Р Е Ш Е Н И Е

106

гр. Варна,  24.06.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Прокурор Анна Помакова,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 229 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 06/07.03.2016 год. по гр.д. 264/2015 год. на ОС Разград, с което е осъдена Прокуратурата на РБ  да заплати на Д.И.Д. ЕГН **********,***000 лв. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, психически страдания и неудобства, вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по НОХД 305/2010 год. по описа на ОС Търговище; ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.10.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, както и разноски в размер на 872 лв.; като е отхвърлен искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ  за разликата над 11000 лв. до претендираните 38000 лв.

Подадена е въззивна жалба от Д.И.Д. ЕГН **********,***, срещу решението в отхвърлителната му част. В жалбата се излага, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и неправилно е преценил доказателствата по делото, определяйки дължимия размер на обезщетението. Иска се уважаване на претенцията изцяло или в по-голям размер.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор. Оспорена е в с.з.

Подадена е и въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решението в осъдителната му част. Твърди се, че определеното обезщетение е прекомерно и се иска намаляването му. Изложени са подробни съображения за това – доказаните по делото факти, независещите от ответника причини за отлагане на делото, неотчетения стандарт на живот в страната и т.н. Иска се определяне на обезщетение в „значително по-нисък размер”.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор. Оспорена е в с.з.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС е предявен иск за обезщетение за нематериални вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано нох дело № 305 / 2010г. по описа на ОС гр. Търговище, приключило окончателно на 05.06.2015 г.  с влязла в сила оправдателна присъда. В исковата молба се твърди, че вредите са болки и страдания, разстройство на здравето, злепоставяне пред обществото и накърняване на професионалната му репутация, изключителни притеснения и страдания, опасения, че при евентуална осъдителна присъда няма да може да упражнява професията си и по този начин ще бъде в тежест на семейството си, безпокойство от самото обстоятелство, че е обвиняем и срещу него се води наказателен процес, от широкия обществен и медиен отзвук на обвинeнието. Публикации относно делото имало в местната и централната преса, радио и телевизии, което довело до информиране на неограничен кръг от хора за провежданата спрямо него наказателна репресия и накърнило изключително много доброто му име в обществото. Появили се съмнения в професионалната му почтеност и това променило отношението към него, и създало чувство на недоверие и изолация. Отделно от това се влошило рязко здравословното му състояние. Отново се появили симптоми на старо туморно заболяване. Нарушило се зрението на дясното око и практически загубил възможността да вижда с него. Уврежданото рефлектирало и върху другото му око, което също било подложено на лечение за да се предотврати пълна загуба на зрение. Допълнително утежнил състоянието му продължителния период от време / почти пет години /. Претендирано е  заплащане на обезщетение за нанесени му от ответника в периода 03.09.2010 г. – 05.06.2015 г. неимуществени вреди в размер на 38 000 лв., ведно със законната лихва от 05.06.2015 г.  до окончателно плащане.

Ответникът по исковете - Прокуратурата на Р България, е депозирал писмен отговор в срок, като е оспорил исковете по основание и по размер, евентуално е оспорен завишеният размер на претендираното обезщетение Оспорено е наличието на твърдяните неимуществени вреди, а също и на пряка и непосредствена причинна връзка между обвинението и конкретно действително претърпени вреди. Твърди се, че по същото време ищецът е бил привлечен като обвиняем и по друго досъдебно производство, също приключило с оправдателна присъда. Относно приключване на второто наказателно производство, ищецът завел друго дело по ЗОДОВ с претенция на неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., посочвайки съвпадащ период от 04.03.2013 г. – 12.06.2015 г. По отношение на периода се сочи, че в досъдебната фаза производството е протекло за 2 месеца. Твърди се, че Прокуратурата не носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза, както и че упражнената принуда е с нисък интензитет. Твърди се, че размерът на претенцията не съответства на стандарта на живот в страната и обезщетението не следва да бъде източник за обогатяване. В заключение се иска отхвърляне на претенцията, като неоснователна или в условията на алтернативност, да бъде уважена в минимален размер.

От фактическа страна се установява, че г-н Д. е привлечен като обвиняем с Постановление от 03.09.2010 г. на следовател при ОСлО при ОП – Разград по обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК, за това че в периода 04.04.2009 г. до 09.04.2009 г. в гр. Разград, в качеството си на длъжностно лице / управител на “ ВМ- Д.», ООД, на което дружество с договор за услуга от 06.04.2009 г. , сключен между Областна администрация гр. Разград – възложител и управляваното от Д. дружество - изпълнител, е възложено установяване на функционалната пригодност на сгради след природно бедствие – дъжд и силен вятър на 19.03.2009 г., в кръга на службата си съставил официални документи / строително-конструктивно заключение и Заключение от техническа експертиза приложение №3 към чл. 22, ал. 2, т. 3 и чл. 23, т. 1 и 2 от Правилник за организацията и дейността на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС, което се изисква във връзка с предоставяне на средства за извършване на неотложни възстановителни работи за трайно възстановяване на имоти - държавна или общинска собственост, читалища или молитвени домове на религиозни институции, засегнати от бедствия/, в които удостоверил неверни обстоятелства / видовете увреждания, тежест и техническото състояние на сгради-молитвени домове в с. Липник, с. Стражец, с. Черковна, с. Дряновец, с. Осенец, с. Мортагоново, с. Киченица, с. Недоклан, с. Дянково и с. Топчии, обл. Разград, в следствие на силен вятър , съчетано с проливен дъжд, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства, като деянията са извършени в условията на продължавано престъпление. По това обвинение е образувано нох дело № 305 / 2010 г. по описа на ОС-Търговище. С присъда № 3 / 03.02.2015 г., постановена по същото НОХД, подсъдимият Д. Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 311 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.   С Присъда № 5 / 21.05.2015 г., постановена по ВНОХ дело № 96 / 2015 г., ВнАС е потвърдил оправдателната присъда на ОС - Търговище. Присъдата влязла в сила спрямо г-н Д. на 05.06.2015 г. Цялото наказателно производство е продължило четири години и половина. От представените по делото писмени доказателства – протоколи от с.з. е видно, че г-н Д. е участвал редовно в съдебните заседания в периода 05.04.2011 г. - 03.02.2015 г.

Не е било спорно, че инж. Д.Д. притежава Удостоверение за пълна проектантска правоспособност рег. № 04599, с валидност за 2015 г., образователно-квалификационна степен МАГИСТЪР и професионална квалификация  СТРОИТЕЛЕН ИНЖЕНЕР. Включен е в регистъра на КИИП за лицата с пълна проектантска правоспособност с протоколно решение на УС на КИИП № 13 от 11.02.2005 г. по части: КОНСТРУКТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО.

 По отношение на претърпяните неимуществени вреди по делото събрани писмени и гласни доказателства. Видно е от Епикриза № 6199 / 2001 г. на МЗ, МБАЛ “Царица Йоанна“, КЦГЕ- Клиника по “ Коремна хирургия “  гр. София, че г- Д. девет години преди наказателното преследване е бил лекуван от Carcinoma coesi C2 по Дюкс, на 14.06.2001 г. е опериран и след спокоен следоперативен период е изписан в добро състояние.

Видно е от Епикриза № 463 на “Зора“ ООД– диагностика и оперативно лечение на очни заболявания, че след началото на наказателното производството г-н Д. е постъпил на 26.03.2011 г. с оплаквания за намалено зрение на двете очи. След извършена интервенция е изписан на 27.03.2011 г. с подобрение.

Видно е от Епикриза № 6241/680 от 2011 г. на МБАЛ “ Св. Ив.Рилски “ гр. Разград-Хирургично отделение, където г-н Д. е постъпил на 18.05.2011 г. с окончателна диагноза Чревни сраствания с непроходимост, като е изписан на 20.05.2011 г. с подобрение.

Представен е  и Протокол на медицинска комисия изх. № 133 8 10.06.2011 г. на МЦ “ Д-Р ВЕЛКОВИ “ ООД ЛКК по повод освидетелстване на трайна неработоспособност със заключение за изпращане на ТЕЛК. Представено е и Експертно решение № 2300 / 199 от 23.11.2011 г. на  МБАЛ “ Св. Ив.Рилски “ гр. Разград, видно от което на г-н Д. е определена неработоспособност  60 %. Представена е Епикриза № 492 / 16.05.2012 г. на СБАЛ по очни болести  “ ЗРЕНИЕ “ гр. София, според която на 16.05.2012 г. г-н Д. е постъпил с окончателна диагноза Сенилна кортикална катаракта на ляво око. След извършена в деня на постъпването оперативна интервенция, е изписан като оздравял на 17.05.2012 г. Видно е от листи  за диспансерно наблюдение  на КОЦ-Русе с дати 23.01.2014 г. и 23.01.2015 г., от Протокол на медицинска комисия при КОЦ-Русе от 23.01.2014 г. относно преосвидетелстване, както и от Експертно решение № 0246 / 021 от 30.01.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ “ Св. Ив.Рилски “ гр. Разград, че на г-н Д. е определена неработоспособност  68 %.

По делото са събрани доказателства относно причините за влошаване на здравословното състояние на г-н Д. и връзката на състоянието с наказателното преследване - СМЕ. Според заключението на вещото лице, през м. юни 2001 г. по отношение на ищеца е доказан карцином на сляпото черво и извършена операция и следоперативна химиотерапия. През 2011 г. е извършена операция на дясното око за аблация / отлепване/ на ретината и от тога е налице практическа слепота с това око. През 2012 г. е извършена операция на лявото око за старческа катаракта. От м. ноември 2011 г., с решение на ТЕЛК, е определена група на инвалидност – 60 % загуба на трудоспособността и преосвидетелстван през януари 2014 г.  – 68 % загуба на трудоспособност. С решение на КОЦ Русе, поради описаното злокачествено заболяване на дебелото черво, г-н Д. е подлежал на диспансерно наблюдение. Според заключението на вещото лице описаното злокачествено заболяване на дебелото черво е от 2001 г. и появата му няма връзка с наказателното дело. При този род заболявания се препоръчва избягване на физически и психически натоварвания. Описаното отлепване на ретината на дясното око, довела до практическа слепота с него, е с най- чести причини за поява: тежко физическо натоварване, някои заболявания като захарен диабет, наследствена обремененост, тежко късогледство- поради промени в стъкловидното тяло, глаукома / повишено вътреочно налягане /,  усложнения след операция за лечение на катаракта и др. Физическото или емоционално изтощения / натоварване / може да изиграе ролята на отключващ момент за поява на заболяването. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че по отношение на онкологичното заболяване практически г-н Д. е здрав, при положение че няма рецидив в петгодишния период след лечението. Може да се направи извод, че описаните заболявания не са причинени от наказателното преследване, по-скоро стресът е влошил още повече здравословното състояние на г-н Д., обусловено от възрастта му, генетичните особениости и начина на живот.

       Видно е от представените по делото копия от статии, публикувани в  интернет сайтове на регионалният вестник “Екип 7”, Darik news Шумен, че внасянето на обвинителен акт в ОС Разград срещу ексобластен управител е отразено в пресата, като са изброени и останалите подсъдими, сред които и г- Д.. Гласност в пресата е дадена и на самия процес, без да е обсъждан специално и конкретно г-н Д..

         Видно е от писмените доказателства по делото, че в част от исковия период срещу г-н Д. е водено и друго наказателно производство, по което е привлече като обвиняем с Постановление от 04.03.2013 г. на следовател при ОСлО при ОП – Разград, по обвинение в извършване на друго подобно престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК, но извършено на 12.11.2008 г. По това обвинение, с присъда № 28 / 13.05.2014 г. по нох дело № 270 / 2013 г. на ОС-Разград, г-н Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. След инстанционен контрол, присъдата влязла в сила на 12.06.2015 г. В тази връзка г-н Д. *** искова молба с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с материален интерес 18 000 лв. Претендираните неимуществени вреди са идентични с тези в настоящия процес.

         По отношение на конкретните преживявания на г-н Д. са събрани гласни доказателства: показанията на св. Е. П. и св. Р. Д., съпруга на г-н Д., чиито показания са ценени при условията на чл. 172 ГПК. Според съвпадащите показания на свидетелите, наказателното производство основно е притеснило г-н Д. с опасността да не може да упражнява професията си и да издържа семейството си. Променили се социалните му контакти, притеснявал се за авторитета си. Станал избухлив , влошило се здравето му, претърпял много медицински интервенции във връзка със зрението си и дебелото черво. Според показанията на свидетеля арх. Е. П. г-н Д. по принцип бил отворен човек, шегувал се постоянно, но в един момент станал по-затворен, по – сприхав, не понасял шеги. От съвместната им работа установил, че станал по-несигурен, притеснявал се дали ще може да се справи с проектите, дори на няколко пъти му отказвал. Притеснявал се от отношението на колеги спрямо него, като човек допуснал грешки и не си свършил работата, както трябва.поделял във връзка с делата, че правил експертиза във връзка с годността на сградите. Според показанията на съпругата на г-н Д. той бил много притеснен за здравословното си състояние. Тежко преживял операцията на зрящото око. Не можел да се обгрижва при престоя си в болницата в гр. София, поради което тя му помагала да се обслужва. Притесненията му били през целия период.

         По отношение на правната квалификация, предявеният иск по чл. 2, ал. 1,  т. 3 от ЗОДОВ. За уважаването му следваше да се установят следните предпоставки за отговорността на Държавата за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано: 1. незаконно повдигнато и поддържано обвинение в някоя от посочените хипотези; 2. настъпили вреди от вида, посочен в исковата молба; 3. пряка причинно-следствена връзка между вредите и  незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.

 

Повдигането и поддържането на обвинение, по която г-н Д. е бил оправдан, не е било спорно по делото.

По делото е установено по безспорен начин, че в периода на наказателното преследване г-н Д. е претърпял значителни притеснения и силна стресова реакция от опасността да бъде лишен да упражнява професията си, от накърняване на доброто му име, трудно е понасял в резултат на стреса и влошеното си здравословно състояние., а също и широкия обществен отзвук на наказателното производство. Ограничил е социалните си контакти.

         Държавата, обаче, отговаря за всички вреди, за които се установено причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди – чл. 4 ЗОДОВ. По делото не е доказано здравословните проблеми на г-н Д. да са предизвикани от наказателното производство, нито влошаването им да се дължи на него. Ето защо съдът приема, че силният стрес е затруднил понасянето на страданията по оздравителния процес – това е доказаната последица. Здравето на г-н Д. е обусловено най-вече от възрастта и начина му на живот.

Отделно от това, съдът приема, че всички вредни последици са причинени и от второто наказателно производство, водено срещу г-н Д., което следва да се вземе предвид при размера на обезщетението.

         Съдът не приема възраженията на Прокуратурата, че тя не носи отговорност за продължителността на производството в съдебната фаза: без повдигнато обвинение съдебна фаза не би имало, поради което и Държавата, чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите от цялото наказателно производство.

Искът е основателен. При определяне на размера на обезщетението, по чл. 52 ЗЗД, като съобрази вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането /4 години и девет месеца/, съпоставени със състоянието на г-н Д. преди него, липсата на трайни и необратими последици от наказателното преследване, възможността на г-н Д. да упражнява професията си, реабилитацията му, неговата възраст, съвпадането на периода на увреждането с друго наказателно преследване, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е този от 7000 лв., който е съобразен с действително претърпените вреди: силен стрес, тревожност, уронване на престижа на г-н Д. като професионалист, стеснени социални контакти, трудно понасяне на оздравителния му процес при наличните му заболявания. Дължима е и законната лихва върху тази сума. 

 

Предвид частично несъвпадане на крайните изводи на ОС с тези на АпС, решението следва да се отмени в частта, с която искът по чл. 2,, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 7000 лв. до 11000 лв., както и в частта за разноските, където такива са присъдени над размер от 555 лв., като вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли за тази разлика.

В останалата му част, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 7000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.10.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, както и разноски в размер на 555 лв., както и в частта с която искът е отхвърлен за разликата от 11000 лв. до 38000 лв., решението следва да се потвърди.

Разноски за въззивната инстанция не е доказано да са извършени и не се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 ОТМЕНЯ решение № 06/07.03.2016 год. по гр.д. 264/2015 год. на ОС Разград, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на РБ  да заплати на Д.И.Д. ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, психически страдания и неудобства, вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по НОХД 305/2010 год. по описа на ОС Търговище, само ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 7000 лв. до присъдените от ОС 11000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.10.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, както и в частта от решението, с която са присъдени разноски над размер от 555 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.И.Д. ЕГН **********,***, срещу Прокуратурата на РБ , за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, психически страдания и неудобства, вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по НОХД 305/2010 год. по описа на ОС Търговище, само. ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 7000 лв. до присъдените от ОС 11000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.10.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 06/07.03.2016 год. по гр.д. 264/2015 год. на ОС Разград, в останалата му част, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 7000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.10.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, като са присъдени разноски в размер на 555 лв., както и в частта с която искът е отхвърлен за разликата от 11000 лв. до 38000 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: