ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

333/20.05.2015г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 20.05.2015г в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 229/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Т.В.А. *** срещу определение № 118/30.01.2015 год по ч.гр.д. № 49/2015 год на Окръжен съд Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу действията на ЧСИ Н. Ж. по изп.д. № 20118110400385, изразяващи се в насрочване на въвод във владение на недвижим имот, изнесен на публична продан и възложен на купувача с влязло в сила постановление за възлагане. Частната жалбоподателка счита, че постановлението за възлагане представлява самостоятелно изпълнително основание по отношение предаването на имота на купувача, поради което е следвало да й се връчи призовка за доброволно изпълнение, което не е направено от съдебния изпълнител. Поради това тя счита, че се намира в хипотезата на чл. 435 ал.2 ГПК, а именно – отстраняване от имот, за което не е била надлежно уведомена.

Постъпил е отговор от „Първа инвестиционна банка „ АД – взискател по изпълнителното дело, с който се оспорва частната жалба и се моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК предвижда правото на длъжника да обжалва отстраняването му от имот, ако не е бил надлежно уведомен за изпълнението. Тази хипотеза се отнася за случаите, когато предмет на изпълнението е предаването на владението върху недвижим имот, присъдено с подлежащото на изпълнение съдебно решение – чл. 522 от ГПК. В тези случаи изпълнителният титул, въз основа на който е предприето изпълнението, съдържа в себе си задължението за предаване на вещта.

В случая задължението за предаване произтича от вече проведено изпълнение върху имота за удовлетворяване на парично вземане на взискателя. Постановлението за възлагане не е самостоятелен изпълнителен титул, а завършващ етап от принудителното изпълнение, при който купувачът придобива правото на собственост върху имота и се въвежда във владение от съдебния изпълнител по реда на чл. 498 от ГПК. Ето защо в този случай на длъжника не следва да се връчва нова призовка за доброволно изпълнение. Той само се уведомява за датата на въвода, което е било направено.

С оглед казаното, жалбата не попада в обхвата на чл. 435 ал.2 от ГПК и се явява недопустима. Определението, с което същата е оставена без разглеждане, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът служебно констатира, че държавната такса за въззивно обжалване в размер на 15 лв е внесена погрешно от частната жалбоподателка по сметка на Окръжен съд Добрич, вместо на Апелативен съд Варна. С оглед на това следва да се отправи искане за превеждането й по сметката на Апелативен съд Варна.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 118/30.01.2015 год по ч.гр.д. № 49/2015 год на Окръжен съд Добрич.

Да се изпрати писмо до счетоводството на Окръжен съд Добрич за превеждане по сметка на Апелативен съд Варна на погрешно внесената държавна такса в размер на 15 лв по частната жалба на Т.В.А. с пл.нареждане OS-00002746/14.04.2015 год на Пощенска банка АД, ФЦ Добрич.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.