О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                               № 295           /12.05.2014 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА Д.

                                                             ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Сложи на разглеждане в.ч.гр.д.№ 231 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 , във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.Л.Ж. *** срещу определение № 103/10.03.2014 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 140/2013 година, с което подадената от него молба за изменение в частта на разноските на постановеното по делото решение, е оставена без разглеждане, като недопустима. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и  се иска от апелативната инстанция да го отмени и да върне делото на ШОС за произнасяне по съществото на молбата.

Насрещната страна С.Д.К.-Д. *** не е изразила становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Постановеното решение в частта на разноските има характер на определение и то може да бъде допълнено или изменено от същия съд, доколкото е сезиран по надлежния ред с такова искане от оправомощена страна. Такава е константната съдебна практика.

В настоящият случай със самото решение ШОС се е произнесъл по искането на страните за присъждане на разноски, включително и по направеното от частния жалбоподател възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Подадената от същата страна молба за изменение на решението в частта на разноските, макар и обоснована отново с възражението за прекомерност, се явява допустима и съдът е бил длъжен да я разгледа по същество. Това е така защото съображението за прекомерност е само една разновидност на общото основание за преразглеждане на вече постановения акт в частта на разноските. Дори и тогава когато в молбата за изменение на акта, разпределящ разноските между страните, не е обосновано нищо друго от първоначално изтъкнатите съображения за прекомерност, съдът е длъжен да квалифицира такава молба за допустима, доколкото са спазени другите законови изисквания и да я разгледа по същество.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на ШОС за постановяване на акт по съществото на спора.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 103/10.03.2014 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 140/2013 година и ВРЪЩА делото на същия съд за постановяване на акт по съществото на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.