ОПРЕДЕЛЕНИЕ 305

гр. Варна, 23.05.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 233/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.Г.Р. *** чрез адв. Вл. К. *** против определение № 1119/25.04.17г. по гр.д. № 81/17г. на ВОС, ГО, с което е било прекратено производството по делото и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ВОС сумата от 1462.96 лв., представляваща дължимата ДТ по делото, на осн. чл. 78, ал. 7 от ГПК. Счита се, че определението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на закона, тъй като фактите като такива не се преклудират /за разлика от приетото в обжалваното определение/, а се преклудират процесуалните способи за въвеждането им. Предмет на гр.д. № 1935/14г. на ВОС е бил предявеният от настоящата ответница облигационен иск за нейно парично вземане против настоящия ищец, поради което и съдът не се е произнасял по въпроса за нищожността на споразумението, въпреки направеното своевременно възражение от ответника в тази насока След като такова възражение е направено още през 2014г. по посоченото дело и съдът не се е произнесъл по него, то следва че към 2017г. то не е преклудирано, а е единствено неразгледано. Предвид непроизнасянето на съда по такова възражение, то и не е налице сила на пресъдено нещо /СПН/, която да е процесуална пречка за съществуването на правото на иск. Аргумент в подкрепа на изложените съждения е взет и от воденото от ответницата П. против ищеца Р. гр.д. № 2707/13г. на ВОС, по което нейния иск е бил отхвърлен, което сочи, че СПН не е формирана и исковото производство по другите заведени от нея дела са били допустими, какъвто е и настоящия случай, но в обратната хипотеза. Непроизнасянето по релевираните възражения, както и недопускането им за разглеждане чрез предявения иск, би лишило страната от правото ѝ на защита. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна М.П.П. чрез назначения ѝ процесуален представител по реда на ЗПП адв. И.К. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Изцяло са споделени мотивите на първоинстанционния съд.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВОС по гр.д. № 81/17г. е било образувано /след изпращането му по подсъдност от ВРС, пред който е било образувано гр.д. № 16222/16г., ХХХІV с-в/ по исковата молба от 21.12.16г. на В.Г.Р. против М.П.П. за приемане за установено, че сключеното между тях на 18.08.09г. споразумение е нищожно поради невъзможен предмет - поради обективната невъзможност ищецът да извърши посочената в него продажба на ипотекираните в полза на посочената банка три апартамента в гр. Приморско, без съгласието на ипотекарния кредитор.

Видно от материалите по изисканото от ВОС и приложено гр.д. № 1935/14г. на ВОС, че по същото е бил разгледан и уважен иска на М.П.П. против В.Г.Р. за заплащане на сумата от 212 393.38 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението по договор от 29.08.08г. за банков кредит, чието изпълнение е поето от ответника по т. І от споразумение с нотариална заверка на подписите с рег. № 3012/18.08.09г. на ВН, рег. № 478 до 16.04.14г., на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Решението в тази му част е влязло в сила на 01.03.16г. с постановяване на определение № 255/01.03.16г. по гр.д. № 314/16г. на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 141/28.09.15г. по в.гр.д. № 375/15г. на ВАпС. При разглеждането на първоинстанционното производство по този осъдителен иск са били разгледани и възраженията на ответника относно нищожност на споразумението от 18.08.09г. Същият е поддържал, че този договор е нищожен поради липсата на основание и поради невъзможен предмет, но съдът е приел, че споразумението представлява един действителен ненаименуван каузален договор за поемане на изпълнението, който има основание и възможен предмет /виж мотивите към решение № 555/24.03.15г. по гр.д. № 1935/14г. на ВОС/.

С влизането в сила на горното решение е преклудирана процесуалната възможност за страните по процесното споразумение от 18.08.09г. да се позовават на настъпили до провеждането на устните прения по цитираното дело факти, обосноваващи искания за признаване и прогласяване недействителността на този договор – било под формата на възражения, било предявени като самостоятелни искове. Без значение в тази връзка е изобщо дали са релевирани такива твърдения по фактите, водещи до недействителност на сделката, както и ако са релевирани под формата на възражения – че изводите на съда по тях не се отразяват в диспозитива на съдебното решение. Както е прието и в цитираното от ВОС Решение № 115/10.01.12г. по т.д. № 883/10г. на ВКС, І т.о., във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила - станало е необжалваемо. Преклузията се изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент, в което се изразява преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

Неоснователно е поддържаното в частната жалба, че липсва СПН относно въпроса за (не)действителността на споразумението, извеждайки аргумент и от воденото предходно между страните дело № 2707/13г. на ВОС. По това дело е бил отхвърлен иска на М.П. против В.Р. за връщане на изтеглената от ответника, от банковата сметка на ищцата в „Уникредит Булбанк” АД в периода от 19.09.2008 г. до 19.12.2008 г., сума от 48 818 евро, като получена при първоначална липса на основание – иск по чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД, както и са били отхвърлени насрещните искове на Р. против П. за заплащане на сумата от 45 917,43 лв., от която 26 359,43 лв. /равняващи се на 13 477,57 евро/, платена по банков път в периода 2008 – 2011 година за обслужване на банков кредит на ответницата и сумата от 19 558 лева /равна на 10 000 евро/, заплатени за труд и материали за завършване на закупени от ответницата три броя недовършени жилища в гр.Приморско, дадени на отпаднало основание на осн. чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. За да отхвърли исковете съдът е приел, че страните са обвързани от споразумението, сключено между тях на 18.08.09г. и плащанията на сумите от всяка от страните са при наличието на правно основание за това.

Първоинстанционното производство е било недопустимо и обжалваното определение като законосъобразно следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1119/25.04.17г. по гр.д. № 81/17г. на ВОС, ГО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: