Р Е Ш Е Н И Е № 32

гр. Варна,  09.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН С.

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. С. в.гр.д. № 23 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на „Дионикс инвест” ООД, гр. Балчик срещу решение № 1941/24.11.2015г., постановено по гражданско дело № 1337 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Варна, само в частта му, с която е бил отхвърлен иска му против „Бултрейд 2002" ООД, гр. Варна на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 94 000лв., представляваща обезщетение за ползване за 24 месеца - периода от 01.05.2010г. до 30.04.2012г., на УПИ XIII-3069 по действащия план на гр. Каварна, с площ от 2 500 кв.м., представляващ реална част от дворно място, бивш парцел VI в квартал 5 по плана на гр. Каварна от 1988г., означен с номер 1 на скицата и кадастрален номер 501.3069, намиращ се в югозападната част на дворното място - парцел VI в кв. 5 по плана на гр. Каварна от 1988г., цялото с площ от 53 189 кв. м. Границите на реално ползваната част са: от юг - улица, от изток и север - имот 501.2379 и от запад - имот без посочен номер на скицата, ведно със законна лихва върху претендираната сума от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; и ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата от 4400лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа се, че страните са обвързани със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр.д. № 237/07г. та РС-Каварна, с което е бил отхвърлен иска за делба на целия поземлен имот /част от който е и ползвания от ответника терен/, както и е бил отхвърлен предявения от ответното дружество инцидентен установителен иск за приемане за установено, че то е собственик на прилежащата земя към бензиностанцията с площ от 3000 кв.м., за част от която е бил обособен по ПУП самостоятелен УПИ ХLV, кв. 5 с площ от 2500 кв.м. Това означава, че е отречено право на собственост на ответното дружество върху процесната част от имота на ищцовото дружество. Отделно от това се поддържа тезата, че след като придобиването на собствеността върху имот чрез принудително изпълнение по реда на ДПК /отм./, е сложен фактически състав от императивно регламентирани действия на публичния изпълнител, то и липсата на отделен елемент от този сложен фактически състав /или опорочаването му/, води до недействителност на продажбата. В този контекст се излага, че при публичната продан на бензиностанцията, публичният изпълнител е описал сградата, заедно с прилежащата към нея земя, която обаче изрично е изключил от оценката, поради което и цена не е плащана за земята. Плащането пък е условие съобразно чл. 215 от ДПК /отм./ за възлагане на имота. Собственост върху земята не е била придобита от ответника въз основа на постановлението за възлагане на публичния изпълнител. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за сумата от 94 000лв. на посоченото основание. 

            Решението в частта му, с която е отхвърлен иска за горницата над обжалваната понастоящем част за сума от 94 000лв. до предявения размер от 120 000лв., не е обжалвано и е влязло в сила.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна. Същата чрез процесуален представител в с.з. е оспорила въззивната жалба, претендирайки решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Поддържа се, че ответното дружество е придобило 2500 кв.м. ид.ч. от процесния терен, закупувайки бензиностанцията на публична продан. Позовава се на решаващите мотиви на ВКС по делото за делба на поземления имот, както и на съдебното решение, с което е разпределено ползването на този имот. Не претендира за разноски пред настоящата инстанция.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производството е образувано по иска на „Дионикс инвест” ООД, гр. Балчик с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползването без правно основание от ответника „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна за период от 01.05.10г. до 30.04.12г. на УПИ ХІІІ-3069 по плана на гр. Каварна с площ от 2500 кв.м. с идентификатор 35064.501.3069 по КККР на гр. Каварна при граници: юг – улица, от изток и север – имот с идентификатор 35064.501.2379 и от запад – имот без посочен №, представляващ реална част от собствения на ищеца имот – бивш парцел VІ в кв. 5 по плана на гр. Каварна от 1988г., цялото с площ от 53 189 кв.м. /съобразно молбата на ищеца от 18.05.15г. на л. 37/. Наведените твърдения са, че ищецът е придобил собствеността на дворното място бивш парцел VІ в кв. 5 по плана на гр. Каварна с площ от 53 189 кв.м., ведно с подробно описани постройки в същото, придобити чрез закупуването на предприятието на ЕТ „Лафи-Б.В.”, в чиито активи е бил и този имот, придобит от ЕТ чрез Постановление за възлагане по изп.д. № 359/98г. на СИС при РС-Каварна. Твърди се, че ответникът не притежава право на собственост върху описания поземлен имот, което е установено със сила на пресъдено нещо чрез отхвърляне на иска за делба на този имот, предявен от ЕТ „Богомил-Светлана Пенчева” против „Бултрейд 2002” ООД и „Дионикс инвест” ООД по гр.д. № 237/07г. на РС-Каварна, както и чрез отхвърляне по същото дело на предявения от ответното дружество против останалите страни по делбеното дело инцидентен установителен иск за установяване правото му на собственост върху реална част от поземления имот. Признава се, че ответното дружество ползва процесната реална част още от 2003г., но с влизането в сила на решението за отхвърляне на инцидентния му установителен иск /на 23.12.09г./ и независимо от последвалото решение за разпределение ползването на терена /по гр.д. № 57010г. на РС-Каварна/, то ответникът ползва тази реална част от 2500 кв.м. без основание и поради това дължи претендираното обезщетение.

В депозирания отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск, поддържайки, че то е съсобственик на ПИ с идентификатор 35064.501.2379 заедно с ЕТ „Богомил-Светлана Пенчева” и с ищцовото дружество, придобивайки идеална част от имота въз основа на Постановление за възлагане от 09.04.03г. на публичен изпълнител при РД на АДВ-Варна, закупувайки „Бензиностанция” със застроена площ от 26 кв.м., построена в поземления имот, ведно с прилежащата земя. Твърди се, че ищцовото дружество не е придобило поземления с площта му от 53 180 кв.м., тъй като преди това именно ответното дружество е придобило идеална част от този имот. Оспорва се решенията на съдилищата, с които са отхвърлени иска за делба на имота и инцидентния установителен иск на „Бултрейд 2002” ООД, да са формирали сила на пресъдено нещо по въпроса за правото на собственост върху идеална част от поземления имот. В условията на евентуалност е релевирано твърдението, че ответното дружество е станало собственик на част от терена въз основа на давностно владение, осъществявано чрез непрекъсната фактическа власт върху имота за периода от 2003г. до подаването на отговора на исковата молба. Евентуално се поддържа и, че дори ответникът да не е собственик на идеална част от терена, то той има право да ползва процесния имот без да дължи обезщетение и то в рамките на необходимата прилежаща площ съобразно Наредба № 7/22.12.03г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

С допълнителна молба от 16.09.15г. ищецът е навел и твърдението, че възлагането на имот в полза на ответното дружество с цитираното Постановление за възлагане от 09.04.03г. на публичен изпълнител при РД на АДВ-Варна е станало в нарушение на чл. 215 от ДПК /отм./, тъй като е прехвърлена земя, която не е била оценявана и не е заплащана. Това води до нищожност на прехвърлянето, тъй като в постановлението не е посочена площта на прилежащата земя, което означава, че липсва съществен белег за индивидуализиране на прехвърления имот – налице е сделка без предмет.

            От копието на материалите на изп. д. № 2000-01-405/2001г. на публичен изпълнител при АДВ-РД-Варна се установява, че същото е било образувано срещу длъжника "Автомобилни превози-Каварна" АД за събиране на публични държавни вземания на ТДД - Добрич, НОИ - ТП - Добрич и РС-Каварна. На 23.06.2000г. е вписано в СВ при РС-Каварна под № 7, том III, вх. р-р № 1114/23.06.2000г. Постановление за обезпечение № 031/14.06.00г. с наложена обезпечителна мяркавъзбрана върху бензиностанция със ЗП от 180 кв. м. и прилежащ терен от 3000 кв. м. и диагностичен пункт със ЗП от 900 кв. м и прилежащ терен от 10 000 кв. м, като прилежащата земя представлява част от парцел VІ, кв. 5 по плана на гр. Каварна /том 4 от това изпълнително дело/. На 28.05.2002 г. е извършен опис от публичния изпълнител на бензиностанция със ЗП от 180 кв. м и прилежащ терен от 5 000 кв. м и диагностичен пункт със ЗП от 900 кв. м и прилежащ терен от 10 000 кв. м. /отново в том 4/. С постановление от 13.06.2002 г. е назначено вещо лице за оценка на следните описани имоти: бензиностанция със ЗП от 180 кв. м и прилежащ терен от 3 000 кв. м и диагностичен пункт със ЗП от 900 кв. м и прилежащ терен от 10 000 кв. м. Видно от изготвената на 03.07.02г. експертна оценка, от вещото лице са оценени единствено сградите - бензиностанцията със ЗП от 35 кв. м. на стойност 1 947 лв. и диагностичният пункт със ЗП от 900 кв. м на стойност 72 026 лв., като е посочено, че земята е държавна собственост и същата не е оценявана /отново в том 4/. С Разпореждане от 09.07.2002 г. на публичния изпълнител, въпреки липсата на оценка на земята, е определена окончателна оценка на недвижимите имоти, според заключението на вещото лице., в която е включен и теренът, както следва: за бензиностанция със ЗП от 35 кв. м и прилежащ терен от 5 000 кв. м на стойност 1 947 лв. и за диагностичния пункт със ЗП от 900 кв. м и прилежащ терен от 10 000 кв. м на стойност 72 026 лв. Със съобщение от 19.02.2003 г. е обявен явен търг на сградите - бензиностанция със ЗП от 35 кв. м, с начална цена от 1 947 лв. и диагностичен пункт със ЗП от 900 кв. м и начална цена 72 026 лв. С Постановление за възлагане № 2000-01-405/9.04.2003 г. на публичния изпълнител при АДВ РД - Варна на ответника „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна е възложен недвижим имот - "Бензиностанция" със ЗП от 26 кв. м, находяща се в кв. 5, парцел VI по ЗРП на гр. Каварна, ведно с прилежаща земя, при граници и съседи: юг - ул. „България”, запад - градски парк, север - улица, изток - улица, за сумата от 46 747,00 лв. След изплащане на продажната цена от купувача, постановлението е вписано под № 180, т. V, вх. р-р № 1720/10.04.2003г. /том 6/.

            С удостоверение от 24.04.2003г. на гл. архитект на Община Каварна е посочено, че описаната като прилежащ терен към съществуваща бензиностанция площ по Постановлението от 09.04.03г. има повърхност от 2500 кв.м., поради което е възможно обособяването на самостоятелен УПИ със същото предназначение, площ и при спазени граници. С констативен нотариален акт по писмени доказателства № 153, том II, дело № 221/2003 г. от 20.05.2003 г. и поправка на същия с КНА № 161, т. II, дело № 228/22.05.2003 г. на нотариус Йордан Павлов, ответното дружество е признато за собственик на 2500/24180 кв. м ид. ч. от УПИ VI в кв. 5 по плана на гр. Каварна от 1988г., ведно с изградената в него бензиностанция със ЗП от 26 кв. м. /л. 49-52 от делото на ВОС/. На ответното дружество е било разрешено на 17.07.03г. да реконструира съществуваща бензиностанция и газостанция в обособения УПИ с площ от 2500 кв. м, представляващ УПИ ХLV, в кв. 5 по плана на гр. Каварна от 1988г., съгласно одобрен проект. С разрешение от 02.08.04г. на ДНСК-Добрич е разрешено ползването на строеж, представляващ „Бензиностанция с 2 колонки, газостанция с 1 колонка и подземен резервоар, магазин за масла, аксесоари и пакетирани хранителни стоки със ЗП от 70 кв.м., находящ се в УПИ ХLV, кв. 5 по плана на гр. Каварна с административен адрес – бул. „България”, № 69”.

            Отново от материалите по изп. д. № 2000-01-405/2001г. на публичен изпълнител при АДВ - РД Варна се установява, че след проведен втори явен търг на 05.02.2004 г. при намалена начална цена на 36 013,00 лв. с Постановление за възлагане № 2000-01-405/09.02.2004 г. е обявен за купувач ЕТ „Богомил-Светлана Пенчева”, гр. Каварна на "Диагностичния пункт" със ЗП от 900 кв. м и прилежащ терен от 10 000 кв. м за сумата от 45 013,00 лв., изплатени напълно. Постановлението е вписано под № 42, т. IV, вх. р-р № 804/09.02.2004 г.

            С влязло в законна сила на 30.07.2004г. Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 359/98г. на съдия-изпълнител при РС-Каварна върху ЕТ „Лафи-Б.В.”*** /взискател/ е възложено дворното място с площ от 53180 кв.м., парцел VІ в кв. 5 по плана на гр. Каварна, ведно с построените в същото административна сграда, сервизна работилница, склад М, склад, паянтова постройка с описани застроени площи. Постановлението е вписано под № 173, том ХI, вх. р-р № 3863/30.07.2004 г. на СВ-Каварна /л. 8-9 от делото на ВОС/. На 12.06.08г. е вписан в посочената СВ и договор от 19.11.07г., с който ищцовото дружество е закупило предприятието на ЕТ „Лафи-Б.В.”***, в чието имущество е било и правото на собственост върху имотите, придобити с постановлението от 30.07.04г.

            С решение № 85/05.08.08г. по гр.д. № 237/06г. на РС-Каварна е бил отхвърлен предявения от ЕТ „Богомил-Светлана Пенчева”, гр. Каварна против ЕТ „Лафи-Б.В.”*** и „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна иск за делба на дворното място с площ от 53180 кв.м., парцел VІ в кв. 5 по плана на гр. Каварна, както и е бил отхвърлен инцидентния установителен иск, предявен от „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна срещу ЕТ „Богомил-Светлана Пенчева”, гр. Каварна и ЕТ „Лафи-Б.В.”*** за установяване на правото му на собственост върху прилежаща земя към бензиностанция с площ от 3000 кв.м. с граници: юг ул. „България”, север – улица, изток – улица и запад – градски парк, за част от която има влязъл в сила ПУП-ПР, с който се обособява самостоятелен УПИ ХLV, кв. 5 с площ от 2500 кв.м. Последният иск е бил основан на твърдението за придобиването на имота от ищеца по инцидентния установителен иск „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна въз основа на Постановлението за възлагане на публичния изпълнител. Това решение е било оставено в сила с решение № 127/25.02.09г. по в.гр.д. № 843/08г. на ДОС, а последното е оставено в сила с решение № 671/23.12.09г. на ВКС по гр.д. № 701/09г., ІІ г.о. Последното е постановено по реда на чл. 290 и сл. от ГПК като е било допуснато до касационно обжалване въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по два въпроса – за непълнота на уредбата по ДПК /отм./ и възможността в този закон за субсидиарното прилагане на нормите на ГПК, както и по процесуалния въпрос дали с изтичането на едногодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 199 от ДПК /отм./ се преклудира възможността за възражение в рамките на последващ общ исков процес, което е във връзка с тълкуване на разпоредбите на ГПК /отм./ и ДПК /отм./. Прието е, че субсидиарното приложение на ГПК е само за необхванати от изрични разпоредби на ДПК /отм./ обществени отношения, предмет на регулиране с последния закон, за което е налице съответно регулиране с ГПК при аналогичност, която следва да бъде установено при преценката на всеки конкретен случай. С оглед на установената по-горе поредност на придобиванията на права чрез последователното издаване на постановления за възлагане в полза на „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна и ЕТ „Богомил-Светлана Пенчева”, гр. Каварна /на публичния изпълнител/ и в полза на ЕТ „Лафи-Б.В.”*** /на съдия-изпълнителя/ и при изследване и съпоставяне на нормите на чл. 199, ал. 2 вр. чл. 215, ал. 4 от ДПК /отм./ и чл. 384, ал. 2 от ГПК /отм./ ВКС е достигнал до извода, че на осн. чл. 215, ал. 4 от ДПК /отм./ „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна е придобил възложената му бензиностанция, ведно с прилежащата й площ, считано от датата на постановлението – в случая 09.04.03г. Поради това е направен извода, че между страните по делбеното дело е налице съсобственост върху дворното място, но поради наличието на право на собственост върху отделни обекти-сгради, притежавани индивидуално от всяка от страните, то е налице хоризонтална етажна собственост, поради което и искът за делба на дворното място е неоснователен. Именно поради това е прието, че е неоснователен и инцидентния установителен иск за установяване правото на собственост на „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна върху реална част от дворното място.

            С влязло в сила на 03.08.12г. решение № 38/05.05.11г. по гр.д. № 570/10г. на РС-Каварна е уважен предявеният от ЕТ „Богомил-Светлана Пенчева”, гр. Каварна против „Дионикс инвест” ООД, гр. Балчик и „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС като е било разпределено ползването на бившия УПИ VІ, кв. 5 с обща площ от 53 180 кв.м. по плана на гр. Каварна от 1988г., представляващ ПИ № 501.2379, ПИ № 501.3069, ПИ № 501.2380 и ПИ № 501.9506 по КК на гр. Каварна, за който са отредени УПИ І, УПИ ІІ, УПИ ІІІ, УПИ Х, УПИ ХІ, УПИ ХІІ и УПИ ХІІІ, всички в кв. 6 по действащия ПУП на гр. Каварна, като дял 1 с площ от 2500 кв.м., представляващ УПИ ХІІІ-3069 в кв. 6 от действащия ПУП на града е предоставен за ползване на„Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна /скицата за разпределение е на л. 38 от делото на ВОС/. За да постанови този си акт на съдебна администрация, съдът е възприел решаващите мотиви на ВКС по горецитираното дело.

            Съобразно заключението на СТЕ се установява, че имот с идентификатор 35064.501.3069 по КК на гр. Каварна е идентичен с УПИ ХLV-3069, кв. 5 по РП на гр. Каварна. Съобразявайки действащите правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и други относими подзаконови нормативни актове, касаещи изграждането и функционирането на бензиностанции от малък тип /до три колонки/, вещото лице е посочило, че необходимата прилежаща площ за съществуващата бензиностанция е 1823 кв.м.

            Според заключените по съдебно-оценителната експертиза се установява, че средния пазарен наем на терен с площ от 2500 кв.м. – ПИ 501.3069 по КК на гр. Каварна за периода от 01.05.10г. до 30.04.12г. възлиза на общо 94 000лв.

            Според показанията на свидетеля В., които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като същият е управител на бензиностанцията на ответното дружество, прилежащата площ на същата е около 2500 кв.м., определяйки и нейните граници – в края на мястото на бившия ДАП и с огради на външните страни с изключение на лицевата част, която е главна улица в града. Имотът е бил закупен с направената ограда и се ползвал в площта му от 2500 кв. само от „Бултрейд 2002” ООД, гр. Варна и от никого другиго. Свидетелят е чувал, че г-н Л. има претенции към имота.

            И показанията на свидетелката Христова съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, тъй като същата е счетоводител на ответното дружество от 2001г. Христова излага, че при търга от АДВ е била закупена бензиностанцията, ведно с прилежаща земя от около 2500 кв.м. Мястото е оградено от две страни, но зад бензиностанцията не знае какво има. Свидетелката сочи, че фирмата им плаща всяка година данък за земята и отделно за сградата. Също е чувала за претенции на г-н Л., но не знае какво точно същият претендира.

Въз основа на установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По същността на предявения субсидиарен иск за неоснователно обогатяване.

С иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното разместване на блага от патримониума на един правен субект в този на друг, без да има правно основание, което да оправдава това разместване, поради което този, който се е обогатил от това разместване дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Или, предпоставките за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта. Обогатяването, което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане /така в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/.

Отново съгласно установената по реда на чл. 290 от ГПК практика /например решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. № 652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС/ лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно Изводът се извежда от приетото в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, съгласно което обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да има основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна - ответникът е държал чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си.

По правата на страните в настоящото производство.

Съобразно нормата на чл. 384, ал. 2 от ГПК /отм./, от деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху продадения на публичната продан имот. При това положение ако се установи, че ответното дружество е придобило идеална част /съответстваща на необходимата прилежаща площ на бензиностанцията/ от дворното място с площ от 53180 кв.м., съставляващо парцел VІ в кв. 5 по плана на гр. Каварна, считано от датата на постановлението от 09.04.03г. на публичния изпълнител, то ищцовото дружество няма да е придобило с влизането в сила на 30.07.04г. на постановлението за възлагане от съдията-изпълнител цялото дворно място в индивидуална собственост.

Това налага да се изследват правата на ответното дружество, предпоставяйки редовността на процедурата и придобиването на права от ищцовото дружество върху описаното дворно място.

