Р Е Ш Е Н И Е

123

гр.Варна,15.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ:        ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№227/14г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.294 от ГПК.Образувано след като с решение № 48/25.04.2014г., постановено по гр.д. №2410/13г. по описа на ВКС, І гр.о., е отменено решение №207/29.11.2012г., постановено по гр.д.№373/12г. по описа на ВАпС и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Подадена е въззивна жалба от „Русалка тур”ООД, гр.Созопол, представлявано от управителя Е.З.Б.,***, представлявано от управителя Е.З.Б., против решение №111/ 18.04.2012г., постановено по гр.д.№838/10г. по описа на ДОС, гр.о., с което е признато за установено по отношение на „Русалка тур”ООД и „Паррус”ЕООД правото на собственост на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, върху поземлен имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастрална карта на землището на с.Свети Никола, община Каварна, одобрена със заповед №РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 182 570 кв.м. и предназначение на имот в горска територия, и е осъдено „Паррус”ЕООД да предаде на Държавата владението върху горепосочения имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастрална карта на землището на с. Свети Никола, община Каварна, одобрена със заповед №РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 182 570 кв.м. и предназначение на имот в горска територия, отменен е н.а.№150, том ІІІ, рег.№2416, нот. д.№478/09г. на нотариус с рег.№35 по регистъра на НК, с район на действие КРС само в частта на констатираното право на собственост на „Русалка тур” ООД, гр.Созопол върху поземлен имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастрална карта на землището на с.Свети Никола, община Каварна, както и „Русалка тур”ООД и „Паррус”ЕООД са осъдени да заплатят на Държавата сумата от 7 019, 92лв. или всеки ответник по 3 509, 96лв., сторени разноски и адв.възнаграждение.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, поддържа подробно обосновано становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 04.11.2010г. и 27.04.2011г. ищецът Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните/чл.7, ал.6 от ЗГ, обн.1997г., отм.2011г., действащ към датата на подаване на исковата молба, и чл.27, ал.6 от ЗГ, обн.2011г./, излага, че Държавата е собственик на недвижим имот с площ от 182 570 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор №65543.31.92 по кадастрална карта на землището на с. Свети Никола, община Каварна, одобрена със заповед №РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, а по картата на възстановената собственост в землището на с.Свети Никола представляващ поземлен имот № 000092 - държавен горски фонд, попадащ в отдел 34, подотдел 2 по лесоустройствен план, за който е съставен АДС №4127/18.06.2007г.Ищецът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот по силата на закона - съгласно чл.1 от Закон за стопанисване и ползване на горите/обн. 1948г., отм.1958г./ всички гори, горски пасища и други горски земи в страната са държавна собственост.Съгласно чл.2 от Закон за горите, обн.1958г., отм. 1997г., всички гори и земи на държавния горски фонд са общонародна собственост.Съгласно Закон за горите, обн.1997г. държавни са всички гори и земи от държавния горски фонд, които не принадлежат на физически, юридически лица или общините като правото на собственост на държавата се удостоверява с АДС.С к.н.а. №150/09г. първият ответник „Русалка тур”ООД, гр.Созопол е признат за собственик на процесния недвижим имот.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№196/09г., е продал този имот на втория ответник „Паррус”ЕООД.Цитираният к.н.а.№150/09г. невярно удостоверява права на първия ответник.Процесният имот съставлява част от територията, върху която е изградено ваканционно селище „Русалка”.Тази територия/общо около 300 дка. от държавен горски фонд/ е била предоставена от Министерство на горите и горската промишленост за създаване на ваканционно селище в м.”Таук лиман”.До 1990г. ваканционното селище функционира като поделение на ТП „Балкантурист”-Албена, а след 24.04.1990г. е създадена ДФ „Калиакра”, Каварна.В периода от изграждането/1968г.-1969г./ до 1990г. държавата е собственик на цялото имущество на селището/земя и сгради/.През 1991г. е създадена ДФ „Ваканционно селище „Русалка”, преобразувана също през 1991г. в АД.Дружеството е приватизирано през 1999г., но земята, върху която е изградено ваканционното селище, не е включена в приватизационната сделка. Същата не е била част от имуществото, предоставено за стопанисване и управление на това държавно предприятие.Част от това имущество са били изградените в комплекса сгради, но не и земята, която не е била изключвана от Държавен горски фонд и не е била заведена по баланса на държавното предприятие.С оглед горното и при преобразуването му в ТД с държавно имущество образуваното търговско дружеството не е придобило собственост върху земята, съответно такава не е придобил и купувачът по приватизационната сделка /който и първоначално не е оспорвал този факт, плащал е такси за ползване на земя от ДГФ и е предприемал постъпки пред държавата да придобие собственост и върху земята, подавайки молби за замяна на притежавани от дружеството имоти с процесния/.Доколкото същият не е бил собственик и не е могъл да прехвърли право на собственост на втория ответник със сключения между тях договор за покупко-продажба.Вторият ответник владее имота без основание.Претендира да бъде прието за установено по отношение на „Русалка тур”ООД, че Държавата е собственик на имот с идентификатор №65543.31.92 по кадастрална карта на землището на с.Свети Никола, община Каварна, одобрена със заповед №РД18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 182 570 кв.м. и да бъде отменен к.н.а.№150/09г. в частта му, удостоверяваща правото на собственост на това дружество върху процесния имот, както и да бъде осъден „Паррус”ЕООД да предаде владението на ищеца върху гореописания недвижим имот, собственост на Държавата.

Ответниците „Русалка тур”ООД и „Паррус”ЕООД в депозираните отговори в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените против тях искове.Твърдят, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот предвид следното.Този имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, което е било преобразувано в ЕТД с държавно имущество.При преобразуването му на осн. чл.17а от ЗППДОП/отм./ предоставеното за стопанисване и ползване имущество е станало собственост на това дружество.Последното от своя страна е приватизирано през 1999г.Първият ответник е бил собственик на имота, който е бил деактуван като имот държавна собственост със заповед на областния управител на област Добрич от 14.05.2009г. и впоследствие е прехвърлил собствеността на втория ответник със сключения между тях договор.Ако се приеме, че първият ответник не е притежавал собственост, се твърди, че вторият ответник е придобил собственост чрез придобивна давност с присъединяване владението на праводателите си, начиная 1990г. до 2010г.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.

По иска с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК, предявен против „Русалка тур”ООД, гр.Созопол.

Със заповед №744/12.04.1967г. на министъра на горите и горската промишленост е разрешено на осн. чл.9 от ЗГ, обн.1958г.отм.1997г./предвиждащ към посочената дата, че министърът на земеделието и горите може да изключва от държавния горски фонд площи до 10 хектара, както може и да предоставя площи от държавния горски фонд на други министерства, ведомства и обществени организации за задоволяване на техни специални нужди без право да ползват дървесината/, на ДТП „Балкантурист” в гр.Толбухин да устрои къмпинг върху 40 дка залесена площ в м.”Яйлата”, землището на с.Свети Никола, част от под- отдел 15 ”в” на горското стопанство в гр.Балчик при граници по приложена скица, без площта да се изключва от държавен горски фонд и без право на ползване на дървесината, като ДТП „Балкантурист” си запазва правото на собственост върху изградените от него строежи.С Разпореждане на МС №312/26. 10.1967г. се включва в плана по капиталните вложения за 1967г. на Комитета по туризъм обект „Ваканционно селище „Русалка”, чиито строеж да се извърши от Министерство на строежите, като необходимите средства за строителството се осигурят от Комитета по строителството и ИК на Толбухински ОНС, а Министерство на горите и горската промишленост предостави на Комитета по туризъм терена за строителство/със забележки по проекта за разпореждане за предоставяне на площ от държавен горски фонд от 80 дка/.С писмо №5490/26. 11.1968г. Министерство на горите и горската промишленост уведомява Комитета по туризъм, че за строителството на ваканционно селище „Русалка”, втори етап се предоставят на Комитета по туризъм допълнително 130 дка площ в защитения природен резерват „Таук лиман”, обявен със заповед №2630/21. 09.1962г., като общо се разрешават 250 дка /първи етап 120 дка и втори етап 130 дка/, върху която се разполагат бунгала, пътища, зелени площи и път.Със заповед №2682/01.09.1976г. на Министъра на горите е разрешено на осн. чл.9 от ЗГ на Държавно строително управление гр.Толбухин да изгради дом за отдих и почивка „Русалка” върху 10 дка залесена горска площ в м.”Яйлата” в землището на с.Българево-част от подотдел 34 б на горско стопанство в гр. Балчик, без площта да се изключва от ДГФ и без право на ползване от дървесината и ограждане на района, като Държавно строително управление си запазва правото на собственост върху извършените от него строежи.

Съгласно писмо от 05.02.1997г. на ръководител на Регионална инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол гр.Добрич по регистъра на приемателните протоколи, водещи се в инспекцията, Ваканционно селище „Русалка” е прието с протокол, обр. 16 от 21 до 30 юни 1968г. първи етап и протокол обр.16 от 20 до 27 октомври 1969г. втори етап.

Съгласно СТЕ на в.л. М.Хадживасилева от 02.11.2011г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 05.12.2011г. за територията, в която попада процесният имот, са изготвени карта на горите от 1952г./схематична, на която не може да се установи точното местоположение на имота/, ЛУП от 1971г., ЛУП от 1984г., ЛУП от 1996г. и ЛУП от 2006г.По лесоустройствен проект от 1971г. имотът попада в отдел 34, подотдели 2 и 5, по ЛУП от 1984г. в отдел 34, подотдел 7, в ЛУП от 1996г. в отдел 34, подотдел 2, а в ЛУП от 2006г. в отдел 34, подотдел 1, като по всеки ЛУП имотът е включен в ДГФ.

Към периода на строителство на ваканционното селище/1968г.-1969г./ територията, върху която е изградено, е съставлявала гори, включени в Държавен горски фонд, собственост на държавата по силата на закона-първоначално чл.1 от Закон за стопанисване и ползване на горите/обн. 1948г., отм.1958г./, предвиждащ, че всички гори, горски пасища и други горски земи в страната са държавна собственост и впоследствие чл.2 от Закон за горите, обн.1958г., отм. 1997г., предвиждащ всички гори и земи на държавния горски фонд са общо- народна собственост.На осн. чл.9 от горепосочения ЗГ територията, без да се изключва от ДГФ, се предоставя на ДТП като вид държавна стопанска организация за строителството на ваканционното селище, но без право на ползване на дървесината.След изграждане на ваканционното селище съгласно протокол от 01.10.1978г. на осн. заповед №314/08.08.1978г. на ген.директор на ТК „Балкантурист”-Албена Балкантурист-Каварна предава, а звено Русалка към ТК „Балкантурист”Албена приема основните и оборотните средства на обект Русалка.В описа на основните средства към 30.09.1978г. са описани всички сгради в комплекса, алейни настилки, вътрешни асфалтирани пътеки, пътища и площадки.В описа на предадените основни средства не е посочена земя.За земята е плащан наем на Горско стопанство Балчик първоначално от Балкан -турист - Каварна, а след отделянето на Ваканционно селище Русалка на самостоятелен баланс от 1979г. наем заплаща последното.

С решение от 17.05.1990г. на ОС-Толбухин е регистрирана ДФ „Калиакра-90”, гр.Каварна, поемаща съответна част от активите и пасивите на съществуващото ТК/ТП/ Балкантурист-Албена, което се прекратява.С решение №81/01. 03.1991г. на председателя на Комитета по туризъм е образувана от 01.03.1991г.  ДФ „Ваканционно селище „Русалка”, като същата се образува на основата на поделение „Русалка” към ДФ„Калиакра” и фирмата поема неговите активи и пасиви.Дружеството е регистрирано с решение на ТОС от 22.03.1991г.С реше -ние на Комитета по туризъм от 27.06.1991г. ДФ „Ваканционно селище „Русалка” е преобразувана в акционерна фирма/невписано/, а с решение от 06.08. 1991г. в акционерно дружество.С решение на ТОС от 19.11.1991г. е вписана промяната по партидата на ДФ „Ваканционно селище „Русалка” чрез преобразуване на същата във „Ваканционно селище „Русалка”АД, а с решение от 19. 12.1994г. на същия съд във „Ваканционно селище „Русалка”ЕАД с едноличен собственик на капитала държавата.

От заключението на ССЕ от 28.11.2011г. на в.л.Д.Дойчева и допълнителното заключение на същото вещо лице от 09.03.2012г., кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени, се установява, че до 1990г. ваканционно селище Русалка функционира като поделение на ТП „Балкантурист” Албена и в балансите му не фигурират земи, а „паркове”.Тъй като през годините за поддържането на парковете са извършвани материални разходи и разходи за труд същите са натрупвани в отделна сметка „паркоподдържане”, а в балансите са записвани като „паркове”.Процесният имот не е бил включен като ДМА в уставния фонд на ДФ „Калиакра” в периода от 24.04.1990г.-01.03. 1991г. и съответно не е включен в баланса на ДФ „Ваканционно селище Русалка” при отделянето й от ДФ „Калиакра” и до преобразуването й в търговско дружество, а и впоследствие.Балансовата стойност на „парковете” е определена на база оценка на трайните насаждения без земята, така и впоследствие при преоценките на стойностите по баланса по реда на Наредба за оценка на имуществото на държавните и общински предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество, обн.ДВ, бр.78/91г. при увеличение на капитала на дружеството.

Земята, върху която е изградено ваканционното селище, не е била изключвана от ДГФ и не е завеждана като ДМА по баланса на търговското предприятие.Предвид горното и не са били налице предпоставките, предвидени в ПМС №201/93г., съответно впоследствие в чл.17а от ЗППДОП, за придобиване на собственост върху земята от образуваното търговско дружество с държавно имущество.Не се установява приложение и на §34 от ПЗР на ЗИДЗППДОП, обн.ДВ, бр.109/95г., предвиждащ възможност органите, упражняващи правото на собственост на държавата в държавните предприятия, да внасят в капитала им правото на собственост върху земята, когато тя не е включена в баланса им, но се ползва от тях, в случаите, когато земята е собственост на държавата или общините.

При сключване на договора за приватизационно продажба от 08.04.1999г. на 60% от капитала на „Ваканционно селище „Русалка”АД с купувача Холдингово акционерно дружество „АКБ Корпорация” дружеството не е притежавало собственост върху процесния недвижим имот, съответно такова право на собственост не е притежавало впоследствие и „Русалка тур”ООД, като е ирелевантно за настоящото производство какви записвания е правило това дружеството в баланса си за 2009г., където според представената от управителя на дружеството декларация при съставяне на к.н.а.№150/09г. в сумата от 650 000лв. ДМА следва да се счита включена и сумата от 592 000лв., представляваща стойност на земята на ВС Русалка.Видно от н.а.№163/05г. на нотариус с рег.№35, е, че „Русалка тур”ООД е закупило от „ИВСР” ЕООД, гр. София/вероятно приобретател от купувача по приватизационната сделка, или последващ приобретател, легитимиращ се с н.а.№108/03г./ само сградния фонд на ваканционното селище, като изрично в акта е посочено, че всички закупени сгради са построени върху земя на Държавен горски фонд с площ от 300 000 кв.м., включена в имоти №000091, №000092/процесният/ и №000093 в землището на с.Свети Никола, община Каварна.Ирелевантно е и деактуването на имота със заповед на областен управител от 14.05.2009г./впоследствие отменена 2012г./

По изложените съображения съдът приема, че „Русалка тур”ООД не е притежавало право на собственост върху процесния имот, който не е излизал от патримониума на държавата, съответно издаденият к.н.а.№150/09г. удос -товерява права, каквито въззивникът не притежава, с оглед което предявеният против него установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като на осн. чл.537, ал.2 от ГПК се отмени цитираният к.н.а. в частта му относно ПИ №65543.31.92.

По иска с пр.осн. чл.108 от ЗС, предявен против „Паррус”ЕООД.

По изложените по-горе съображения съдът прима, че праводателят на „Паррус”ЕООД не е придобил собственост върху процесния имот, с оглед което и не е могъл да прехвърли собственост със сключения между въззивниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в в н.а. №196/09г.Възражението за придобиване право на собственост чрез давностно владение с присъединяване владението на предходните владелци съдът приема за неоснователно.От една страна не е безспорно установен субективният елемент на владението до преди 2009г.През 2001г. и 2002г. са заплащани от дружеството, експлоатиращо сградния фонд /съобразно посочените във фактурите Булстат номера на получател „Ваканционно селище „Русалка”АД и „Болата турист”АД/, на Държавно лесничейство, гр.Балчик суми  за ползване на площта от 300 дка.През 2002г. и 2003г. „АКБ-Компания за инвестиции и сигурност”ООД, гр.София е подавало молби до МЗГ и до директора на Държавна дивечовъдна станция гр.Балчик за замяна на осн. чл.15б от ЗГ между притежавани от дружеството земи със земи държавна собственост от 247 дка в границите на ВС „Русалка”.Дори и обаче субективният елемент да бе установен осъществяваното владение върху имот частна държавна собственост не може да доведе до придобиване на собственост с оглед въведената законова забрана: изрично в специалния закон - чл.9, ал.2 от ЗГ/обн. ДВ, бр.6/09г., отм.2011г., действащ до датата на подаване на исковата молба/ и общия-§1 от ЗД на ЗС, обн.ДВ, бр.46/06г.

Въззиваемото дружество не е собственик на процесния недвижим имот -земя от ДГФ, но ползва същата в качеството си на суперфициарен собственик на изградените върху него сгради.Съобразно указанията на ВКС в цитираното решение №48/25.04.2014г., постановено по гр.д.№2410/13г., при настоящото разглеждане на делото от въззивна инстанция следва да бъде установено каква част от терена е необходима за обслужване на сградите от ваканционното селище с оглед приложението на чл.64 от ЗС, даваща възможност на собственика на постройката да ползва земята, само дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, не е предвидено друго, като в настоящия случай не е предвидено такова.

С комплексната СТЕ от 21.04.2015г., изслушана пред настоящата инстанция, е направено пълно геодезично заснемане на територията на процесния недвижим имот с всички изградени върху него сгради, подземни, надземни съоръжения и озеленени площи.Въз основа на това заснемане е изготвено допълнително заключение на комплексната СТЕ от 16.06.2015г.Съгласно заключението и обясненията на в.л. в о.с.з. на 24.06.2015г. при установяване на площта от земята, необходима за използване на ваканционното селище /с изградените върху земята постройки и съоръжения /всички, извършени преди приватизацията на дружеството, съгласно заключения на предходни СТЕ с изключение на част от басейн/ според неговото предназначение са взети предвид нормативите, указани в Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, конкретно чл.27 и сл. от наредбата, уреждащи устройство на територии за рекреационни дейности.Според действащия териториално-устройствен план на община Каварна процесният имот попада в урбанизирана територия с отреждане „курортна територия” и се ползва като предназначение за рекреационни дейности, курортни нужди - ваканционно селище.Имотът попада и в охранителни зони на черноморското крайбрежие, регламентирани в чл.9 от ЗУЧК.Съгласно заключението цялата незастроена площ на процесния имот е необходима/съставлява прилежащ терен/, за да бъде използвано нормално и безпрепятствено изграденото ваканционното селище съобразно неговото предназначение /вкл. е недостатъчна при спазване на посочените нормативи/.

Ползването на незастроената част от земята от суперфициарния собственик е в обема на необходимото за ползването на сградите му пространство.В ЗУТ е предвиден ред за определяне на прилежащи площи към съществуващи сгради, като според смисъла, вложен в закона, за прилежащата площ към сградите следва да се приеме площта, необходима за обслужване на съответната сграда, а посочването в закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради води до извод за приложимост на нормите на Наредба №7/22.12.2003г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост върху земята и постройките върху нея - в този смисъл изрично решение №538/09.07.2010г., постановено по гр.д.№519/09г. по описа на ВКС, ІV гр.о. по реда на чл.290 от ГПК и формиращо задължителна съдебна практика, така и решение №730/25.07. 2011г., постановено по гр.д.№1140/09г. по описа на ВКС, І гр.о., също по реда на 290 от ГПК.В настоящия случай цитираната СТЕ е определила прилежащата площ съобразявайки се с вече наличните сгради и съоръжения и въз -приемайки минималните показатели по цитираните нормативи в чл.28 от Наредба №7/03г. и ЗУЧК.При тези показатели цялата незастроена площ се явява необходима за използването на ваканционното селище съобразно предназначението му, съответно от процесния имот не остава площ, която да е свободна и да не е необходима за безпрепятственото ползване на сградите /прилежаща част/.Предвид горното и съобразно нормата на чл.64 от ЗС Държа- вата, макар и собственик на процесния имот, следва да търпи ограниченията на правото й на собственост или в случая възможността суперфициарът да ползва незастроената част от имота.С оглед горното и съдът приема, че въззивникът „Паррус”ЕООД осъществява фактическа власт върху имота, собственост на ищеца, не без основание, предвид което и предявеният против него ревандикационен иск е основателен само в установителната си част, съответно неоснователен в осъдителната му част за фактическото предаване владението върху имота, в която част следва да бъде отхвърлен.

Предвид достигането отчасти до различни крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частите му, с който е уважен предявеният иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК против „Русалка тур”ООД и е отменен частично к.н.а.№150/09г., както и в частта му, с която е уважен искът с пр.осн. чл.108 от ЗС, предявен против „Паррус”ЕООД в установителната му част, съответно следва да бъде отменено за осъдителната част от този иск за фактическото предаване владението върху имота, и вместо него постановено друго, с което искът в тази част бъде отхвърлен.Решението следва да бъде потвърдено за присъдените на Държавата разноски до размера от 75%/предявени два иска, уважен първият изцяло, вторият частично/ или това е сумата от 5 264, 94лв./за първия ответник 3 509, 96лв. и за втория 1 754, 98лв.лв./, като се отмени за разликата над 5 264, 94лв. до присъдените 7 019, 92лв. Пред ДОС ответникът „Русалка тур”ООД е представил доказателства за направени разноски за възнаграждения за в.л./общо 783лв./, но т.к. предявеният против него иск е уважен изцяло разноски не му се следват.Ответникът „Паррус”ЕООД е претендирал пред първоинстанционния съд присъждане на разноски за адв.възнаграждение в размер на 15 000лв./направено е възражение за прекомерност от насрещната страна/.В представения договор за правна защита и съдействие от 30.01.2012г. е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 15 000лв. без ДДС, платимо по банков път в срок до 20.02. 2012г., графата „платена сума” не е попълнена, не се представени доказателства за последвало заплащане на така договореното възнаграждение по банков път, предвид което и такива разноски за първа инстанция съобразно с неоснователната част от иска не му се присъждат.    

При първото разглеждане на делото от въззивна инстанция са направени разноски от ответниците само за държавни такси за въззивно обжалване/за всеки от исковете по 308, 09лв./ и с оглед изхода на спора тези разноски не им се присъждат.Държавата е претендирала разноски в размер на 60 000лв. за адв. възнаграждение, но същото е само договорено, без представени доказателства за заплащане и не се присъжда.Пред ВКС ответниците са направили разноски за държавни такси в горепосочените размери плюс 30 лв. за допускане до касационно обжалване, като с оглед изхода на спора/уважен иск с пр.осн. чл. 124, ал.1 от ГПК и уважен иск с пр.осн чл.108 от ЗС в установителната му част/ при настоящото разглеждане на делото разноските за държавни такси не им се присъждат.Направила са и разноски за адв.възнаграждение-общо 7200лв., или всеки по 3600лв.От тази сума на „Паррус”ЕООД следва да се присъдят 1 800лв., а на „Русалка тур”ООД разноски за адв.възнаграждение по изложените по-горе съображения не се присъждат.При настоящото разглеждане на делото Държавата е представила доказателства за разноски в размер на 60 000 лв./адв.възнаграждение с ДДС с представени доказателства за заплащането му/, както и 1500лв. възнаграждение за в.л.Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна.Минимално предвиденото възнаграждение съобразно материалния интерес /цена на иска 61 617, 40лв./ в Наредба №1/04г. е 2 378, 52лв. без ДДС и с ДДС 2 854, 23лв.Така претендираното възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и цената на исковете /възнаграждението се равнява на данъчната оценка на имота/, предвид което съдът приема, че следва да бъде редуцирано до размера от 10 000лв. без ДДС или с ДДС 12 000лв.От тях следва съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите да се присъдят 9000лв. или 75%, като присъденото възнаграждение е с ДДС, от което 6000лв., дължими от „Русалка тур”ООД и 3000лв. от „Паррус”ЕООД.Разноските за в.л. в размер на 1500лв. касаят осъдителната част от иска с пр.осн.чл.108 от ЗС /всички експертизи касаят техническото определяне на площта от процесния имот, съставляваща прилежаща площ към сградите и съоръженията/, и предвид неоснователността на тази част от иска тези разноски не се присъждат на Държавата.На въззивника „Русалка тур”ООД не се следват направените пред настоящата инстанция разноски, т.к. предявеният против него иск е уважен изцяло.Представил е доказателства за следните разноски: възнаграждения за в.л.: 400лв. + 3000лв. + 5000лв. + 20 000лв. + 21 980лв. + 8810, 31лв. + 1500лв. - общо 60 690, 31лв., както и адв.възнаграждение в размер на 6000лв. с ДДС.Въззвникът „Паррус” ЕООД е представил доказателства за разноски както следва: възнаграждения за в.л.: 20 000лв. + 21 980лв. + 5 000лв. или общо сумата от 46 980лв., както и адв. възнаграждение в размер на 6000лв. с ДДС.Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната страна, което съдът по изложените по-горе съображения относно цената на иска и фактическата и правна сложност на делото приема за неоснователно.От възнаграждението следва съобразно отхвърлената осъдителна част от иска с пр.осн. чл.108 от ЗС да се присъди сумата от 3000лв.Съдът, по изложените по-горе съображения, приема, че всички направени от това дружество разноски за в.л. при настоящото разглеждане на делото имат отношение именно към осъдителната част от иска с пр.осн.чл.108 от ЗС, предвид което тези разноски следва да му бъдат присъдени изляло или за настоящата инстанция на това дружество се следват 49 980лв., а общо с разноските за ВКС 51 780лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №111/18.04.2012г., постановено по гр.д.№838/ 10г. по описа на ДОС, гр.о.,  в частите му, с които: 1/ е признато за установено по отношение на „Русалка тур”ООД и „Паррус”ЕООД правото на собственост на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, върху поземлен имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастрална карта на землището на с.Свети Никола, община Каварна, одобрена със заповед №РД 18-19/27. 02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 182 570 кв.м. и предназначение на имот в горска територия; 2/ отменен е н.а.№150, том ІІІ, рег. №2416, нот. д.№478/09г. на нотариус с рег.№35 по регистъра на НК, с район на действие КРС, само в частта на констатираното право на собственост на „Русалка тур” ООД, гр.Созопол върху поземлен имот с идентификатор 65543. 31.92 по кадастрална карта на землището на с.Свети Никола, община Каварна; 3/ „Русалка тур”ООД и „Паррус”ЕООД са осъдени да заплатят на Държавата сумата от 5 264, 94лв./от тях „Русалка тур”ООД 3 509, 96лв. и „Паррус”ЕООД 1 754, 98лв./ сторени разноски и адв.възнаграждение.

ОТМЕНЯ решение №111/18.04.2012г., постановено по гр.д.№838/10г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/  „Паррус”ЕООД е осъдено да предаде на Държавата владението върху горепосочения имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастрална карта на землището на с. Свети Никола, община Каварна, одобрена със заповед №РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 182 570 кв.м. и предназначение на имот в горска територия; 2/ „Паррус”ЕООД е осъдено да заплати на Държавата сумата, представляваща разликата над 1 754, 98лв до 3 509, 96лв., сторени разноски и адв.възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, иск с пр.осн. чл.108 от ЗС САМО В ЧАСТТА му за осъждане на „Паррус”ЕООД, ЕИК 131259653, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Фр.Ж.Кюри”№20, ет.12 да предаде на Държавата владението върху горепосочения имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастрална карта на землището на с.Свети Никола, община Каварна, одобрена със заповед №РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 182 570 кв.м.

ОСЪЖДА „Русалка тур”ООД, ЕИК1022661396, със седалище и адрес на управление к-к „Каваците”, гр.Созопол да заплати на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, сумата от 6000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.5 от ГПК.

ОСЪЖДА „Паррус”ЕООД, ЕИК 131259653, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Фр.Ж.Кюри”№20, ет.12 да заплати на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, сумата от 3000лв. представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съобразно основателната част от иска, на осн. чл.78, ал.1, вр.ал.5 от ГПК.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, да заплати на „Паррус”ЕООД, ЕИК 131259653, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Фр.Ж.Кюри”№20, ет.12 сумата от 51 780лв. представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна и касационна инстанция, съобразно неоснователната част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: