Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 117

 

гр.Варна, 09 .07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и четвърти юни, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

Секретар Ю.К.,

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 227/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на К. С. Р. от гр.Варна срещу решение № 353/27.02.2015 г. по гр.д.№ 2974/2013 г. на Окръжен съд-Варна – ХІІ състав, с което е отхвърлен иска, предявен срещу Т.С.И. и Й.С.И.,*** за прогласяване на абсолютната привидност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен.

          В подадени писмени отговори и в съдебно заседание въззиваемите оспорват жалбата и изразяват становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от К.С.Р. срещу Т.С.И. и Й.С.И. за прогласяване абсолютната привидност на договор, сключен на 13.06.1995 г. с нот. акт № 108, т. XIX, дело № 6000 по описа за 1995 г. на ВН, вписан в СВ при ВРС вх. рег. № 4823, т. 89407, стр. 94938/1995 г. за продажба на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. "Неофит Бозвели" № 31, представляващи: жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж от антре и две стаи, вътрешно стълбище, етаж от две стаи и антре, четири избени помещения, по кадастралната карта еднофамилна жилищна сграда ид. 10135.1501.1025.1 и лятна кухня, баня и тоалет, по КК и КР стопанска сграда ид. 10135.1501.1025.4, ведно със 120 кв. м ид. ч. от дворно място с площ от 300 кв. м – парцел І-2 в квартал 331, IX микрорайон по плана на гр. Варна, при граници: от две страни улици и парцели II-1 и ХІІ-3, по КК поземлен имот ид. 10135.1501.1025, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с присъждане на разноски.

Оспорвайки иска, ответникът Т.И. сочи, че е платил цената в брой. Заплатената сума била използвана със съгласието на прехвърлителката за ремонт на собствения й магазин в двор, поделен между наследниците й – страните по делото, чрез договор от 10.12.1997 г. Претендира разноски.

Ответниците предявяват евентуален насрещен иск за собственост върху имота, предмет на прехвърляне чрез атакувания договор, основан на твърдение за придобиване по давност чрез владение, упражнявано в периода от 13.06.1995 г. до предявяването на насрещния иск.

Ищцата-ответница по насрещния иск го оспорва.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 13.06.1995 г. е сключен договор с нот. акт № 108, т. XIX, дело № 6000 по описа за 1995 г. на ВН, вписан в Служба по вписванията при ВРС, вх. рег. № 4823, т. 89407, стр. 94938/1995 г., чрез който ищцата - като пълномощница на майка си Д. Н. И., е следвало да прехвърли на ответника описаните в исковата молба имоти за сумата 450 000 лв., като страните са посочили, че сделката се извършва по реда и при условията на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. С удостоверение за наследници № 64634/9.09.2013 г. се установява качеството на ищцата и на първия ответник – на наследници на починалата им майка Д. Н. И. – прехвърлителка по процесния договор.

С удостоверение № 08/30.09.2014 г. На Община - Варна се установява, че ответникът, като титуляр на дългогодишен жилищно-спестовен влог № 40025699 с лихвочисла 254510/90 и времепрестой към 1990 г. от 24 г., І гр., е фигурирал в списък на правоимащите граждани по чл. 7 от ППЗУЖВГМЖСВ под № 159 от 1994 г. и е получил полагащата му се левова компенсация в размер 432 667 лв. през третото тримесечие на 1995 г. от Банка ДСК – гр. Варна, ф. ц. "Приморски" срещу закупеното на 13.06.1995 г. жилище.

Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че твърдяната в исковата молба цел на прехвърлянето – използване от приобритателя на притежаваните от него лихвоточки - е въобще възможна. Но получаването на парична компенсация от ответника след прехвърлянето не изключва страните да са целили именно прехвърляне на собствеността върху процесните имоти.

По делото не са представени писмени доказателства, изходящи от другата страна – ответника или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението на ищцата, че съгласието е привидно. Изцяло правилен е извода на първоинстанцинияонния съд за недопустимост на свидетелските показания за опровергаване на изразеното в нотариалния акт за покупко-продажба.

От представения заверен препис (л. 71) се установява, че на 10.12.1997 г. е сключен договор между страните за делба на магазин в същия двор, чрез който всеки от съделителите е получил реални части от магазина, ведно с идеални части от поземления имот. Страните са заявили, че чрез този договор уреждат всичките си спорове във връзка с делбения имот.

Постигнато е съгласие за прекратяване на съсобствеността върху конкретен имот, а не върху наследството. Поради това не би могло да се приеме, че договорът за делба е индиция, че между страните е било безспорно, че процесните сгради не са в наследството.

Твърдяната привидност не е доказана, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Насрещният иск не следва да бъде разглеждан.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивницата бъде осъдена да заплати на въззиваемите сумата от 1800 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 353/27.02.2015 г. по гр.д.№ 2974/2013 г. на Окръжен съд-Варна – ХІІ състав.

ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на Т.С.И. и Й.С.И. сумата от 1800 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                          2.