В тази връзка следва да се отбележи, че не е налице сила на пресъдено нещо, която да е формирана с решение № 85/05.08.08г. по гр.д. № 237/06г. на РС-Каварна относно липсата на право на собственост в патримониума на ответното дружество по отношение на идеална част от дворното място с площ от 53180 кв.м., съставляващо парцел VІ в кв. 5 по плана на гр. Каварна. Налице е сила на пресъдено нещо, формирана с посоченото решение и обвързваща и страните по настоящото дело, че ответното дружество не е собственик на реална част от същото дворно място, а именно: върху прилежаща земя към бензиностанция с площ от 3000 кв.м. с граници: юг ул. „България”, север – улица, изток – улица и запад – градски парк, за част от която има влязъл в сила ПУП-ПР, с който се обособява самостоятелен УПИ ХLV, кв. 5 с площ от 2500 кв.м., при твърдение за придобиването му въз основа на Постановлението за възлагане от 09.04.2003г. на публичния изпълнител при АДВ. 

С оглед на характера на производството по иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС по гр.д. № 570/10г. на РС-Каварна /спорна съдебна администрация/, то същото не формира сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост върху посоченото дворно място.

Съобразно решение № 680/18.04.08г. по гр.д. № 3290/07г. на V г.о на ВКС, което макар и да не съставлява задължителна практика все пак е прието, че за да произведе действие публичната продажба по отношение на недвижима вещ, която има правната характеристика на самостоятелен обект, то се изисква да е направена съответната правна индивидуализация във възлагателното постановление на публичния изпълнител, в предхождащия го опис по чл. 194, ал. 2, т. 3 от ДПК /отм./ и в обявлението. Както се посочи и по-горе в рамките на изпълнителното дело на публичния изпълнител на 14.06.00г. е наложена обезпечителна мярка „възбрана” върху бензиностанция със ЗП от 180 кв. м. и прилежащ терен от 3000 кв. м. като част от парцел VІ, кв. 5 по плана на гр. Каварна; в описа от 28.05.2002 г. е описана бензиностанцията прилежащ терен от 5 000 кв. м.; в разпореждането от 09.07.2002 г. на публичния изпълнител е определена окончателна оценка на недвижимите имоти, в която е включен и теренът; и накрая – в самото постановление за възлагане от 09.04.2003 г. е възложен недвижим имот - "Бензиностанция", ведно с прилежаща земя, при посочени граници и съседи на цялото дворно място. Липсва оценка на земята в експертното заключение и в съобщението от 19.02.2003г., с което е обявен явен търг на сградите.

            Наред с горното следва да се посочи, че съобразно действалата към момента на издаване на постановлението за възлагане от 09.04.03г. Наредба № 5/21.05.01г. за правила и нормативи за устройство на територията, издадена от МРРБ /отменена, считано от 13.01.2004г./, за изграждане на бензиностанции и газостанции, необходимата площ се определя при спазване на следните препоръчителни нормативи: за малък тип - до 2000 кв. м, за среден тип - до 3000 кв. м, за голям тип - до 4000 кв. м, за бензиностанции от голям тип със съоръжения за сервизни услуги - до 5000 кв. м. /чл. 60, ал. 4/. Същото е заложено и в последващата и действаща понастоящем Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от МРРБ – чл. 53, ал. 4.

 

            Според Наредба № 2 от 29.06.2004г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, издадена от МРРБ, бензиностанциите са част от комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии /чл. 2, ал. 1/. Необходимата площ за бензиностанция (газостанция) се определя в зависимост от броя на бензиновите (газовите) колонки, типа на бензиностанцията (газостанцията) - малък, среден, голям, допълнителните обслужващи дейности, подходите към нея и конфигурацията на терена в съответствие с чл. 53, ал. 4 от Наредба № 7 от 2003 г./чл. 31/. Конкретните технически параметри на входовете и изходите на бензиностанции /газостанции/ и тяхното проектиране е дадено в р. ХІV на този подзаконов нормативен акт /чл. 94-97/.

            Всичко изложено следва да обоснове извода, че на осн. чл. 215, ал. 4 от ДПК /отм./ от датата на Постановлението за възлагане – в случая от 09.04.03г. /относно този момент на прехвърлянето на собствеността - решение № 671/23.12.09г. на ВКС по гр.д. № 701/09г., ІІ г.о., съставляващо и задължителна практика/ върху ответното дружество е преминала собствеността върху изградената към него момент бензиностанция, ведно със съответните идеални части от дворното място, върху което е била построена, в рамките на нормативно определената необходима площ за изграждането и експлоатацията на бензиностанция от малък тип /че последната е от този тип страните не спорят, а и от броя на бензиновите и газовите колонки на тази бензиностанция – общо 3 бр., същата се определя като малък тип/ - до 2000 кв.м. Тази възложена в полза на ответника прилежаща площ е определяема /и поради това и възражението на ищеца за нищожност на Постановлението за възлагане от 09.04.03г. е неоснователно, макар и по съществото си същото да е правен довод за липсата на прехвърлителен ефект на постановлението поради липсата на индивидуализация на имота/ въз основа на действалите и действащи подзаконови нормативни актове /освен горепосочените, но и цитираната в заключението на вещото лице по СТЕ Наредба за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар/. И съобразно посоченото заключение на СТЕ по настоящото дело, тази площ е 1823 кв.м.

            За горницата от площта над 1823 кв.м., придобита от ответника въз основа на Постановлението за възлагане, до 2500 кв.м. - фактически ползвана от ответното дружество за процесния период /а и изцяло за площта от 2500 кв.м. ако не се приемат горните съображения за придобиването на идеална част от дворното място с постановлението за възлагане в обем от 1823 кв.м./, следва да бъде разгледано възражението за придобиването на част от дворното място въз основа на придобивна давност. В тази връзка съдът съобрази показанията на свидетелите, които са взаимно непротиворечиви и еднопосочно установяват факта, че от възлагането през 2003г. и до подаване на исковата молба по настоящото дело – 29.04.15г., именно ответното дружество е ползвало тази част от дворното място. Това фактическо състояние е зачетено и при решаване на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС чрез предоставянето за ползване на ответното дружество на УПИ ХІІІ-3069 в кв. 6 от действащия ПУП на гр. Каварна. А относно намерението ответното дружество да владее тази прилежаща земя като своя – освен показанията на св. Х. за заплащане на местен данък и такса за земята, но и цитираните КНА от 20.05.03г. /поправен на 22.05.03г./ и КНА № 8, т. ІІІ, рег. № 1636, н.д. № 272/2003г. на нотариус Й. П. /за собственост върху самостоятелен УПИ ХLV, кв. 5 с площ от 2500 кв.м. по плана на гр. Каварна от 1988г., изменен 2001г./. Възражението за придобиването по давност на идеални части от имота до 2500 кв.м., респективно за придобиването изцяло на реална част от имота в обем от 2500 кв.м., означена с граници на скицата на л. 38 от делото, се явява основателно, тъй като от 09.04.03г. до 29.04.15г. е изминал период от над 10 години.

            Всичко гореизложено обосновава извода, че за ползването за процесния период от ответното дружество на процесната реална част от дворно място бивш парцел VІ, кв. 5 по плана на гр. Каварна от 1988г., означено с кадастрален № 35064.501.3069, намиращ се в югозападната част на посоченото дворно място, цялото с площ от 53 189 кв.м., при граници на реалната част: юг – улица, от изток и север – имот с идентификатор 35064.501.2379 и от запад – имот без посочен №, не се дължи обезщетение, тъй като ползването не е без правно основание. Предявеният иск е неоснователен и решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.

            Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което и такива с решението не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 1941/24.11.2015г., постановено по гражданско дело № 1337 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която е бил отхвърлен иска на „Дионикс инвест” ООД, гр. Балчик против „Бултрейд 2002" ООД, гр. Варна на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 94 000 /деветдесет и четири хиляди/лв., представляваща обезщетение за ползване за 24 месеца - периода от 01.05.2010г. до 30.04.2012г., на УПИ XIII-3069 по действащия план на гр. Каварна, с площ от 2 500 кв.м., представляващ реална част от дворно място, бивш парцел VI в квартал 5 по плана на гр. Каварна от 1988г., означен с номер 1 на скицата на л. 38 от делото на ВОС и кадастрален номер 35064.501.3069, намиращ се в югозападната част на дворното място - парцел VI в кв. 5 по плана на гр. Каварна от 1988г., цялото с площ от 53 189 кв. м. Границите на реално ползваната част са: от юг - улица, от изток и север - имот 35064.501.2379 и от запад - имот без посочен номер на скицата, ведно със законна лихва върху претендираната сума от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; и ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата от 4400лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В остналата част решението като необжалвано е влязло в сила.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: