Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

113

 

гр.Варна, 06.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и четвърти юни, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 233/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на С.Д.А. от гр.Варна срещу решение № 437/11.03.2015 г. по гр.дело № 2156/2014 г. на Окръжен съд-Варна – VІ състав в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, предявен срещу Ж.С.Ж. за разликата от уважения размер от 29337 лева - /левовата равностойност на 15000 евро/, до предявения размер от 48895 лева - /левовата равностойност на 10000 евро/ и в частта относно разноските. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за уважаване на иска в предявения размер.

          В подаден писмен отговор въззиваемият оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. В необжалваната му част, решението е влязло в сила.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателсдтвата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

          Предявен иск е с правно основание чл.55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД в вр. чл.86 от ЗЗД от С.Д.А., чрез адв.С.С. против Ж.С.Ж. от гр.Варна”Драган Цанков” № 20, ет.4, ап.4, като наследник на С. Г. Р. и С. Ж. Р. с цена 48 895 лв.

Ищцата твърди, че на 26.05.10 год. ответникът, в качеството си на пълномощник на своите родители и ПРОДАВАЧИ е сключил с нея, в качеството й на КУПУВАЧ, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна - ателие в жилищна сграда на ул.”Цар Петър” № 1. Страните са определили продажна цена в размер на 27 500 евро и срокове за заплащането й.

След сключването на предварителния договор, ищцата установила, че за имота са били вписани няколко ипотеки: н.а. 119, т.ХVІ, Дв.вх.р. 19730/2005 год./; н.а. 39, т.ХІІІ, д.№ 14957/09.08.06 год. и н.а. № 65 т.ХХІ, д. № 19094/26.08.08 год. В качеството си на пълномощник на родителите си при подписването на предварителния договор, ответникът е затаил информацията за наличието на ипотеките, което – според ищцата определя качеството му на неизправна страна. През 2013 год. ЧСИ Р.Т. е изнесла и продала имота на публична продан.

Твърденията са, че договорът е развален от ищцата като изправна страна, чрез изрично изявление, направено на 01.08.14 год. със срок до 12.08.2014 год. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 48 895 лв., представляваща равностойността на 25000 евро, заплатени от нея по договара, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата от считано от 12.08.2014 год. или в евентуалност - законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно й изплащане. Претендира и разноските по делото.

Ответникът признава получаването на сумата от 15000 евро. Оспорва дължимостта на сумата от 10 000 евро, посочена като капаро по предварителния договор. Прави възражение за прихващане със сумата от 5025 лева, представляваща наемна цена за периода на ползване на имота от ищцата - от 28.05.2010 год. до 13.03.2013 г. Моли съда да отхвърли предявеният иск за разликата над 29 337.45 лв. /левовата равностойност на 15 000 евро/ до претендиралата сума в размер на 48 895 лв., като неоснователен. При уважаване на исковата претенция до признатия размер, моли на основание чл. 103 от ЗЗД да бъде извършено прихващане на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 26.05.2010 год. между ищцата и ответника в качеството му на пълномощник на родителите му С. Г. Р.и С. Ж. Р. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ АТЕЛИЕ в гр.Варна, в жилищна сграда с адм.адрес гр.Варна ул.”Цар Петър” № 1. Ответникът собственоръчно е записал получаването на суми по договора: на 31.05.2010 год., на 02.06.2010 год. и на 25.06.2010 год. – в общ размер на 15000 евро.

Съгласно чл.З от предварителният договор на 26.05.10 год., страните са договорили капаро в размер на 10 000 евро, която да бъде изплатена от ищцата като купувач в деня на подписване на предварителния договор.

С постановление за възлагане от 13.03.2013 год. на ЧСИ Р. Т. с рег. № 717 на КЧСИ, е осъществена публична продан на процесния недвижим имот, който в постановление е посочен като таван от 46.60 куб.метра и при съответните граници. Имота в предварителния договор и този в постановлението за възлагане са идентични, с оглед идентичните граници и квадратура.

С покана от ищцата, връчена на ответника 01.08.14 год. е изразена едностранна воля за разваляне на договора, поради неизпълнение от страна на ответника, считано от 12.08.2014 год. и искане за връщане на дадената сума от 25 000 евро.

Безспорно по делото е установено, че държането на имота, предмет на предварителния договор е предадено на ищцата на 28.05.2010 год. и тя го ползвала до 13.03.2013г., на която дата е извършена публична продан. За времето през което го е държала, не е заплащала наемна цена.

Правилни са правните изводи на първоинстанционния съд относно наличието на едностранно прекратяване на предварителния договор от ищеца поради виновно неизпълнение от страна на ответниците поради причина, за която те отговарят. По силата на наследственото правоприемство, ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Събразно доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че искът е основателен и доказан за левовата равностойност на 15000 евро, в която част решението е влязло в сила.

По делото не са представени допустими по ГПК доказателства, установяващи заплащане от страна на ищцата на претендирана сума от 10000 евро, описана в предварителния договор като капаро. В т.3 са съдържа уговорка за изплащането му при подписването на предварителния договор, но липсват доказателства за фактическо плащане. С оглед на това, правилен е извода за недоказаност на претенцията за сумата от 10000 евро, поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено. Наведените във въззивната жалба доводи за допустимост на свидетелските показания относно доказване на извършено плащане са подробно обсъдени от съда и настоящата инстанция споделя изцяло извода за тяхната недопустимост.

Решението – в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

                                       Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 437/11.03.2015 г. по гр.дело № 2156/2014 г. на Окръжен съд-Варна – VІ състав в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, предявен от С.Д.А. срещу Ж.С.Ж. за разликата от уважения размер от 29337 лева - /левовата равностойност на 15000 евро/, до предявения размер от 48895 лева - /левовата равностойност на 10000 евро/ и в частта относно присъдените разноски. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                             2.