Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

108/01.07.2013 г.

гр.Варна

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ИВАН ЛЕЩЕВ

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 230/2013 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по подадени три въззивни жалби срещу решение № 441/16.11.2012 год. по гр.д. № 620/2011 год. на Окръжен съд Добрич, както следва:

1. От М.В.К. и К.Г.К. срещу решението в отхвърлителната му част за разликата над 100 000 лв. за всеки от тях до пълния размер от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Г.К.Г., претендирани като пряк иск на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”. Поддържайки съображения за необоснованост на решението в обжалваната част, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът им бъде изцяло уважен, с присъждане на разноски за двете инстанци.

2. От М.Д.М. и Д.А.М. срещу същото решение в отхвърлителната му част за разликата над 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. за всеки от тях, представляващ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В. Д. А., предявен като пряк иск на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу застраховятеля ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”. Поддържайки съображения за необоснованост на решението в обжалваната част, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът им бъде изцяло уважен, с присъждане на разноски за двете инстанци.

3. От ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” срещу решението в осъдителната му част с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което дължимото обезщетение бъде значително намалено, поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите.        

 

                                          

Постъпил е писмен отговор от страна на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” по жалбата на М. и К. Кирови, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

По отношение на втората жалба от М. и Д. М. застрахователното дружество не е подало писмен отговор.

Не са подавани отговори нито от евентуалния ответник З.Ж.Б., нито от който и да е от въззиваемите по отношение на жалбата на застрахователното дружество.

Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Пред ОС Добрич ищците М.В.К. и К.Г.К. са предявили срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”– гр. София иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за присъждане на сумата 150 000 лв. на всеки от тях, претендирана като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие загубата на сина им Г.К.Г., починал на 19.12.2010 год. в резултат на ПТП, виновно причинено от евентуалния ответник З.Ж.Б., като водач на лек автомобил марка „Опел Вектра”, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.12.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

Пред ОС Добрич иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” – гр. София са предявили и ищците М.Д.М. и Д.А.М. за присъждане на сумата от 150 000 лв. на всеки от тях, претендирана като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие загубата на дъщеря им В. Д. А., починала на 19.12.2010 год. в резултат на ПТП, виновно причинено от евентуалния ответник З.Ж.Б., като водач на лек автомобил марка „Опел Вектра”, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” – гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.12.2010 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците предявяват и обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу прекия причинител на вредите - З.Ж.Б. за присъждане на посочените по – горе суми, в случай, че съдът не уважи иска срещу застрахователното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.12.2010 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” оспорва предявените искове. Навежда твърдения за липса на влязло в сила решение по НОХД, което да е задължително за гражданския съд, понеже липсвали подписите на съдебния състав на споразумителния протокол. Оттук следвало, че липсва и необходимата предпоставка - за виновно поведение от страна на застрахования водач. Отделно от това се излагат и доводи за съпричиняване от страна на пострадалите, изразяващо се в качването в автомобил, шофиран от лице употребило алкохол, както и непоставяне на обезопасителен колан. Оспорва се и претенцията за лихва, като недължима от застрахователя на осн. чл. 268, т. 10 от КЗ.

Евентуалният ответник З.Ж.Б. не е подал отговор на исковите молби, изразил е становище за основателност на исковете в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 03.09.2012 год., но не може да посочи в какъв размер.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от присъединеното НОХД № 123/2011 год. на Варненския военен съд се установява, че З.Ж.Б. е признат за виновен и осъден със споразумение от 16.08.2011 год. за това, че на 19.12.2010 г., в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.8 на хиляда, като водач на МПС – л.а. „Опел Вектра”, рег. № В5100КА, нарушил правилата за движение – чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. К. Г. и В. Д. А., извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 4, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Налице са подписите на състава на съда в споразумението, респ. твърдението на представителя на застрахователното дружество са неоснователни.

Не се спори, а и се установява от приложените удостоверения за наследници, че ищците М.В.К. и К.Г.К. са наследници на починалия вследствие на процесното ПТП Г.К. Г., респ. че М.Д.М. и Д.А. са наследници на В. Д. А..

По делото е приета застрахователна полица № 031105260060 от 10.08.2010 год. на А.Ж. К. относно МПС – л.а. „Опел Вектра”, рег. № В5100КА, сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите за периода от 12.08.2010 г. до 11.08.2011 г.

Не се спори, че А.Ж.К.е сестра на З.Ж.Б., който се явява застраховано лице по силата на чл. 257, ал. 2 от КЗ, като сключената застраховка покрива и отговорността за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на МПС от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за това, при условие че не е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от НК (чл. 267, ал. 2, т. 1 от КЗ).

От приетата по делото, като компетентна и обективно дадена, комплексна СМЕ и АвТЕ се правят следните изводи, а именно че пострадалите Г.Г. и В.Д. А. (пътуващи на задната седалка на автомобила) не са ползвали предпазни колани, но дори и използването им не би ги предпазило от получения удар от деформирания таван върху главите на пострадалите.

По делото са разпитани свидетелите Ж.В. К. и Л.Н. К.в (семейни приятели на М. и К. К.), В. Г. П. (близка позната на М. и Д. М.), Н. Я. К. (приятелка на В.). От показанията на свидетелите се установява изключително близките и топли отношения, които са съществували между родителите и техните деца, грижите, които са полагали за тях по пътя на израстването им като човек, тежкото съпреживяване от нелепата смърт, както и невъзможността да осъзнаят в пълна степен окончателната и безвъзвратна липса на децата им.

По делото е разпитана и И. И. К., участник в процесното ПТП. Същата потвърждава, че както шофьорът, така и пътниците са употребили алкохол преди качването си в автомобила.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

Съгласно тази правна норма увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на последния за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите (Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ по т. д. № 705/2009 г.).

Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, като чл. 300 от ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца З.Ж.Б..

Настоящия състав на ВАпС намира, че предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са налице: (1) наличието на деликт при съответното авторство, (2) противоправност и (3) вина, (4) наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя Б. (в конкретния случай ползвател по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ) и застрахователното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” по застраховка „Гражданска отговорност”, (5) настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По отношениена претенцията за неимуществени вреди, следва да се каже следното:

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В случая починалите са лица на 21 (В.) и 25 (Г.) годишна възраст. В. е била единствено дете на своите родители.  Изключително близки са били отношенията между дете и родител. Предвид възрастта, нелепата гибел на двете лица и непрежалимата мъка на родителите им, размер от по 100 000 лв. за всеки от родителите е справедлив размер на обезщетение. В този смисъл настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно определения размер на обезщетенията.

По възражението на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за съпричиняване от пострадалите, понеже са били без предпазни колани, както и че са се качили в автомобил, управляван от пиян шофьор, следва да се отбележи следното:

При преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само простия факт на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушения са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат (така изрично Решение № 154 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 977/2010 г., II т. о., задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК).

От експертизата се установи по категоричен начин, че ударът е бил толкова силен и е идвал от такава посока (откъм тавана на автомобила или както сочи експертизата „по вертикалната ос на автомобила, отгоре надолу”), че предпазните колани нямаше да променят настъпилия резултат, дори и пострадалите да ги бяха поставили, следователно в случая нарушението на правилата за движение не са в пряка причинна връзка (ирелевантни са) с настъпилия резултат. Няма съпричиняване.

По отношение на употребилия алкохол водач на автомобила.

Съдебната практика приема, че за да намери приложение чл. 51, ал. 2 от ЗЗД достатъчно е наличието на причинна връзка между действието (или бездействието) на пострадалия и вредоносния резултат (Тълк. решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС). Приносът на друго лице - в случая управлявалия автомобила за настъпване на ПТП, винаги е личен и не може да обуслови автоматично принос и на пътуващите в същия автомобил. Сам по себе си факта, че увредения е пътувал в автомобил, участвал в ПТП не обосновава извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, а за да бъде намалено обезщетението за вреди, увредения следва да е допринесъл за тяхното настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следва да бъде конкретен (изрично Решение № 59 от 10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 286/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева, по чл. 290 от ГПК). В конкретния случай, при установените факти по делото, не следва да се приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не е доказано, пострадалия лично със свои действия да е станал причина за настъпване на вредите, които се претендират. И по тези аргументи на застрахователя, съдът намира, че няма съпричиняване.

С оглед основателността на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ, основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от датата на увреждането /смъртта/ - 19.12.2010 год. (така решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК и решение № 594/17.10.2006 г. по т.д. № 192/2006 г. на ВКС-ТК., решение № 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о.).

С оглед гореизложеното първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.

Поради неоснователността на подадените въззивни жалби, разноските остават така както са направени от страните.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 441/16.11.2012 год., постановено по гр.д. № 620/2011 год. на Окръжен съд Добрич.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

              

                                                                 2.