Р Е Ш Е Н И Е

102

гр.Варна, 22.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:           ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№232/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр.Варна против решение №86/26.03.2015г., постановено по гр.д.№767/14г., по описа на ДОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д. И. Т. и Г.П.Г. искове по чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК за прогласяване относителната недействителност по отношение на Държавата на три възмездни сделки: 1/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а.№05, том ІІ, рег.№9888, д.№204/11г. по регистъра на нотариус с рег.№175, с който Д.И.Т. продава на Г.П.Г. недвижим имот-търговски обект, находящ се в гр. Добрич, бул.”25-ти септември”, ЦГЧ, пешеходна зона-Б, павилион №5, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №72624.625.114.1.1 в сграда с идентификатор №72624.625.114.1, изградена в поземлен имот с идентификатор №72624.625.114 по КККР на гр.Добрич, със застроена площ от 132, 10 кв.м., с предназначение за обществено хранене, ведно с ½ ид.ч. от правото на строеж, толкова от общите части на сградата и правото на ползване на покрития пасаж, за сумата от 65 000лв.; 2/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а.№07, том ІІ, рег. №9802, д.№206/11г. по регистъра на нотариус с рег.№175, с който Д.И.Т. продава на Г.П.Г. недвижим имот-магазин /търговски обект/, находящ се в гр. Добрич, ул.”Орфей”№18, самостоятелен обект с идентификатор №72624.619. 157.2.12 в сграда с идентификатор №72624.619.157.2, изградена в поземлен имот с идентификатор №72624.619.157 по КККР на гр.Добрич, със застроена площ от 78, 68 кв.м., ведно с 9, 931% ид.ч. от общите части на сградата и 31, 28 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №72624.619.157, целият с площ от 315 кв.м., за сумата от 32 500лв.; 3/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а.№06, том ІІ, рег.№9801, д.№205/11г. по регистъра на нотариус с рег.№175, с който Д.И.Т. продава на Г.П.Г. недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Баба Тонка”№15А, представляващ ПИ с идентификатор №72624.606.616 по КККР на гр.Добрич, с площ от 561 кв.м., с предназначение за търговски обект, комплекс, за сумата от 12 600лв., извършени след възникване на публични задължения на ответника Д.И.Т., т.к. даденото значително надхвърля по стойност полученото, сделките са сключени с намерение да се увреди публичният взискател и между свързани лица във вреда на публичния изпълнител.В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано по подробно изложените в същата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове.Претендират се разноски.

Въззиваемите Д.И.Т. и Г.П.Г. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода на производството поддържат становище за неоснователност на същата.Молят обжалваното решение отчасти/без посочване на частта/ да бъде обезсилено поради липса на правен интерес от предприетата защита чрез предявяване на трите иска в условия на обективно кумулативно съединяване, вместо в условията на евентуално, а в останалата си част потвърдено.Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба публичен изпълнител при ТД на НАП, гр.Варна, упълномощен от изпълнителния директор на НАП да представлява агенцията в производства по чл.216 от ДОПК на осн. чл.32, т.3 и чл.33 от ГПК и чл.216, ал.2 от ДОПК, излага, че с ревизионен акт №0800473/13.04.2009г. са установени публични задължения на ответника Д.И.Т., които задължения към 28.10.2014г. са в общ размер от 171 997, 37лв.Ревизионният акт е влязъл в сила на 29.07.2011г.След извършена проверка относно наличието на движимо и недвижимо имущество на длъжника за обезпечаване на задължението му по акта се установило, че същият е извършил разпоредителни сделки - договори за покупко-продажба, всички сключени с ответницата Г.П.Г., както следва: 1/ договор, обективиран в н.а.№05/22.12.2011г., за продажба на  недвижим имот-търговски обект, находящ се в гр.Добрич, бул.”25-ти септември”, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №72624.625.114.1.1, със застроена площ от 132, 10 кв.м., за сумата от 65 000лв.; 2/ договор, обективиран в н.а.№07/22.11.2011г., за продажба на недвижим имот-магазин /търговски обект/, находящ се в гр.Добрич, ул.”Орфей”№18, самостоятелен обект с идентификатор №72624.619.157.2.12, със застроена площ от 78, 68 кв.м., за сумата от 32 500лв.; 3/ договор, обективиран в н.а.№06/22.12.2011г., за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Баба Тонка”№15А, представляващ ПИ с идентификатор № 72624.606.616, за сумата от 12 600лв.По първата сделка с цена 65 000лв. купувачът е заплатил към момента на сделката само 6 500лв., по втората с цена 32 500лв. само 6 500лв., по третата с цена 12 600лв. само 6000лв.Предвид горното и може да се направи обоснован извод, че даденото значително надхвърля по стойност полученото.Тъй като няма друго имуществото, от което държавата да се удовлетвори, и няма погасявания по изп. дело, може да се предположи и, че сделките са извършени с намерение да се увредят публичните взискатели, т.к. в резултат от прехвърлянето значително е намаляло имуществото на длъжника.Страните по сделките и са свързани лица по см. на §1, т.2 и т.3 от ДР на ДОПК, т.к. живеят във фактическо съпружеско съжителство в едно домакинство на един и съд адрес.Претендира горепосочените договори за покупко-продажба да бъдат обявени за недействителни по отношение на държавата на осн. чл.216 от ДОПК.

Ответникът Д.И.Т. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че така предявените в условие на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК са лишени от правен интерес, т.к. и при уважаването само на единия от тях ищецът би получил нужната правна защита.Така предявените кумулативно искове довежда до задължението на ответната страна да отговаря по тях едновременно, без да е нужно правото на ищеца да бъде защитено с едновременно произнасяне по трите иска.В условие на евентуалност твърди, че исковете са неоснователни по следните съображения.Не оспорва обстоятелството, че с влязъл в сила на 29.07.2011г. ревизионен акт са му вменени публични задължения в горепосочените размери. Твърди, обаче, че по така сключените договори даденото не надвишава по стойност полученото.Имотите са прехвърлени срещу посочената в актовете цена.Въпросът каква част от тях е платена както към датата на сделката, така и в по-късно, не обосновава извода, че само платеното е дължимо.Ако купувачът не е изплатил цялата цена, продавачът има към него изискуемо вземане и с това вземане може да се удовлетвори кредиторът.Оспорва обстоятелството, че не разполага с друго имущество, от което държавата да се удовлетвори.Поддържа, че в образуваното срещу него от НАП изп.производство е установено друго негово имущество и по отношение на него са извършени други изпълнителни действия.Твърдяното от ищеца намерение за увреждане не се предполага, а следва да се докаже от последния.Твърди, че ответниците не са свърза -ни лица по см. на §1 от ДР на ДОПК.Същите не живеят на съпружески начала, а и не живеят на един и същ адрес много преди сключване на сделките.Дори и да живеят във фактическо съжителство, последното не им придава качеството свързани лица по см. на ДОПК.  

Ответницата Г.П.Г. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове по съображения, идентични с тези на първия ответник.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр. осн. чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК.

Съгласно предвиденото в нормата на чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно общините, са сключените след датата на установяване на публично задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултата на ревизията са установени публични задължения, възмездните сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; сделките или действията са с намерение да се увредят публичните взискатели; сделките, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.Обявяване на относителната недействителност на тези сделки по отношение на държавата се извършва чрез предявяване на конститутивен иск от легитимираните в чл.216, ал.2 от ДОПК лица.В исковата молба публичният изпълнител не е посочил, че някой от исковете за обявяване на относителната недействителност на трите сделки се предявява като главен, а останалите като евентуални, а е поддържал кумулативно и трите посочени от него основания за обявяване на недействителност.С оглед установеното диспозитивно начало в ГПК /чл.6/ не е недопустимо предявяването на отменителен иск по чл.216, ал.1 от ДОПК при посочване на няколко основания.Когато не е посочено кое от тях е главно, следва всички основания да се разгледат като се изложат мотиви за наличието или липсата им - в този смисъл изрично Определение №787/22.10.2013г., постановено по т.д.№1211/13г. по описа на ВКС, І т.о., при направено възражение за недопустимост на подобно съединяване на искове по чл.216 от ДОПК.Ответникът е длъжен да организира защитата си съобразно така предявените претенции от ищеца, а в случай, че някоя от тях е неоснователна, то последният ще понесе и съответните тежести.В тази връзка е и неоснователно възражението на въззиваемите за частична недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение, като за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и да се споделяха съжденията им, че исковете следва да бъдат предявени в условие на евентуалност, които те извличат от хипотези, касаещи установителни искове за прогласяване на абсолютна нищожност по чл.26 от ЗЗД, и съдът да е следвало да разглежда исковете като съединени в условия на евентуалност, то решението на ДОС не е недопустимо, т.к. съдът е счел всеки от исковете за неоснователни, поради което и е дължал последователно произнасяне по всеки от тях, което и е сторил.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените ревизионен акт №0800473/13.04.2009г., решение №1195/14.06.2010г., постановено по адм. д.№1848/09г. по описа на ВАдмС и решение №10975/29.07.2011г., постановено по адм.д.№10225/10г. по описа на ВАС, че с влязъл в сила в тази си част на 29. 07.2011г. ревизионен акт са установени публични задължения на въззиваемия Д.И.Т. - дължим данък върху доходите на физически лица в размер от 96 727, 82лв., ведно със съответните лихви.Не е спорно и, че въззиваемият е имал и предходни публични задължения, за събирането на които е било образувано изп.д.№13998/02г. пред ТД на НАП-Варна, офис Добрич, като с разпореждане за присъединяване от 23.03.2010г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Добрич е допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания по изп.д.№13998/02г. и на вземанията установени с цитирания ревизионен акт №0800473/13.04.2009г., както и на вземания за ДОД по декларация от 30.04.2009г., по НП от 03.01.2005г. и НП от 30.03.2005г. към ЕТ „Т.-Д. Т.”, като за цитираното разпореждане на публичния изпълнител длъжникът в изп.производство е уведомен на 31.03. 2010г.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№05/22.12.2011г., въззиваемият е продал на въззиваемата  недвижим имот-търговски обект, находящ се в гр.Добрич, бул.”25-ти септември”, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №72624.625.114.1.1, със застроена площ от 132, 10 кв.м., за сумата от 65 000лв. при посочена в н.а. данъчна оценка на имота 64 997, 50лв.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№07/22.11.2011г., въззиваемият е продал на въззиваемата недвижим имот - магазин /търговски обект/, находящ се в гр.Добрич, ул.”Орфей”№18, самостоятелен обект с идентификатор №72624.619.157.2.12, със застроена площ от 78, 68 кв.м., за сумата от 32 500лв., при посочена в н.а. данъчна оценка на имота 31 894, 60 лв. за магазина и 439, 80лв. за земята.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№06/22.12.2011г., въззиваемият е продал на въззиваемата недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. ”Баба Тонка”№15А, представляващ ПИ с идентификатор № 72624.606.616, за сумата от 12 600лв., при посочена в н.а. данъчна оценка на имота 12 600лв.

Всички разпоредителни сделки са сключени след датата на установяване на публичното задължение на въззиваемия с влязъл в сила акт и след като същият е уведомен за започнатото от НАП принудително изпълнение на това и други публични задължения.

По първия от цитираните договори страните по сделката са посочили в н.а., че от продажната цена от 65 000лв. купувачът заплаща на продавача сумата от 6 500лв., а за разликата до договорената цена купувачът се задължава пред продавача да изплаща ежемесечно задълженията му към банка „МКБ Юнион -банк”АД до пълното им покриване.По втория договор уговорката е идентична, като от цената от 32 500лв. купувачът е заплатил сумата от 6 500лв., така и по третия от цитираните договори, по които от цената от 12 600лв. купувачът е заплатил сумата от 6000лв.Към момента на сделките безспорно даденото от въззиваемия по тях - правото на собственост върху горепосочените три недвижими имота надхвърля значително стойността на полученото - по първата сделка 10% от цената на имота, по втората 20% от цената на имота, а по третата 47, 62% от цената на имота /при определяне на тези проценти съдът се съобразява с цената, посочена в актовете, като в производството не е била изследвана действителната пазарната цена на имотите поради липсата на наведени твърдения от ищеца в исковата молба за по-висока действителна пазарна цена на имотите от посочената в актовете/.

Нито в нотариалните актове е упоменато, нито в настоящото производство е установявано от въззиваемите, чиято е доказателствената тежест за установяване на този изгоден за тях факт, след като твърденията на въззивника са за неналичие на изпълнение, дали и какви парични задължения има към банка „МКБ Юнионбанк”АД въззиваемият към 22.12.2011г. и дали и каква евентуално част от тях са изпълнявани с лични средства от въззиваемата.Факт е обаче, че след разпореждането с имотите, доколкото същите са преминали в патримониума на въззиваемата, държавата не би могла да се удовлетворява за вземанията си към въззиваемия, като същевременно банката в случай, че имотите са ипотекирани в нейна полза и въззиваемата не погасява задълженията на въззивамия, ще се удовлетворява от тях независимо от това в чий патромуниум са преминали.

С оглед доказателствената сила на н.а. и липсата на проведено обратно доказване от въззивника следва да се приеме, че безспорно са изплатени сумите съответно от 6 500лв., 6 500лв. и 6000лв., или общо 19 000лв. за имущество на стойност 110 100лв./без да се изследва действителната пазарна цена на имотите, а в случай, че тя бе изследвана, и на много по-висока стойност, вкл. дори и като се имат предвид настоящите данъчни оценки на имотите, общо на стойност 157 541, 50лв./.С оглед неустановяване от страна на въззиваемите, че действително е имало някаква насрещна престация от страната на въззиваемата извън сумите, посочени в актовете, съдът приема, че въззиваемият е получил това, което е посочено в актовете, което от своя страна е на значително по-ниска стойност от даденото от него.Горният извод съдът прави в съвкупна преценка и на обстоятелството, че въззиваемите живеят на един и същ адрес в гр.Добрич, ул.”Баба Тонка”№15А/получили са лично призовките си на този адрес, всеки от тях поотделно на него, като е ирелевантно, че въззиваемият си е сменил адреса с друг, вписан в регистрите, но на който реално не пребивава-според върнатите призовки в цялост същият е продал жилището, на чийто адм.адрес е регистриран/.

Така сключените сделки са сключени и с намерение да се увредят публичните взискатели.Безспорно намерението за увреждане в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК не се предполага, а следва да бъде доказано и то от ищеца по иска, като това намерение е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. със съзнанието, че със съответния правен акт се уврежда кредиторът, и като такова вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор.В настоящия конкретен спор се установи от една страна, че липсва еквивалентност между престациите по сделките и като резултат от това имуществото на въззиваемия е намаляло значително.Видно от цитираното изп. дело е, че по него принудителното изпълнение е било насочено от публичният изпълнител към два недвижими имота, собственост на длъжника и към вземанията му върху суми по банкови сметки.Върху имотите е вписана възбрана 06.10.2009г., а разпореждането за налагане на запор върху банкови сметки е от 11.10.2011г.Двата имота са с данъчна оценка общо към момента на налагане на обезпечителната мярка 28 171, 60лв.Вземанията на държавата надхвърлят многократно тази стойност.Към датата на атакуваните сделки имотите не са били продадени, както впрочем и към 2015г., като са провеждани многократно публични продани, обявявани за нестанали поради неявяване на купувачи.Към датата на сделките и няма данни за постъпвали суми по наложените запори. Въззиваемите твърдят, че длъжникът в изпълнителното производство има и друго имущество, от което държавата може да се удовлетвори.Освен посочените два имота, чиято стойност е много под размера на публичните вземания, не се установя въззиваемият да притежава друго имущество.При твърдения за липса на такова имущество в негова тежест бе да установи противното обстоятелството, което не е сторено в производството.Не се установява от друга страна и получените при продажбите суми в общ размер от 19 000лв. да са били употребени впоследствие от въззваемия за погасяване на публичните му задължения.

Не се установява последното от наведените от въззивника основания по чл. 216, ал.1 от ДОПК, а именно сделките да са сключени между свързани лица. Дефиницията на понятието свързани лица по см. на ДОПК е дадена в §1, т.3, вр. т.2 от ДР на ДОПК.Твърди се от въззивника, че въззиваемите живеят във фактическо съпружеско съжителство.Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелството е негова като за този факт не е проведено доказване.Дори и обаче да се приеме за установено, че действително въззваемите живеят на съпружески начала, горното не им придава качеството свързани лица по см. на §1, т.3 от ДР на ДОПК, т.к. не попадат в изброените от закона хипотези.Единствено в §1, т.3, б.”а” от ДР на ДОПК са посочени лицата, които са включени в общо домакинство, а в т.2 е дефиницията на понятието „домакинство”, но те се считат за свързани лица само за целите на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, уреждащ определяне на данъчна основа в ревизии при особени случаи, а не изобщо.

По изложените съображения съдът приема, че предявени искове са частично основателни, а именно тези с въведените основания по чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, съответно са неоснователни тези с въведено основание по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК.

Предвид достигането отчасти до различни крайни изводи с тези на първо -инстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частите му, с които исковете с пр.осн. чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК са отхвърлени и вместо него постановено друго, с което същите се уважат.Решението следва да бъде потвърдено в частта му по исковете с пр.осн. чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК.  

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззивника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски пред първа и въззивна инстанция съразмерно с уважената част от претенциите, а именно до размера от 2/3.Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за първа и въззивна инстанции.Съобразно цената на исковете /данъчна оценка на имотите, общо в размер на 157 541, 50лв./ юрисконсултското възнаграждение е общо 5 256, 24лв. и до размера от 2/3 е 3 504, 16лв. или общо за двете инстанции 7 008, 33лв.Въззиваемите претендират присъждане на разноски и такива им се следват за отхвърлената част от претенциите, но не са представили доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция, предвид което и разноски не им се присъждат.На осн. чл.78, ал.6 от ГПК същите следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата по исковете държавна такса за първа инстанция - 4% върху ¼ от данъчната оценка или сумата от 1 575, 41лв. и за въззивна инстанция - половината от таксата, дължима за първоинстанционното производство или сумата от  787, 71лв.

  Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №86/26.03.2015г., постановено по гр.д.№767/14г., по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които са отхвърлени предявените от публичен изпълнител при ТД на НАП, гр.Варна  против Д.И.Т. и Г.П.Г. искове по чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за прогласяване относителната недействителност по отношение на Държавата на три възмездни сделки: 1/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а.№05, том ІІ, рег.№9888, д.№204/11г. по регистъра на нотариус с рег.№175, с който Д.И.Т. продава на Г.П.Г. недвижим имот-търговски обект, находящ се в гр. Добрич, бул.”25-ти септември”, ЦГЧ, пешеходна зона-Б, павилион №5, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №72624.625.114.1.1 в сграда с идентификатор №72624.625.114.1, изградена в поземлен имот с идентификатор № 72624.625.114 по КККР на гр.Добрич, със застроена площ от 132, 10 кв.м., с предназначение за обществено хранене, ведно с ½ ид.ч. от правото на строеж, толкова от общите части на сградата и правото на ползване на покрития пасаж, за сумата от 65 000лв.; 2/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а.№07, том ІІ, рег. №9802, д.№206/11г. по регистъра на нотариус с рег.№175, с който Д.И.Т. продава на Г.П.Г. недвижим имот-магазин /търговски обект/, находящ се в гр. Добрич, ул.”Орфей”№18, самостоятелен обект с идентификатор №72624.619. 157.2.12 в сграда с идентификатор № 72624.619.157.2, изградена в поземлен имот с идентификатор №72624.619.157 по КККР на гр.Добрич, със застроена площ от 78, 68 кв.м., ведно с 9, 931% ид.ч. от общите части на сградата и 31, 28 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №72624.619.157, целият с площ от 315 кв.м., за сумата от 32 500лв.; 3/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а.№06, том ІІ, рег.№9801, д.№205/11г. по регистъра на нотариус с рег.№175, с който Д.И.Т. продава на Г.П.Г. недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Баба Тонка”№15А, представляващ ПИ с идентификатор № 72624. 606.616 по КККР на гр.Добрич, с площ от 561 кв.м., с предназначение за търговски обект, комплекс, за сумата от 12 600лв., извършени след възникване на публични задължения на ответника Д.И.Т., т.к. даденото значително надхвърля по стойност полученото и  сделките са сключени с намерение да се увреди публичният взискател, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за недействителни по отношение на Държавата:

1/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а.№05, том ІІ, рег.№9800, д.№204/11г. по регистъра на нотариус с рег. №175, с който Д.И.Т. с ЕГН ********** продава на Г.П.Г. с ЕГН ********** недвижим имот - търговски обект, находящ се в гр.Добрич, бул.”25-ти септември”, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №72624.625.114.1.1 в сграда с идентификатор №72624. 625.114.1, изградена в поземлен имот с идентификатор №72624.625.114 по КККР на гр.Добрич, със застроена площ от 132, 10 кв.м., с предназначение за обществено хранене, ведно с ½ ид.ч. от правото на строеж, толкова от общите части на сградата и правото на ползване на покрития пасаж, за сумата от 65 000лв.;

2/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а.№07, том ІІ, рег. №9802, д.№206/11г. по регистъра на нотариус с рег. №175, с който Д.И.Т. с ЕГН ********** продава на Г.П.Г. с ЕГН ********** недвижим имот-магазин /търговски обект/, находящ се в гр.Добрич, ул.”Орфей”№18, самостоятелен обект с идентификатор №72624.619.157.2.12 в сграда с идентификатор № 72624.619.157.2, изградена в поземлен имот с идентификатор №72624.619.157 по КККР на гр.Добрич, със застроена площ от 78, 68 кв.м., ведно с 9, 931% ид.ч. от общите части на сградата и 31, 28 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор №72624.619.157, целият с площ от 315 кв.м., за сумата от 32 500лв.;

3/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а.№06, том ІІ, рег.№9801, д.№205/11г. по регистъра на нотариус с рег. №175, с който Д.И.Т. с ЕГН ********** продава на Г.П.Г. с ЕГН ********** недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул.”Баба Тонка”№15А, представляващ ПИ с идентификатор №72624. 606.616 по КККР на гр.Добрич, с площ от 561 кв.м., с предназначение за търговски обект, комплекс, за сумата от 12 600лв., всички,  извършени след възникване на публични задължения на Д.И.Т., т.к. даденото значително надхвърля по стойност полученото и сделките са сключени с намерение да се увредят публичните взискатели на осн. чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №86/26.03.2015г., постановено по гр.д.№767/ 14г., по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които са отхвърлени исковете с пр.осн. чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК за прогласяване на относителната недействителност по отношение на Държавата на горепосочените три договора като сключени между свързани лица във вреда на публичния взискател.

ОСЪЖДА Д.И.Т. с ЕГН ********** и Г.П. Г. с ЕГН **********,***, да заплатят на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция, гр. Варна сумата от 7 008, 33лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с основателната част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.И.Т. с ЕГН ********** и Г.П. Г.с ЕГН **********,***, да заплатят в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 1575, 41лв. и по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 787, 71лв. на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