Р Е Ш Е Н И Е № 93

гр. Варна, 13.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 228 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

                Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на С.Г.Д. от гр. Варна против решение № 470/27.03.17г., постановено по гр.д. № 2136/16г. на ВОС, с което е бил отхвърлен предявения от въззивника иск против Г.С.Д. за прекратяване на осиновяването на ответницата на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от СК и същият е бил осъден да заплати направените от ответницата разноски пред първата инстанция. Счита се, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна и уважаване на иска за прекратяване на пълното осиновяване между страните на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от СК, както и за възстановяване имената на осиновената отпреди осиновяването. Счита се, че съдът неправилно е анализирал събрания по делото доказателствен материал, тъй като от същия се установява, че емоционалната връзка между страните е напълно разрушена и не съществува такава, каквато е типична за родител и дете, тъй като същата е изпразнена от съдържание и към момента тази връзка продължава да съществува само формално. В с.з. оплакванията от въззивната жалба се поддържат чрез процесуален представител, който допълва, че не материални съображения са водещи в желанието на ищеца да се прекрати правната връзка между страните, а липсата на необходимото уважение  и грижа на ответницата към него като към родител и поради това не желае тя да продължава да носи неговото име.

            Насрещната страна Г.С.Д. чрез процесуалния си представител адв. Д. С., е депозирала отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита се, че ищецът не е доказал нито едно от твърденията си в исковата молба за наличието на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от СК, тъй като ответницата приема ищеца като баща и между тях не са възниквали недоразумения и конфликти, които да са разстроили непоправимо и нетърпимо отношенията им. Счита се, че по делото е установено, че връзката между осиновител и осиновена не е лишена от съдържание, а освен това е налице връзка между детето на осиновената и осиновителя като такава между дядо и внуче, което допълнително оправдава запазването на осиновителната връзка с оглед интересите на страните по делото. В с.з. становището от отговора се поддържа чрез процесуален представител, който излага, че дори и да е имало моменти, в които да са съществували противоречия между страните, то те не са довели до изпразване от съдържание на връзката между родител и дете.

            Контролиращата страна чрез прокурор от ОП-Варна не е изразила становище по въззивната жалба. В с.з. представителят на Апелативна прокуратура-Варна в качеството ѝ на контролираща страна във въззивното производство, изразява становище за основателност на въззивната жалба, тъй като от доказателствения материал по делото е установено, че в един период от над 5 години липсват отношения между страните, което е довело до отчуждението им и е доказателство за липсата на проявен синовен дълг от ответницата към нейния болен осиновител. Не се приема аргумента на първоинстанционния съд, че липсата на претенции от ответницата за припадащата ѝ се съразмерна част от наема на съсобствения между страните имот, е проява на синовен дълг. Претендира уважаване на жалбата и на предявения иск.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Предявения от ищеца конститутивен иск, в качеството му на осиновител, против ответницата, която е била осиновена от него и починалата му вече съпруга, е за прекратяване на осиновителната връзка между тях поради наличието на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновената – чл. 106, ал. 2 от СК. Съобразно тази норма, при наличието на тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства /извън тежкото провинение/, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения, осиновяването може да се прекрати по иск на всеки един от тях двамата. В доктрината е прието, че тежко провинение по смисъла на тази норма представлява морално осъдително поведение на осиновителя или осиновения, грубо нарушаващо задълженията, произтичащи от осиновителната връзка, довело до опразването ѝ от необходимото съдържание, при което нейното запазване е лично и обществено неоправдано. В практиката се е приемало, че проявни форми на тежко провинение като част от хипотезата на посочената норма са неоказването на почит и уважение, неполагането на грижа и недаването на издръжка, грубото и жестоко отношение, обидите и побоищата, неморалният живот. „Другите обстоятелства” по смисъла на чл. 106, ал. 2 от СК се определят като такива, които са довели до цялостно и непоправимо опразване на осиновителната връзка от нейното дължимо според закона и морала съдържание, при което запазването ѝ се явява неоправдано от гледна точка на самите конкретни лица и на обществото. Това са все случаи, в които между страните липсват отношения на родител и дете, тъй като съществува пълна отчужденост и осиновяването е лишено от съдържание и поради това не може да изпълни своите цели, поради което запазването му е безпредметно /проф. Л. Н., „Семейно право на Република България”, изд. „Софи-Р”, 1994г., стр. 378-382/. 

            По значението на материалноправния въпрос за наличието на дълбоко разстройство на отношенията между осиновителите и осиновения и изискването то да е трайно и необратимо и правното значение на причините за настъпването на разстройството, когато осиновеният е навършил пълнолетие, е постановено цитираното и от ВОС Решение № 81 от 5.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5273/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, представляващо задължителна съдебна практика. В същото е прието, че осиновителната връзка е дълбоко разстроена, когато по причина на неизпълнение на родителския или синовния дълг или по други причини страните са се дезинтересирали едни от други, продължително време не общуват или общуват формално, без разбирателство и без грижа или поне уважение към другия, или дори конфликтно. Когато осиновителната връзка е изпразнена от съдържание, липсва емоционална близост или е налице отчуждение или неприязън, тя продължава да съществува само формално и следва да бъде прекратена и юридически, стига това състояние да не е временно и да е преодолимо чрез предприемането на адекватни мерки от страната, чието поведение в по-голяма степен е довело до това състояние.

В настоящия случай е установено по делото, че родената на ***г. ответница Г.С.Д., е била осиновена от ищеца С.Г.Д. и неговата съпруга Е. Г. Д. с влязло в сила на 18.03.1989г. решение на ВРС по гр.д. № 559/89г. /копие от решението е на л. 21/ Осиновителката е починала на 10.01.2003г., когато ответницата е била навършила 17 години и е наследена по закон от преживелия си съпруг – ищеца и от осиновеното си дете – ответницата /копие от удостоверението за наследници на л. 7/.

Видно от представените медицински документи, че ищецът е с множество тежки заболявания, констатирани през 2012г. – „Белодробен тромбоемболизъм – рецидивираща форма”, ИБС, ХБ-ІІІ степен, умерена степен, сърдечна и мозъчна форма, Антрален еритемо-ексудативен гастрит. Постфлебитен синдром вляво. Смесено тревожно-депресивно разстройство. През 2013г. му е призната степен на неработоспособност от 84% за срок от 3 години /до 01.03.16г./ от ТЕЛК, с посочена водеща диагноза „Последици от мозъчно-съдова болест”. За периода от 13.01.-16.01.15г. отново е бил лекуван стационарно в специализирано болнично заведение с диагноза „Изострена хронична левостранна сърдечна недостатъчност” /л. 9-11/. В тази връзка са му предписани и медикаменти за лечението, като видно от закупените на 09.03.17г. лекарства, същите възлизат на обща стойност от 162.30лв. /като не е посочено за какъв период ще е достатъчно закупеното количество/ - л. 52-53.

Страните не спорят, че придобитият по време на брака на осиновителите имот /копие от договор за продажба на недвижим държавен имот по реда на НДИ /отм./ от 12.12.1990г. на ОбНС-Варна – л. 48-49/, представляващ ап. № 34 в гр. Варна, ул. „Разлог”, № 705, вх. 2, ет. 9, е понастоящем съсобствен между страните и с припадаща се квота от собствеността в полза на ответницата от ¼ ид.ч. Този имот се отдава под наем от ищеца /с договор за наем от 04.08.16г. за срок от 1 година – л. 50-51/, при наемна цена от 200 лв. месечно

Понастоящем ответницата и дъщеря ѝ С. /родена на ***г*** – регистриран настоящ адрес от 26.09.16г., а от 07.10.16г. ответницата работи в с. Първенец в цех за производство на пластмасови изделия /л. 36-38/.

Разпитаната като свидетел жена, с която ищецът живее на семейни начала от 2010г. – Ст. Д., сочи, че двамата с Д. са се събрали, за да могат да си помагат, тъй като и двамата са болни, но ищецът е по-болен. Двамата са заживели в жилище, собственост на дъщерята на свидетелката. През 2010г. С. научил, че дъщеря му Г. и детето ѝ С. живеят в една малка и отдалечена от града къщичка и решил да ѝ предложи да заживеят заедно. Г. си намерила квартира в града и С. е плащал наема в продължение на 1 година. През 2011г. Г. е решила да започне работа и поради това С. и свидетелката са я приели да живее с детето ѝ при тях. Издържали ги, независимо, че Г. започнала работа, тъй като тя имала да връща много парични дългове. Детето Симона е било записано на седмична санаториална ясла, но ищеца и свидетелката го вземали в дома си всеки ден и това породило проблемите между баща и дъщеря – последната го нагрубявала, заплашвала и изнудвала за пари, бъркала в джобовете му, наричала го „циганин” и го блъскала. Това ставало в края на всеки месец за периода от 2011г. – 2012г., тъй като ответницата е нямала пари, а следвало да плаща таксата за яслата. Освен това е казвала, че иска баща ѝ да умре и да се отърве, както и че е старомоден и ѝ пречи да живее. Имало случаи, когато бащата е имал нужда от спешна медицинска помощ и са викали линейка, а ответницата не се интересувала и излизала от дома. Г. знае за здравословното състояние на баща си, но не е упражнявала никакви грижи за него от 2012г. досега. Свидетелката потвърждава, че те двамата със С. са приели детето на Г. като свое внуче през 2011г.-2012г., но пък сочи, че от момента на раждане на внучката му, ищецът не е в добро здравословно състояние – има високо кръвно, нервен е и е нестабилен. Отрича да е ходила на гости на Г. след като тя е напуснала жилището ѝ през 2012г. Сочи, че не е виждала лично горното поведение, а от С. е чувала, че се е карала дъщеря му с него.

Свидетелят И. е съсед на апартамента, в който живее ищеца със С. Д.. Същият познава Г. от 2010г., когато тя отишла да живее с детето си в посоченото съседно жилище. Има почти ежедневен контакт с ищеца, но сочи, че не е бил свидетел на конфликт между страните. Не е виждал и Г. през последните 5 години.

Свидетелката С. С. е била педагогически съветник в основното училище, където е учила ответницата и я познава от 8-9 годишна. Била е свидетел на периода, когато майката на Г. е боледувала тежко преди да почине и поради това и ищеца и ответницата са ходили при нея за разговори и морална подкрепа. Сочи, че не е било лесно на едно дете на 8-9 години да се грижи за майка си, да сменя памперсите и да подкрепя морално баща си. Когато С. е станала на около 3 години /около 2012г./ Г. е заживяла в жилище на свидетелката. В тази връзка свидетелката е поканила С. и С. да видят дома, в който Г. ще живее с детето и те са гостували, прекарвайки една приятна вечер. Свидетелката описва отношенията между Г. и баща ѝ към онзи момент като нормални. Сочи още, че знае за семейния апартамент на страните, както и че С. го отдава под наем, но Г. никога не е имала претенции за наемите, тъй като е знаела, че той има финансова нужда поради здравословното си състояние. Свидетелката сочи, че е загубила връзка с Г. едва от няколко месеца и не знае за този период дали те са контактували с баща си, но за предходния знае, че са се чували и виждали, дори и по улиците и пазарите на града. Г. е напуснала гр. Варна от около м. април 2016г.

Свидетелят Й. потвърждава думите на свидетелката С., с която живее на семейни начала от 15 години – преместването на Г. в дома на С., когато С. е била на 2-3 години, провеждането на вечеря с бащата на Г. и С. в дома на С.. Г. е живяла в дома на С. С. допреди 1.5 – 2 години /когато С. вече е била на 5-6 години/.

В с.з. пред първоинстанционния съд ищецът заявява, че не желае да чува името на ответницата и не желае тя да носи неговото име и фамилия. Ответницата пък сочи, че и през периода от 2013г. до настоящия момент е контактувала с баща си и го е виждала.

От съвкупния анализ на обсъдения доказателствен материал може да се достигне до извода, че ответницата е била осиновена, когато е била около 3 годишна. Поради тежкото заболяване на осиновителката Е. Д., което е започнало, когато Г. е била на 8-9 години /около 1995г./ и до нейната смърт през 2003г. /когато Г. е била на навършила 17 години/, ответницата и ищеца са се е грижили за нея и заедно са били принудени да се подкрепят и преживеят това тежко събитие в живота си. Няма данни по делото дали наистина Г. е напуснала общия дом през 2005г., нито събрани каквито и да са доказателства, че за периода от 2003г.-2005г. ответницата е извършвала кражби от дома си, за да продава вещите, както и да изнудва осиновителя си за пари, да го обижда и удря /каквито са наведените твърдения в исковата молба/. Установено е по делото, че Г. действително не е живяла при своя баща, но са заживели отново заедно през 2011-2012г. в дома на С. Д., ведно с родената през 2009г. дъщеря на Г. – С.. Установи се по делото и, че за периода от 2010г.-2011г. С.Д. е заплащал квартирата на Г. и внучката си С.

Следва да се приеме по делото, че за периода на последното им съвместно съжителство /2011-2012г./ между страните по делото са възниквали конфликтни ситуации и напрежение. Наред с това през този период са се установили близки отношения и между ищеца и дъщерята на ответницата като такива между дядо и внуче. Показанията на св. Д. обаче останаха изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал по делото относно това Г. да е нагрубявала, заплашвала и изнудвала за пари своя осиновител, да го нарича „циганин” и да го блъска, да е казвала, че иска баща ѝ да умре и да се отърве, както и че е старомоден и ѝ пречи да живее. От една страна свидетелката сочи, че от С. е чувала, че тя се е карала с него, но не е виждала лично, а от друга страна свидетелят И., който има почти ежедневен контакт със С., не е бил свидетел на нито един конфликт между страните. Ако тези конфликти са били ежедневни или толкова явни, ако отношението на ответницата към ищеца е било явно неуважително и грубо, това неминуемо е щяло да стане достояние на този живеещ в непосредствена близост съсед, който освен това общува със С. ежедневно. Дори и последният не му е споделял за такива проблеми. Не на последно място следва да се посочи и евентуалната заинтересованост на свидетелката Д., която живее на съпружески начала с ищеца С.Д.. Поради това и изнесеното от тази свидетелка съдът не кредитира в посочените му части.

Наличието на обтегнати отношения и несъгласия обаче се доказва от обстоятелството, че Г. е напуснала дома на свидетелката Д. и осиновителя си, премествайки се със своето дете да живее в предоставеното ѝ от свидетелката С. С. жилище. Същевременно обаче факта на гостуване на Д. и Д. в дома на св. С. през 2012г.-2013г. и провеждането на съвместна вечеря, сочи на наличието на проявена взаимна търпимост и съпричастност в отношенията между осиновител и осиновена /С.Д. е бил запознат и с условията за живеене на Г. и внучката му С./. Г. е продължила да живее в дома на св. С. до около м. 09.2015г. /според изнесеното от тази свидетелка и св. Й./ като отношенията между страните не са били близки и непосредствени – ищецът твърди, че те не са се виждали и чували, а ответницата сочи, че са контактували и виждали. Свидетелката С. потвърждава, че те са се засичали по улиците на града, а свидетелката Д. и свидетелят И. сочат, че Г. не е посещавала дома на ищеца. Тези показания не са взаимно изключващи се, но от тях може да се направи извода, че отношенията между страните не са били близки нито пък чести и пълноценни.

През периода след м. 09.2015г. и през 2016г., няма данни за съществуващи контакти между страните, а освен това ответницата се е преместила да живее с детето си в област Пловдив.

Установен по делото факт е влошеното здравословно състояние на ищеца и нуждата от грижи за него. Такива не се полагат от ответницата, която обаче пък сама отглежда дъщеря си, която е на 8 години. Ответницата работи, получавайки минимално трудово възнаграждение, но пък няма претенции към получавания от ищеца наем от съсобствения им апартамент в гр. Варна.

От гореизложеното следва да се обобщи, че в различните периоди /с изключение на последния от около година и половина/ осиновителя и осиновената от него дъщеря са имали разногласия и обтегнати отношения като след напускането на семейното жилище от Г. същите са имали нов период на съжителство. Няма обаче категорични доказателства тези обтегнати между тях отношения и възникващите противоречия да са били съпроводени от проявено от ответницата поведение, което да е съпроводено с обиди и явно неуважение, да е белязано от непрекъснати конфликти, довели до взаимна нетърпимост и неприязън, така че връзката между тях да е лишена от всякакво съдържание, което е типично за връзката между баща и дъщеря. Отчуждение безспорно е налице, но съдът намира, че то не е безвъзвратно и такова, че да лишава от перспектива подобряването на отношенията между страните. Връзката между тях все още не е изпразнена от съдържание. Доказателство за това са и периодите, в които те са живели не само в едно домакинство, а и когато са живели в един град. Необходимо е обаче взаимно усилие и от двете страни, за да се възстанови пълноценното общуване между родител и дете, още повече, че вече съществува и възможността за надграждане на тази връзка с отношенията между дядо и внуче.

Обтегнатите отношения или неодобряването на определен начин на живот на една от страните по осиновителната връзка, отчуждението за известни периоди от време и липсата на контакти, не са непознати и за отношенията между рождени родители и техните деца. Тези периоди в отношенията обаче не следва да са основание за прекратяване на юридическата връзка между тях, особено когато съществува възможност това състояние да бъде преодоляно чрез предприемането на адекватни мерки от страната – в случая в по-голяма степен от ответницата, но и същевременно от ищеца. Поради това и съдът намира, че предявения иск е неоснователен, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата не е предявила претенции за присъждане на разноски за настоящото производство и не е представила доказателства за извършването на такива. Поради това и разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 470/27.03.17г., постановено по гр.д. № 2136/16г. на ВОС.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните и контролиращата страна при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: