РЕШЕНИЕ

121

10.07.2013 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар В.Т.

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 229 по описа за 2013-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по ДВЕ въззивна жалба срещу решение № 126/12.02.2013 г. по т.д. 1782/2012 год. на ОС Варна, с което: е осъдена ЕТ „Т.А.”*** да заплати на Община Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 сумата от 26117.00 /двадесет и шест хиляди сто и седемнадесет/ лева без ДДС, обезщетение за ползване на имот след прекратяване на договор за учредено възмездно право на ползване на общински имот от 01.09.1998 г., за периода м. 09.2008 г. – м. 06.2009 г. включително ведно със законната лихва от завеждане на иска 03.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен за горницата до 207400.00 лева като неоснователен по размер. Община Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 е осъдена да заплати на ЕТ и сумата от 8716.30 /осем хиляди седемстотин и шестнадесет и 0.30/ лева, разноски в производството за експертиза и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, след компенсация.

І. Подадена е жалба от Община Варна в отхвърлителната част на решението и в частта за разноските, като се твърди, че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение по методика, която не е приложима към случая. Твърди се, че дори цената на правото на ползване по прекратения договор между страните е определена по пазарен аналог, а не по цитираната Методика. Направено е искане да се уважи претенцията в пълен размер, евентуално – в размер на средната пазарна цена за наем, посочена от вещото лице.

Срещу тази жалба е подаден писмен отговор от насрещната страна, с който доводите в нея са оспорени. 

 ІІ. Подадена е и жалба от Т.П.А. – К., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „Т.А.”***, срещу решението в осъдителната му част. Твърди се в жалбата, че решението е необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни съображения относно неправилната преценка на доказателствата по делото. Излага се, че след изтичане на срока на учреденото вещно право на ползване, между страните е създадена нова договорна връзка, въз основа на която ЕТ ползва имота на правно основание, по което е заплатено дължимото в пълен размер.

 Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Община Варна, но е оспорена в с.з.

 ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС е образувано е по иск, предявен от Община Варна срещу т.А. в качеството и на ЕТ, за сумата от 207 400 лева, претендирана като обезщетение за ползване на общински имот след прекратяване на договор за учредено право на ползване на общински имот от 01.09.1998 г., за периода м. 09.2008 г. – м. 06.2009 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

 Ответникът ЕТ пред ОС е оспорил основателността на претенцията с твърдения, че ползва имота на правно основание, по което е заплатила дължимите суми, с изложени подборбни основания за това в своевременен писмен отговор.

От писмените доказателства по делото се установява, че между Община Варна, представлявана от Кмета на общината, и ответника ЕТ „Т.А..” е сключен договор РД-9200/1813/21.10.1998 г. за учредяване право на ползване на имот, частна общинска собственост /АОС 431/1997 г./, представляващ детска градина, основно училище и профилирана гимназия.

За влизане в сила на договора в чл. 4 страните са приели дата 01.09.1998 г. Съгласно чл. 2 от договора, същият е със срок на действие 10 години от датата на сключването, т.е. до 01.09.2008 г. Този срок е уговорен в съответствие със законовата разпоредба на чл. 39 ал.2 от ЗОС – срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 10 години, освен в хипотези от друг специален закон, какъвто не се твърди и не се установява да е относи към настоящата хипотеза. Следователно, под действието на императивната разпоредба по чл. 39 ал.2 от ЗОС следва да се приеме, че договорът за ползване е прекратен с изтичане на срока му на 01.09.2008 г., както е предвидено и в чл. 15 от договора.

Твърдението на ответната страна, че след тази дата имотът е ползван на валидно правно основание, предвид Решение № 666-3 на ОбС Варна по протокол № 9/25,28.07.2008 г., Решение № 1521-7-2 на ОбС Варна по протокол № 16/20.07.2009 г. и най-вече с оглед възприетото в Решение на ВАС № 14102/02.11.2011 г. по адм.д. № 7584/2011 г., с което е отменена Заповед № 3184/13.10.2010 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено да се изземе от ответницата недвижимия имот, е неоснователно.

Както вече беше прието, договорът за ползване на общински имот не може да бъде продължен, може само да се сключи нов договор.

Цитираното решението на административния съд е задължително за страните в административния процес само досежно законосъобразността на заповедта за изземване на имота, а този въпрос не касае настоящия казус. Решението е задължително по силата на чл. 302 ГПК за гражданския съд само досежно разрешения спор между страните с него, а именно това е въпросът за законосъобразността на заповедта за изземване. С административно решение не се формира СПН, не може да бъде разрешен материално-правен спор по отношение на съществуване на договорна връзка между страните или друго материално-правно основание за ползване на недвижим имот. Ето защо и възражението в тази насока е неоснователно.

Не е доказано и сключване на нов договор за ползване, което предполага изпълнението на целия фактическият състав по чл. 39 от ЗОС: решение на ОбС, проведен търг и въз основа на резултатите от последния заповед на Кмета и договор, сключен от него със спечелилия търга. Доколкото заповед на Кмета и договор след решението на ОбС по протокол № 9/2008 г. няма, то няма и основание да се приеме да е възникнал нов договор между страните по отношение на същия имот. Този извод на съда не се разколебава от безспорния факт на приемане на плащанията от страна та ЕТ към община Варна и след изтичане на срока на договора за ползване, тъй като подобно волеизявление не доказва договорна връзка между конкретните правни субекти, между които законът не допуска свободно договаряне, извън описания фактически състав.

Не са приложими и разпоредбите на Анекса към договора от 18.08.1999 г. и по-специално чл. 17, ал.1 досежно месецът непосредствено след прекратяване на договора, в който имотът е следвало да бъде освободен и за който се дължи сума по договора за право на ползване, с оглед на извършвани действия по освобождаване на имота в този период. Посочената разпоредба от анекса предполага предприети действия по освобождаване на имота, които са забавени във времето, в случая такова освобождаване изобщо не е предприето, имотът е ползван до 2012 год., поради което и фактическия състав на чл. 17 от Анекса изобщо не е осъществен.

Безспорен е фактът, че ползването на имота от страна на ответницата е продължило до предаването му през 2012 г., т.е. и след датата на прекратяване на договора 01.09.2008 г. След прекратяване на действието на договора за ползване, ответницата по иска е продължила да ползва имота без правно основание и дължи обезщетение, определимо в хипотезата на чл. 59 ЗЗД. В случая между страните не е бил налице договор за наем, а договор за право на ползване с възмезден характер, поради което е и неприложима разпоредбата на чл. 236 ал.2 от ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл. 59 ЗЗД следва да се установи, че с неоснователното ползване на общински имот ответницата – търговец е спестила разход, който е увеличил имуществото й за сметка на намаляване на имуществото на Общината – ищец с дохода, който Общината би могла да реализира за този имот. Обезщетението следва да бъде в размер на спестения разход до размера на обедняването. В този смисъл, ако обезщетението надвишава заплащаната сума от 1500 лв. от ЕТ в процесния период, то искът би бил основателен за разликата над 1500 лв. до дължимото обезщетение за ползването на месец.

По делото са изслушани първоначално и допълнително заключение по СТЕ, които са определили размер на обезщетение по два начина: на база Методиката на Общински съвет Варна за определяне на стартови базисни цени при обявяване на публичен търг или публично оповестен конкурс за отдаване под наем на нежилищни имоти и вещи общинска собственост; и по метода на пазарния аналог, съобразно цени за отдаване под наем на обекти с подобно предназначение /детската градина до Зоокъта и две детски градини в центъра/. Според заключението в процесния период Община Варна няма сключени договори за право на ползване, нито за наем, касаещи обекти, ползвани за образователни цели.

Така, по ползвания метод на пазарните аналози, изчислено на база средни пазарни цени за наем за подобни обекти /вид, местоположение, предназначение/ вещото лице е дало заключение за сума в размер на 181103.00 лева за периода м. 09.2008 г. – м. 06.2009 г.

По методиката на ОбС Варна експертът е заключил, че размерът на обезщетението възлиза на 38 617 лева за същия период.

Общински съвет Варна е приел методика за определяне на стартови базисни цени при обявяване на публичен търг или публично оповестен конкурс за отдаване под наем на нежилищни имоти и вещи общинска собственост, която касае нежилищните имоти – частна общинска собственост, какъвто е процесния /чл. 2.1. от методиката/. От друга страна, с методиката са определени базовите цени за незастроените имоти /чл. 6/ и цени за имоти, отдавани под наем на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза и търговски дружества /чл. 10/. Тази Методика определя минималния доход, който Общината би реализирала от процесния имот при отдаването му под наем, което именно е и размерът на обедняването, предвид характера на имота – за обществена полза, и липсата на подобни договори, сключени от Община Варна, за отдаване под наем на имоти с подобно предназначение. Възможността да се реализира пазарен наем от Общината на имот с образователни цели в обществена полза не е доказана. Съдът приема, че за периода м. 09.2008 г. – м. 06.2009 г. размерът на дължимото обезщетение от ответника за ползването на имота е 38 617 лева. По делото е било безспорно и е доказано с писмени доказателства заплащането на част от тази сума – 15000 лв., по 1500 лв. на месец, от ответника – ЕТ. Размерът на обезщетението , определен от вещото лице, е без начислен косвен данък, а и претенцията на ищеца не включва ДДС. Видно от фактурите, данъчната оценка на заплатеното от ответника обезщетение е в размер на 12500 лева /за целия период/. Това е реално получената сума от Общината, която следва да се приспадне от размера на дължимото обезщетение, което остава изискуемо за 26117 лева без ДДС. За горницата до претендираните 207 400 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Върху главницата се дължи и законна лихва от завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението.

Решението на ОС съдържа същите правни изводи, поради което и следва да бъде потвърдено, при липса на твърдяните отменителни основания в жалбите.

По възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ЕТ, същият е съобразен с размера по Наредба №1/2004 год. и не следва да се редуцира, предвид големия материален интерес и сложността на правния спор.

Разноски за въззивното производство следва да се присъдят на страните в зависимост от защитавания от тях материален интерес. Държавните такси по двете въззивни жалби не следва да се присъждат като разноски, тъй като жалбите са отхвърлени. От претендираните разноски за адвокатски хонорар и юрисконсултско възнаграждение на Община Варна следва да се присъди сумата от 579 лв., а на ЕТ сумата от 9918 лв., или по компенсация Община Варна следва да заплати на ЕТ сумата от 9339 лв.

  Водим от горното, съдът

                             

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/12.02.2013 г. по т.д. 1782/2012 год. на ОС Варна.

ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.А. – К., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „Т.А.”***, сумата от 9339 лв. разноски за въззивната инстанция по компенсация.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: