Р Е Ш Е Н И Е № 112

гр. Варна, 03.07.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 230 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София /с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД/ срещу решение № 36/23.03.15г. по гр.д. № 229/14г. на ОС-Търговище, с което е отхвърлен иска на дружеството против съпрузите С.С.К. *** и З.С.З.,***, с който се иска да бъде признато правото на собственост на ищеца спрямо ответниците върху лек автомобил, марка „Ауди“ Q 7, TDI 3.0, регистриран от ищеца  през 2007 година като автомобил с РАМА № WAUZZZ4L57D070552, двигател №  BUG 042106, с рег. № СА 44 55 КМ, а към настоящия момент е с рег. № Т 97 79 КТ, регистриран на името на С.С.К. ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, и дружеството е осъдено да заплати на ответника сумата от 1020 лв., а на ответницата сумата от 1500 лв., направени по делото разноски. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон /чл. 78, ал. 1 и 2 от ЗС/ и в противоречие със задължителната практика на ВКС, и е необосновано. Споделя се извода на съда, че в съответствие с изключението на чл. 78, ал. 1 от ЗС /за движимите вещи, за чието прехвърляне се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите/ с покупката на процесния автомобил ответниците не са станали негови собственици, но се оспорва извода на съда, че същите са станали собственици с изтичането на срока, предвиден в чл. 78, ал. 2 от ЗС. Това е така, защото в случая конкуренция на права няма – ответниците не са придобивали никакви права на собственост върху автомобила, а ал. 2 на чл. 78 от ЗС разрешава именно такава конкуренция. В случая определеният с последната норма 3-годишен срок от кражбата или изгубването, не важи за ищеца, тъй като ответниците не са придобили никакви права върху вещта. Извеждат се аргументи от мотивите на Решение № 254/10.01.12г. по гр.д. № 1119/10г., ІІ г.о на ВКС по тълкуването и прилагането на нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Отделно от това се поддържа, че ответниците не са станали собственици и въз основа на придобивната давност по чл. 80 от ЗС. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноските за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

В предвидения срок са депозирани отговори на въззивната жалба от насрещните страни, които са напълно идентични по съдържание. В същите жалбата е оспорена като неоснователна и необоснована, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно, поради което се претендира да бъде оставено в сила. Напълно са споделени изводите на съда по приложението на материалноправната норма, че ответниците в качеството им на добросъвестни владелци са придобили автомобила на правно основание, което е годно да ги направи собственик и с изтичането на кратката 3-годишна давност същите са станали собственици на процесния автомобил. Претендират се и разноските по делото. В с.з. пред въззивната инстанция отговорите се поддържат чрез общ процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Предявеният от ищцовото дружество иск е за установяване по отношение на ответниците правото му на собственост върху описания по-горе автомобил, придобит въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с „Порше БГ” ЕООД на 28.03.07г. Наведените твърдения от ищеца са били, че на 14.05.07г. същият е сключил с „Транс Ойл Груп” ООД, гр. София договор за финансов лизинг, в изпълнение на който лизингополучателят е застраховал автомобила с имуществена застраховка „Бонус Каско” с полица № 502424240319 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, със срок на застраховката от 28.03.09г. до 28.03.10г. На 24.03.10г. лекият автомобил е бил противозаконно отнет от неизвестен извършител в гр. София. Твърди се, че на 17.08.10г. ответникът К. *** лек автомобил от същата марка и клас, а на 31.10.13г. автомобилът е бил предаден доброволно от ответника като веществено доказателство по преписка, образувана в РП-Търговище. В хода на наказателното производство е било установено, че намерените по автомобила стикери с производствен № 5043143 съответстват на лекия автомобил с РАМА № WAUZZZ4L57D070552 и двигател № BUG 042106, идентични на закупения от ищеца и откраднат по-късно автомобил. Номера на рама на предадения от ответника автомобил е бил увреден с химическо вещество. Връщането на автомобила на ищеца е било отказано от РП-Търговище поради възникналия спор за собственост, което обосновава и предявяването на настоящия установителен иск. Последният е насочен и против съпругата на ответника К. – З.С.З., конституирана с определение от 26.11.14г. на първоинстанционния съд.

            Ответниците са оспорили предявения иск, претендирайки че те са собственици на автомобила, придобит чрез възмездна сделка по време на брака им. Твърдели са, че увреждането на механично поставения № на рама /който се намира в багажника на автомобила/ е станало много след регистрацията на автомобила в КАТ-Търговище, когато през 2012г. ответницата З. е пренасяла киселинен миещ препарат /Кислол/. Считат, че е възможно стикер с производствения № на автомобил, съответстващ на този на ищеца, да е попаднал случайно в автомобила на ответниците при сервизното му обслужване. Исковата претенция се счита за неоснователна и съобразно чл. 78, ал. 2 от ЗС.

            От събраните пред първоинстанционния съд доказателства безспорно се установява, че ищцовото дружество /с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД/ е закупило на 28.03.2007г. от „ПОРШЕ БГ” ЕООД за свой клиент „Транс Ойл” ЕООД лек автомобил марка „Ауди”, модел „Q7” 3.0 TDI Quattro Tiptronic, шаси № WAUZZZ4L57D070552, двигател №  BUG 042106, цвят тъмносив металик. Автомобилът е бил регистриран в МВР със свидетелство за регистрация от собственика на автомобила – ищцовото дружество, с рег. № СА 44 55 КМ /л. 14/. С договор за финансов лизинг № 02117001794-1405/28.03.07г. ищцовото дружество е предоставило на лизингополучателя „Транс Ойл Груп” ООД, гр. София описания автомобил за срок от 60 месеца при посочените финансови условия. Задължение на лизингополучателя е било да сключи имуществена застраховка, покриваща всички рискове за увреждане и погиване на автомобила. Такава застраховка лизингополучателят е сключил и за периода от 28.03.09г. до 28.03.10г. с „Булстрад” – л. 30. На 24.03.10г. от неохраняем паркинг в гр. София е бил противозаконно отнет от неизвестен извършител собствения на ищцовото дружество автомобил, за което е сезирана прокуратурата, но образуваното дознание е било спряно с постановление от 16.06.10г. /л. 31-32/.

            Междувременно на ищцовото дружество е било изплатено обезщетение от застрахователя по застраховката „Бонус Каско” в размер на 116 710.24 лв. за откраднатия автомобил /л. 136-142/. В тази връзка представляващите ищцовото дружество са подписали пълномощно в полза на застрахователя, овластявайки го да получи от органите на МВР или съдебните органи откраднатото МПС, да се разпорежда със същото и  да предявява претенции против съдилищата. /л. 145-146/. Доказателства за прехвърлянето собствеността върху автомобила от ищцовото дружество на застрахователя обаче липсват, което прави дружеството надлежен ищец по предявения иск.

            На 31.10.13г. е образувано ДП № 153/13г. по описа на ОДМВР-Търговище срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК. Основанието се съдържа в ЗМ № 153/13г. – при проведена полицейска операция на територията на ОДМВР-Търговище е проверен лек автомобил марка „Ауди”, модел „Q-7 TDI”, с рег. № Т 9779 КТ, собственост на ответника и управляван от съпругата му З.З. /за наличието граждански брак между двамата от 28.01.90г.– удостоверение за граждански брак на л. 61/ и се установило, че в автомобила е налице интервенция по № на рама. Автомобилът е бил предаден доброволно от ответника на 31.10.13г. и се съхранява в двора на ОДМВР-Търговище. Пред разследващите органи ответникът е посочил, че е закупил автомобила си от автокъща в гр. Варна през 2009г. като е дал свой автомобил марка „Мерцедес” и е доплатил 35 000лв.

При извършена експертиза по досъдебното производство е установен индивидуален производствен № 5043143. В материалите на досъдебното производство е налице писмо вх. № 985/15.01.14г. на ОД на МВР-Търговище /л. 116/, изпратено от Дирекция Международно оперативно сътрудничество на МВР, от което се установява, че от Интерпол Висбаден е получено съобщение, че при направена справка в завода производител по производствен № 5043143, същият съответства на автомобил марка „Ауди“ Q 7, TDI 3.0, с РАМА № WAUZZZ4L57D070552, двигател №  BUG 042106, произведен през 2007г. и доставен за България. Автомобилът с посочените идентификационни данни е с рег. № СА 44 55 КМ и е обявен за издирване по ЗМ 469/10г. на 08РУП-СДВР.

С постановления на РП-Търговище е отказано връщането на предадения от ответника и съхраняван в двора на ОД на МВР-Търговище автомобил, поискан както от самия ответник С. Ст. К., така и от ищцовото дружество /л. 117-118, 123-124 и л. 33-34/. Прокурорът се е позовал на нормата на чл. 113 от НПК поради възникналия спор за собственост върху автомобила, иззет като веществено доказателство, докато влезе в сила решението на гражданския съд. Именно последното определя и правния интерес от установителния иск на ищцовото дружество против ответниците.

            Видно от изпратени от ОД на МВР-Враца, сектор „Пътна полиция” документи, че пред тях е бил представен договор за покупко-продажба от 20.03.10г. на лек автомобил марка „Ауди“ Q 7, TDI 3.0, с РАМА № WAUZZZ4L17D014348, сключен между Клебер Хелмут /без отбелязване на населено място, а само наименование на улица и №/ и Людмил Милчев от гр. Враца /л. 224-226/. На 10.05.10г. Л. Е. М. е продал на И. Т. И. от гр. Варна описания по-горе автомобил, който е бил регистриран с № ВР 3523 ВС. На 25.05.10г. И. Т. И. и съпругата му В. Ц. И. са продали на ответника К. описания автомобил, който вече е бил с рег. № В 8569 РМ. При регистрацията му в гр. Търговище автомобилът е получил рег. № Т 8475 КТ, а по заявление на ответника от 16.08.10г. същият е променил рег. № на Т 9779КТ /л. 76-83/. Авторството и датата на частния документ, представляващ договор за покупко-продажба от 20.03.10г. на лек автомобил марка „Ауди“ Q 7, TDI 3.0, с РАМА № WAUZZZ4L17D014348, сключен между К. Х. и Л.М., са били оспорени своевременно от процесуалния представител на ищеца.

От изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на трасологична експертиза се установява, че автомобилът, находящ се в двора на ОД на МВР-Търговище е черен на цвят, отключва се дистанционно, но не и механично с предоставения ключ. Острието на ключа е нарязано със същия секрет, както патрона на таблото, но тази комбинация е различна от патрона на вратата, поради което е направен извода, че поне една от двете ключалки е сменяна. Номерът на рамата на този модел автомобили се маркира на пода на багажника. Цялата дясна страна и пода на багажника са видимо заливани от агресивна течност и ламарината е ръждясала, но се разчита рама № WAUZZZ4L17D014348 с ограничителни знаци в двата края. „Кислол” е един от многото възможни химикали, които реагират със стоманата и се получава железен окис /ръжда/. На дисплея се е появил посочения № на рама WAUZZZ4L17D014348 след подаване на ел. захранване. Този № на рама е намерен и на предназначеното за целта място – на дясната колонка между двете врати. На този стикер е бил изписан и производствен № 5043143. С този производствен № 5043143 е бил намерен и стикер в двигателното отделение на труднодостъпно място, както и на пода на багажника и върху сноп електроповодници. Върху двигателя е намерен № BUG 042374, набит с иглена щанца, но вещото лице е посочило, че без свободен достъп /който може да се осигури само чрез демонтаж на възли от двигателя/ не е могло да проведе изследване дали има интервенция за промяна съдържанието на маркировката. Поради технически затруднения експерта не е могъл да установи и какъв е № на скоростната кутия. Относно № на рамата експерта сочи, че е била налице интервенция, тъй като е налице вдлъбнатост на цялата зона с № и освен това отпечатването на знаците е по-дълбоко, особено в дясната му част. Прави се извод въз основа на писмото изпратено от Дирекция Международно оперативно сътрудничество на МВР, че стикерите, на които присъстват едновременно производствен № 5043143 и № на рама WAUZZZ4L17D014348 са фалшиви, тъй като тези номера са от различни автомобили /това са типовият стикер и стикерът в багажника/. Тъй като при кражба в първите минути на отнемането на МПС, за да се деактивират електронните защити, е необходима промяна на софтуера на борд компютъра, то той се настройва да отключва вратите с новото дистанционно устройство на ключа на крадеца и механичния ключ не се използва за отключване на вратите. Патрона на контактния ключ задължително обаче трябва да бъде сменен, защото крадецът не разполага с оригиналния ключ. Чрез промяна в паметта на бордния компютър е възможна подмяната на запаметения № на рамата с неистински такъв. В с.з. вещото лице допълва, че от въздействието на киселина вдлъбнатост на зоната на ламарината не може да се получи.

Разпитаният пред ТОС свидетел И. Н. сочи, че през есента на 2012г. в багажника на автомобила на ответниците е била разлята киселина – почистващ препарат „Кислол”. Същият е помагал на З.З. за превозването на багажа до техен хотел в планината.

Въз основа на установеното по-горе следва да се направи извода, че автомобилът, закупен от ответника по време на брака му с ответницата по договор за покупко-продажба от 25.05.10г. е идентичен със закупения на 28.03.07г. автомобил от ищцовото дружество. Това следва от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Така в експертното заключение е установено наличието на производствен № на автомобила на ищцовото дружество, който номер е уникален и не може да съществува на два автомобила едновременно. Поради тази и причина и на автомобила, закупен от ответниците са налице стикери, в които този производствен № е съчетан с № на рамата, чиито последни цифри се различават от № на рамата на автомобила с посочения производствен №. Заключението безспорно следва да се преценява с оглед на писмото на МВР с оглед полученото съобщение от Интерпол Висбаден относно идентификационните № на възли и агрегати на автомобил с посочения производствен № 5043143. Допълнителна подкрепа на горния извод дава и заключението, което е установило различието на заключалките на вратите на автомобила и патрона на таблото, което е действие, обосновано от необходимостта да се отключи автомобила дистанционно и да се запали, но вече с друг ключ, и е типично при кражба на автомобил. Съдът не приема, че е възможно стикери с производствения № да попаднат случайно в друг автомобил, а още по-малко стикери, съдържащи едновременно производствен № на един автомобил и № на рама на друг автомобил. Допълнително тезата, че ответниците са закупили именно откраднатия от ищеца автомобил, се подкрепя и от обстоятелството на разлята киселинна течност именно върху № на рамата в багажното отделение и наличието на вдлъбнатина в ламарината в дясната част на този №, която не може да се получи от химическо /а вероятно само от механично/ въздействие, концентрирано върху последните цифри, които различават № на рама на автомобила на ищеца и намерения № на рама в автомобила на ответниците. Тезата на ответниците за разливане на Кислол е защитна и не може да ги обслужи с оглед на коментираните по-горе доказателства.

Наред с горното, ответниците са били длъжни да установят всички свои твърдения, вкл. и за придобиването на автомобил с техните идентификационни данни, от надлежен ответник. Договорът на праводателя на техния праводател е бил оспорен /а и същият е и твърде „пестелив” относно идентификацията на германския собственик/ и доказателства за установяване на вещ с такива идентификационни данни /като на задържания в МВР автомобил/ не са събрани.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че противозаконно отнетият от владението на ищцовото дружество автомобил е този, закупен от ответниците.

По приложението на материално-правните норми на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗС.

С нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗС е уредено самостоятелно оригинерно придобивно основание на правото на собственост /и ограничено вещно право/ върху движима вещ при наличието на следните предпоставки: придобиването на владението върху вещта да е по възмезден начин, да е на правно основание и добросъвестност на придобилия владението /незнание, че праводателят му не е собственик/. Изключение от тази норма е въведено за движимите вещи, за прехвърлянето на чиято собственост се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписа. В чл. 78, ал. 2 от ЗС е налице още едно изключение от правилото на горното придобивно основание – открадната или изгубена вещ не става собственост на добросъвестния владелец /макар и при наличието на другите предпоставки на нормата/ в продължение на 3 години.

И тук идва нуждата от тълкуване на същността и съотношението на двете изключения от правилото – това по чл. 78, ал. 1 /за движимите вещи за чието прехвърляне се изисква особената форма/ и това по чл. 78, ал. 2 от ЗС. Такова задължително тълкуване е дадено с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и представено по делото решение № 254/10.01.12г. на ВКС, по гр.д. № 1119/10г. на ІІ г.о. В него е прието, че с изменението на чл. 78, ал. 1 от ЗС от 31.10.97г. е въведено изрично изключение от правилото за придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити възмездно от несобственик, щом за прехвърлянето на собствеността се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това изключение е самостоятелно и отделно от изключението по чл. 78, ал. 2 от ЗС и с него на практика се изключват безусловно движимите вещи, за чието прехвърляне се изисква посочената квалифицирана норма от възможността да се придобиват чрез добросъвестно владение. С това изключение на чл. 78, ал. 1 от ЗС, противоречието между интереса на собственика и интереса на добросъвестния владелец, придобил владението от несобственик, се решава в полза на собственика съобразно принципа „никой не може да даде това, което няма”. И в тази връзка за приложението на това безусловно изключение от правилото няма никакво значение дали движимата вещ е била открадната или изгубена – просто тя не се придобива нито веднага /чл. 78, ал. 1 от ЗС - правилото/, нито с изтичането на 3-годишен срок от кражбата или изгубването /ако е била открадната или изгубена/. Движима вещ, за чието прехвърляне се изисква посочената квалифицирана форма, може да се придобие само при хипотезата на чл. 80, ал. 1 от ЗС - с непрекъснато владение от 5 години /освен ако владението е придобито чрез престъпление – ал. 2/.

Или, тъй като съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП прехвърлянето на собствеността върху регистрирани автомобили става с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, то и за процесната движима вещ е било изключено придобиването й чрез добросъвестно владение при наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 78, ал. 1 от ЗС. И тъй като не е изтекъл 5-годишен срок от придобиване на владението от ответниците /вкл. и с присъединяване на владението на техните праводатели/ до датата на подаване на настоящата искова молба, то и в случая защитен се явява интереса на собственика – ищцовото дружество. Последното не е изгубило собствеността си и предявеният установителен иск следва да се уважи. Поради различието в правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да се отмени, вкл. и в частта за разноските и предявения иск да се уважи.

            Въз основа на отправеното от въззивника искане за присъждане на разноските за двете инстанции, ответниците /въззиваеми/ следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 5498.10лв. за първата инстанция /поискани със списъка на разноските на л. 232 от първоинстанционното дело, макар и действителния им размер да е от 5513.10лв./ и сумата от 6365.20лв. – за въззивната инстанция.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 36/23.03.15г. по гр.д. № 229/14г. на ОС-Търговище И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С.С.К., ЕГН ********** ***, и З.С.З., ЕГН ********** ***, че „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София /с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД/, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, бул. „Черни връх”, № 1-3, ет. 4, ЕИК 175096193 е собственик на основание договор за продажба № 077/2007г. на лек автомобил, марка „Ауди“ Q 7, TDI 3.0, регистриран от дружеството през 2007 година като автомобил с РАМА №  WAUZZZ4L57D070552, двигател № BUG 042106, с рег. № СА 44 55 КМ, а към настоящия момент е с рег. № Т 97 79 КТ, регистриран на името на С.С.К. ***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН ********** ***, и З.С.З., ЕГН ********** ***, да заплатят на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София /с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД/, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, бул. „Черни връх”, № 1-3, ет. 4, ЕИК 175096193 сумата от 5498.10 /пет хиляди четиристотин деветдесет и осем лв. и десет ст./лв. за първата инстанция, и сумата от 6365.20 /шест хиляди триста шестдесет и пет лева и двадесет ст./лв. – за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните  при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: