Р Е Ш Е Н И Е

 

 156/ 14.10.2014 г.                                                 гр. ВАРНА

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                   Гражданско отделение

На 01 октомври                                                 2014 год.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА   

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 229 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по жалбата на Д.Л.Ж. *** чрез пълномощника му адв. В. Д. срещу решението на Шуменския окръжен съд № 342/13.12.2013 г., постановено по гр. д. № 140/2013 г. при участието на ЗАД „Армеец” АД-София, с което са отхвърлени предявените на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД искове срещу ЧСИ С. Д. К. – Д. с рег. № 718 на КЧСИ за заплащане на сумата от 15 000 евро ведно със законната лихва от 15.09.2010 г., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие неправомерни действия на ответницата в качеството й на ЧСИ и в полза на ответната страна се присъдени претендираните разноски въпреки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт с молба да бъде отменен и вместо него постановено ново решение, с което искът да се уважи с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК срещу жалбата са постъпили писмени отговори от въззиваемата страна и от третото лице-помагач - ЗАД „Армеец” АД-София, в които се изразява становище за нейната основателност и се моли решението на ШОС да бъде потвърдено. Въззиваемата чрез процесуалния си представител претендира да й бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.

Д.Л.Ж. чрез процесуалния си представител адв. В. Д. с частна жалба, образувана по присъединеното в. ч. гр. д. № 365/2014 г. на ВАпС, обжалва и постановеното по същото дело по реда на чл. 248 от ГПК определение № 262/ 26.05.2014 г., с което ШОС е оставил без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските и моли като незаконосъобразно същото да бъде отменено и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата намалено. Възражения срещу частната жалба не са постъпили в законоустановения срок от насрещната страна.

Въззивната и частна жалби са подадени от надлежна страна, в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са допустими.

         Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

         Д.Л.Ж. *** твърди в исковата си молба, че заедно с "Макс билд" ООД-Варна в качеството им на съсобственици на недвижим имот в землището на с. Здравец, Община Аврен, м. "Мералъка" с площ от 1.171 дка са сключили на 15.07.2010 г. с Д. А. П. предварителен договор за покупко-продажба. При сключване на договора продавачите са получили капаро в разме3р на 5 000 евро, а остатъкът от продажната цена следвало да получат при подписване в срок до 15.12.2010 г. на окончателния договор. На 08.09.2010 г. ищецът получил нотариална покана от купувача, с която последният го уведомявал, че на 11.08.2010 г. върху имота, предмет на предварителния договор, е наложена възбрана от ЧСИ с рег. № 718, по изп. д. № 20107180400381, поради което той едностранно разваля договора и отправя искане за връщане на платеното от него капаро в двоен размер и заплащане на договорената неустойка в размер на 5 000 евро. След справка ищецът установил, че на 11.08.2010 г. върху недвижимия имот е вписана възбрана от ЧСИ С. Д. К. – Д. с рег. № 718 на КЧСИ във връзка с образуваното изп. д. № 20107180400381. На посочените в нотариалната покана ден, час и място ищецът заплатил на купувача по предварителния договор сумата от 15 000 евро, от които 10 000 евро - двойния размер на полученото капаро и 5 000 евро - уговорената в договора неустойка за неизпълнение на договорните задължения. С това си неправомерно действие - налагане на възбрана върху имот, който не принадлежи на длъжниците по изп. дело, ответницата - ЧСИ е станала причина за развалянето на предварителния договор и е причинила на ищеца имуществени вреди в размер на 15 000 евро, които ищецът претендира да му бъдат заплатени като обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2010 г.

         В отговора си по чл. 131 от ГПК /постъпил на 20.08.2012 г. - л. 25-29 от гр. д. № 2091/2012 г. на ВОС . т. е. след изтичане на едномесечния срок от получаването на дата 19.07.2012 г. на преписите от ИМ и приложенията - л. 24/  ответницата  изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане не са налице. Вписването на възбрана върху недвижим имот не представлява действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 441 от ГПК, а по своята същност е охранително действие, обезпечаващо развитието на изпълнителния процес. Посочва, че развалянето на договорите има обратно действие съгл. чл. 88 от ЗЗД и отношенията се уреждат съобразно правилата за неоснователното обогатяване – чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Развалянето на договора заличава неговите последици с обратно действие, включително се прекратява и действието на предвиденото съглашение за неустойка и клаузата, уреждаща връщането на даденото капаро. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който не е депозирал искане за заличаване на възбраната и не е предложил на купувача изпълнение. Според ответницата ищецът е заплатил на купувача по предварителния договор неустойка и е върнал капаро в двоен размер необосновано, тъй като те по същество обезпечават едно и също договорно задължение. С извършеното заплащане на 15 000 евро ищецът е комулирал два вида обезщетение. Моли искът да бъде отхвърлен и да й се заплатят направените по делото разноски.

С определение № 2510/31.08.2012 г. /л. 31 от делото на ВОС/ на страната на ответницата е привлечено трето лице.помагач ЗАД "Армеец" АД-София, което в отговора си /л. 40-42/ оспорва изцяло предявения иск. Изразява становище, че неправомерно е по-скоро поведението на служителите на Агенцията по вписванията; че сключеният предварителен договор за покупко-продажба е недействителен; че уговорките относно отговорността при неизпълнение са нищожни поради прекомерност и поради това, че за едно и също нещо е уговорено двойно обезщетение; евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е бездействал и не е имал намерение прехвърлянето на собствеността върху имота  да бъде осъществено.

По делото не се спори и се установява и от приложените писмени доказателства /л.14, 15 от делото на ВОС/, че ищецът и трето неучастващо в делото лице – „Макс Билд” ООД-Варна са собственици от 04.04.2008 г. на недвижим имот, представляващ нива с площ от 1.171 дка., намираща се в землището на с. Здравец, Община Аврен, обл. Варна, в м. “Мералъка”, съставляваща имот № 166021, с ЕКАТЕ 30627. Със заповед на кмета на община Аврен .16 от делото на ВОС/ въз основа на изработен и одобрен ПУП за имота е отреден УПИ ХVІ-166021 в кв.166-2, целият с площ от 1 067 кв. м., при посочени в заповедта граници на имота.

Съгласно сключен на 15.07.2010 г. предварителен договор /л. 6-9/  между ищеца и “Макс билд” ООД от една страна, в качеството им на продавачи и Д. А. П. от друга страна, в качеството му на купувач, е постигнато съгласие да сключат окончателен договор за покупко-продажба на  гореописания недвижим имот, ведно с архитектурен проект за двуетажна къща с РЗП от 223 кв. м.  В раздел І, чл. 2 от договора е уговорена продажна цена в размер на 30 000 евро, от които купувачът в деня на подписването на договора заплаща капаро в размер на 5 000 евро капаро, като е утоговорено останалите 25 000 евро да бъдат платени в деня на сключването на окончателния договор. В текста изрично е отразено заявлението на продавачите, че са получили напълно в брой уговореното капаро в размер на 5 000 евро и че отразеното в договора заявление има характера на разписка за получената от продавачите и заплатена от купувача сума. Страните са се уговорили да сключат окончателен договор в срок до 15.12.2010 г. /разд. ІІ, чл. 8/. В раздел ІІІ от договора изрично е уговорено, че при неизпълнение от продавачите на поетите с договора задължения, купу- вачът има право едностранно да развали предварителния договор по тяхна вина, като продавачите солидарно дължат на купувача двойния размер на получената като капаро сума, ведно с неустойка в размер на 5 000 евро.

Видно от приложената на л. 10 от делото нотариална покана рег. № 6996/2010, т. 2, № 68 на нотариус Ж. Т., рег. № 214 на НК, получена на 08.09.2010 г., ищецът е уведомен от купувача Д. П., че поради наложена от ЧСИ с рег. № 718 по изп. д. № 20107180400381 възбрана върху имота, предмет на предварителния договор от 15.07.2010 г., е налице неизпълнение на задължението на продавачите по раздел ІІ, т. 3 от договора и затова едностранно го разваля. П. поканва ищеца да му върне в двоен размер заплатеното капаро от 5 000 евро и да му заплати уговорената неустойка в размер на 5 000 евро на 15.09.2010 г. в 10.00 часа в кантората на нотариус Ж. Т. Нотариалната покана е адресирана  само до Д.Л.Ж..  

По делото е приложен констативен протокол  от 15.09.2010 г. с рег. № 7227/2010 г., т. 2, № 84 на нотариус Ж. Т. /л. 12/, съгласно който на посочената дата  в кантората на нотариуса е проведена среща между ищеца и Д. А. П., на която те са постигнали споразумение за прекратяване на предварителния договор от 15.07.2010 г., като Д.Л.Ж. е заплатил на Д. А. П. сума в размер на 15 000 евро, представляваща даденото по договора капаро в двоен размер и  договорената неустойка.

В първоинстанционното производство са разпитани трима свидетели – купувачът Д. П., Д. П. – пом. нотариус, заверила конст. протокол /л. 47 и 48 от делото на ШОС/ и П. И. – брокер на недвижими имоти /л. 68 от делото на ШОС/, от чиито показания се установява твърдото желание и намерение на ищеца и съсобственика му да продадат имота, причините за развалянето на договора от страна на купувача, получаването на сумата от 15 000 евро от купувача, достоверността на нотариалното заверяване на констативния протокол след постигнатото споразумение между ищеца и купувача /вж. мотивите към решението на ШОС/.

В първоинстанционното производство е допусната и ССЕ за установяване дали съгласно счетоводната документация, банковите документи и представените пред ТД на НАП-Варна на притежаваните от ищеца ЕООД и ЕТ към 15.09.2010 г. ищецът е разполагал със сумата от 15 000 евро. Настоящият съдебен състав намира, че така събраното от окръжния съд доказателство е неотносимо към спора, поради което и не го обсъжда.

От приложеното към делото изп. д. № 20107180400381 на ЧСИ С.Д., рег. № 718 на КЧСИ се установява, че същото е образувано на 22.07.2010 г. по молба на взискателя “Кен” АД-гр. Стара Загора срещу “Чино трейд” ООД-Варна и Д. П. П. от гр. Варна - солидарно осъдени да заплатят сумата от 165 464.11 лв. и деловодни разноски. Длъжникът Делян Павлов Павлов е единият от продавачите продали на 04.04.2008 г. на ищеца и “Макс билд” ООД недвижимия имот, предмет на предварителния договор. С молбата си взискателят е възложил НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 18, ал. 1 от ЗЧСИ във връзка с изпълнителното производство срещу длъжниците да извърши цялостно проучване на  имущественото им състояние, да прави справки, да набавя документи, книжа и др. свързани с имущественото им състояние, включително и да определи изпълнителния способ срещу длъжниците.

В изпълнителното дело по искане на ЧСИ в изпълнение на възложеното му от взискателя е поискана и приложена Справка по лице от 29.07.2010 г. на Службата по вписванията гр. Варна за длъжника Д. П. П. за периода от 01.01.1992 г. до 29.07.2010 г. /л.26-л. 36 от изп. д./. Под пореден № 10 от справката /л. 30/ фигурира сделката от 04.04.2008 г., въз основа на която ищецът и “Макс билд” ООД са придобили собствеността върху недвижимия имот, находящ се в землището на с. Здравец. Или, установено по безспорен начин е, че към момента на образуване на изпълнителното дело – 22.07.2010 г., длъжникът Делян Павлов Павлов не е собственик на имота, а такива са ищецът и „Макс билд” ООД. Независимо от това, на 11.08.2010 г. въз основа на направено от ЧСИ С.Д. искане, е вписана възбрана върху недвижимия имот /л. 116/. На 14.09.2010 г. взискателят по изп. дело е депозирал молба /л. 315/, с която е помолил ЧСИ да вдигне всички наложени възбрани върху недвижими имоти,  собственост на трети лица. На 17.09.2010 г., въз основа на молба на ЧСИ от 16.09.2010 г. – вх. № 18313 от 17.09.2010 г. на СВ-Варна /л. 376/ е вдигната възбраната  върху имота, собственост на ищеца и “Макс билд” ООД.

Предявеният иск е с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ. Съгласно цитираната разпоредба ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Елементите от фактическия състав на разпоредбата /неправомерни действия на ЧСИ при изпълнение на дейността му, настъпила вреда от тези действия и причинна връзка между действията и вредата/ следва да са налице в условие на комулативност. Липсата на която и да е от сочените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Наложената възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца и трето лице, за събиране на вземане по издаден изпълнителен лист  срещу съвсем различни правни субекти извън допустимите хипотези по чл. 429, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, е неправомерно действие на ЧСИ. За да се ангажира отговорността на ЧСИ обаче, следва да е налице причинна връзка между твърдяната от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, и действието на ЧСИ, каквато в случая липсва. ЧСИ дължи обезщетение за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. В конкретния случай неправомерното действие на ЧСИ не въздейства директно върху имуществото на ищеца, в резултат на което то да е намаляло.

Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Наложената възбрана е позволено от закона правно действие, свързано с работата на ЧСИ, като законът е предвидил и способи за защита на страните в изпълнителното производство, вкл. и на трета страна, каквато в случая се явява ищецът. След получаването на нот. покана 08.09.2010 г. и до 15.09.2010 г. /датата, когато се е отзовал на нотариалната покана и заплатил исковата сума на купувача по предварителния договор/, узнавайки за наложената възбрана, ищецът проявява пасивност и не предприема действия да уведоми ЧСИ за допуснатата небрежност от него при изпълнение на професионалните си задължения, както и да поиска вдигане на възбраната. От друга страна, неправомерното действие на ЧСИ след вдигане на възбраната на 17.09.2010 г. не е възпрепятствало възможността за сключване на окончателен договор между страните по предварителния договор в уговорения срок – 15.12.2010 г.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е налице фактическият състав на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, поради липса на един от съществените му елементи – причинна връзка между неправомерното действие на ЧСИ и твърдяната от ищеца имуществена вреда. В този смисъл са направените от окръжния съд изводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК съдът препраща към изложеното в мотивите на първоинстанционното решение. Обжалваното решение в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен следва да бъде потвърдено, като  на основание чл. 78, във връзка с чл. 81 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1 410,10 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение.

По частната жалба срещу определение № 262/26.05.2014 г. на ШОС:

С решението си ШОС е присъдил в полза на ответницата съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК направените по делото разноски общо в размер на 2 815 лева, от които  2 400 лева за адвокатско възнаграждение. В проведеното на 13.11.2013 г. /л. 68/ процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответницата /чл. 78, ал. 5 от ГПК/, което не е уважено в решението. С молба по реда на чл. 248 от ГПК ищецът чрез процесуалния си представител отново е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и е поискал изменение на постановеното решение чрез намаляване на адв. възнаграждение до размер на 1 244 лева. С обжалваното определение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение. Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за незаконосъобразно – постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно последното изменение на цитираната Наредба, обн. в ДВ бр. 28/28.03.2014 г., /която е по-благоприятна като определяща по-високи мин. размери на адвокатските възнаграждения в сравнение с тези към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт/, размерът на мин. адв. възнаграждение съобразно защитавания интерес / 15 000 евро/ следва да се определи на 1 410,10 лева. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и като основателна  молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските да се уважи.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                            Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Шуменския окръжен съд № 342/13.12.2013 г., постановено по гр. д. № 140/2013 г. при участието на ЗАД „Армеец” АД-София, В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД искове срещу ЧСИ С. Д. К. – Д. с рег. № 718 на КЧСИ за заплащане на сумата от 15 000 евро ведно със законната лихва от 15.09.2010 г., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие неправомерни действия на ответницата в качеството й на ЧСИ.

ОТМЕНЯВА постановеното по същото дело по реда на чл. 248 от ГПК определение № 262/ 26.05.2014 г., с което ШОС е оставил без уважение молбата на Д.Л.Ж. за изменение на решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА решение № 342/13.12.2013 г., постановено по гр. д. № 140/2013 г. на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, присъдени в полза на С. Д. К. – Д., като ги намалява от 2 815 лева на 1 825,11 /хиляда осемстотин двадесет и пет 0,11/ лева.

ОСЪЖДА Д.Л.Ж. ***, ЕГН-********** да заплати на С. Д. К. – Д. *** 410,10 /хиляда четиристотин и десет 0,11/ лева – разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                        2.