Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

88

11.07.2018 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                                                                          Мария Маринова

Секретар:Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 228 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 228/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, съответно по жалба вх.№ 4944 от 14.02.2018 г. на П.Б.Б. и Х.Р.Б. - трети лица –помагачи на ответницата Е. К. К., подадена чрез адв. Н.Т. и по жалба вх.№ 6912/02.03.2018 г. на ответницата Е.К.К., двете жалби против решение № 138 от 30.01.2018 г., изменено в частта на разноските с определение № 928/16.04.2018 г., постановено по гр.д. № 2528/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прогласена нищожността на  пълномощно per. №№4537 и 4538, том 2, акт № 6/11.10.2011 г. на нотариус В.н П., per № 205 на Нотариалната камара, район на действие -PC-Варна, с което И.С.П. е упълномощил Е.К.К. да продаде, дари иди замени собствения му недвижим имот - офис, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1505.192.1.12, находящ се на партерен етаж по документ за собственост, на етаж 0/нула/ по кадастрална схема на жилищна сграда с идентификатор №10135.1505.192.1 със застроена площ 30.30 кв.метра, ведно с 3.013% идеални части от общите части на сградата и 39.68 кв.метра идеални части от дворното място, представляващо самостоятелен обект с идентификатор №10135.1505.192, съставляващ по документ за собственост УПИ № V-5, попадащ в кв.445 по плана на 1 микрорайон на град Варна с площ по документ за собственост 277 кв.м., а по кадастрална скица 231 кв. метра, с административен адрес гр. Варна, община Варна, област Варна, ул. „Цар Асен" № 24 на цена и купувач по нейна преценка, поради липсата на волеизявление, на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД по иска на И.С.П., действащ със съгласието на своя попечител С. И. П. против Е.К.К. при участие на трети лица помагачи на ответницата П. Б. Б. и Х.Р.Б. и Е.К.К. е осъдена да заплати държавна такса по сметка на ВОС в размер на 80 лв. и възнаграждения на вещи лица от 393,32 лева

Въззивниците П.Б.Б. и Х.Р.Б. са настоявали, че решението е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано по подробно изложени в жалбата съображения. Молили са за неговата отмяна, за отхвърляне на всички съединени в евентуалност искове за нищожност и за унищожение на пълномощното. Развили са съображения по същество на спора за неоснователност на исковете за нищожност и за погасяване по давност на иска за унищожение.

Въззиваемият И.С.П., действащ със съгласието на попечителя си С. П., чрез адв. Г.М., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по подробни съображения за  правилността на решението на окръжния съд е молил за потвърждаването му и за присъждане на направените по делото разноски

Въззивницата Е.К.К. е настоявала, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, като е молила за неговата отмяна и отхвърляне на всички евентуално съединени искове за нищожност и унищожение на упълномощителната сделка.

Въззиваемият И.С.П., действащ със съгласието на попечителя си Симеон П., чрез адв. Г.М., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по подробни съображения за правилността на решението на окръжния съд е молил за потвърждаването му и за присъждане на направените по делото разноски.

Двете въззивни жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовни са и допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предмет на въззивното производство освен уважения иск за нищожност на упълномощителната сделка са и останалите, предявени в условия на евентуалност искове за нищожност и унищожение на упълномощителната сделка предвид, че същите са съединени в условия на евентуалност по отношение на първия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция,  въззивниците  П.Б. –Ч. и Х.Б., чрез адв. Т., са поддържали въззивната жалба. Въззиваемият И.П., чрез адв. М. е подържал отговорите си и е оспорвал въззивните жалби. Въззивницата Е.К. не се е явила в съдебно заседание, а с писмена молба е подържала възивната си жалба.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд се е развило по предявени от И.С.П., действащ със съгласието на попечителя си С. И. П., против Е.К.К. и при участието на трети лица помагачи  на страната на ответницата П.Б.Б. - Ч. и Х.Р.Б., съединени в условия на евентуалност искове: - за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с per. №4537/2011 г. и с нотариална заверка на съдържанието с рег. № 4538, том 2, акт № 6/11.10.2011 г., на нотариус В. П., per № 205 на Нотариалната камара, район на действие -PC-Варна, с която И.С.П. е упълномощил Е.К.К. да го представлява пред нотариус като продаде, дари или замени от негово име  недвижим имот, намиращ се в град Варна, ул."Цар Асен" 24, на партерен етаж, представляващ  офис с площ 30,3 кв.м.при граници на офиса: улица, калкан, двор, кафе-бар, както и 3,013 % идеални части от общите части на сградата, както и 39,68 кв.м. идеални части от УПИ № V-5, от квартал 445 по плана на първи микрорайон на град Варна, целият с площ 277 кв.м., на цена и купувач по нейна преценка, поради липсата на волеизявление, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД; - за прогласяване нищожността на същата упълномощителна сделка, поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 вр. чл. 44 от ЗЗД; - за унищожаване на същата упълномощителна сделка, като подписана от упълномощителя – ищец по делото при измама, извършена от упълномощената – ответницата Е.К.К., на основание чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД.

Ищецът е изложил следните твърдения по исковете:

По иска за нищожност поради липса на волеизявление:  Твърдял е, че никога не е искал да продаде офиса или да прехвърли  по друг начин собствеността му, не е изразявал подобни намерения пред К., като пълномощното подписал без да има съзнателно намерение реално да се обвързва по сделката, защото му било обяснено, че продажбата ще е „фиктивна". Като възрастен човек, без правни познания това означавало, че реална промяна в собствеността му няма да настъпи. От друга страна в пълномощното имало неопределеност на вида на сделката, за която то се давало и не била посочена продажна цена на офиса, което като съществен елемент на продажбата и респ. на овластителната сделка за нея водело до нищожност на упълномощаването, поради липса на волеизявление;

По иска за нищожност, поради нарушаване на добрите нрави: Твърдял е, че възползвайки се от възрастта му, от обстоятелството, че живее сам и не поддържа връзка с близките си, че е самотен и изоставен, от сближаването помежду им и доверието, което е имал към ответницата, Е.К. го мотивирала да й предостави права да се разпорежда с цялото му имущество, което влизало в разрез с установените морални норми и правила в обществото да се помага на по-слабите и беззащитните хора в обществото, за доверие и приятелство, принципите на добросъвестност и почтеност. Според ищеца нарушението на добрите нрави се изразява и в това, че за упълномощаването тя му е предложила заплащане на възнаграждение.

По иска за унищожаване на упълномощителната сделка: Ищецът е твърдял, че подписването е станало поради измама, извършена от Е.К.К., тъй като тя го е въвела в заблуждение относно правните последици на сделката, а именно, че няма да изгуби собствеността върху имота си, че сделката ще бъде „фиктивна", че собствеността върху имота му ще бъде прехвърлена обратно. Поддържал е, че  измамата е била установена с влизане  в сила на присъдата по НОХД № 79/2015 на ВРС, 38 с-в, която на основание чл. 300 от ГПК се ползва със задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на лицето.

Ответницата Е.К. е оспорила исковете за нищожност, поради липсата на фактическия състав за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, а искът за унищожение – поради погасяването му поради изтичане на тригодишна погасителна давност за предявяването му, считано от датата на вписване на договора за продажбата на офиса в имотния регистър на 27.11.2011 г.

Помагачите на ответницата - П.Б.Б. - Ч. и Х.Р.Б. са оспорили исковете за нищожност по подробно изложени съображения за липсата на елементите от фактическия състав на твърдяните основания, а по иска за унищожение на упълномощителната сделка са навели възражение за изтекла тригодишна погасителна давност от узнаването на измамата. В хода на производството са поддържали, че това е станало на 28.01.2013 г., след отстраняването на ищеца от жилището му, подаването на жалбата в полицията и узнаването, че имотите му (жилище, офис и магазин) са продадени.

Относно следните, установени от първата инстанция факти, страните не са спорили, като те се и установяват от събраните по делото доказателства.

Ищецът И.П. се е запознал с ответницата Е.К. и с К. И. през пролетта на 2011 г., като в следващите месеци често контактували и между тях се създали близки приятелски отношения. П. има син и дъщеря, с които не поддържал много близки отношения.

На 11.10.2011 г., с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 4537/2011г. на нотариус № 363 с район на действие ВРС, ищецът И.С.П. упълномощил ответницата Е.К.К. да го представлява пред нотариус като „подаде, дари или замени“ от негово име офис с площ от 30,3 кв.м., заедно с 3,013 % ид.части от общите части на сградата, както и 39,68 кв.м. ид.части от УПИ № V-5 от кв.445 по плана на 1 микрорайон на град Варна, целият с площ  277 кв.м. , находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Асен“ № 24 на цена и купувач по нейна преценка, както и да получи продажната цена по банков път, подписвайки го където е необходимо, включително и да го представлява пред Община- Варна и пред СГКК Варна за подаване на молби и за получаване на данъчна оценка и скици, за сключване на предварителни договори, включително с права за преупълномощаване на трети лица. Към този момент ищецът се е легитимирал за собственик на имота с договор за покупко –продажба, обективиран в нотариален акт № 20/2008 г. на нотариус № 192 с район на действие ВРС, като имотът представлява самостоятелен обект с идентификатор 10135.1505.192.1.12, находящ се на партерен етаж по документ за собственост, на етаж 0 по кадастрална схема в жилищна сграда с идентификатор №10135.1505.192.1, със застроена площ 30.30 кв.метра, ведно с 3.013% идеални части от общите части на сградата и 39.68 кв.метра идеални части от дворното място, представляващо самостоятелен обект с идентификатор №10135.1505.192, съставляващ по документ за собственост УПИ № V-5, попадащ в кв.445 по плана на 1 микрорайон на град Варна с площ по документ за собственост 277 кв.м., а по кадастрална скица 231 кв. метра, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, ул. „Цар Асен" № 24. Със същото пълномощно, ищецът предоставил на ответницата и права за разпореждане с друг негов имот  – магазин с административен адрес  гр.Варна, ул. „Нидерле“ № 2, а няколко дни по-рано, на 04.10.2011 г., и за разпореждане с жилището му в гр. Варна, бул.“Христо Ботев“ 18, с площ от 64 кв.м., като тези упълномощителни сделки не са предмет на настоящото дело. На 11.10.2011г., ответницата К. е преупълномощила с правата по горното пълномощно К. И. И., а последната на следващия ден - 12.10.2011 г., е преупълномощила Л. Н. П. със същите права. Няколко дни след това, на 26.10.2011 г., офисът на ищеца е бил продаден  с договор, сключен с нот. акт № 118/2011 г. на нотариус № 363 с район  на действие ВРС чрез пълномощника Л. П. – на Ж. Т. Н.. На 09.12.2011 г. офисът е бил продаден от Ж. Н. - на ЕООД „Екотехника“ с договор, обективиран в нот. акт № 34/2011 г. на нотариус № 363 с район на действие ВОС, на 18.12.2012 г. – той е бил заменен от дружеството срещу други имоти с договор за замяна, сключен с И. Д. и К. Д. и обективиран в нотариален акт № 143/2012 г. на нотариус № 561 с район на действие ВРС, а последните приобретатели на 23.12.2014  г. са го прехвърлили на П. Б. Б., по време на брака му с Х.Б. (трети лица –помагачи по настоящото дело) с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 10/23.12.2014 г. на нотариус № 332 с район на действие ВРС. Междувременно са били продадени и жилището и магазина на ищеца. На 28.01.2013 г. ищецът е бил отстранен от жилището, подал е жалба в полицията на 31.01.2013 г. и от там разбрал, че имотите му – жилище, офис и магазин са били продадени. Окръжният съд е приел с решението си за установен този факт, като страните не са навели оплаквания в тази връзка, а напротив във въззивната жалба и съответно в отговора са го потвърдили.

Образувано е било досъдебно производство, а след това и НОХД № 79/2015 г. по описа на ВРС, по което ответницата Е.К.К. (заедно с друго лице – К. И.), е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал.1 т.2 и т.3, пр. 2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК , за това че през периода от началото на м. 09.2011 г. до 18.11.2011 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си и за К. И. И. имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у И. С. П., относно възможността да продаде собствените му имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „Христо Ботев“ № 18, вх. 5, ап. 114; в гр.Варна, ул. „Цар Асен „ № 24 /офис/, и гр.Варна, ул. „Нидерле“ № 2 /магазин/, „фиктивно“, след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тазиуслуга, като с това му причинила имотна вреда в размер на 218 120 лева. Присъда № 436 от 26.11.2015 г. е влязла в сила на 22.06.2016 г.

С влязло в сила на 04.11.2014 г. решение № 614 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 3450/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, ищецът е поставен под ограничено запрещение, като за негов попечител органът по настойничеството и попечителството при Община Варна – Район Одесос  е назначил С. И. П..

Според приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, обективно и компетентно изготвена на база събраната медицинска документация и след извършено освидетелстване, неоспорена от страните,  през 2011 г. ищецът е страдал от „Загуба на кортикомедуларна диференциация,темпорално. Мултиинфарктна енцефалопатия. Корова атрофия.", а през 2013 г. са констатирани следните диагнози: Органична промяна на личността (данни от епикриза от 04. 07. 2013 г. на Трета обща психиатрична клиника по геронтопсихиатрия към МБАЛ „Св. Марина“ – Варна); Органична промяна на личността. Съдова деменция пикриза на ДПБ Карвуна за настаняване на задължително лечение след решение № 2209 от 03.07.2013г. на PC Варна по ЧНД № 2712/2013г.).

 Според вещото лице, описаните заболявания през 2013г./2014г. са в резултат на настъпили органични мозъчни промени на базата на мозъчносъдовата болест установена при КТ на мозъка като мултиинфарктна енцефалопатия, корова атрофия. Предвид тежестта на установените мозъчно-съдови изменения, лекото когнитивно нарушение и емоционално-поведенческите прояви на огнищен психоорганичен синдром може да се прогнозира, че първите промени са започнали години до десетилетия преди 2013 г. При освидетелствания към момента на изследването са установени леко изразени прояви на Органична промяна на личността /психоорганичен синдром с леко снижение на когнитивните функции/ отговарящо на критериите за леко когнитивно нарушение с вероятна съдова генеза /СКН/. Към момента на упълномощаването 04.10.2011г. установените понастоящем когнитивни и емоционално-поведенчески нарушения вероятно са били още по-леко и дискретно изразени. Вещото лице прогнозира, че през периода от 04.10.2011 г. до датата на поставене под запрещение 23.04.2014г. И.П. е
функционирал самостоятелно при съхранено общо когнитивно ниво и нормални ежедневни дейности, но са били налице емоционално-поведенчески промени
като характерова акцентуация, егоцентризъм, параноидни нагласи  към близкото семейно обкръжение, които на моменти са нарушаващи възможностите му за правилна преценка на фактите и обстоятелствата. С оглед констелацията от фактори действащи в живота на ищеца - начален психоорганичен синдром /органичното разстройство на личността/ при мозъчно-съдова болест и травматичен мозъчен терен и психо-социални фактори, самотно живеещ възрастен мъж, вещото лице е дало заключение, че към датата на изготвяне на пълномощното има вероятност П. да е бил податлив на внушение, манипулации и измама.

Свидетелят А. А. (съсед на ищеца  от 2000 г.) в показанията си пред съда е изнесъл, че до 2013 г., когато го принудили да напусне, И.С.П. живял в апартамента си на четвъртия етаж, а след това - в малка стаичка на партера в блока. Споделил пред свидетеля, че е трябвало да „надпише“ апартамента, но подробности не казал. Свидетелят го виждал да разговаря с някакви жени, които според него явно му давали надежда, че ще му върнат апартамента и той ще заживее отново там. Александров е изнесъл данни около продажбата на апартамента но сочи, че не е знаел за офиса и магазина преди „да станат белите“. Възприемал е ищеца като напълно адекватен с нормално социално поведение - разбирал стойността на парите, сам пазарувал, ползвал телефон, контактувал нормално, помагал на съседи и затова бил учуден, че впоследствие П. бил настанен за лечение в психиатрично заведение. През 2015 г. край тях минал разследващ полицай Видева, която познала ищеца, казала му, че са осъдили хората „злепоставили нещата“ и го посъветвала да си търси правата и да води дела. Това, според свидетелят дало импулс да ходят и да търсят делото, от което свидетелят разбрал подробности за измамата и тръгнали „да си търсят правата“. Дотогава живеели с мисълта, а и И.П. давал надежда, че „ще върнат правата му“.

Според тежестта на твърдяния порок на сделката, предявените искове следва да се разгледат в условията на евентуалност в следната поредност: -първо искът за прогласяване нищожността на сделката, поради липса на волеизявление (съгласие) на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД; след това искът  за нищожност, поради накърняване на добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл 3 вр. чл. 44 от ЗЗД; и накрая при отхвърляне на предходните - за унищожаване на същата упълномощителна сделка, като подписана от упълномощителя – ищец по делото при измама, извършена от упълномощената – ответницата Е.К.К., на основание чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД.

По иска за прогласяване нищожността на сделката поради липса на волеизявление на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД:

Липса на волеизявление или съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД е налице, когато обективираното изявление не отговаря на вътрешното намерениe. Липса на волеизявление или съгласие  е налице, когато изявлението е направено несериозно, като шега или като учебен пример, като мислена уговорка (скрита резерва) без намерение за създаване, изменение или прекратяване на провоотношение или при насилие, но във всички случаи при съзнавана липса на волеизявление, както и когато е направено в състояние, изключващо въобще формирането на воля като малолетие, поставяне под пълно запрещение и др. Настоящият случай не е такъв. Към датата на упълномощаването, ищецът е дееспособно лице, положило подписа си под пълномощното, като изявлението му за предоставяне на права за разпореждане с имота му е било направено сериозно (не като шега или пример) и с намерение за пораждане на такива права в полза на пълномощничката. Несъзнаването на правните последици от предоставените права на пълномощника за разпореждане с недвижимия му имот и опорочаването на волята в този смисъл имат отношение към друг порок на сделката – унищожаемост на същата. Останалите твърдения ищеца за съдържанието на пълномощното имат отношение към обема на предоставената от пълномощника представителна  власт за сделките и също не водят до липса на волеизявление. В този смисъл искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до различен правен извод за основателност на иска, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

По иска за прогласяване нищожността на договора на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави:

Добрите нрави са морални норми с нравствено-етично съдържание, които законът въздига в критерий за оценка на сделките. Тези норми не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципни неписани положения на обществения живот или произтичат от такива. Не всяко нарушение на установените морални и етични норми следва да се счита за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените в обществото нравствено-етични норми. В случая, такова нарушение на морални правила няма. Това е така, тъй като предоставянето на представителна власт за разпореждане с недвижим имот не е неморално и не накърнява никакви морални принципи и утвърдени в обществото нравствено-етични норми. Съображенията и мотивите на ищеца да упълномощи ответницата с правата по пълномощното, включително и очакванията му да получи възнаграждение за това (доколкото такова договаряне не е установено по делото) са без значение за действителността на упълномощителната сделка на това основание. Твърденията му за последователните и целенасочени действия на ответницата по сближаване и създаване на връзка на доверие с цел мотивирането му за предоставяне на пълномощното не са относими към съответствието с правилата на морала на самата упълномощителна сделка. Този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 29 от ЗЗД за унищожение на упълномощителната сделка, поради измама:

Както е прието и в задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК – решение № 193 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 1025 от 2012 г. на IV г.о. на ВКС, фактическият състав на измамата, като основание за унищожване на гражданскоправните  сделки (чл.29 от ЗЗД), включва следните елементи: 1) да е сключена (извършена) сделка; 2) едната (измамената ) страна по сделката да е била в заблуждение; 3) заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката (когато сделката е едностранна – от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него – арг. от чл.44 от ЗЗД) или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката (адресатът на едностранната сделка) трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това; и 4) сделката да е сключена (извършена) поради (вследствие) заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишлено предизвикване, създаване и/ или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е относно нейното съдържание, респ. – относно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено (и поначало това е принципно така при формалните сделки) е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването  (извършването) й. Вследствие умишлено предизвиканата и/ или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало („подвело”, какъвто е терминът, употребен в чл.29 от ЗЗД) да сключи (извърши) сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването (извършването) на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такива заблуждение, не би сключила (извършила) сделката.

В настоящия казус е установено, а и страните не са спорили, че ответницата се е сприятелила с ищеца през пролетта на 2011 г. и между тях са били създадени приятелски отношения. И.П., възрастен човек на 70 г. не е поддържал отношения с близките си, чувствал се е самотен и прекарвал много време в компанията на Е.К. и нейната приятелка. Именно, поради създалите се отношения на близост и доверие, напредналата възраст, установеното от вещите лица здравословно състояние на ищеца към този момент, предпоставящо податливост на внушения и манипулации, уверенията на ответницата, че с предоставянето на представителните права с пълномощното, имотът му ще бъде продаден само „фиктивно“, че той няма да загуби собствеността му и ще му бъде върнат обратно, у ищеца е била създадена и поддържана невярна представа относно правните последици от сделката - че имотът му няма да бъде продаден действително, а „фиктивно“ и той няма да загуби собствеността му и офисът ще му бъде върнат. Елементите на фактическия състав на измамата по чл. 29 от ЗЗД в случая са налице: - дадено е пълномощно за разпореждане със собствения му офис от И.П. в полза на ответницата Е.К., поради създадената у упълномощителя умишлено от  пълномощничката невярна представа за правните последици на сделката. Това се установява и от съвкупната преценка на всички доказателства по делото, включително и от извършеното още в същия и в следващия ден последователно преупълномощаване на още две лица с правата по даденото от ищеца пълномощно и извършената само дни след това продажба на офиса, а и в кратък период и останалите две сделки, както и че по същото време с други упълномощителни сделки са били предоставени от ищеца на ответницата права за разпореждане и са били отчуждени други два имота на ищеца – апартамента, в който живее и магазин в гр.Варна. Елементите на измамата по чл.29 от ЗЗД са установени и с влязлата на 22.06.2016 г. в сила присъда от наказателния съд по нохд № 79/2015 г.  по описа на ВРС, доколкото напълно покриват част от елементите на фактическия състав на престъплението измама, за което ответницата е осъдена по чл. 211 вр. чл. 210, ал.1 т.2 и т.3, пр. 2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и в този смисъл присъдата е задължителна за гражданския съд на осн. чл.300 ГПК.

Предвид установеното, че сделката е унищожаема, поради измама на осн. чл. 29 от ЗЗД, следва да бъдат разгледани и възраженията на ответницата и помагачите за погасяване на иска поради изтекла тригодишна погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, като давността тече от откриване на измамата.

Макар и публично достъпно, вписването в имотния регистър на сделката по продажбата от 2011 г. не може да се счита за дата на узнаване на измамата, в каквато насока са възраженията на ответницата К. (тя е посочила датата на вписване на сделката 27.10.2011 г.), доколкото в случая законът изисква фактическо узнаване на измамата, а не възможността това да бъде сторено при положена грижа, като презумпция за узнаване в случая няма. Предвид установеното, че упълномощителната сделка е била сключена при измама, като ищецът е имал съзнанието, че продажбата ще бъде „фиктивна“, че няма да загуби собствеността на имота и той ще му бъде върнат, откриването на измамата от него е станало на 31.01.2013 г., когато е узнал, че имотите му са продадени след като подал жалба в полицията заради  отстраняването му от жилището на 28.01.2013 г. По факта, че от този момент е налице узнаване за продажбата на офиса (както и на останалите имоти), страните не са спорили. Узнаването на продажбата на офиса, който към този момент е бил и три пъти подред отчуждаван с поредни сделки от 26.10.2011 г., от 09.12.2011 г. и от 18.12.2012 г. (само последната е от 23.12.2014 г.) сочи, че ищецът е узнал за измамата, защото очакванията му са били, че промяна в собствеността му няма да настъпи и продажбата ще е „фиктивна“. Затова и няма основание да се приеме, че той не е могъл да възприеме осъществената спрямо него измама към датата на узнаването на продажбите, по твърденията му - защото се надявал, че ответницата ще му го върне. Имотът вече е бил действително, а не „фиктивно“ продаден на трети лица към този момент и препроден с две поредни сделки, не се е намирал у ответницата, поради което и несъстоятелно е съображението на ищеца, че и към този момент той не е разбрал за измамата, защото очаквал офисът да му бъде върнат от ответницата. Изнесеното от свидетеля Александров за надеждата им, че нещата ще се оправят след отстраняването на ищеца от жилището, се отнася до очакването на П. да си върне жилището, като за офиса свидетелят изобщо не е знаел. Освен това, надеждата на ищеца за връщане на имотите няма отношение към приключилата и узната вече измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД. От значение за началото на давностния срок е узнаването на факта на осъществената измама по см. на чл. 29 от ЗЗД, което е станало по-рано от узнаването на осъждането на ответницата за престъплението  измама, което има различен фактически състав. В случая, ищецът носи доказателствената тежест да установи твърдението си за по-късното узнаване на измамата по чл. 29 от ЗЗД, което той не е сторил. С оглед изложените съображения, се налага извода за неоснователност на иска по чл. 29 от ЗЗД, поради погасяването му с изтичането на тригодишния давностен срок към датата на подаване на исковата молба на 24.10.2016 г., считано от узнаване на измамата на  31.01.2013 г. Искът подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода от спора на въззивницата се дължат разноски, но такива не са претендирани за присъждане по делото.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 138 от 30.01.2018 г., изменено в частта на разноските с определение № 928/16.04.2018 г., постановено по гр.д. № 2528/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, като ВЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявените от И.С.П. с ЕГН ********** ***, партер, действащ със съгласието на попечителя си Симеон Иванов П., против Е.К.К. с ЕГН ********** *** и при участието на трети лица помагачи  на страната на ответницата П.Б.Б. – Ч. с ЕГН ********** ***  и Х.Р.Б. с ЕГН ********** от гр.Варна, кв. „Аспарухово“ , ул. „Народни Будители“ № 13, Б, ет. 4, ап. 22, съединени в условия на евентуалност искове: - за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с per. №4537/2011 г. и с нотариална заверка на съдържанието с рег. № 4538, том 2, акт № 6/11.10.2011 г., на нотариус В. П., per № 205 на Нотариалната камара, район на действие -PC-Варна, с която И.С.П. е упълномощил Е.К.К. да го представлява пред нотариус като продаде, дари или замени от негово име  недвижим имот, намиращ се в град Варна, ул."Цар Асен" 24, на партерен етаж, представляващ  офис с площ 30,3 кв.м.при граници на офиса: улица, калкан, двор, кафе-бар, както и 3,013 % идеални части от общинте части на сградата, както и 39,68 кв.м. идеални части от УПИ № V-5, от квартал 445 по плана на първи микрорайон на град Варна, целият с площ 277 кв.м., на цена и купувач по нейна преценка, поради липсата на волеизявление, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД; - за прогласяване нищожността на същата упълномощителна сделка, поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 вр. чл. 44 от ЗЗД; - за унищожаване на същата упълномощителна сделка, като подписана от упълномощителя – ищец по делото при измама, извършена от упълномощената – ответницата Е.К.К., на основание чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: