Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 92/13.07.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми юни, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 229/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби против решение № 137/30.01.2018 г., поправено с решение № 673/16.04.2018 г. по гр.д.№ 2328/16 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска на И.С.П., действащ със съгласието на попечителя си С.И.П. против Е.К.К., при участие на трети лица помагачи на ответницата Д.Й.Й. и Ж.Ж.Й. и е обявено за нищожно пълномощно peг.№№ 4422 и 4423, том 1, акт № 191/04.10.2011 г. на нотариус В.Петров, peг.№ 205 на НК, район на действие - PC-Варна, с което И.С.П. *** е упълномощил Е.К.К. да продаде описания в пълномощното недвижим  имот, поради липса на волеизявление, на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД.

          Решението е обжалвано от ответницата Е.К.К. с оплаквания за незаконосъобразност и искане за отмяна и за отхвърляне на исковете.

Третите лица - помагачи обжалват решението с оплаквания за неправилност поради незаконосъобразност. Молят – след отмяна на решението, за постановяване на друго по съществото на спора, с което първите две искови претенции бъдат отхвърлени като неоснователни, а третата – като погасена по давност.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от И.С.П. против Е.К.К., при участието на трети лица – помагачи на ответницата  Д.Й.Й. и Ж.Ж.Й.: за признаване нищожността на пълномощно peг.№№4422 и 4423, том 1, акт № 191/04.10.2011 г. на нотариус В.Петров, peг.№ 205 на НК, район на действие PC-Варна, с което ищецът е упълномощил ответницата да продаде собственият му недвижим имот - апартамент № 114 в гр. Варна, ул."Христо Ботев" № 18 поради липсата на волеизявление, с правно основание чл. 26. ал. 2, предл. 2, вр. чл. 44 от ЗЗД; при условията на евентуалност - иск за признаване на пълномощното за нищожно, поради нарушаване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 вр. чл. 44 от ЗЗД; при условията на евентуалност - иск за обявяване на унищожаемостта на пълномощното поради измама, извършена от Е.К.К.,  с правно основание чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД.

Оспорвайки исковете, ответницата Е.К.К. и третите лица-помагачи твърдят, че упълномощаването е извършено в надлежна форма и не е налице нарушаване на добрите нрави, поради което е действително и исковете за обявяване на нищожност следва да бъдат отхвърлени; правят възражение за погасяване по давност на иска за обявяване на унищожаемост на пълномощното поради измама, на основание чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД.

Не се спори между страните, установява се с нотариален акт № 39, том VII, дело № 3495/1995 г. на нотариус при ВРС, правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот в гр.Варна - апартамент № 114, бул. „Христо Ботев“ № 18, вх. 5, ет.4 със застроена площ от 64 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 7,29 кв.метра и 0.2365 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, в кв.13 по плана на 11 микрорайон на град Варна.

С пълномощно peг.№№4422 и 4423, том 1, акт № 191/04.10.2011 г. на нотариус В.Петров, peг.№ 205 на НК с район на действие ВОС, ищецът И.С.П. е упълномощил ответницата Е.К.К. да го представлява при разпоредителни сделки с описания имот; на същата дата с рег. № 3957 и 3958, пред нотариус № 480  упълномощената е преупълномощила със същите права К. И.И., а на 05.10.2011 г. преупълномощената К.И. И. е преупълномощила Л.Н.П. с правата по първоначалното пълномощно.

На 07.10.2011 г. с н.а.№ 67/2011 г. на нотариус № 363 с район  на действие ВОС имотът е продаден от И.С.П., представляван от Л.Н.П., на Я.О.Г.;

на 09.12.2011 г. с н.а.№ 31/2011 г. на нотариус № 363 с район на действие ВОС Я.О.Г. е продала имота на ЕООД „Екотехника“;

на 18.12.2012 г. с н.а.№ 143/2012 г. на нотариус № 561 с район на действие ВОС е извършена замяна и имотът е придобит от И.Д. и К. Д.;

на 18.03.2016 г. с н.а.№ 80 том II, рег. № 2212, дело 212/2016 г. имотът е закупен от третите лица-помагачи Д.Й.Й. и Ж.Ж.Й..

С влязла в сила присъда на 22.06.2016 г. по НОХД № 79/2015 г. на ВРС К.И.И. и Е.К.К. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал.1 т.2 и т.3, пр. 2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК. Ответницата Е.К.К. е призната за виновна, затова че през периода от м.09.2011 г. до 18.11.2011 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си и за К.И.И. имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у И.С.П., относно възможността да продаде собствените му имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Цар Асен „ № 24 /офис/, бул. „Христо Ботев“ № 18, вх. 5, ап. 114  /апартамент/ и гр.Варна, ул.„Нидерле“ № 2 /магазин/, след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази услуга, с което му причинили имотна вреда в размер на 218120.00 лева.

По делото е назначена СТЕ, съобразно заключението на която пазарната стойност на апартамента към 07.10.2011 г. е в размер на 89180.00 лева.

С влязло в сила на 04.11.2014 г. решение № 614 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 3450/2013 г. на ВОС, ищецът е поставен под ограничено запрещение, като за негов попечител е назначен С.И.П..

Заключението на назначената СПЕ установява, че през 2011 г. ищецът е страдал от „Загуба на кортикомедуларна диференциация,темпорално. Мултиинфарктна енцефалопатия. Корова атрофия." През 2013 г. са констатирани Органична промяна на личността. Съдова деменция, като  първите промени са започнали от години, до десетилетия преди 2013 г. Към момента на упълномощаването - 04.10.2011г. установените от експетризата когнитивни и емоционално- поведенчески нарушения вероятно са били по-леко и дискретно изразени. Вещото лице прогнозира, че през периода от датата на упълномощаването, до датата на поставяне под запрещение  - 23.04.2014 г., И.П. е функционирал самостоятелно, при съхранено общо когнитивно ниво и нормални ежедневни дейности, с вероятност да е бил податлив на внушение, манипулации и измама.

Показанията на свид.Ал.А. установяват, че И.С.П. е бил изведен от апартамента и живее в малка стаичка блока, в който се намира процесният апартамент; че е имал отношения с „някакви жени“, които са му давали надежда за връщането на апартамента; възприемал е ищеца като напълно адекватен и с нормално социално поведение, с разбиране за стойността на парите и е бил учуден от настаняването му за лечение в психиатрично заведение.

По иска за прогласяване нищожността на сделката поради липса на волеизявление на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД:

Липса на волеизявление по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД е налице, когато обективираното изявление не отговаря на вътрешното намерениe, както и когато е направено в състояние, изключващо формирането на воля. Доказателства за наличието на такова състояние не са представени  - към датата на упълномощаването ищецът е дееспособно лице, положило подписа си под пълномощното, а изявлението му за предоставяне на права за разпореждане с имота е било с намерение за пораждане на такива права в полза на упълномощеното лице. Несъзнаването на правните последици от предоставените права на пълномощника и опорочаването на волята имат отношение към друг порок на сделката – унищожаемост на същата. Останалите твърдения на ищеца за съдържанието на пълномощното имат отношение към обема на предоставената от пълномощника представителна  власт за сделките и не водят до липса на волеизявление. В този смисъл искът е неоснователен, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният на посоченото основание иск – отхвърлен.

По иска за прогласяване нищожността на договора на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави:

Добрите нрави са морални норми с нравствено-етично съдържание, които законът въздига в критерий за оценка на сделките. Не всяко нарушение на етични норми следва да се счита за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените в обществото нравствено-етични норми. В случая, такова нарушение на морални правила, тъй като предоставянето на представителна власт за разпореждане с недвижим имот не е нито неморално, нито накърнява морални принципи и нравствено-етични норми. Съображенията и мотивите на ищеца да упълномощи ответницата с правата по пълномощното са без значение за действителността на упълномощителната сделка на това основание. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 29 от ЗЗД за унищожение на упълномощителната сделка, поради измама:

Безспорно е установено по делото, че ответницата се е сприятелила с ищеца през пролетта на 2011 г. и между тях са били създадени приятелски отношения. И.П. е бил на около 70 г., не е поддържал отношения с близките си, чувствал се е самотен и прекарвал много време в компанията на Е.К. и нейната приятелка. Именно, поради създалите се отношения на близост и доверие, напредналата възраст, установеното от вещите лица здравословно състояние на ищеца към този момент, предпоставящо податливост на внушения и манипулации, уверенията на ответницата, че с предоставянето на представителните права с пълномощното, имотът му ще бъде продаден само „фиктивно“, че той няма да загуби собствеността му и ще му бъде върнат обратно, у него е била създадена и поддържана невярна представа относно правните последици от сделката - че имотът му няма да бъде продаден действително, а „фиктивно“ и той няма да загуби собствеността. Следователно, фактическия състав на измамата по чл. 29 от ЗЗД в случая са налице: - дадено е пълномощно за разпореждане поради създадената у упълномощителя умишлено от упълномещената невярна представа за правните последици на сделката. Това се установява и от съвкупната преценка на всички доказателства по делото, включително и от извършеното последователно преупълномощаване на още две лица с правата по даденото от ищеца пълномощно и извършената само дни след това продажба на имота, а и в кратък период и останалите две сделки, както и че по същото време с други упълномощителни сделки са били предоставени от ищеца на ответницата права за разпореждане и са били отчуждени други два имота на ищеца – офис и магазин в гр.Варна. Елементите на измамата по чл.29 от ЗЗД са установени и с влязлата на 22.06.2016 г. в сила присъда от наказателния съд по нохд № 79/2015 г.  по описа на ВРС, доколкото напълно покриват част от елементите на фактическия състав на престъплението измама, за което ответницата е осъдена по чл. 211 вр. чл. 210, ал.1 т.2 и т.3, пр. 2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и в този смисъл присъдата е задължителна за гражданския съд на осн. чл.300 ГПК.

Предвид установеното, че сделката е унищожаема, поради измама на осн. чл. 29 от ЗЗД, следва да бъдат разгледани и възраженията на ответницата и помагачите за погасяване на иска поради изтекла тригодишна погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, като давността тече от откриване на измамата.

Макар и публично достъпно, вписването в имотния регистър на сделката по продажбата от 2011 г. не може да се счита за дата на узнаване на измамата, в каквато насока са възраженията на ответницата К.. Предвид установеното, че упълномощителната сделка е била сключена при измама, като ищецът е имал съзнанието, че продажбата ще бъде „фиктивна“, той няма да загуби собствеността на имота и апартаментът ще му бъде върнат, откриването на измамата от него е станало на 31.01.2013 г., когато е узнал, че имотите му са продадени и е подал жалба в полицията заради отстраняването му от жилището на 28.01.2013 г.

Не е налице основание да се приеме, че ищецът не е могъл да възприеме осъществената спрямо него измама към датата на узнаването на продажбите, защото се надявал, че ответницата ще му върне имота. Тъй като имотът вече е бил действително, а не „фиктивно“ продаден и препродаден с няколко поредни сделки, той не се е намирал у ответницата, поради което съображението на ищеца, че и към този момент той не е разбрал за измамата, е несъстоятелно. Надеждата на ищеца за връщане на имотите няма отношение към приключилата и узната вече измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД. От значение за началото на давностния срок е узнаването на факта на осъществената измама, което е станало по-рано от узнаването на осъждането на ответницата за престъплението  измама, което има различен фактически състав. Тъй като ищецът носи доказателствената тежест за установяване на твърдението си за по-късното узнаване на измамата по чл. 29 от ЗЗД, а това не е сторено, следва извод за неоснователност на иска по чл. 29 от ЗЗД, поради погасяването му с изтичането на тригодишния давностен срок към датата на подаване на исковата молба на 24.10.2016 г., считано от узнаване на измамата на  31.01.2013 г.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 137/30.01.2018 г. поправено с р.№ 673/16.04.2018 г. по гр.д.№ 2328/16 г. на Окръжен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от И.С.П., ЕГН ********** ***, партер, действащ със съгласието на попечителя си С.И.П. против Е.К.К., ЕГН ********** ***, при участие на третите лица помагачи на ответницата Д.Й.Й. и Ж.Ж.Й.,***, съединени при условията на евентуалност:

- за обявяване на нищожност на  пълномощно per. №№4422 и 4423, том 1, акт № 191/04.10.2011 г. на нотариус Веселин Петров, per № 205 на Нотариалната камара, район на действие -PC-Варна, с което И.С.П. е упълномощил Е.К.К. да продаде собствения му недвижим имот – апартамент № 114, находящ се в гр.Варна, район Одесос, бул. „Христо Ботев“ № 18, вх. 5, ет.4 със застроена площ от 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет,килер, тераса и входно антре при граници от ляво на дясно – двор и ап. № 115, стълбище, двор, горе-ап.№118, долу-ап.№110, заедно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 7,29 кв.метра при граници: от ляво на дясно:тяло на вх.№3, изба №12, коридор, изба № 10 и rope-проход ведно със съответните 0.2365 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата, попадащо в кв.13 по плана на 11 микрорайон на град Варна, чрез обезщетение  обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, за което е  съставен нотариален акт № 39, том VII, дело № 3495/1995 г. на нотариус при ВРС, поради липсата на волеизявление, на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД;

- за прогласяване нищожността на същата упълномощителна сделка, поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 вр. чл. 44 от ЗЗД;

- за унищожаване на същата упълномощителна сделка, като подписана от упълномощителя – ищец по делото при измама, извършена от упълномощената – ответницата Е.К.К., на основание чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.