Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                № 106 /27.06.2013 година, гр.Варна

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А,

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                   ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 227 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю.А.М. ***, срещу решение № 384/05.03.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3190/2012 година, с което е отхвърлен иска й срещу И.А.И. ***, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 18.06.2006 година до окончателното й изплащане, настъпили от причиняване по непредпазливост смъртта на нейния баща Алекси Маринов Алексиев. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му, уважаване на иска в посочения размер, ведно със законната лихва и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна И.А.И. оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди направените за тази инстанция разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна - до размера на 25000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума до три години назад от предявяване на исковата молба -11.10.2009 година.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, но неправилно е приложил чл.114, ал.3 от ЗЗД, като е приел, че началния момент на давността в случая тече от извършването на деликта, а не от откриването на дееца и по този начин е постановил неправилно решение, като на практика е отхвърлил иска изцяло.

Безспорно е между страните, че за причиняването на смъртта на бащата на ищцата - сега въззивник, от ответника - сега въззиваем, е налице влязъл в сила съдебен акт - решение № 3/14.01.2008 година на Варненския окръжен съд, постановено по НОХД № 1911/2007 година – л.18 от наказателното дело, с което той е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказания на основание чл.78А от НК, както и че въззивницата е дъщеря на починалото лице и е процесуално легитимирана да търси по съдебен ред обезщетение за евентуално причинените й от това деяние граждански вреди. С оглед на това и на основание чл.300 от ГПК за въззивният съд са налице всички елементи на гражданския деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поради което на доказване подлежи само размера на моралните вреди, а от там имало ли е основание да се уважи направеното  възражение за изтекла погасителна давност за главницата и/или за мораторната лихва.

В мотивите си ВОС подробно е анализирал всички събрани по делото доказателства и обосновано е приел, че по време на деликта въззивницата е била непълнолетна, не е живяла в едно семейство заедно с  баща си, и че отношенията между тях не са били с обичайната си интензивност, макар че контактите не са били прекъсвани. Въпреки това апелативната инстанция приема, че както по дефиниция при смърт на родител, така и с оглед на случая, въззивницата е претърпяла морални вреди от загубата на своя баща, за които е отговорен въззиваемият И.. Размерът на тези вреди във всички случаи се влияе от интензивността и съдържанието на контактите с починалия родител, от формираните отношения на привързаност и грижа, но не се влияе от това как едно непълнолетно лице изживява открито загубата на родителя си. В този смисъл от показанията на разпитаните по делото свидетели Симов, Рустемов и Юмерова се установява, че в случая интензивността  на контактите не е била обичайна, а занижена и поради това справедливия размер на вредите се определя от апелативната инстанция  на 25000.00 лева. В този размер вредите не само, че са доказани, но и претенцията за тях не е погасена по давност, тъй-като съобразно константната практика на съдилищата, началния срок на течението на давността следва да започне от откриването на деликвента, а не от настъпването на деликта. От приложеното НОХД № 1911/2007 година на ВОС се установяван по несъмнен начин, че едва на 18.10.2007 година (виж л.108 от ДП № 298/2006 година на РПУ-гр.Девня) въззиваемият е бил привлечен като обвиняем, а исковата молба пред ВОС е предявена на 11.10.2012 година, т.е. преди да изтече петгодишната давност по чл.114, ал.1 и ал.3 от ЗЗД. През периода от образуване на досъдебното производство  18.06.2006 година до 18.10.2007 година извършителя не е бил установен и през това време не може да тече давност за гражданския иск от деликта.

По изложените съображения иска се явява основателен и доказан само за сумата от 25000.00 лева главница и законна лихва до три години назад от предявяване на исковата молба, т.е. от 11.10.2009 година, тъй-като съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД за изтеклите лихви давността е три години.

При този изход на делото въззиваемият следва да заплати на въззивницата половината  от направените от нея разноски за двете производства в размер на 450.00 лева (за първата инстанция е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева, а за втората инстанция не са представени доказателства за такива разноски).

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемият следва да заплати и дължимата държавна такса за уважената част от иска, а именно 500.00 лева по сметка на Варненския апелативен съд.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 384/05.03.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3190/2012 година и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА И.А.И. ***,  с ЕГН ********** да заплати на Ю.А.М. ***, с ЕГН ********** сумата от 25000.00 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от причинената по непредпазливост смърт на нейния баща А. М. А., за което с решение № 3/14.01.2008 година на Варненския окръжен съд, постановено по НОХД № 1911/2007 година е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.4, във връзка с ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2009 година до окончателното й изплащане, както и разноски по производството пред първата съдебна инстанция в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до 50000.00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.А.И. с горепосочените лични данни да заплати на държавата, по сметка на Варненския апелативен съд, държавна такса в размер на 500.00 (петстотин) лева, за което служебно да се издаде изпълнителен лист след влизане на решението в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧРЛЕНОВЕ:   1.                         2.