Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 66/10.06.2019г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори май, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 227/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от пълномощника на В.И.С. и на М.И.С., двете от гр.Варна срещу решение № 40/11.01.2019 г. по гр.д.№ 160/18 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен предявеният от П.Д.П. иск по чл.108 от ЗС и са отхвърлени възраженията: за присъждане на суми, представляващи разходи за материали, СМР и довършителни работи и за право на задържане. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

          В подадени писмени отговори и в съдебно заседание пълномощникът на П.Д.П. оспорва въззивните жалби.   

          Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

          Предявен е иск по чл.108 от ЗС от П.Д.П. срещу М.И.С. и В.И.С., за признаване за установено в отношенията на страните, че ищецът е собственик на описан в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Капитан Райчо“ № 60, ет.1, апартамент № 4 и за осъждане на ответниците за предаване на владението.

Оспорвайки иска, ответниците се позовават на придобиване на имота по давност. Предвид извършването на множество ремонтни дейности и подобрения от м.06.2015 г. до м.12.2017 г. и на довършителни работи  след въвеждане на сградата в експлоатация, ответницата С. претендира обща сума в размер на 37225 лв. и прави възражение за право на задържане на имота, на основание чл.72 ал.3 от ЗС, до изплащане на дължимите суми за подобрения.

Ищецът оспорва претенцията за подобрения по вид и по размер и при условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 24000 лв. - обезщетение за ползването на имота за периода  от 25.05.2013 г. до 25.05.2018 г.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, чe с нот.акт № 146, т.ХIII, дело № 3626/18.03.1997 г. на нотариус при ВРС ищецът е закупил от СД”Калива-05-Милка Калоянова и сие” – Варна право на строеж върху апартамент № 4 на първи етаж със застроена площ 55,18 кв.м., заедно с изба № 6 с площ от 6,05 кв.м. и 2,7771% ид.ч. от общите части на сградата, предвидена за изграждане с КЗСП, както и ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. Варна, ул.”Кап. Райчо” № 60, цялото с площ от 340 кв.м., представляващо парцел X-5 в кв.288 по плана на 9 подрайон на гр. Варна.

С нот.акт № 34, том I, рег.№ 2553, дело № 34 от 2010 г. на нотариус Б. Василев е учредена ипотека за обезпечаване на вземанията на „Райфайзен България” ЕАД към ищеца по отпуснат му кредит в размер на 15 579,97 евро.

По делото са събрани гласни доказателства:

Сочените от ищеца свидетели Г. и З. установяват, че ищецът и ответницата С. живеели на семейни начала в неговата вила във Виница и в процесния апартамент. След раздялата им - в началото на 2016 г., двете ответници продължили да обитават апартамента на П.. С първия свидетел споделяли притесненията си да не бъдат изгонени от имота. Ищецът ги оставил да живеят там, тъй като отглеждали малкото дете на втората ответница – докато си намерят жилище.

Сочените от ответниците свид. П. и свид. С. установяват съжителството в процесния апартамент на семейни начала между ищеца и първата ответница и фактът, че ищецът пътувал с кораби на дълги рейсове – около шест месеца, като впоследствие в апартамента се пренесла и втората ответница с малкото си дете. Довършителните работи в жилището, издадено от строителя по БДС, били организирани от ответницата С. през 1997- 98 г. По-късно бил извършен ремонт и модернизиране на жилището, за който плащала същата ответница, но свидетелите не установяват с чии средства са плащани ремонтните дейности.

По делото са приложени писмени доказателства, установяващи извършени от ищеца плащания за данък сгради, такса за битови отпадъци и разходи за ВиК и доказателства за извършени разходи от ответницата С., оспорени от ищеца.

Заключението на назначената СТЕ установява, че в резултат от извършените в апартамента необходими и полезни подобрения, стойността му е увеличена с 16464.00 лв., с включена 10% печалба за строителя и 20% ДДС, а стойността на подвижното обзавеждане е 966.00 лв.

Заключението на допуснатата ССЕ определя пазарния наем за жилището в периода 25.05.2013 г. – 25.05.2018 г., в размер на 23136лв.

Въз основа на представените доказателства, съдът е направил правилен извод за доказаност на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, придобито по чрез правна сделка – покупко-продажба с нот.акт № 146, т.ХIII, дело № 3626/18.03.1997 г. на нотариус при ВРС. Върху собствения си имот ищецът е учредил в полза на „Райфайзен България” ЕАД договорна ипотека по отпуснат му на 15.03.2010 г. кредит, с нот.акт № 34, том I, рег.№ 2553, дело № 34 от 2010 г. на нотариус Б. Василев.

При липсата на спор между страните, че ответниците владеят имота, съдът е обсъдил позоваването им на изтекла придобивна давност.

Въз основа на всички доказателства по делото – на приложените от ответниците писмени доказателства и на свидетелските показания, съдът е направил извод, че двете ответници са установили фактическа власт върху имота с намерение да го своят най рано през 2009 г., когато имали семейни проблеми. Дотогава ищецът и ответницата С. са живели на съпружески начала и в апартамента, и във вилата на ищеца в кв.“Виница“, като след 2009 г. в апартамента е живяла и ответницата С.. Следователно, до 2009 г. ищецът – като собственик на имота, е осъществявал владение върху него и е участвал при извършваните ремонтни дейности.

Събраните гласни доказателства установяват, че живеейки в апартамента, ответницата С. е поддържала имота в рамките на необходимата грижа. С оглед липсата на действия, отблъскващи установеното владение и на заявени претенции за имота след учредяването на договорна ипотека през 2010 г., правилно съдът е приел, че грижите за имота са действия по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС, а от презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си.

Доколкото владението не е установено на правно основание, годно да направи владелеца собственик, осъществяваното от ответниците владение е недобросъвестно. От момента на установяване на фактическа власт през 2009 г., до предявяване на ревандикационния иск на 28.12.2017 г., в полза на ответниците не е изтекла 10-годишна придобивна давност, поради което те не са придобили собствеността на това основание.

Тъй като осъществяваното от ответниците владение върху имота е без основание и с оглед доказателствата за упражняваната от тях фактическа власт върху имота към момента на предявяване на иска, претенцията по чл.108 от ЗС е основателна.

Неоснователно е възражението на ответницата С. за заплащане от ищеца на извършените от нея подобрения в имота и за право на задържане, на основание чл.72 ал.3 от ЗС, до заплащане на стойността им.

Не са представени доказателства, установяващи влагането на лични на ответницата парични средства за твърдяните подобрения и строително-монтажни работи. Събраните гласни доказателства установяват, че през част от периода на извършването им – от 2015 г. до 2017 г., тя е била в близки отношения с ищеца, с когото се разделили в първите месеци на 2016 г., поради което липсва установеност относно спорния факт за произхода на вложените парични средства в претендираните подобрения. 

Предвид качеството й на недобросъвестен владелец, съобразно чл.73 ал.2 и чл.74 от ЗС, ответницата С. има право на вземане за необходимите разноски, при наличието на доказателства, че разходите са били обективно необходими за запазване на имота и на разноски, довели до увеличаване на стойността му. Доказателства за установяване на тези факти не са представени, поради което правилно съдът е приел възраженията за заплащане на стойността на разходите за материали, строително-монтажни работи и разходи за довършителни работи при въвеждане на сградата в експлоатация, както и за право на задържане, за неоснователни.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивниците  заплатят на въззиваемия сумата от 2200.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/11.01.2019 г. по гр.д.№ 160/18 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** и В.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от 2200 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                           2.