. по в.гр.д.№ 586/16 г. на Апелативен съд – Варна.    

В противоречие с решение № 413/25.07.2012 г. по гр.д.№ 1076/10 г. на ВКС, постановено по предмета на спорното материално право, на идентично правно основание и между същите страни, с обжалваното решение съдът е пререшил спор, вече разрешен със сила на пресъдено нещо, като решението е в противоречие и със задължителната практика на ВКС на РБ – р.№ 684/28.09.200 г. по гр.д.№ 95/2000 г. І г.о., р.№ 122/7.11.2017 г. по гр.д.№ 5333/16 г. І г.о.

С оглед цитираните решения и събраните в хода на производството доказателства, че строежът е изграден в отклонение от приетите строителни разрешения, неправилен е извода, че такива отклонения биха довели до правни последици, възникващи единствено като резултат от надлежно упражняване на правото на строеж, в съответствие с издадените и утвърдени разрешения за упражняването му.

Неправилно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е приел, че в тежест на ответника и на третото лице-помагач е доказването на факта, че построеното извън учреденото право на строеж би могло да бъде самостоятелен обест на собственост.

Установяването на този факт е ирелевантно за спора. След като строежът е в нарушение на строителните разрешения и при съществено отклонение от учреденото право на строеж, лицето, което го е извършило не може да черпи изгодни за себе си последици от предприетите недобросъвестни действия. След като именно Държавата е учредила право на строеж в полза на праводателя на ищеца, в негова тежест е да докаже, че то е изпълнено съобразно приложените строителни книжа и разрешения, за да породи благоприятни за него правни последици, изразяващи се в придобиване на право на собственост.

Предвид наличието на вече постановено решение по предмета на спорното право, обжалваното решение, с което предявеният главен иск - положителен установителен иск за собственост въз основа на надлежно придобито и упражнено право на строеж е уважен следва да бъде отменено, а искът - да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да бъде да разгледан евентуалният иск, основан на твърдения за придобиване на имота по давност чрез осъществявано владение от праводателите на ищеца в периода 1995 г.-18.02.2000 г. и от тази дата, до предявяване на иска - от ищеца лично.

Настоящата инстанция приема, че евентуалният иск е неоснователен. Позоваването на придобивна давност като придобивен способ е противопоставимо само на съделителите – физически лица, в случая - третото лице-помагач на ответника – П.С.. Предвид факта, че Държавата е собственик на идеална част от имота и предвид § 1 от ЗИД на ЗС, съобразно който давността за държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2017 г., за ищеца не е налице придобивно основание, годно да го направи собственик на претендирания имот.  

По тези съображения следва да бъде отхвърлен и предявеният при условията на  евентуалност положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот – след отмяна изцяло на обжалваното решение.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

 

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 254/15.02.2018 г. по гр.д.№ 1535/17 г. на Окръжен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от С.Ж.Ж. против Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, при участието на трето лице-помагач на ответника П.П.С., да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик недвижим имот: апартамент № 3 /мезонет/ на трети и четвърти етаж – ляв, със застроена площ от 228 кв. м. и идентификатор 10135.1507.100.1.13 по КК на гр.Варна, при граници имоти с идентификатори: на ниво 1 - на същия етаж 10135.1507.100.1.4, под обекта 10135.1507.100.1.2 и 10135.1507.100.1.1, над обекта няма и на второ ниво: на същия етаж 10135.1507.100.1.6, под и над обекта няма, находящ се в гр. Варна, ул.“Иларион Макариополски № 9, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.100,  при граници на поземлени имот имоти с идентификатори: 10135.1507.278, 10135.1507.135,101, с твърдения за придобиване на правото на собственост по силата на учредено и изпълнено от праводателя му право на строеж.

ОТХВЪРЛЯ ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от С.Ж.Ж. против Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, при участието на трето лице-помагач на ответника П.П.С., да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик недвижим имот: апартамент № 3 /мезонет/ на трети и четвърти етаж – ляв, със застроена площ от 228 кв. м. и идентификатор 10135.1507.100.1.13 по КК на гр.Варна, при граници имоти с идентификатори: на ниво 1 - на същия етаж 10135.1507.100.1.4, под обекта 10135.1507.100.1.2 и 10135.1507.100.1.1, над обекта няма и на второ ниво: на същия етаж 10135.1507.100.1.6, под и над обекта няма, находящ се в гр. Варна, ул.“Иларион Макариополски № 9, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.100, `при граници на поземлени имот имоти с идентификатори:10135.1507.278,10135.1507.135,101, с твърдения за придобиване на правото на собственост по давност.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.