Р Е Ш Е Н И Е

104

гр. Варна, 23 .06.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Прокурор Анна Помакова,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 231 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивни жалби срещу решение № 262/26.02.2016 год. по гр.д. 3069/2015 год. на ОС Варна, с което е осъдена Прокуратурата на РБ  да заплати на К.Ц.М., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 5000 лв. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по НОХД 258/2014 год. по описа на РС Девня, по което е оправдан с влязло в сила решение по ВНОХД 1009/2015 год. на ОС Варна; ведно с обезщетение за забава, считано от 10.11.2015 год. на осн. чл. 86 ЗЗД, както и разноски в размер на 10 лв.; като е отхвърлен искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ  за разликата над 5000 лв. до претендираните 50000 лв.

Подадена е въззивна жалба от К.Ц.М. срещу решението в отхвърлителната му част. В жалбата се излага, че съдът неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и неправилно е преценил доказателствата по делото, определяйки дължимия размер на обезщетението. Иска се уважаване на претенцията изцяло, предвид вредните последствия в живота на г-н М. вследствие наказателното преследване.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание жалбата е оспорена.

Подадена е и въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решението в осъдителната му част. Твърди се, че определното обезщетение е за вреди, които не е доказано да имат връзка с наказателното преследване, евентуално размерът е прекомерно завишен и се иска намаляването му. Изложени са подробни съображения за това – дказаните по делото факти, независещите от ответника причини за отлагане на делото, разумният срок на наказателното производство, леката мярка за неотклонение и т.н. Иска се определяне на обезщетение в „значително по-нисък размер”.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от г-н М., в който жалбата е оспорена с подробно изложени доводи за доказаност на вредите и пряката им връзка с наказателното преследване.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС е образувано по искове на г-н М. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от поддържаното срещу него незаконно обвинение, по което е оправдан с влязло в сила решение № 277/09.10.2015г. по ВНОХД № 1009/2015г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че по досъдебно производство № 309/2013г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, като  на 31.07.2014г. прокурор при ДРП внесъл обвинителен акт срещу г-н М. по обвинение в извършването на престъпление по чл.134 ал.1 т.1 от НК, по което М. е бил оправдан с присъда № 16/21.05.2015г. по НОХД № 258/2014г. по описа на ДРС, потвърдена с решение № 277/09.10.2015г. по ВНОХД № 1009/2015г. по описа на ВОС. Излага се, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Твърдят се вреди вследствие повдигнатото и поддържано обвинение: негативно отражение на психиката му и отношенията му в семейството, с близки, познати и приятели, като с повдигането на обвинението бил злепоставен пред тях и било накърнено доброто му име в обществото. Твърди се, че след образуване на досъдебното производство отношението към него, от страна на близки, познати и приятели се влошило, голяма част от тях започнали да странят от него, да се отнасят с недоверие и да го игнорират.  Незаконното обвинение провокирало у г- М. чувство на безсилие и безизходица, опетнена била репутацията му на почтен човек и професионалист и дълбоко бил оскърбен. Ищецът претърпял стрес, изразяващ се в неспокоен сън и силна тревога за изхода на процеса.

Срещу исковата молба в срок е постъпил отговор, в който исковете са оспорени изцяло. В условията на евентуалност се навеждат твърдения за завишен размер на исковете.

По фактическата обстановка фактите по повдигане и поддържане на обвинение, по което г-н М. е бил оправдан, не се спори. Видно е от доказателствата по делото, че срещу г-н М. е било образувано досъдебно производство № 309/2013 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, приключило за около една година, като  на 31.07.2014 г. прокурор при ДРП внесъл обвинителен акт срещу г- М. по обвинение в извършването на престъпление по чл.134 ал.1 т.1 от НК: за това, че на 15.11.2013 год. в гр. Девня, на Пристанище Варна-Запад, като крановик на мобилен брегови кран, поради немарливо изпълнение на на регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е нарушелчл. 205, т.8 и чл. 206, т.11 от Правилника за безопасността в пристанищата, в резултат на което е причинил на Антон Иванов Христов две тежки телесни повреди.

По повдигнатото му обвинение г-н М. бил оправдан с присъда № 16/21.05.2015 г. по НОХД № 258/2014 г. по описа на ДРС, потвърдена с решение № 277/09.10.2015г. по ВНОХД № 1009/2015 г. по описа на ВОС, като взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение била „Подписка“ в съдебната фаза. Наказателното производство е приключило в разумен срок.

За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства: показанията на съпругата на г-н М. и на негов колега и приятел, от коиот се установява, че г-н М. е преживял силен стрес около инцидента и воденото срещу него наказателно преследване, като се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти, станал неспокоен, тревожен, страдал, че колегите му го обсъждат и избягват. Изглеждал притеснен и нервен, като дори след приключване на делото, част от колегите му го смятали за виновен, а той ежедневно бил с тях на работа. Преди това г-н М. бил весел човек, събирал се с приятели, а от инцидента и досега отказвал да излиза, станал затворен в себе си, споделял, че не може да спи и че го боли стомаха. Дори след инцидента продължил да изпълнява служебните си задължения безупречно.

От представения по делото амбулаторен лист от 30.10.2014г. се установява, че на г-н М. е бил извършен преглед, като лекарят е констатирал, че г-н М. има натрапливи мисли за злополуката и обида от несправедливо отношение.

За уважаване на предяния главен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва да се установят следните предпоставки за отговорността на Държавата за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано: 1. незаконно повдигнато и поддържано обвинение в някоя от посочените хипотези; 2. настъпили вреди от вида, посочен в исковата молба; 3. пряка причинно-следствена връзка между вредите и  незаконно повдигнатото и поддържано обвинение.

По делото е безспорно, че срещу г-н М. е водено наказателно преследване в продължение на две години, като на първа инстанция е постановена оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, впоследствие потвърдена.

По делото е доказано по безспорен начин, че в периода на наказателното преследване г-н М. е претърпял неимуществени вреди – силен стрес, неудобство, тревога, временно влошаване на психичния му комфорт, отчуждаване от хората в обществото. Не са доказани трайни и необратими последици за здравето и качеството му на живот след приключване на наказателното преследване.

Налице е и причинно-следствена връзка между повдигнатото и поддържано незаконно обвинение от Прокуратурата и претърпяните вреди. Не може да се приеме възражението на Прокуратурата, че г-н М. се е стресирал най-вече от самия инцидент, който бил тежък – няма доказателства в тази насока.

Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази, че г-н М. не е доказал значителни и дълготрайни вреди за здравето му с необратим ефект, нито значително ограничаване на личната му свобода с тежки мерки за принуда. Воденото преследване не е станало достояние на широката общественост, а само на колегите му, продължило е в разумни срокове и освен притеснението с евентуална осъдителна присъда и необходимостта да присъства на процесуалните действия, не се отличава с други стресиращи фактори. Г-н М. е бил под силен стрес, но е продължил безупречно да работи, което подкрепя тезата за липса на значителни вредни последици в живота му, извън психичното му състояние и социалните контакти.

Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на г-н М. морални болки и страдания, от повдигнатото обвинение, за което е бил оправдан, съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, е в размер на 5000 лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по размер.

Главницата е дължима ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 10.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

Предвид съвпадане на крайните изводи на ОС с тези на АпС, решението следва да се потвърди.

Разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 262/26.02.2016 год. по гр.д. 3069/2015 год. на ОС Варна.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: